Протокол № 730 от 10.06.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 730 гр. Пазарджик, 10.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева

Сложи за разглеждане докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20265220200612 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Жалбоподателят В. Ц. Р. – редовно уведомен в предходното съдебно заседание, не се явява. За него се явява пълномощникът му адв.М. Т. от АКПазарджик – надлежно упълномощен с представено по делото пълномощно, редовно уведомен от предходното съдебно заседание.

Административнонаказващият орган Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Пазарджик - редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуалният представител юрк. К. П. – редовно призована. От последната по делото е постъпило становище, в което е изразено мнение да бъде даден ход на делото при липса на процесуална пречка, както и че няма доказателствени искания.

Явяват се свидетелите С. Х. Я. и С. А. Я. – редовно призовани.

АДВ.Т.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

Сне самоличността на свидетелите, както следва:

С. Х. Я. - на 73 години, от гр.В., българка, българска гражданка, вдовица, неосъждана, с начално образование, пенсионер, без родство и служебни отношения със страните по делото.

С. А. Я. - на 32 години, от гр.В., българин, български гражданин, женен, 1 неосъждан, с основно образование, работещ, братовчед на жалбоподателя.

На свидетелите се разясниха правата по НПК и в частност разпоредбата на чл.121 от НПК.

Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК.

Свидетелите обещаха да кажат истината.

Свидетелят Я. напусна съдебната зала.

Пристъпи се към разпит на свидетеля Я.:

СВИД. Я.: С. ми е внук. Купих една кола, защото моят мъж беше много болен и се лекуваше в Пловдив и трябваше да се кара до там. Сашко е все на работа, виках някой все да го кара до Пловдив, взех колата заради това. Аз не мога да я карам, не съм шофьор. Когато е внукът дома, кара го. Когато има много кризи, викам някой да го кара до Пловдив, само там бяхме, 3-4 месеца все там. Мъжът ми почина на 09.09.2025г. Тия месеци преди това беше много зле. Беше с проблеми със ставите и да го водим да го оперират, заради това купих колата. След като почина мъжът ми, аз вече много се измъчих по 50 лева до Пловдив да давам и я продадох. След като почина мъжът ми, я продадох, скоро след това. Не е било тази година, още миналата. Не сме ходили при нотариус, е така я взима човекът. Мина един човек, мина и пита, и аз питах Сашко „да давам ли колата“, той вика „бабо, ти си знаеш“. Той дойде човекът, дадох я, те после ми се караха. На мен даде този човек парите. Много хора са я карали тази кола. След като почина мъжът ми, до преди да я продам тя седеше у нас и С. я караше. С. живее в моята къща, заедно живеем. Викаха ме полицаите, като дойдоха и ми стоят на главата и пишат ли, пишат. В зора писах, че С. я е карал колата. След септември месец внук ми караше колата, докато да я продам. Те се научиха и искаха два-три пъти, не мога да се сетя в тази паника сега кои са карали. В. и той я е карал, не знам колко пъти, но като роднина го виках да ме кара. Той е на сина ми на жена му брат, на снаха ми той е брат. Точно и той кара. Само им давам 50 лева, защото ме карат, не съм ги гледала имат ли книжки, не разбирам, не умея.

Съдът докладва писмо от Сектор „Пътна полиция“ - Пазарджик с приложени копие на писмо до Началника на РУ-Септември и декларация по чл.188 от ЗДвП.

АДВ. Т.: Да се приеме.

Съдът намира, че докладваните доказателства са относими към предмета на делото и следва да бъдат приети, поради което 2

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА И ПРИЕМА като писмено доказателство по делото писмо от Сектор „Пътна полиция“ - Пазарджик с приложени копие на писмо до Началника на РУ-Септември и декларация по чл.188 от ЗДвП.

ПРОДЪЛЖАВА разпита на свидетеля Я..

На свидетеля Я. се предяви копие на декларация от 13.01.2026г.

СВИД. Я.: Подписът е моят. Те тогава ми даваха да пиша, ама това ли беше. Моят почерк е това, аз пиша така. Като ми седят полицаите на главата, на улицата, и така писах. Кой да пиша, аз съм навсякъде със С., освен него нямам кой. В акъла ми е той. Иначе В. и той беше, ама ето.

След изчерпване на въпросите съдът ПРИКЛЮЧВА разпита на свидетеля. Със съгласие на страните същата беше освободена от присъствие, но остана в съдебната зала.

В залата влиза свидетелят С. Я..

Пристъпи се към разпит на свидетеля Я., както следва:

СВИД. Я.: Моята баба я купиха тази кола заради дядо, защото те постоянно ни тормозеха да ги карам, да отсъствам от работа. Аз им казах да си купят един автомобил, за да се придвижват. Има момчета, които като даваш пари, карат те. Аз постоянно съм във фирмата и съм по командировки. Имам си бележка, че тогава съм бил на работа, водех бригада. Те със стария постоянно ходеха, аз също съм карал тази кола. Но този ден съм бил на работа.

На телефона ми изпратиха бележка от фирмата по вайбър, график има, че съм на работа. „***“ е фирмата, тя е пътно строителство, седалището е в София, тя е австрийска фирмата. Имаме си служебна кола и пътуваме до там, седим по седмица или 10 дни и не се прибираме, докато не свършим. Ако искате, мога да покажа графика.

С разрешение на съда свидетелят извади телефонния си апарат и показа снимка от монитор на компютър, на която се вижда график за месец, който не е посочен, по дати, като се вижда, че на 08-ми е отбелязано срещу името на С.

Я., че е бил на работа.

СВИД. Я.: По принцип, като се вкара в програмата за кой месец и година е, и излиза съответният график на компютъра. Баба ми ме е написала, че тогава аз съм карал. Като отидохме при полицаите и му казах на полицая „дай да видим снимката, за да си понесе наказанието, който е бил“, но на снимката 3 нищо не може да се види. Графикът го показах на полицая на районното. Тая снимка си я прехвърлям между телефоните, затова пише, че е от тая година, но ще се обадя пак на шефовете, ще изпратят. Полицаят погледна и вика „действително си бил на работа“, вика „кажи кой е“. Викам „как да обвинявам, като на снимката не се вижда лице“, вика „трябва да напишеш кой е бил“. Аз се притесних, не знаех в паниката какво да правя. Баба ми даваше по 30-50 лева, има такива момчета, които като даде пари и карат. Старият почина на 09.09., след това отидоха там в Пловдив, защото докторска грешка направиха.

Казаха, че всичко е ок, близо 6000 лева за ставата дадоха. И докторът е казал след половин час, един час, те го утрепаха на място, тя отиваше постоянно да види защо и как е станало, да може поне парите да се върнат, защото е лекарска грешка. Като водя бригадата, няма как да ги оставя без мен, защото аз отговарям и работя с хората. При полицаите нищо не съм писал, никакви обяснения и никакви декларации.

На свидетеля се предяви копие на декларация от 03.02.2026 на л.27 от делото.

СВИД.Я.: Това е моят подпис. Аз съм го писал това. Тя и В. викаше да кара и други викаше, аз не знам. Той ми е братовчед, но другите хора не съм посочил, защото трябва да се карам с тях. Сега и с братовчед ми си имам кавга. Обаждах му се по телефона преди да го напиша, викам „ти ли си карал“, викам „ако съм аз - да, ама аз съм на работа“. Викам „да не си ти“. Той вика „не знам дали съм аз“, вика „да дойда да видя“, викам „ела, но то не може да се види, размазано е лицето“. Казах му, че ще пиша, че е той. Викам „ще пиша, че си ти“, той вика „пиши, аз ще се оправя“. Той помисли, че ще види снимката, обаче тя въобще не се е видяла.

След изчерпване на въпросите съдът ПРИКЛЮЧВА разпита на свидетеля. Със съгласие на страните същият беше освободен и напусна съдебната зала. Свидетелката Я. също напусна съдебната зала.

АДВ. Т.: Нямам искания. Да се приключи делото.

Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:

АДВ.Т.: Моля да отмените НП, тъй като считам, че АНО не е изпълнил 4 задължението си по чл.52 ал.4 от ЗАНН, при явно наличие на спорни обстоятелства по извършване на вмененото на доверителя ми нарушение.

Видно и от докладната записка на актосъставителя от 27.02.2026г., видно и от възражението на доверителя ми, АНО не е доказал по безспорен начин кой е авторът на нарушението. Снимката от триногата камера не позволява лицево разпознаване или идентификация на водача, само една декларация от трето лице не е достатъчна за налагане на наказание. Снимката е веществено доказателство, но ако тя е неясна, то нарушението не се доказва. В този смисъл е и Решение №5226/20.04.2021г. на ВАС, което казва, че снимковият материал е съществен елемент от доказване на нарушението и неговата нечетливост е самостоятелно основание за отмяна. В този случай е налице и сериозен процесуален пропуск - декларацията по чл.189 ал.5 от ЗДвП трябва да бъде придружена от копие на СУМПС на посочения водач. В случая и към двете не е приложена снимка на СУМПС. В едната има посочен само номер на свидетелство. Това, че е нечетливо доказателството, е едно от самостоятелните основания за отмяна на НП. В този смисъл моля да бъде отменено. Моля за присъждане на адв.хонорар и разноски по делото, за което представям списък на разноските, ведно с договор за правна защита и съдействие.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИОБЩАВА по делото договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законовия срок.

Протоколът написан в с.з., което приключи в 09:55 ч.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ Секретар: _______________________

5