Решение № 260199 от 12.10.2021, Окръжен съд - Кюстендил

Р

Е Ш Е

Н И Е №260199 гр.Кюстендил, 12.10.2021г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, в открито заседание на двадесет и седми април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЕВГЕНИЯ СТАМОВА

ВЕСЕЛИНА

ДЖОНЕВА при секретаря: Мая Стойнева, след като разгледа докладваното от съдия Веселина

Джонева в.гр.д.№62/2021г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава

Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „Топлофикация ***“ ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.***, ул.„***“ №***б, представлявано от изп.директор Ал.А., чрез пълномощника ю.к.Г. Ч., срещу решение №357 от 26.06.2020г. на Районен съд-Дупница, постановено по гр.д.№2320/2019г. по описа на този съд.

С обжалваното решение ДнРС е отхвърлил предявените от „Топлофикация ***” ЕАД, с ЕИК ***, гр. ***, ул.„***” №23Б, срещу И.Л.Г. с

ЕГН ********** и Л.Н.Г., с ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.32 ал.1 от ОУ от 2008г. /чл.33 от ОУ от 2014 г./ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от «Топлофикация ***» АД на потребители в гр.*** и чл.86 ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца сума в общ размер на 2582.60 лева., от които 2 286.90 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2016г. до м.04.2018г., ведно със законната лихва от 28.06.2019г. до окончателното изплащане на вземането и 266.73 лева - мораторна лихва за периода от 14.09.2017г. до 10.06.2019г., както и суми за дялово разпределение в размер на 23.74 лева - главница за периода от м.05.2016г. до м.04.2018г. и 5.23 лева - лихва за периода от 30.06.2016г. до 10.06.2019г., в условията на разделна отговорност, от всеки от ответниците по 1/2 от посочените суми, ведно със законната лихва върху главницата от 28.06.2019г. до изплащане на вземането. С решението съдът е осъдил «Tоплофикация ***» ЕАД, ЕИК ***, да заплати на И.Л.Г., ЕГН **********, и Л.Н.Г., ЕГН **********, разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

Решението е било постановено при участието на привлеченото от ищеца трето лице - помагач "Нелбо инженеринг" ООД.

Решението се обжалва изцяло с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон. Счита се, че в разрез с процесуалните правила и в противоречие с действителното фактическо и правно положение ДнРС е приел, че ответниците не са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §1 т.42 от ДР на ЗЕ, според която такова качество притежава физическо лице – собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. Сочи се, че при тази легална дефиниция без значение за притежаване на качеството, е дали лицето обитава имота и дали лично то е консумирало топлинната енергия, като потребителят е обвързан от Общите условия за продажба на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане. Във въззивната жалба се сочат действащите за периода ОУ и произтичащото от тях задължение за заплащане на месечни суми до края на месеца, следващ месеца на доставката, след което потребителят изпадал в забава. Жалбоподателят счита, че по делото са налице доказателства, че И.Г. и Л.Г. са собственици на топлоснабдения имот, който са придобили чрез покупко-продажба от 08.12.2003г., като твърди, че в документа за собственост е налице допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща се в неправилно посочване на входа на блока – вх.Ж, вместо верния вход Б. Този извод е аргументиран от една страна с факта, че в самия договор за покупко-продажба, при посочване адреса на лицата е посочен вх.Б; от друга страна се изтъква невъзможността в един и същ блок – 020, на етаж 6 да има два апартамента с еднаква номерация – ап.40. Също така, от описаните граници на жилището и на прилежащото към него избено помещение се заключва невъзможност такива във вх.Ж да граничат със стени от вход А и В.

Изтъква се и, че в договора, сключен между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение е посочен вх.Б, като в списъка на етажните собственици фигурира името на купувача по договора под номер ап.40. Поддържа се също и обективно съществуващата възможност за допускане на грешка, поради непосредствената близост между буквите Б и Ж на клавиатурата при използване на традиционната фонетична подредба. Прави се оплакване, че районният съд не е взел предвид посочените факти, още повече, че е могъл при наличните технологии да установи, че въпросният блок в ж.к.„***“ има само пет входа, с последен вход Д. Доколкото основният мотив за отхвърляне на иска, не съответства на обективната истина, се моли цялостна отмяна на обжалваното решение и постановяване на акт по същество, с който исковете да бъдат уважени и да се присъдят разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ответниците по жалбата Л.Г. и И.Г., чрез пълномощника адв.Р. Н. – Д., са подали отговор. Изразяват становище за неоснователност на същата, с твърдение, че ищецът по делото не е съумял да докаже съществуването на валидно облигационно правоотношение с ответниците, доколкото не е установил същите да са носители на вещни права по отношение на имота, респ. да имат качеството на потребители и да дължат заплащане на претендираните суми. Изтъкват, че приетият като доказателство по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот касае жилищен такъв, който е различен от процесния, като считат, че извод относно собствеността на топлоснабдения имот не би могъл да бъде направен на база протокол от 12.09.2002г., чиято автентичност е била своевременно оспорена, ищецът е бил задължен да представи документа в оригинал, което не е сторил, поради което същият е бил изключен от доказателствата по делото. Останалите доводи в жалбата за допусната греша и дължимите от съда действия във връзка с това, се окачествяват като неоснователни. Моли се потвърждаване на решението и присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител в хипотезата на чл.38 ал.2 от ЗА.

Третото лице – помагач "Нелбо инженеринг" ООД не е подало отговор на въззивната жалба.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото прие, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

Съдебният състав, след преценка на събраните по делото доказателства, в контекста на заявените с въззивната жалба оплаквания /във въззивното производство нови доказателства не са събирани/, на доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа страна:

Ищецът

„Топлофикация ***“ ЕАД е предявил по реда на чл.422 ал.1 от ГПК искови претенции срещу И.Г. и Л.Г. за признаване за установено по отношение на двамата, че дължат на дружеството суми, за които в производство по ч.гр.д.№ 1790/2019г. по описа на РС-Дупница е била здадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а именно: 2 286.90 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2016г. до м.04.2018г., 266.73 лева - мораторна лихва за периода от 14.09.2017г. до 10.06.2019г., както и суми за дялово разпределение в размер на 23.74 лева - главница за периода от м.05.2016г. до м.04.2018г. и 5.23 лева - лихва за периода от 30.06.2016г. до 10.06.2019г., в условията на разделна отговорност, от всеки от ответниците по 1/2 от посочените суми, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 28.06.2019г. до изплащане на вземането.

Исковите претнции са били предявени в срока по чл.415 от ГПК и при наличие на изискуемите се процесуални предпоставки за това, след своевременно депозиране на възражения срещу заповедта за изпълнение от двамата длъжници.

Ищцовото дружество е поддържало, че плащанията на исковите суми е дължимо по силата на съществуващо облигационно правоотношение между дружеството и двамата ответници, имащи качеството на потребители на топлинна енергия като носители на правото на собственост върху топлоснабден имот, а именно: апартамент с №**на ет.** във вх.*** на жилищен блок №*** в ж.к.„***“, гр.***.

В подкрепа на това си твърдение, ищецът е предствил по делото документ – договор с изх.№ОИ 03-109/08.12.2003г. за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на ЗОС, по силата на който Столична община, район „****“ е продала на И.Л.Г. и Л.Н.Г.,*** следния общински жилищен имот: апартамент №***, находящ се в жилищна сграда-блок *** вх.***, етаж ***, построена върху общинска земя в жилищен комплекс „***“. В така представения документ е извършена ръкописна поправка на печатната буква на входа на блока, като буквата „***“ е зачеркната и над нея в дясно на ръка е написана буквата „***“.

В отговора на исковата молба двамата ответници са изложили редица възражения срещу основателността на предявения иск, едно от които е, че представеният договор за покупко-продажба ги легитимира като собственици на апартамент във вход „***“, а не на апартамента във вх.„***“, за който ищецът твърди, че са дължими исковите суми. По искане на ответниците във връзка с ръкописната поправка в приложения към исковата молба договор е открито производство по оспорване истинността на документа, като в рамките на същото съдът е приел като доказателство по делото заверен препис от същия договор, представен от ответниците без наличието на такава поправка, а в обжалваното решение е обосновал извод за неистинност на договора и го е изключил от доказателствата по делото.

ДнРС е изключил от доказателствата по делото и приложения към исковата молба протокол за проведено на 12.09.2002г. общо събрание на етажните собственици и наематели в жилищен блок ***, ж.к.„***“, вх.***, ведно с приложен към него списък, поради наличие на хипотезата на чл.183 от ГПК – след оспорване от ответниците и задължаване на ищеца да представи оригинала на този договор, същият не го е сторил.

Във въззивната жалба не са направени оплаквания за допуснати от районния съд процесуални нарушения, поради изключването на горните документи от доказателствата по делото.

В хода на производството са приобщени заключения по назначени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, от който е установено, че през процесния период редовно е провеждано годишното отчитане на индивидуалните уреди и количествата топлинна енергия са определяни правилно, съобразно методологията на Наредба №16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването; в процесното жилище няма уред за измерване на потреблението на топла вода и поради това е начислен разход на база броя на обитателите – две лица с дневно потребление по 140 литра за м.май 2016г. – м.април 2017г. и три лица за м.май 2017г. – м.април 2018г.; след годишния отчет разходът е преизчисляван. В съдебно-техническата експертиза е посочено, че в процесното жилище са демонтирани отоплителните тела в стаите, а отоплителното тяло в банята е без ИРУ и за него е начислен разход при непрекъснат режим на отопление. Вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е посочило, че при извършената проверка е установило липса на плащания по процесните фактури за периода м.05.2016г. – м.04.2018г.; фактурите са издадени по партидата на абонатен номер 166338 с титуляри И.Л.Г. и Л.Н.Г., като за този период от фирмата за дялово разпределение са изготвяни изравнителни сметки, осчетоводени по партидата на абоната, а въз основа на тях са издадени фактури за дължимите суми. Сумите по издадените фактури за топлинна енергия за процесния период възлизат общо на 2 286.87 лева, а вноската дялово разпределение – на 23.74 лева; обезщетенията за забава върху главниците в размер на законната лихва за претендираните периоди възлиза съответно на 266.73 лева върху сумата за топлинна енергия и на 5.23 лева – върху сумата за дялово разпределение.

По делото е приет сключен на 03.10.2002г. договор между етажните собственици на процесната сграда, наречени в договора "възложител", и "Нелбо инженеринг" ООД, наречено в договора "изпълнител", по който изпълнителят поел задължение да достави и монтира електронни радиаторни разпределители на топлинна енергия и радиаторни вентили, както и да извършва услугата "топлинно счетоводство" за разпределение на консумираната, измерена по общ топломер в абонатната станция и фактурирана от "Топлофикация ***" топлинна енергия съгласно методиката, описана в Наредбата за топлоснабдяване, между отделните абонати. На 06.11.2007г. ищецът е сключил с "Нелбо инженеринг" ООД договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради - етажна собственост в гр. ***.