Решение № 176 от 30.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Пловдив, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело № 20235001000712 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение №333/9.VІІІ.2023год. постановено по т.д.

№592/2022год. Пловдивският окръжен съд е приел за установено, че между З.п /ЗП/ И. М.Е., БУЛСТАТ ********** и „О.А.И.“ ЕООД гр.Пловдив, ЕИК ** за стопанската 2020/2021год. е сключен договор за наем, при възнаграждение 73 041.29лв., на подробно индивидуализирани земеделски земи по действащ към датата на подаване на исковата молба Договор за наем на земеделска земя от **год. между същите страни, с обща площ 2 300.781дка, находящи се в област С.З., община Н.о, в землищата на селата Е. и Е., и е отхвърлил като неоснователни предявените от З.п И. М.Е., БУЛСТАТ ********** против „О.А.И.“ ЕООД гр.Пловдив, ЕИК ** искове за установяване съществуването на наемно правоотношение за стопанските 2021/2022год., 2022/2023год., 2023/2024год. и 2024/2025год., по силата на което „О.А.И.“ ЕООД гр.Пловдив, ЕИК ** предоставя на ЗП И. М.Е., БУЛСТАТ ********** за временно и възмездно ползване на земеделски земи, находящи се в землищата на селата Е. и Е., област С.З..

1

ОСЪДИЛ е „О.А.И.“ ЕООД гр.П., ЕИК ** да заплати на

ЗП И. М.Е., БУЛСТАТ ********** сумата 10 398.48лв. разноски по делото.

ОСЪДИЛ е ЗП И. М.Е., БУЛСТАТ ********** да заплати на „О.А.И.“ ЕООД гр.П., ЕИК ** сумата 800лв. разноски по делото.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Л.А.“ ЕООД с.Д., община М., област С.З., ЕИК** ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№26921/5.ІХ.2023год. е подадена от „О.А.И.“ ЕООД гр.П., ЕИК **, представлявано от управителя Й.К.Г., чрез пълномощника му адв. И. З., против решение №333/9.VІІІ.2023год. по т.д.№592/2022год. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е уважен предявения при условие на евентуалност установителен иск, с който е прието за установено, че между ЗП И. Е. и „О.А.И.“ ЕООД гр.П. е сключен договор за наем за стопанската 2020/2021год., с оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, постановено при неправилно приложение на процесуалноправните и материалноправните разпоредби. Прави възражение че първоинстанционният съд неправилно е приел, че са предявени обективно съединени искове и че в петитума на исковата молба е формулирано искане да се установи наличието на наемно правоотношение не са период от пет години като цяло, а за конкретни стопански години самостоятелно2020/2021год., 2021/2022год., 2022/2023год., 2023/2024год. и 2024/2025год.

Счита тази констатация за изцяло погрешна, а формулираното от ищеца искане е да се установи сключването между страните на неформален договор за наем за срок от пет стопански години, а не за пет договора за наем за отделните стопански години. Жалбоподателят твърди, че между страните по делото договор за наем на земеделски земи изобщо липсва. Дори и да са водени разговори между тях, и да е проявена активност от страна на ЗП И. Е., съгласие не е постигнато, затова и не е сключен писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните, извършени едновременно, както повелява законът. В случая не е постигнато съгласие между страните за сключване на договор за наем, тъй като имотите, по отношение на които ЗП И. Е. е проявил желание да ползва под наем, не са индивидуализирани по никакъв начин, а договорите, които са представени с исковата молба касаят други, по-стари стопански години. Извършените от ищеца две плащания на обща стойност 2

73 041.29лв. са без правно основание, ето защо с платежно нареждане от 21.V.2020год. дружеството е върнало сумата по банковата сметка на ищеца.

Затова счита, че не е налице договор за наем на земеделски земи и за стопанската 2020/2021год., както неправилно е приел първоинстанционният съд. Оспорва поради прекомерност и присъдените на ищеца разноски по делото. Моли въззивният съд да отмени решението на ОС- Пловдив в обжалваната му част и постанови ново решение по същество, с което отхвърли като неоснователен предявения при условие на евентуалност установителен иск за стопанската 2020/2021год. Претендира за разноските през въззивната инстанция, съгласно представения списък по чл.80 ГПК.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ ЗП И. М.Е., БУЛСТАТ ** /стар

Булстат **********/, чрез пълномощника му адв. Д. К., подава отговор на въззивната жалба вх.№32985/30.Х.2023год., в който излага подробни съображения за нейната неоснователност.

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№28200/19.ІХ.2023год. е подадена от З.п /ЗП/ И. М.Е., БУЛСТАТ **, чрез пълномощника му адв. Д. К., срещу решение №333/9.VІІІ.2023год. по т.д.№592/2022год. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на ЗП И. М.Е. за установяване съществуването на наемно правоотношение за стопанските 2021/2022год., 2022/2023год., 2023/2024год. и 2024/2025год., по силата на което ответното дружество „О.А.И.“ ЕООД гр.П. предоставя за временно и възмездно ползване земеделски земи, находящи се в землището на селата Е. и Е., община Н.о, област С.З., подробно описани в решението, с обща площ 2 300.781дка, с оплаквания за неправилност, поради неправилно приложение на процесуалноправните и материалноправните разпоредби, и необоснованост.

Счита, че в обжалваната му част, решението на ОС- Пловдив е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявени искове- тези за едногодишни договори за четири стопански години, вместо по предявения иск за установяване съществуването на неформален петгодишен договор за наем на процесните земеделски земи. Такъв е бил и докладът на първоинстанционният съд, който е очертал правната рамка на спора.

Неправилно първоинстанционният съд е преценил и събраните по делото доказателства, за да постанови обжалвания съдебен акт. Моли въззивният съд да отмени решението на ОС Пловдив в обжалваната му част и постанови ново решение, с което приеме за установено, че между страните е налице 3 неформален петгодишен договор за наем на процесните земеделски земи за периода на стопанските години- от 2020год. до 2025год. Претендира за разноските по делото направени през въззивната инстанция.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ „О.А.И.“ ЕООД гр.П., ЕИК **, представлявано от управителя Й.К.Г., чрез пълномощника му адв. И. З., подава отговор на въззивната жалба вх.№34722/14.ХІ.2023год., с възражение за нейната неоснователност.

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.

Пловдивският апелативен съд като взе предвид направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбите доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:

Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е. постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и надлежно подписано.

Въззивният съд счита за неоснователни възраженията на жалбоподателите за недопустимост на решението на първоинстанционния съд в частта, с която се е произнесъл по непредявен установителен иск за наемен договор за четири стопански години.

Напротив- решението на първоинстанционния съд е допустимо решение, постановено при липса на съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, защото първоинстанционният съд е разгледал исковете на предявеното основание, като е решил спора по същество. В петитума на исковата молба, подадена от ищеца ЗП И. М.Е. на 9.VІ.2020год., е посочено „да се установи със сила на присъдено нещо наличието на сключен валиден договор за наем за 5 стопански години, а именно стопанските

2020/2021год.,

2021/2022год.,

2022/2023год.,

2023/2024год. и 2024/2025год., на земеделски земи, подробно 4 индивидуализирани в сега действащия между страните Договор за наем на земеделска земя от **год., с обща площ 2300.781дка, находящи се в област С.З., община Н.о, в землищата на селата Е. и Е.“. С молба вх.

№2977/30.І.2023год., подадена по т.д.№592/2022год. по описа на ОСПловдив, ищецът ЗП И. М.Е. е уточнил, че след първоначалната двойна размяна на книжа и поради недопустимост на направеното по-късно изменение на установителните искове в осъдителни, е сезирал съда с два установителни иска: Единият е „да се установи в отношенията между ЗП И.

М.Е. и „О.А.И.“ ЕООД гр.Пловдив, че е налице между страните неформален договор за наем за пет стопански години /а именно 2020/2021год., 2021/2022год., 2022/2023год., 2023/2024год. и 2024/2025год./ за земеделски земи, находящи се в землищата на селата Е. и Е., община Н.о, област С.З., с обща площ 2300.781дка“ и другият, предявен при условие на евентуалност иск е за установяване на неформален договор за наем между същите страни, за същите имоти, но за една стопанска година 2020/2021год.. В проекто доклада по делото, който е приет за окончателен, изготвен с определение №784/6.VІІ.2023год. по т.д.№592/2022год., Пловдивският окръжен съд е приел, че ищецът е предявил установителен иск по чл.124ал.1 ГПК за установяване на сключен между страните договор за наем на процесните земеделски земи, като е приел и за безспорно обстоятелството, че за стопанските 2020-2025год. не е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите договор за наем на посочените в исковата молба земеделски земи. Първоинстанционният съд е постановил решение, с което е отхвърлил като неоснователни предявените от ЗП И. Е. против „О.А.И.“ ЕООД гр.П. искове за установяване съществуването на наемно правоотношение за стопанските 2021/2022год., 2022/2023год., 2023/2024год. и 2024/2025год. на земеделски земи, находящи се в землищата на селата Е. и Е., община Н.о, област С.З., защото в петитума на исковата молба е формулирано искане да се установи наличието на наемно правоотношение не за период от пет години като цяло, а за конкретните стопански години самостоятелно, така, както са отправени и офертите от ищеца към ответника- за всяка стопанска година поотделно със съответната цена. В този смисъл е и твърдението на ищеца, че законодателят не е предвидил специална форма за действителност на договор за наем на земеделска земя за период от една година. Тъй като в петитума на исковата молба ищецът е посочил, че 5 наемното правоотношение е за пет стопански години /а именно 2020/2021год., 2021/2022год., 2022/2023год., 2023/2024год. и 2024/2025год./ и първоинстанционният съд се е произнесъл именно, че не се доказва сключването на договор за наем за четири от тези пет стопански години, то е отхвърлил и така предявените искове /за съответните стопански години/, защото законодателят е уредил дългосрочния /петгодишен/ договор за наем на земеделски земи като строго формален договор /писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните, извършена едновременно/. Земеделските земи са особен вид имущество, затова и законодателят е предвидил специална форма за действителност на дългосрочния петгодишен договор за наем.

Ползването на земеделските земи се осъществява през стопански години, които обхващат периода от 1 октомври на съответната година и завършват на 30 септември следващата година. Ето защо въззивният съд счита, че решението на първоинстанционния съд в частта, в която предявения установителен иск е отхвърлен като неоснователен за съответните стопански години е допустимо и че ОС Пловдив се е произнесъл по предявения от ищеца иск.

По правилността на решението на първоинстанционния съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на ВКС.

Разпечатката съдържа 38 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2c56a484-f7b7-4b17-9ef5-adc30c2f2c8f