Определение № 187 от 08.06.2023, Районен съд - Оряхово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 187 гр. О. 08.06.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – О. в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В.Л.П. като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20231460100280 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Д"С.П." БУЛСТАТ 1210150561535, със седалище и адрес на управление в гр. О. ул. „К.Л.“ № 20, представлявана от Директора Д.Н.М. против З. А. Ц., с ЕГН **********, с постоянен адрес и настоящ адрес в с. О., общ. О. обл. Враца, ул. „Л.К.“ № 10, с искане за признаване за установено, че ответницата дължи на ДСП О. сумата от 125 лева главница, дължима за недобросъвестно получена еднократна социална помощ за ученик, записан в осми клас през учебната 2020/2021 г. по реда на чл. 12 а от ЗМДВИПОРНСПП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на влязла в сила Заповед № 0605 РД 01-0021 от 23.03.2021 г. за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ по реда на чл. 12 а от ЗМДВИПОРНСПП.

След извършена проверка по чл. 129 и чл. 130 ГПК съдът констатира, че предявеният иск е недопустим по следните съображения:

Съдът констатира, че ищецът не притежава правоспособност, съобразно изискванията на чл. 27 от ГПК. Процесуалната правоспособност на юридическите лица е уредена в цитираната разпоредба, която предвижда хипотеза, че процесуална правоспособност има този, който е правоспособен по материалното право. От анализа на нормативните актове, уреждащи статута на Дирекцията „С.П.“ – Закона за социалното подпомагане (ЗСП), Устройствения правилник на Агенцията за С.П. и Правилника за прилагане на Закона за С.П. се налага извод, че Дирекция „С.П.“ (ДСП) представлява неперсонифицирано държавно учреждение, което не е юридическо лице, а представлява териториално поделение на Агенцията за С.П. (АСП).

По смисъла на публичното право и в частност на административното, ДСП – О. е административен орган с административна правосубектност, т.е. във властническите правоотношения с другите частно правни субекти и в административното съдопроизводство. За разлика от публичното право, в сферата на гражданското право и гражданското съдопроизводство административният орган може да встъпи в граждански правоотношения 1 само ако е юридическо лице, каквото качество не притежава ДСП О..

В чл. 27, ал. 2 от ГПК е предвидено известно отклонение от този принцип, придавайки правоспособност на държавни учреждения, чиито ръководители са разпоредители с бюджет. ДСП не е такъв разпоредител и следователно не може да участва в гражданския процес като надлежна страна.

В настоящия случай не сме изправени пред особената хипотеза, предвидена в чл. 14б, ал. 2 от ЗСП, според който „Принудителното изпълнение на заповедта по чл. 14а, ал. 3 се допуска по искане на Дирекция "С.П." по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс“. С тази норма законодателят е предвидил легитимация на ДСП, но с ясно ограничено правомощие – да инициира производство по издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на влязла в сила мотивирана заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно със законната лихва, издадена от директора на ДСП по реда на чл. 14а от ЗСП. Такова производство е допустимо само в случай, че пред съда с документ е доказано съществуването на влязла в сила заповед за възстановяване на получена социална помощ, изпълнението на която е възложено на гражданските съдилища.

В настоящия случай заявлението по чл. 417 ГПК, по повод на което е било образувано заповедно производство по ч. гр. дело № 699/2021 г. е било именно по реда на чл. 418, вр. с чл. 417, т. 1 от ГПК – въз основа на документ, поради което съдът е издал разпореждане, заповед по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист в полза на заявителя ДСП О.. Последната е получила принудително изпълнение чрез издаването на изпълнителен лист за недобросъвестно получени суми, тъй като е бил приложен подлежащ на изпълнение административен акт – влязла в сила заповед по чл. 14а, ал. 3 от ЗСП на Директора на ДСП Опряхово, в който случай може да получи незабавно изпълнение и в който случай ДСП е освободена от внасяне на държавни такси – арг. от чл. 14в от ЗСП.

Предвид изложеното съдът достигна до извод, че ДСП О. не е надлежна страна да инициира исково производство по предявения установителен иск, който се явява продължение на заповедното производство по реда на чл. 417 ГПК, проведено по ч. гр. дело № 699/2021 г. и инициирано по заявление на ДСП О.. Липсата на надлежна страна представлява липса на една от абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на производството, налагащи неговото прекратяване.

Водим от горното и на основание чл. 130 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба Вх. № 1850/02.06.2023 г., депозирана от Д"С.П." БУЛСТАТ 1210150561535 , със седалище и адрес на управление в гр. О. ул.

„К.Л.“ № 20, представлявана от Директора Д.Н.М. против З. А. Ц., с ЕГН **********, с постоянен адрес и настоящ адрес в с. О., общ. О. обл. Враца, ул.

„Л.К.“ № 10.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 280/2023 г. по описа на РС О. поради недопустимост на предявения от ДСП О. установителен иск.

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Враца с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ДСП О..

Съдия при Районен съд – О.: _______________________ 3