Решение № 2284 от 06.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2284 гр. София, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110150362 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII ГПК

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу ответника Р. С. П., ЕГН **********, в качеството й на съсобственик на топлоснабден имот – Апартамент № ***, находящ се в ***, с присъединен абонатен № ***, с която моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1194,77 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 03.07.2024 г. до изплащане на вземането, съответстваща на притежаваната от ответника квота в съсобствеността; сумата от 162,25 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за ТЕ, дължимо за период от 15.09.2022 г. до 20.06.2024 г., сумата от 18,28 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 03.07.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 3,57 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 15.04.2022 г. до 20.06.2024 г.

В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, 1 поддържа, че ответникът, в качеството си на съсобственик на топлоснабден имот – Апартамент № ***, находящ се в ***, с присъединен абонатен № ***, по смисъла на чл.

153, ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли за уважаване на иска.

Претендира присъждане на разноски.

Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Р. С. П., ЕГН **********, подава отговор на исковата молба, чрез назначения й за особен представител адв. Л. Г., с който оспорва исковете като недопустими, респ. – неоснователни. Оспорва се по делото да е доказано ответницата да притежава качеството на собственик или ползвател, репс. – наследник на бившите собственици на процесния имот. Нямало доказателства ответницата да е приела наследството с конклудентни действия. Релевира възражение за погасителна давност.

Оспорва ищецът да е канил ответницата да заплати процесните главници. Моли за прекратяване на производството като недопустимо, респ. за отхвърляне на исковете.

Трето лице-помагач, в лицето на фирмата за дялово разпределение – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, изразява становище за основателност на предявените искове.

Представя изисканите му доказателства относно извършеното дялово разпределение и отчета на уредите в имота.

В открито съдебно заседание ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, редовно призован, се представлява от юрисконсулт, като поддържа предявените срещу ответника исковете и моли съдът да ги уважи. Претендира деловодни разноски, за които представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът чрез особения представител адв. Г., изцяло поддържа представения отговор на искова молба. Моли съдът да се произнесе като съобрази възраженията от ОИМ и въз основа на събраните доказателства.

Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна 2 страна:

Предявени са осъдителни искове, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати суми на ищеца, представляващи стойност на топлинна енергия и услуга по дялово разпределение, както и мораторни лихви върху тях.

За да бъдат уважени исковете с правно квалификация чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е възложено да докаже следните обстоятелства: 1. сключен между страните валиден договор при ОУ или индивидуален с ответника; качеството потребител – собственик или ползвател на топлоснабдения имот за ответника. 2. точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.

Във връзка с възражението за давност съда е възложил на ищеца да докаже, ако твърди да са настъпили такива, факти и обстоятелства, имащи значение за спирането или прекъсването на давността, а при установяване на горните факти в тежест на ответника е възложил доказване, че е погасил претендираните вземания, както и всички останали заявени в отговора правоизключващи възражения.

По исковете с правно квалификация чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава - уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в редакцията й, относима към процесния период/ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.

От представените от ищеца и неоспорени от ответника писмени доказателства – нотариален акт № 145/20.07.1971 г. за собственост на апартамент по чл.55 г. от ЗПИНМ; нотариален акт за продажба № 44/27.01.2022 г.; нотариален акт за дарение № 115/14.12.2018 г.; нотариален акт за дарение на недвижим имот № 57/22.12.1993 г.; нотариален акт за дарение на недвижим имот № 199/08.02.1990 г.; Удостоверения за наследници и преписи – извлечения от Акт за смърт на Н.К. и Л. П., касателно процесния недвижим имот Апартамент № ***, находящ се в ***, се установява, че ответника Р. С. П. е придобила 2/3 ид.ч. от правото на собственост върху процесния апартамент. Собствеността същата придобила по дарение от своята леля Н.К. /за ½ ид.ч. от имота/ и по наследство от своята майка Л. П. /за 1/6 ид.ч./.

По делото ищецът не е представил доказателства относно ползващия го факт дали ответника е приела наследството на Л. П. /открито на 19.04.2021 г., със смъртта на 3 последната/ въпреки, че именно „Топлофикация София“ ЕАД са страната, която черпи права от приемането/отказа от наследство. При тази доказателствена непълнота и при изрично заявено възражение от страна на ответника, че няма доказателства по делото ответницата да притежава качеството на собственик или ползвател, респ. – наследник на бившите собственици на процесния имот, нито такива сочещи ответницата да е приела наследството на своята майка с конклудентни действия, съдът следва да приеме, че по делото е безспорно доказано принадлежността на правото на собственост върху процесния имот в полза на ответника Р. П., до ½ ид.ч., т.е. за частта придобита от нея въз основа на правна сделка /договор за дарение на недвижим имот № 57/22.12.1993 г./.

На съда е служебно известно, че по отношение на другия съсобственик – Н.С.П. е била издадена и влязла в сила заповед за изпълнение от 24.07.2024 г., по ч.гр.д. № 40615/2024 г. по описа на СРС, 164-ти състав, като същия е осъден да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД за процесния период, относимите към неговия дял от съсобствеността /1/3 ид.ч./ суми за ТЕ и ДР, както и мораторните лихви върху двете главници, в общ размер от 689,44 лв., като са присъдени и разноски в размер от 30,46 лв. След влизане на ЗИ в сила, по откритата партида с аб. № *** е постъпила сума в размер от 719,90 лв., на 03.09.2024 г.

/който факт е установен и от вещото лице, изпълнило приетата в настоящото исково производство ССчЕ/ и от която сума са погасени присъдените в тежест на Н.П. главници от 597,39 лв. за ТЕ и 9,14 лв. за дялово разпределение, както и мораторните лихви върху тях в общ размер от 82,91 лв. и съдебните разноски от 30,46 лв. (16,67 лв. за ЮВ и 13,79 лв. за държавна такса). С допълнително плащане от 17.10.2024 г. П. е заплатил и дължимите върху двете главници закони лихви до датата на плащане от 14,42 лв., след което по ч.гр.д. № 40615/2024 г. издадената от съда ЗИ е била обезсилена и производството прекратено.

По посоченото ч.гр.д. № 40615/2024 г. съдът, в настоящия си състав е отказал да издаде заповед за изпълнение срещу длъжника Р. П. /настоящ ответник/ тъй като същата няма обичайно местопребиваване в България, ищеца е предявил срещу нея настоящите осъдителни искове, след дадените указания в този смисъл.

Следователно от приетите по делото доказателства се установява безспорно, че към момента на предявяване на исковата молба и за процесния период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ответникът Р. С. П. е собственик на поне ½ ид.ч. от процесния имот и в това си качество се явява потребител на доставяната до него ТЕ, и ще следва да отговаря за половината от стойността на потребената в Апартамент № ***, топлинна енергия, респ. такса за услугата дялово разпределение, извършвана от избраната ФДР.

С оглед изложеното съдът приема, че ответникът като съсобственик на процесния апартамент в периода (с дял минимум ½ ид.ч.), се явява клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ. Ето защо ответникът е страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължи цената на доставената топлинна енергия, до установения размер от ½ ид.ч. от общо дължимите суми.

От приетите по делото доказателства се установява също, че СЕС в която се намира процесния апартамент, през периода 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. е била с непрекъснато топлоснабдяване, като дяловото разпределение на ТЕ за ЕС е извършвано от ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД.

Приети са доказателства, че през процесния период в имота не е осигуряван достъп за реален отчет на уредите за консумираната ТЕ.

От заключението на СТЕ, прието без възражения от страните и кредитирано от съда 4 като компетентно и обективно дадено, се установява, че сградата, в която се намира топлоснабдения имот /Апартамент № *** в ***/е с непрекъснато топлоснабдяване в периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., а „Топлофикация София“ ЕАД е извършвала ежемесечно отчитане на общия топломер в АС, който е от търговски тип и е преминавал метрологичен контрол. За сметка на ищцовото дружество са били отчислявани технологични разходи, съобразно действащата през периода Методика към Наредбата за топлоснабдяването.