Определение № 935 от 12.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 935 гр. София, 11.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно частно гражданско дело № 20241000500180 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 291993/30.11.2023 г. на Н. И. Д. и Р. Г. Д., подадена срещу определение № 266391 от 16.11.2023 г., постановено по в.гр. д. № 3184/18 г. по описа на Софийски градски съд, в частта му, с която е оставено без уважение искането на въззивниците-ищци Н. И. Д. и Р. Г. Д. за допускане на основание чл. 214 ГПК на изменение на предявените искове с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ във връзка с чл. 127 ТЗ чрез увеличаване на размерите им от 25 000 лв. на 50 000 лв., както и е оставено без уважение искането им при условията на евентуалност на основание чл. 70, ал. 3 ГПК съдът да определи цената на исковете в размери от по 50 000 лв. за всеки от тях.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като постановено в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателите поддържат, че поради допуснатите процесуални нарушения от първоинстанционния съд, същите са били в невъзможност да определят размера на цената на исковете си. В жалбата се сочи, че основанието за поисканото увеличение на размера на исковете е свързано с приложението на нормата на чл. 162 ГПК и че разполагат с правна възможност да увеличат размера на цената на исковете именно по реда на чл. 162 ГПК.

Поддържа се, че разпоредбата на чл. 70, ал. 3 ГПК намира приложение и в настоящия случай, доколкото при предявяване на исковете не е било възможно да се определи цената на всеки един от тях. Направено е искане въззивната инстанция да отмени обжалваното определение и да на основание чл. 162 ГПК да допусне увеличение размера на исковете от 25 000 лв. на 50 000 лв. за всеки от тях, евентуално по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК да определи приблизителната им цена от по 50 000 лв.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от „МЕДИКОМ 2000“ ООД, в 1 който са изложени съображения за неоснователност на частната жалба.

Съдът, като съобрази данните по делото, както и оплакванията на страната във връзка с обжалвания съдебен акт, намери следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, същата изхожда от надлежна страна, която има право и интерес да обжалва, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, Софийски градски съд е приел, че направеното във въззивното производство искане за изменение на предявените искове по реда на чл. 214, ал. 1, изр. трето ГПК се явява преклудирано и като такова е оставил същото без уважение. По отношение на направеното искане при условията на евентуалност за определяне на размера на цената на иска по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК съдът е приел, че същото отново се явява преклудирано и като такова е оставено без уважение.

Пред Софийски районен съд са били предявени искове с правно основание чл. 127 ТЗ и чл. 86 ЗЗД от Н. И. Д. и Р. Г. Д. срещу „Медиком“ ООД, които са били частично уважени.

Първоинстанционното решение е обжалвано от ищците в частта, в която исковете са отвхърлени до пълния предявен размер. В открито съдебно заседание от 24.06.2020 г. въззивният съд е уважил искането по чл. 266, ал. 3 ГПК и е назначил тройна съдебносчетоводна експертиза, поради допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. В хода на въззивното производство е направено искане за изменение на исковете по реда на чл. 214, ал. 1, изр. трето ГПК чрез увеличаване размера на предявените искове от по 50 000 лв. за всеки един от ищците.

Настоящият съдебен състав намира, че императивната норма на чл. 214, ал. 1, изр.трето ГПК установява преклузивен срок за допускане изменение размера на предявения иск - до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, но при прилагането на същата, следва да бъдат съобразени и разпоредбите на чл. 266, ал. 1 и ал. 3 ГПК, въвеждащи изключение от правилото, че във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства и да искат събиране на доказателства, а именно - когато не са могли да посочат новите обстоятелства или поисканите доказателства не са им допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. В хипотезата, когато първостепенният съд неоснователно е отказал допускането на експертиза, касаеща установяване размера на претенцията, страната обективно не е могла да посочи свързаните с това обстоятелства и да поиска неговото увеличение в предвидения в закона преклузивен срок. Ето защо, ако въззивната инстанция прецени за осъществени предпоставките на чл.

266, ал. 3 ГПК и допусне поисканото във връзка с размера на претенцията доказателство, на страната следва да се предостави съответно и възможността да направи увеличение на иска, т.е. да упражни правото си, което не е могла да упражни в предвидения в закона срок единствено поради процесуално нарушение на съда. В противен случай би се стигнало до неоправдано засягане на правата й /с оглед преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо по отношение непредявената част от същото спорно право, когато искът не 2 е заявен като частичен/ и би се обезсмислило изобщо обжалването на първоинстанционния акт поради допуснато процесуално нарушение във връзка със събирането на доказателства относно размера на претенцията. /в този смисъл определение № 1263 от 08.12.2023 г. по т.д.

№ 354/2023 г., Т.К., II Т.О. на ВКС/

Разпоредбата на чл.125, ал.3 ТЗ, която е правното основание на предявената в случая претенция предвижда уреждане на имуществените последици при прекратяване на участието на съдружника да става въз основа на баланс. Под "имуществени последици" се разбира възможността съдружникът, прекратил участието си, да получи част от капитала на дружеството към момента на прекратяването. Тази част от капитала, наричана равностойност на дружествения дял, съответства на неговия дял по чл.127 ТЗ, независимо от вида на вноската - парична или непарична и от размера й към момента на възникване на членственото правоотношение на този съдружник. За целта дружеството е длъжно да състави счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, съгласно разпоредбата на чл.125, ал.3 ТЗ. Предвид приетото по-горе за момента на прекратяване на членството, следва да се вземе предвид баланса на дружеството към тази дата и на база на него да бъде определена стойността на дружествения дял.

Съгласно трайната практика на ВКС при определяне на равностойността на дружествения дял на съдружник, прекратил членството си в дружество с ограничена отговорност, в междинния баланс активите и пасивите се отразяват по историческата им цена, която е цена на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга цена според приложимите счетоводни стандарти. От актива на счетоводния баланс следа да бъдат взети стойността на дълготрайните материални активи на дружеството, другите нематериални активи и краткотрайните материални активи, а от пасива- задълженията на дружеството без записванията в пасива на баланса на собствения капитал и резервите, т.е изчислението се извършва на базата на така нар.“чист актив“. В този смисъл са - Решение № 64/09.06.09 г. по т.д. № 504/08 г. на II т.о. и Решение № 9 87/06.06.2012 г. по т.д. № 468/11г. на II т.о., Решение № 10 от 10.09.2012г. по т.д. №502/2010г. на ІІ т.о. и др.

Настоящият съдебен състав намира, че доколкото въззивният съд е допуснал събирането на тройна съдебно-счетоводна експертиза и че към момента на поисканото изменение по реда на чл. 214, ал.1, изр. трето ГПК, заключение по същата все още не е изготвено и изслушано, то за въззивниците обективно не е възможно да посочат с точност размера на претендираните от тях претенции. Независимо от това след като въззивната инстанция на основание чл. 266, ал. 3 ГПК е допуснала поисканото във връзка с размера на претенцията доказателство, на страната следва да се предостави съответно и възможността да направи увеличение на иска, т.е. да упражни правото си, което не е могла да упражни в предвидения в закона срок единствено поради процесуално нарушение на съда. В противен случай би се стигнало до неоправдано засягане на правата й /с оглед преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо по отношение непредявената част от същото спорно право, когато искът не е заявен като частичен/ и би се обезсмислило изобщо обжалването на първоинстанционния акт поради допуснато процесуално нарушение във връзка със 3 събирането на доказателства относно размера на претенцията.

Оплакванията на жалбоподателя относно приложението на разпоредбата на чл. 162 ГПК са изцяло неоснователни. По въпроса за задължението на съда до обсъди допустимите и относими доказателства за установяване на размера на иска и едва след това да пристъпи към определяне на размера по своя преценка чл. 162 ГПК е постановено решение № 64/04.04.2011 г. по гр. д. № 1748/2009 г., ІV г.о. на ВКС. Когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът може да определи този размер по своя преценка или да вземе заключението на вещо лице. Към последната алтернатива обаче съдът може да пристъпи само ако при съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства не бъде прието наличие на доказателства за обстоятелствата, които обуславят този размер. Ако такива доказателства са налице, размерът на иска се определя според тях, а не по усмотрение на съда. В този смисъл законодателят не е предвидил възможност разпоредбата на чл. 162 ГПК да намери приложение преди етапа на постановяване на решение по делото. Освен това правото на преценка на съда при определяне размера на иска не е самоцелно, а се упражнява при липса на достатъчно данни.

В случая Софийски градски съд е назначил тройна съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която предстои да бъде изслушано, и едва след това за съда ще е възможно да формира правните си изводи по спорния въпрос.

В допълнение, предвидената в чл. 70, ал. 3 ГПК възможност е релевантна към момента на определяне на цената на иска, като този въпрос може да бъде повдигнат служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. В случая цената на иска е била посочена от ищците при предявяване на исковете им и не е възможно приложението на чл.

70, ал. 3 ГПК на този етап от делото. По принцип посочената и определена цена на иска остава неизменна за цялото производство по делото. Единствено, ако се увеличи спорният предмет при условията на чл. 214, ал.1 ГПК, това ще рефлектира върху цената на иска, като доведе до увеличението на последната, което е свързано и със съблюдаване при това положение на изискванията на закона във връзка с родовата подсъдност, както и с дължимата държавна такса.

С оглед на изложеното, обжалваното определение в частта, с която е оставено без уважение искането на въззивниците-ищци Н. И. Д. и Р. Г. Д. за допускане на основание чл. 214 ГПК изменение на предявените искове с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ във връзка чл. 127 ТЗ чрез увеличаване на размерите им от 25 000 лв. на 50 000 лв., следва да бъде отменено като неправилно и вместо това делото следва да се върне на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. На Н. И. Д. и Р. Г. Д. трябва да бъде дадена възможност да упражнят правото си по чл. 214, ал. 1, изр. трето ГПК до приключване на съдебното дирене във втората инстанция.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ определение № 266391 от 16.11.2023 г., постановено по гр. д. № 3184/2018 г. по описа на Софийски градски съд, в частта му, с която е оставено без уважение искането на въззивниците-ищци Н. И. Д. и Р. Г. Д. за допускане на основание чл. 214 ГПК за изменение на предявените искове с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ във връзка чл. 127 ТЗ чрез увеличаване на размерите им от 25 000 лв. на 50 000 лв.