Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 950 от 16.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 29217/2025
Вид
Решение № 950
Подписан
16.01.2026
Състав
БОРЯНА СТЕФАНОВА ШОМОВА СТАВРУ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 950 гр. София, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ при участието на секретаря ИНА М. К.А като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело № 20251110129217 по описа за 2025 година

Ищецът ЗД "Бул Инс" АД, твърди, че в изпълнение на сключен между страните договор за застраховка "Гражданска отговорност" изплатил застрахователно обезщетение на собственика на увреденото имущество МПС Мазда с рег. № ..... в размер на 543.41 лв. /с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв./ за причинени от ответника И. М. П. вреди при ПТП настъпило на 08.06.2020 г. по негова вина при управление на лек автомобил БМВ модел 530Д с рег. № ......, след което ответникът напуснал местопроизшествието. Във връзка с чл. 500 КЗ ищецът предявява регресната си претенция за заплатено застрахователно обезщетение срещу ответника за сумата от 568.41 лв., включваща платеното обезщетение и 25 лв. ликвидационни разноски, и ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане и разноските по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете. Твърди, че не е напускал местопроизшествието, както и че се намирал в състояние, което не му позволявало да разбира случващото се и да ръководи постъпките си, тъй като към момента на ПТП изпаднал в хипогликемичен шок – нивото на кръвната му захар паднало до степен на замъгляване на съзнанието. Сочи, че бил с 50 % трайно намалена работоспособност съгласно решение на ТЕЛК. Ответникът не съзнавал, че е реализирал ПТП, нямал възможност да спре след реализирането му поради неосъзнаване на фактическата обстановка. Бил прегледан от екип на Спешна помощ и било установено, че нивото му на кръвна захар е 2,6 mg/mol, което доказва състоянието му на хипогликемичен шок, съответно изключва вината и води до извод, че претенцията е неоснователна. Оспорва механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между него и вредите по л.а. Мазда.

Твърди, че размерът на претенцията е завишен. Релевира възражение за давност Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

1

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна страна следното:

Исковата претенция се основава на разпоредба на чл. 500, ал.1, т.3 КЗ. Съгласно посочената разпоредба, застрахователят по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” има право да получи от застрахования (причинителя на вредата) платеното обезщетение, когато застрахованият е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движението, когато последното е задължително. Следователно, регресното право на застрахователя възниква при кумулативната наличност на следните предпоставки – валидна застраховка „Гражданска отговорност” към момента на настъпване на застрахователното събитие; деликтна отговорност на водача при причиняване на застрахователното събитие; изплатено застрахователно обезщетение за причинените вреди /вид и размер/ и причинителят на вредата е напуснал мястото на ПТП.

Безспорни по делото са обстоятелствата относно изплатено обезщетение от ЗД "Бул Инс" АД за вреди на МПС Мазда с рег. № ..... в размер на 543.41 лв. /с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв./ причинени при ПТП настъпило на 08.06.2020 г.

От събраните по делото писмени доказателства /протокол за ПТП, административнонаказателна преписка/, гласните такива чрез разпит на свидетеля Б. и заключението на САТЕ, се изяснява, че ПТП настъпило на 8.6.2020 г. около 13.10 ч. при следния механизъм:

И. П., управлявайки лек автомобил БМВ модел 530Д с рег. № ......, се движи по бул.

Сливница в гр. София и приближава кръстовището с ул. Русе, сигнализирано със светофар, където са спрели автомобили. Поради изпадане в състояние на хипогликемичен шок, загубил управление над автомобила и ударил спрелите автомобили, след което продължил движението си, минал през спирка в насрещното движение, ударил още няколко автомобила и спрял. На място дошли служители на МВР и линейка, като ответникът е откаран в Бърза помощ, тъй като бил в неадекватно състояние. В съставения фиш за спешна медицинска помощ е отразено, че И. П. е в състояние на хипогликемия. След прегледа, ответникът е върнат на мястото на ПТП, където е съставен протокол за ПТП и АУАН. В последствие му е издадено и наказателно постановление, което е отменено. Горното се изяснява от показанията на свидетеля и приобщените по делото медицински документи.

При така установеното, съдът приема, че не се установяват по делото основните предпоставки за ангажиране регресната отговорност на ответника.

Първо, оборена е презумпцията за осъществено виновно поведение предвид влошеното здравословно състояние на ответника, което му е попречило да ръководи действията си, установено от свидетеля очевидец, който сочи неадекватното поведение на водача по време и след ПТП, и резултатите от извършения преглед.

Второ, не е налице и специфичната предпоставка на чл. 500, ал.1, т.3 КЗ ответникът да е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата. Това е така защото по делото не се установява ответникът съзнателно и самоволно да е напуснал мястото на произшествието.

Напротив, установява се, че последователно е предизвикал няколко произшествия, след 2 което е спрял и е установен на място от органите на МВР.

При липса на предвидените предпоставки, не е възникнало претендираното от ищеца регресно вземане и не са налице основания за ангажиране регресната отговорност на ответника, при което исковата претенция следва да бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото, ищецът няма право на разноски.

На основание чл. 78, ал.3 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокат А. Г. М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, .........., иск с правно основание чл. 500, ал.1, т.3 КЗ за осъждане И. М.

П., ЕГН **********, гр. Кърджали, ..........7, да заплати сумата от 568.41 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за застрахователно събитие настъпило на 08.06.2020 г. по вина на ответника при управление на МПС модел 530Д с рег.

№ .......

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, .........., да заплати на адвокат А. Г. М. от САК на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв сумата от 400.00 лв. /равняваща се на 204.52 евро/ адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски връчването му на страните. съд в двуседмичен срок от

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3