Акт от 13.02.2017, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№………./………………..2017 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА

КАВЪРДЖИКОВА ЧЛЕНОВЕ: И.КА ДРИНГОВА

Мл.с.

НЕДЕЛИНА М. при секретар С.Т., като разгледа докладваното от съдията Кавърджикова въззивно гражданско дело № 2192 по описа за 2016 г.,за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по повод въззивната жалба от Й.И.Й., Д.И.Й., В.М.К. и Т.Л.К., като последните две въззивници се представляват от адв. Я.Я., против решение № 139/03.10.2016г. по гр.д. № 50/2016г. на ІІ състав на ДРС, с което e отхвърлен предявения от тях отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, насочен против Община Девня, ЕИК *********, за приемане на установено в отношенията между страните, че Община Девня не е собственик на ПИ с идентификатор *** по КК на с. Падина, община Девня, област Варна, целият с площ от 872 кв. м., при граници: ПИ ***, ***, ***, ***, *** и са осъдени да заплатят на Община Девня , ЕИК *********, сторените съдебно- деловодни разноски в общ размер на 105 лева, на основание чл. 78, ал.3 ГПК. Считайки обжалваното решение за неправилно по подробно изложените във въззивната жалба съображения се моли да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковата им претенция бъде уважена. Моли за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.

Въззиваемата Община Девня, чрез адв. Т.Р. в писмен отговор оспорва въззивната жалба като неоснователна. Смята, че правилно първоинстанционният съд е счел, че към

1953г. не е установено процесният имот да е бил собствен на физическо лице или кооперация, поради което се счита за държавен по силата на самия закон. Съставянето на акт за държавна собственост има единствено конститутивен ефект и от факта на съставянето му или не може да се прави извод за пораждането ли липсата на право на собственост. Позоваването на изтекла придобивна давност към 1953г. за праводателя им не следва да бъде възприето от съда. Дори и да има запис в разписния лист към плана от 1967г. на името на Й.И. К. няма отбелязано основание на което е направен записа. Несъстоятелни са доводите на въззивниците, че липсва отреждане на имота за жилищно строили за обществени благоустройствени мероприятия на общините. Моли се да бъде оставена без уважение въззивната жалба, като бъде потвърдено обжалваното решение. Моли за присъждане на сторените разноски.

В открито съдебно заседание въззивниците поддържа въззивната си жалба, а въззиваемата община

Девня я оспорва, поддържайки писмения си отговор.

За да се произнесе по предмета на спора, съдът взе предвид следното:

В исковата молбата ищците Й.И.Й.,

Д.И.Й., В.М.К. и Т.Л.К. твърдят, че са собственици по давност и наследство на ПИ *** по КК на с. Падина, целият с площ от 872кв.м.. Владеят процесния недвижим имот, но не разполагат с документ за собственост, поради което поискали от Община Девня заверка на молба-декларация за снабдяване с КНА за собственост по обстоятелствена проверка и издаване на удостоверение че за имота няма съставен АОС. Поради констатирани нередовности на заявлението и тяхното отстраняване се наложило на 21.12.2015г. да подадат повторно заявление. В издаденото им удостоверение било посочено, че за имот № *** по КК на с. Падина има издаден АОС № 1818/17.12.2015г.

С договор от 25.02.1953г. Г.

Д. Г. продал на наследодателя им Й.И. К. собствената си къща с дворно място от 1.9дка, в с. Падина. Дворното място е идентично с имот пл. № 212 по последващия КП и е парцел ХХ-212, кв. 24 и парцел ХХІ-212, кв. 24, последният идентичен с ***. Продавачът се задължавал да освободи къщата до 01.05.1953г. От тази дата Й. К. установил фактическа власт по отношение на цялото дворно място и до смъртта си през 1995г. го владял със съзнанието, че е негова собственост. Фактическата власт била установена чрез предаването от страна на Г. Д. Г., а не чрез заграбване на чужд или безстопанствен имот.Незастроената част от дворното място било оградено от Й. К., като оградата съществува и до момента. Ограда между спорното дворно място и ПИ *** никога не е имало материализирана на място, като южната част винаги се е ползвала за посев. Владението на Й. К. никога не е било прекъсвано, винаги е демонстрирал спрямо всички трети лица, че е собственик. От 01.05.1953г. до смъртта си през 1995г. е осъществявал спокойно, постоянно, непрекъснато, явно и несъмнено владение с явното съзнание, че осъществява фактическа власт за себе си. През 1969г. е била одобрена дворищна регулация, по силата на която дворното място имот прл. № 212 е разделен на два парцела ХХ-212 и ХІХ-212. Като придобил собствеността до 1969г., Й. К. при действието на ЗПИНМ е придобил собствеността по отношение на двата парцела. При действието на Правилника за държавните имоти и Наредба за държавните имоти АДС за парцел ХІХ-212 не е бил съставян. След смъртнта на Й. К. последователно фактическа власт осъшествявали съпругата му В. К. К. и синовете му И. и М. К..

След смъртта на В.К. грижите за имота били поети от синовте И. и М. К., посещавайки го през почивните и празничните дни. След пенсионрането си голяма част от времето си М. К. прекарвал на село, а брат му през почивните дни. След смъртта на М. К. на 02.09.2013г. и смъртта на И. К. на 30.03.2014г. грижите за имота се разпределил между наследниците им по закон-настоящите ищци, при съзнанието, че е тяхна собственост. Тъй като считали себе си за собственици инициирали процедура по снабдяване с КНА. До съставянето на АОС № 1818/17.12.2015г. никой не е предявявал претенции по отношение на имота. При справка в Община Девня установили, че след като с. Падина е преминало към Община Девня през 2000г. за парцел ХІХ -212, кв. 24 и имот *** не са открити партиди за заплащане на местен данък и ТБО. На 16.10.2015г. подали декларация по чл. 14 от ЗМДТ за ПИ ***. На 13.11.2015г. заплатили данък и за предходните 5 години. Молят се да бъде прието по отношение на Община Девня, че не е собственик на ПИ *** по КК на с. Падина, целият от 872кв.м.Претендират присъждане на сторените разноски.

В писмен отговор по реда на чл. 313 от ГПК ответникът Община Девня оспорва предявения иск като неоснователен.

Твърди, че община Девня е собственик на процесния имот, по силата на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. Възразява че имотът не е ползван от ищците и техните пправодатели след смъртта на В.К. на 15.01.2003г. и до настоящия момент. Считайки искът за допустим се моли да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Видно от АЧОС № 1818, същият е съставен на 17.12.2015г. , с който имот XIX -212 в квартал 24 по плана на с. Падина, с идентификатор № ***, е актуван като частна общинска собственост. Като основание за придобИ.е на имота в

АЧОС е посочена разпоредбата на чл. 2 , ал. 1 , т. 1 от ЗОС вр.

§ 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС. Представена е от Община Девня преписката по съставяне на АЧОС.

Ищците твърдят , че са собственици на имота по наследство и изтекла в тяхна полза придобивна давност, следствие на упражнявана непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху имота от тях и техния наследодател с намерение за своене от 01.05.1953г. г до настоящия момент

Представен е от ищците писмен договор от 25.02.1953г., сключен от техния наследодател Й. Ив. К. с Г. Д. Г. за закупуване на следния недвижим имот : къща с дворно място от 19 дек. , находяща се в с. Падина , Провадийско , а именно 1 стая , плевник ,и един дам, до съседи – път / улица / ,А.С.А., на юг Р.Ю., изток Н. М.Н., за сумата от 10 000 лева, изплатена напълно на продавача на части съгласно разписките към договора. Продавачът се е задължил дза освободи къщата на 01.05.1953г. Така представеният писмен договор за съда има характер на предварителен такъв и може да обуслови началото на давностно владение в полза на наследодателя на ищците.

От представените по първоинстанционното дело удостоверения за наследници се установава, че ищците, настоящи въззивници се легитимират като наследници по закон на купувача по договора Й.И. К..

Пред ДРС е изслушано заключението по допуснатата СТЕ, вещото лице по която излага, че намира идентичност между имота, описан в договора за продажба, част от парцел V от квартал 74 , целия с площ от 1870 кв. м., по кадастралния и регулационен план, одобрен с Указ № 163/29.04.1927г. за улична регулация и заповед № 1172/12.05.1927г. на Министъра на обществените сгради, пътищата и благоустройството, идентичен с УПИ ХІХ-212 от кв. 241 с площ от 872 по КП и РП на с. Падина, одобрен със заповед № 3227/01.08.1969г. и ПИ с идентификатор *** по КК на с. Падина, одобрена със заповед № РД-18-59/16.04.2008г. на ИД на АГККК с площ от 872кв.м.

В разписния лист към плана от 1927г. е записан като собственик Й. К. с удостоверение за строеж № 122/08.05.1967г. За УПИ ХХ-212 е записано безвъзмездно право на строеж 930кв.м. за Й. К. по плана от 1969г. и за лицето Й.И.

К. по КК, като в графата за документи за собственост стои отметка „липсва информация”. Процесният имот е ограден тристранно-от изток, юг и запад. Попада в в терен за жилищно строителство и благоустройство.

Съдът приема, че с представената Заповед № 3224 /01.08.1969г. не е бил одобрен общия регулационен план, задължителните строителни линии, планове и профили на с. Падина от 1969г. , доколкото както в.л. отбеляза линиите в картоните, съхранявани в Кметството и съставляващи оригиналите на плана, са начертани с молив в противоречие с текстовата част от заповедта, където се одобряват линии и надписи в син и червен цвят. Липсата на съответствие между текстова и графична част от заповедта води до липса на произнасяне от компетентния орган, тъй като в графичната част се възпроизвежда волеизявлението на органа, така както е формулирано в текстовата й част. От друга страна по предходния и действащия първи план на селото от 1927 г. е налице одобрена дворищна регулация за процесния имот, по която имота е отреден за “ жилищно строителство и благоустройство”.

Пред ДРС са разпитани две групи свидетели: Г. Б. М. и Д.Г.Д., двамата без родство и дела със страните, водени от ищците и М. Н.Н., без родство и дела със страните, воден от ответната община. Св. М.в сочи, че е съсед на спорния имот, неговия дом е през две къщи. Знае, че Й. К. е купил двора с къщата и мястото за сене на люцерна, царевица и зеленчуци от Г. Д. през 1953г. Виждал е договора, подписан между тях. Имотът е ограден от Й. с мрежа. Й. К. живял постоянно със съпругата си В.в имота. Там се родили и децата му. Докато бил жив Й. говорел за имота като за свой. Никой не му е оспорвал правата. След като починал Й. неговата съпруга и синовете му обработвали имота.

Всяка неделя М. си идвал на село. Гледал зайци. В незастроената част сеели люцерна за животните, царевица и зеленчуци. .И М. и И. считали имота за своя собственост. След смъртта на синовете свидетелят виждал ищците В. и Т. да сеят зеленчуци. В момента било засято с царевица. Има поставена табела с имената на собствениците: В., Т., Й. и Д.. Св. Д., който живее в с. Падина пък е син на продавача на наследодателя на ищците-Г. Д Г.. Твърди, че е роден в къщата, която продал баща му на Й. К.. Половината му детство е минало там. Баща му имал този имот от повече от 50 години преди да го продаде. Й. се грижел много добре за имота, имало овошки, гледал животни.

Св. Недев, който също е съсед на имота от своя страна заявява пред съда, че спорният имот е собственост на Й. и В.. Там са живели. Има къща и селскостопански постройки. След като починала и В.никой не живеел повече там. М. и И. си идвали. И. идвал според свидетеля 1-2 пъти за 20 години, а М. си идвал по-често за по 1-2 дена. Той и М. съборили оградата. Сега имало телена мрежа.

След като майка му починала М. казал на свидетеля, че не може повече да се грижи за имота и го помолил да го поддържа. До миналата година косял двора и използвал тревата. Сочи: „Съседния двор е собственост на Й. и В.. Всички имоти в селото били разделени на по два парцела по регулация, както на Й., така и неговия собствен. Работел целия си имот. Като починал целия двор запустял. М. си идвал за по няколко дни в годината. Обработвал място с площ около 20 квадрата около къщата. Като го помолил да се грижи за двора свидетелят подрязвал овошките, вземал откоса. Такава уговорка имали. Не е чувал някой друг да има претенции за собственост. Чак тази година видял, че дворът се обработва. Градината била изорана и изчистена.

Разпечатката съдържа 38 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2c5393c6-70c8-40da-b572-26eeb58ac0b7