Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 456 от 26.03.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 325/2025
Вид
Решение № 456
Подписан
26.03.2025
В сила
03.07.2025
Състав
Даяна Калинова Топалова

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.541 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.61, ал.1 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл.63, ал.4 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 63, ал. 5 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • § 2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • § 2, ал.1 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • § 2, ал.1, т.1 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • § 2, ал.3 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. София, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело № 20251100900325 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 274 - 278 ГПК.

Образувано е по жалба на „ПРОЕКТ МЛАДОСТ 2“ АД, ЕИК 208148152, срещу Отказ № 20250204170936/06.02.2025 г. на длъжностно лице към Агенция по вписванията по Заявление – Образец Б7 вх. № 20250204170936/04.02.2025 г., с който е отказано вписване по партидата на заявителя на промени в обстоятелства, относно действителен собственик, по смисъла на § 2 от ДР на ЗМИП.

Доводите са за незаконосъобразност, изведени при твърдения, че не е налице нито една от хипотезите на § 2, ал.3 от ДР на ЗМИП, тъй като от структурата на собствеността не се установява да са налице юридически лица, чрез които действителния собственик да упражнява пряк или косвен контрол.

Постановеният отказ е мотивиран с това, че в представената декларация по чл.63, ал.4 ЗМИП е декларирано единствено физическо лице като действителен собственик, но не са декларирани юридическите лица, чрез които пряко или непряко се уоражнява контрол върху дружеството, които лица се установяват от представените към заявлението документи, които установяват веригата от собственост до достигане на физическото лице, поради което е налице несъответствие между заявените за вписване обстоятелства и фактическото положение.

От Агенция по вписванията е постъпил отговор, в който се излагат съображения за законосъобразност на отказа, идентични с изложените в обжалвания акт. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 150 лв.

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, в законоустановения срок и от страна, която има интерес от обжалването, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

1

От жалбоподателя „ПРОЕКТ МЛАДОСТ 2“ АД, ЕИК 208148152, е подадено Заявление – Образец Б7 вх. № 20250204170936./04.02.2025 г. с искане за вписване по партидата на дружеството на промяна в обстоятелствата, относно действителния собственик като такъв е посочено лицето П.И.И., което притежава непряко 50 % от дружеството „Проект Младост 2“ АД, тъй като притежава пряко 100 % от „Тулекс“ ЕООД, което притежава 50 % от „Проект Младост 2„ АД.

. Съгласно чл.61, ал.1 ЗМИП, вр. чл.63, ал.4 ЗМИП по партидите на учредените на територията на Република България юридически лица се вписва информация, относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни, относно притежаваните от тях права. Извод за това, че действителен собственик, по смисъла на този специален закон, е единствено физическо лице, следва in fine от чл.61, ал.1 от ЗМИП. С легалната дефиниция на § 2, ал.1 от ДР на ЗМИП са посочени условията, на които следва да отговарят физическите лица, за да се считат за действителни собственици, съответно обстоятелствата, относно тях да подлежат на вписване. С оглед на това, на кое условие от дефиницията, отговаря физическото лице, на вписване подлежат различни обстоятелства, посочени в чл.63, ал.4 от ЗМИП.

В тази връзка чл.63, ал.4 ЗМИП и конкретно т.2, съгласно, която се вписват данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол върху лицата по чл. 61, ал. 1 и по чл. 62, ал. 1, следва да се тълкува във връзка с т.1 на § 2, ал.1 от ДР на ЗМИП.

Така, единствено, в случай, че по отношение на юридическо лице има физическо лице, отговарящо на условие за действителен собственик, по смисъла на § 2, ал. 1, т. 1 ЗМИП, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, наред с данните за това лице, на вписване подлежат и данните, относно юридическите лица, чрез които физическото лице опосредено управлява, контролира или получава полза от дейността, в случай, че не е изпълнено изискването на чл. 63, ал. 5 ЗМИП за вписване на тези лица като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица.

На вписване като действителен собственик подлежи физическо лице, което пряко притежава 25 или повече на сто от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител или посредством контрол чрез други средства; физическо лице, което косвено притежава посочения обем права чрез участие в други юридически лица, които са акционери или съдружници в съответното юридическо лице или физическо лице, което упражнява контрол върху юридическо лице или друго правно образувание. В тези хипотези, които са алтернативни, заедно с физическото лице се заявяват за вписване и юридическите лица, чрез които пряко или непряко се осъществява контрола. Тези лица не подлежат на вписване ако не е установено физическо лице, което да отговаря на посочените по – горе изисквания за действителен собственик.

Изложеното налага еднозначен извод, че вписването на обстоятелства в полета 537 и 538 от заявление Б7, относно юридически лица, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, е приложимо единствено в хипотеза на действителен собственик физическо лице, което отговаря на условие по § 2, ал.1, т.1 от ДР на ЗМИП или упражнява контрол, именно чрез подлежащото на вписване юридическо лице и то ако тези лица не са вписани по партидите на участващите във веригата на собственост юридически лица.

В процесното заявление е посочено и видно от извлечението от книгата на акционерите на „Проект Младост 2“ АД, физическото лице П.И.И., действителен собственик притежава 100 % от дяловете на „Тулекс“ ЕООД, а това дружество притежава 50 % от 2 акциите на „Проект Младост 2“ АД, поради което заявеното като действителен собственик физическо лице, косвено притежава посочения в § 2 от ДР на ЗМИП обем права - 25 % и повече на сто от акциите ( в случая 50 % ) чрез участие в юридическото лице „Тулекс“ ЕООД, което е акционер в юридическо лице „Проект Младост 2“ АД, по партидата на което е заявено за вписване обстоятелството. Хипотезата на упражняване на контрол е различна от посоченото основание за вписване на действителен собственик, както беше анализирано по – горе, поради което е ирелевантна за настоящото вписване.

Следователно, след като по отношение на заявителя има физическо лице, отговарящо на условие за действителен собственик, по смисъла на § 2, ал. 1, т. 1 ЗМИП, следва да се заяви за вписване именно това физическо лице и юридическото лице ( „Тулекс“ ЕООД ), чрез което това физическо лице косвено притежава повече от 25 на сто от акциите в дружеството „Проект Младост 2“ АД.

Това обстоятелство не е заявено с процесното заявление и доколкото тази нередовност може да бъде отстранена само с подаване на ново заявление, постановеният отказ е законосъобразен и жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Относно разноските:

Отговорността за разноски в гражданския процес е правоотношение между страните по делото, с оглед изхода от спора и преценката за основанието този спор да се поддържа.

Именно в посочения контекст следва да се тълкува разпоредбата на чл.541 ГПК. В охранителното производство не се разрешава правен спор със силата на пресъдено нещо. С това производство се цели единствено да се оповестят промени /обстоятелства/, възникнали и подлежащи на вписване по определени партиди, поради което не е уредена отговорността за разноски и такива не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на „ПРОЕКТ МЛАДОСТ 2“ АД, ЕИК 208148152, с р е щ у Отказ № 20250204170936/06.02.2025 г. на длъжностно лице към Агенция по вписваннята по Заявление – Образец Б7 вх. № 20250204170936/04.02.2025 г., с който е отказано вписване по партидата на заявителя на промени в обстоятелствата, относно действителен собственик.

Решението, подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в 1-седмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3