Определение № 4029 от 10.12.2025, Административен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4029 по входящ номер № 6035 от 09.12.2025 г.

Велико Търново, 10.12.2025 г.

Административния съд Велико Търново - VIII състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ДИАНА КОСТОВА като разгледа докладваното от съдията Диана Костова административно дело № 1005/2025 г. на Административен съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 145 и сл. От Административно- процесуалния кодекс АПК във вр. с чл. 172, ал 5 от Закон за движение по пътищата.

Образувано е по жалба на Е. П. И. чрез адв. М. Н. гр. В. Търново, [улица] офис 202 против Заповед за налагане на принудителна административна мярка с № GРАМ-1202254/24.11.2025г. издадена от Хр. Х. мл. Автоконтрольор РУ гр. Г. Оряховица към ОД на МВР В. Търново, на основание чл. 171,т.1б З/ГГ от ЗДвП, с която за нарушение на чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДвП временно е отнето СУМПС за срок до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от шест месеца .

Тъй като жалбата е подадена директно до Административен съд Велико Търново и съдът не може да установи дали същата е допустима, това налага изискването на цялата административна преписка по оспорвания акт от ответник жалба.

Отделно от жалбата е депозирана и молба от Е. И. за спиране на допуснатото по силата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП предварително изпълнение на Заповедта, тъй като то причинява тежки и непосредствени вреди, вкл. Да започне дейност като ЕТ“Х. Б. ЕООД, да посещава личен лекар, доколкото е представил епикриза, от която е видно, че е с влошено здраве и живее на 25 км. От гр. В. Търново. Освен това твърди, че не е притежавал посочения в ЗППАМ лек автомобил, а освен това към твърдяната дата на извършване на нарушението е имал сключена валидна застраховка гражданска отговорност. Към молбата е представено Удостоверение за актуално състояние на Х. Б. ЕООД , епикриза. Посочено е, че е представена и валидна застраховка гражданска отговорност, но реално такава липсва.

С Разпореждане № 5936/5.12.2025г. съдът, за да се произнесе по искането за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ е изискал от ответник жалба административната преписка по оспорвания акт, от Сектор Пътна полиция към ОД на МВР В. Търново по отношение собствеността на МПС с рег. № [рег. номер] и от жалбоподателя цитираната в жалбата застрахователна полица.

Всички доказателства са постъпили в указания от съда срок.

Съдът като взе предвид становищата на страните и приложените и изискани писмени доказателства намира за установено следното:

В жалбата се съдържа и искане по чл. 166, ал. 4 от АПК за спиране на допуснатото по силата на чл.172, ал. 6 от ЗДвП предварително изпълнение на ЗППАМ тъй като същото би причинило значителни имуществени и неимуществени вреди на жалбоподателя, които се изразяват в :1.Преки имуществени вреди и пропуснати ползи от невъзможността да развива търговска дейност като регистриран ЕТ, 2. Причинени неимуществени вреди от невъзможност да посещава лекар в гр. В. Търново, тъй като живее на 25 км от града 3.Причинени неимуществени вреди причинени от стрес от незаконосъобразната ЗППАМ. За установяване на същите са приложени: Епикриза и Удостоверение за актуално състояние на ЕТ.

Фактическата обстановка реално не е спорна. На жалбоподателя е съставен АУАН Серия GA № 4202506/24.11.2025г. от надлежно оправомощен мл. Авктоконтрольор в РУ гр. Г. Оряховица за това, че 24.11.2025г. около 10,56 часа на път Русе- В. Търново-Габрово-Стара Загора-Хасково-Кържали – Маказа представляващ ПП 1-51 км. 97.5 в посока гр. В. Търново управлява собствения си лек автомобил Мерцедес Е270 с рег. № [рег. номер], със служебно прекратена регистрация на 10.9.2025г. поради липса на валидно сключена задължителна застраховка“Гражданска отговорност на автомобилистите. В АУАН подробно е описано нарушението, обстоятелствата при които е извършено, правната квалификация на нарушението чл. 140, ал1, пр.1 от ЗДвП , управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред . АУАН е съставен в присъствието на свидетел Р. К. , подписан и предявен на жалбоподателя. За извършеното нарушение е съставена от издателя на акта докладна записка с вх. № УРИ 268р-27765/24.11.2025г. и е изискано сведение от жалбоподателя, в което същият посочва, че е закупил автомобила и е бил убеден, че същият има валидна застраховка „Гражданска отговорност“ до края на годината. Освен това е направил справка по интернет относно нейната валидност, поради което не е извършил нарушението умишлено или по небрежност.

За доказване надлежното оправомощаване на органа издал ЗППАМ е приложена Заповед № 366з-3249/4.09.2025г. на Директор на ОД на МВР В. Търново, в която в т.2.2 е посочена длъжността на издателя на акта. Издадено е и удостоверение, че мл.ин-р Х. заема горепосочената длъжност към датата на съставяне на АУАН и издаване на процесната ЗППАМ.

Представена е и справка за нарушителя.

ЗППАМ е връчена на жалбоподателя на 24.11.2025г, а на 5.12.2025г. директно до съда е подадена жалба против нея.

В административната преписка не се съдържа доказателства за уведомление от страна на застраховател до Гаранционния фонд и съответно до Сектор Пътна полиция при ОД на МВР В. Търново за липса на задължителна застраховка Гражданска отговорност, доказателства за служебно прекратена регистрация на МПС , както и уведомление на собственика за това прекратяване.

От Сектор Патна полиция към ОД на МВР гр. В. Търново е изискана справка за собствеността на МПС с рег. № [рег. номер], от която е видно, че се касае за лек автомобил [Марка] собственост на А. Т. П..

От жалбоподателя е представена застраховка „Гражданска отговорност „ сключена на 24.11.2025г., която обаче действа от 13,27 часа на същата дата до 23,59 часа на 23.11.2026г. т.е. към момента на извършване на проверката в 10,56ч. същата още не е действала. Изрично в застрахователната полица е посочено , че застраховката касае лек автомобил [Марка] с ДК№ [рег. номер].Приложена е и справка за лек автомобил с ДК№ [рег. номер], от информационен център на Гаранционния фонд, от която е видно, че към 24.11.2025г. за този автомобил има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

При така установеното от фактическа страна ,съдът прави следните правни изводи :

Съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП предварителното изпълнение на ЗППАМ от вида на процесната е допуснато по силата на закона, тъй като законодателят е намерил, че това е необходимо за осигуряване безопасността на движението и защитата на значим обществен интерес. Налице е законова презумпция за съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК още при постановяване на ЗППАМ. Самият специален закон ЗДвП не съдържа основания за спиране на така допуснатото по закон предварително изпълнение, поради което се прилага общия ред, предвиден в чл. 166, ал.2 във вр. с ал. 4 на АПК.

Или в обобщение искането за спиране по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК на актове по чл. 172, ал.1 от ЗДвП зависи от преценката дали незабавното изпълнение на ПАМ може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумпираните предпоставки по чл. 60, ал.1 от АПК. Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са само нови факти и обстоятелства, възникнали след издаване на акта. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на жалбоподателя. За да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да посочи и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му.

ПАМ са вид административна принуда, а не санкция, тъй като при тях се реализира диспозицията на правната норма по чл. 171 от ЗДвП. Основанието за прилагане на тази принуда е извършено правонарушение, целта- осигуряване безопасността на движението, докато санкцията за това нарушение се налага с издаване на НП, който е правораздавателен акт в хода на едно административно- наказателно производство. Обстоятелството, че със заповедта адресатът е лишен от възможността да управлява МПС, не обосновава настъпването на значителни или трудно поправими вреди във връзка с допуснатото предварително изпълнение на акта. Временната невъзможност да упражнява това право всъщност представлява съдържанието на конкретната принудителна мярка, приложена с цел преустановяване на констатираното нарушение и предотвратяване на други подобни нарушения. Последиците от приложената ПАМ не могат да обосноват вреди от допуснатото по закон предварително изпълнение на акта. То може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, сочещи на значителни или трудно поправими вреди за адресата и то - само от предварителното изпълнение на заповедта.

Следователно изискванията на закона за спиране на предварителното изпълнение се осъществяват кумулативно и са следните :

Адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда – чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. Законодателят е оценил прилагането на процесната ПАМ като породено от деяние с висока степен на обществена опасност. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значими ценности и права. Фактите, които жалбоподателят излага като противопоставими, следва да са със същата степен на значимост. Следва да се отбележи, че всяко изпълнение на административен акт от страна на администрацията причинява неудобства и принципно може да засегне права и интереси, поради което е предвидена възможността за защита от страна на гражданите и организациите. От друга страна, съгласно чл. 57, ал.2 от КРБ на РБ не се допуска упражняването на лични права на гражданите, ако то накърнява права или законни интереси на други. С чл. 4, ал.3 от АПК законодателят е въвел изискване субектите на административния процес да не вредят на държавата и обществото, нито на правата, свободите и законните интересите на други лица. В търсене на баланс законодателят въвежда принципа на съразмерност в чл. 6 от АПК като основен принцип на административното производство. В случая, временното отнемане на СУМПС е постановено като превантивна мярка с цел да бъдат защитени важни обществени интереси в частност - правата на участниците в движението по пътищата.

Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Безспорно е, че отнемането на СУМПС представлява затруднение за водача да се придвижва с автомобил, или предварителното изпълнение има по принцип неблагоприятни последици за жалбоподателя. Но тези последици настъпват от самото допуснато от закона предварително изпълнение, а не от факти и обстоятелства, осъществени след издаването на акта. С оглед това сам по себе си фактът на невъзможността за превозно средство да бъде ползвано в ежедневната дейност не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди. Целта на процесната ПАМ е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Или в обобщение,за да е основателна молбата за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед, което е постановено по силата на закона и в обществен интерес следва да се противопостави застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата степен на значимост, В този смисъл е и практиката на ВАС напр. Определение № 12483 от 4.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11287/2025 г., Определение № 12472 от 4.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10867/2025 г., VII Определение № 12356 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11524/2025 г.,

В настоящия казус следва да се има предвид, на първо място, че посоченото в АУАН и ЗППАМ МПС с ДК№ [рег. номер], видно от приложената справка от Сектор Пътна полиция към ОД на МВР не е собственост на жалбоподателя, а на трето лице, както и че по отношение на това МПС видно от информационната система на Гаранционния фонд за това МПС към посочения час и дата има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Това обстоятелство прави вероятна незаконосъобразността на издаваната Заповед. Макар да не е предвидено от нормата на чл. 166 , ал.4 във вр. с ал.2 от АПК, изхождайки от обезпечителната функция на спирането на предварителното изпълнение, съдът намира, че същото следва да се вземе предвид при преценка основателността на искането по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК.