Решение № 544 от 13.12.2021, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 544 гр. Горна Оряховица, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цветелина Св. Цонева при участието на секретаря Вероника П. Петрова като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело № 20214120101683 по описа за 2021 година

Депозирана е исковата молба от Р. СТ. ИЛ. чрез адв. И. против Енерго Про Продажби АД , иск с правно основание по чл.55 ал.1 ЗЗД, представляваща недължимо изискана и заплатена такса от сумата от сумата от 19 лева- на 09.03.2020 година за възстановяване преноса на ел. енергия на обект с клиентски номер N ***** с адрес на потребление: град Г.О., ул. *** N° 35, за което е издадена фактура No ******* от 10.02.2020 година, ведно със законовата лихва върху тази сума считано от датата на образуване на настоящото производство до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че Д.И.М., ЕГН ********** е потребител на продаваната от ответното дружество „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ" АД ел. енергия за битови нужди по см. на §1, т. 42 от Закона за енергетиката, за имот с административен адрес: град Г.О., улица *** № 35, обект с номер: ******** и клиентски номер: ********

За Д.И.М. възникнало задължението да заплаща използваната и отчетена ел. енергия на ответното дружество.

На 19.12.2019 ответникът издал фактура № ******* за сумата от 47,42 лева, която била за консумирана ел. енергия за периода от 06.11.2019год. до 06.12.2019 година, от които данъчна основа от 38,88 лева и ДДС в размер на 20% или 7,78 лева и неустойка за просрочие 0,76 лева. Срокът за плащане бил 10.01.2020 год., но Д.И.М. не извършила плащане в срок.

Поради това подаването на ел. енергията било преустановено по искане на ответното дружество от страна на третото лице „Електроразпределение Север" АД, без „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ" АД да е предупреждавало Д.И.М., за това предстоящо спиране.

На 09.03.2020 година, Д.И.М. заплатил на ответното дружество сумата от 19 лева, за възстановяване на захранването на обект: ******** с клиентски номер: ******** за което била издадена Фактура № ******* от 10.02.2020 година. След заплащане на сумата 1 захранването било възстановено. Към момента на това възстановяване Д.И.М. все още имала валидно сключен договор за доставка на ел. енергия с ответното дружество.

С Договор за прехвърляне на вземане от 11.03.2020 година Д.И.М. продала на ищеца Р. СТ. ИЛ. вземането си. Ответното дружество било уведомено за прехвърлянето на вземането с Уведомително писмо. С договорът за цесия се променя една от страните по материалното правоотношение - кредитора, която промяна не зависи от настъпването на обективни факти предвидени в договора сключен между страните, респ. наличието на конкретни уговорки постигнати от страните. Законодателят е създал императивна материалноправна норма, която поставя изискване относно действието на договорът за цесия както за длъжника, така и за всички трети лица, а именно надлежно съобщаване за цесията съгласно чл.99, ал.З, пр.първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Твърди, че това изискване на закона е изпълнено и към момента на образуване на настоящото производство страна по материалното правоотношение между Д.И.М. и ответното дружество като кредитор е вече ищецът.

Твърди, че ответното дружество дължи на ищецът сумата от 19,00 лева, заплатена му на посоченото по- горе основание като твърди, че такова не съществува, тъй като ответникът не е извършвал разходи за възстановяване на ел. захранването,че така определената такса е в противоречие на разпоредбите на член 122- 124 от Законът за енергетиката, които не предвиждат такси за възстановяване на ел. захранване, че с така начислената такса от 19,00 лева е въведено неравноправие и неравнопоставеност между потребител и доставчик на ел. енергия в смисъла на разпоредбите на Законът за защита на потребителите (ЗЗП), както, че липсва индивидуално договаряне на условията с потребителя- праводател, поради което клаузата от Общите условия (ОУ) за вреди въз основа, на която е начислена посочената сума е нищожна.

Твърди, че ответното дружество се е обогатило неоснователно за сметка на ищеца, тъй като е получило сумата от 19,00 лева без основание.

Съображения по същество: съгласно член 7, ал. 3- та от ГПК съдът служебно следва да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор сключен с потребител, твърди, че е договора, сключен между ответното дружество и цедента- Д.И.М., Съгласно член 146, ал. 1- ва от Законът за защита на потребителите (ЗЗП) неравноправните клаузи в договор сключен с потребител са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.

Легалната дефиниция на „неравноправна клауза" се съдържа в член 143 от ЗЗП и това е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Твърди в Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ" АД (ОУПЕЕ) за продажба на електрическа енергия на ответното дружество има норми, които са нищожни, тъй като уговарят неравноправни клаузи. Към днешна дата, както и към момента на прекъсване подаването на ел. енергията действат ОУПЕЕ одобрени с Решение Оу-О61/07.11.2007 г. на ДКЕВР.Причина за това е, че с Решение № 595 от 17.01.2017 г. на Върховния административен съд (ВАС) окончателно бе отменено Решение № 0у-05 от 21,07.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно 2 регулиране (ДКЕВР, понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране), с което са одобрени Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи" АД (настоящо фирмено наименование „ Електроразпределение Север" АД), влезли в сила на 07.09.2014 г. С Решение N° 798 от 20.01.2017 г. на ВАС окончателно бе отменено Решение № Оу-О6 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общи условия за продажба на електрическа енергия на ЕНЕРГО- ПРО Продажби АД, влезли в сила на 07.09.2014 г.Съгласно горецитираните решения на ВАС Комисията за енергийно и водно регулиране ще поднови процедурите по одобряване на нови Общи условия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД и нови Общи условия на Електроразпределение Север АД. След отмяната на Решение № ОУ-Об от 21.07.2014 г. и Решение № 0у-05 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, до одобряването от Комисията за енергийно и водно регулиране и влизането в сила на нови Общи условия, дружествата ще прилагат в отношенията с клиентите си действалите преди 07.09.2014 г. Съгласно член 21, ал. 1- ва от тези ОУПЕЕ от 2007- ма година:"„ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД изисква от „Електроразпределение Север" АД възстановяване на снабдяването с електрическа енергия след отпадане на основанията за прекъсването. Когато прекъсването е по вина на потребителя, снабдяването се възстановява след като последния заплати на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД и „Електроразпределение Север" АД всички направени разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването." Твърдим, че клаузата противоречи на член 122-124 от Законът за енергетиката, тъй като така предвиденото в ОуПЕЕ изискване на „компенсиране от потребителя на разходите" за прекъсване и възобновяване на снабдяването не намира опора в нормите на ЗИ. В член 123, ал. 1 е записано, че доставчиците от последна инстанция, обществения доставчик, крайните снабдители, производителите и търговците на ел. енергия имат правото да преустановят временно снабдяването с ел. енергия на крайните потребители при неизпълнение на задължението по договора за продажба на тази ел. енергия, напр. неизпълнение на задължението за плащане в срок на всички суми във връзка с това доставяне, вкл. и потребената ел. енергия. Според разпоредбата на член 124 от ЗЕ, енергийното предприятие възобновява снабдяването и/ или присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до преустановяването т. е. предприятието- ответник има задължение да възстанови снабдяването, като не се сочи други условия за възстановяването, освен отстраняването на причините за преустановяване на електроснабдяването по член 123, ал. 1 от ЗЕ. Поради това счита, че клаузата е неравнопоставена по см. на член 143, т. 2 от Закона за защита на потребителите, тъй като ограничава правата на потребителя, призтичащи от закон.

При наличието на договорни отношения между две страни в случая доставчик- потребител и претенция на едната от тях- в случая доставчика, че от страна на потребителя има виновно неизпълнение на договорно задължение, следва да се докажат по вид и размер разходите, които доставчика е претърпял. Горната клауза от ОУПЕЕ допуска и реално позволява на доставчика за изисква предварително заплащане на тези суми, като в същото време определя едностранно и техния размер. Т. е. доставчикът сам определя обезщетението си за претърпените от него вреди, поради включване и изключване на снабдяването с ел. енергия към потребителя. Твърди, че това я прави неравноправна по см на член 143, т. 18 и т. 19 от Законът за защита на потребителя. (Решение № 125 от 7- ми август 2015- та година по ТД N° 990/2015- та година, първо ТО, ВКС) 3

На следващо място не може ответното дружество да събира от праводателят на ищеца суми като такси за дейности, които то реално не извършва, а те се извършват от трети лице в случая „Електроразпределение Север" АД. Електропреносната мрежа се обслужва от това трето дружество и само то може да извършва прекъсване и възобновяване ел. захранване по нея. Юридически това е разписано в цитираната вече по- горе норма на член 20, ал. 1 от ОУДПЕЕ, цит .:„ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД има право да поиска от „Електроразпределение Север" АД да прекъсне или ограничи снабдяването с електрическа енергия, в случай че битов потребител в срок от 10 (десет) дни и стопански потребител в срок от 3 (три) дни не изпълни което и да е свое задължение, произтичащо от тези Общи условия или от подписаните допълнителни споразумения между страните, включително при забава в плащането на дължимите суми.". Тази процедура се урежда между двете Дружества от НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, в член 48, на която е разписано, че:"Преустановяване на присъединяването и преноса на електрическа енергия се извършват въз основа на писмено нареждане на ръководителя на съответния мрежови оператор или на упълномощено от него длъжностно лице." Следователно ответникът не е направил и няма как да направи разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването с ел. енергия и такива не му се дължат. Т. е. сумата от 19/ 30 лева е получена при липса на основание от ответника и то дължи нейното възстановяване. Тази сума е събрана дори в нарушаване на собствените ОУ на „ЕНЕРГОПРО ПРОДАЖБИ" АД, тъй като съгласно член 20, ал. 2- ра Дружеството е следвало да изпрати до Д.И.М., писмено предизвестие, съдържащо предупреждение, че ако в определения срок в ОУПЕЕ (десет дни) не последва изпълнение или допуснато нарушение не бъде отстранено, ще последва прекъсване или ограничаване снабдяването с електрическа енергия. При неизпълнение от страна на потребителя, след изтичане на дадения срок, „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД има право да поиска от „Електроразпределение Север" АД да прекъсне или ограничи снабдяването с електрическа енергия. Такова писмено предупреждение до Д.И.М. не е достигало.

На следващо място с Решение № 125 от 7- ми август 2015- та година постановено по ТД N° 990 от 2015- та година на ВКС е имал повод да се произнесе по идентичен казус, приемайки, че аналогичната клауза на тази по член 21, ал. 1 от ОУ на „Енерго Про Продажби'' АД, макар и в Оу на друго енергийно предприятие, в частта им, в която е посочено- ,,...и след като клиента е компенсиран разходите за прекъсване и възобноваване на захранването, в случаите когато преустановяването е било по негова вина", е неравноправна по см. на член 143 от ЗЗП клауза, а доколкото не е говорено индивидуално, същата се явява и нищожна на осн. член 146 от ЗЗП. В този см и е и актуална съдебна практика по Решение № 3232 от 15- ти юли 2019- та година по ГД N° 4992/ 2019- та година на PC- Варна и Решение N° 3278 от 16- ти юли 2019- та година на по ГД N° 6437/ 2019- та.