Решение № 23 от 20.01.2021, Районен съд - Пловдив

Мотиви към Решение № 23 от 20.01.2021 г. по АНД № 8007/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXI н. с.

Районна прокуратура – Пловдив е внесла за разглеждане досъдебно производство № 225/2020 г. по описа на РУ Стамболийски при ОДМВР – Пловдив, образувано и водено срещу обвиняемия М. М. М., ЕГН: ********** за престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК с Постановление с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Срещу обвиняемия М. М. М. е повдигнато обвинение за това, че на 10.02.2020 г. в гр. Пловдив, пред служител на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив е потвърдил неистина в писмена декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи от името на М.

М. М., ЕГН: **********, която по силата на закон – чл. 160, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, се дава пред орган на властта – Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив, за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, а именно, че свидетелство за управление на моторно превозно средство с № ***, издадено на М. М. М., ЕГН: **********, е изгубено – престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

За престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до три години или „глоба“ от сто до триста лева.

Обвиняемият не е осъждан (реабилитиран е) и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава осма от Общата част на НК, а от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, поради което спрямо процесния случай са приложими правилата на чл. 78а от НК. По тези съображения съдът разгледа делото по реда на особените правила на глава двадесет и осма от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа внесеното обвинение, което намира за доказано от обективна и от субективна страна. Взема становище приетата за установена фактическа обстановка в постановлението на РППловдив да се установява по несъмнен начин от събраните доказателствени материали. Моли обвиняемият да бъде признат за виновен. Обосновава наличието на предпоставките по чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, както и отсъствието на пречка по чл. 78а, ал. 7 от НК. Предлага на съда да бъде определено наказание в предвидения минимум.

Защитникът на обвиняемия – адв. Таня Палдъмова, взема становище повдигнатото обвинение да е доказано, като сочи, че обвиняемият е направил самопризнание. Поддържа да са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност с налагането на административно наказание.

Моли наказанието да бъде индивидуализирано в неговия минимален размер, като предлага на съда да приеме за смекчаващо обстоятелство влошеното имуществено положение на обвиняемия като безработно лице, регистрирано като такъв в Агенцията по заетостта.

Обвиняемият М. М. М. се възползва от правото си да даде обяснения по 1 делото, в които заявява, че разбира какво обвинение му е повдигнато, че се признава за виновен и се извинява. Сочи още, че е разбрал, че румънските власти са отнели временно - за един месец, свидетелството му за управление на МПС, но тъй като не му било върнато и имал отговорност да издържа семейството си, подал процесната декларация с това съдържание. В хода на съдебните прения заявява, че съжалява и че поддържа становището на защитника си. С последната си дума моли за минимално наказание.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Обвиняемият М. М. М. бил роден на *** г. в град С., б.,б.г., живущ в село Т., област П., ул. ** №**, с основно образование, разведен, неработещ, неосъждан, ЕГН: **********.

Обвиняемият М. бил правоспособен водач на моторно превозно средство и притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № ***, което било издадено от ОД на МВР Пловдив на 14.11.2016 г.

На 25.11.2019 г. обвиняемият М. пътувал с лек автомобил през Република Румъния, когато бил спрян за проверка от органите на полицията на румънските власти поради неправилно изпреварване. В хода на проверката СУМПС на обвиняемия било отнето, като му било наложено наказание – забрана за шофиране за срок от 30 дни. Обвиняемият М. нямало как да управлява моторно превозно средство за това се върнал в България и решил да се сдобие с ново свидетелство за управление на МПС.

На 10.02.2020 г. той посетил сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив. Там обвиняемият бил приет от свид. М. Е., която работила на гише като *** в група „***“ и чиито служебни задължения включвали приемане на документи за издаване на свидетелства за управление на МПС. Пред нея обвиняемият М. заявил, че бил изгубил свидетелството си за управление на МПС и поискал да му бъде издадено ново такова – дубликат, а изгубеното да бъде обявено за невалидно, както и изявил желание услугата да е експресна.

Свидетелката Е. от своя страна обяснила на обвиняемия, че за целта трябвало да попълни декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи, който бил приет с ПМС № 13 от 08.02.2010 г.

Тази декларация се изисквала и съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Свидетелката Е. предоставила на обвиняемия М. декларация по образец и му обяснила, че е необходимо да я попълни лично и саморъчно, като опише обстоятелствата по изгубването на СУМПС. Обвиняемият М. попълнил декларацията и я подал при свид. Е.. В декларацията обвиняемият М. саморъчно посочил, че бил загубил свидетелството си за управление на МПС в Румъния, макар добре да знаел, че същото му било отнето там за допуснато от него нарушение на правилата за движение.

По подадената декларация на обвиняемия М. било издадено ново 2 свидетелство за управление на МПС с № 284278936/11.02.2020 г., което той получил и започнал да ползва.

На 23.06.2020 г. в деловодството на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив постъпило писмо от Главна дирекция „Национална полиция“ - София във връзка с постъпило при тях писмо от 08.06.2020 г. от Посолството на Република България в гр. Букурещ, Република Румъния, с което румънските власти изпращали СУМПС № *** на обв. М. М. М. и уведомявали, че посоченото СУМПС било отнето от румънската пътна полиция за неправилно изпреварване по време на управление на моторно превозно средство. Било приложено и свидетелство за управление на МПС с № ***, което било на името на обвиняемия.

В сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, както и в системата на МВР била извършена проверка, при която било установено, че същото СУМПС на името на обвиняемия М. вече било отразено като невалидно, но като причина било посочено обстоятелството, че документът бил изгубен.

Била извършена допълнителна проверка на подадената от обвиняемия М. в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив декларация, като било установено, че в декларацията обвиняемият бил посочил, че свидетелството му за управление на МПС било изгубено в Румъния. В действителност то било временно отнето от органите на МВР в Република Румъния за неправилно изпреварване при управление на МПС.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля М. Н. Е. (лист 21-22 от досъдебното производство), от обясненията на обвиняемия М. М. М., писмени доказателства – писмо с рег. № 3286р-26045/16.06.2020 г. от Главна дирекция „Национална полиция“ до директора на ОДМВР – Пловдив (лист 8 от досъдебното производство); писмо с изх. № Ко-31-773/29.05.2020 г., ведно с Опис № 3/29.05.2020 г. на български СУМПС, отнети от румънската пътна полиция и върнати в Консулска служба – Букурещ (лист 9-11 от делото); характеристична справка (лист 48 от досъдебното производство); справка за съдимост за обвиняемия М. (лист 7-8 от делото); служебна бележка с изх. № 60-06-14-1421/11.01.2021 г. по описа на Дирекция „Бюро по труда“ Пловдив - Родопи (лист 11 от делото), о т заключението на съдебно-графическа експертиза протокол № 7 от 14.10.2020 г. (лист 28-31 от досъдебното производство), както и от декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи от М. М. М. от дата 10.02.2020 г. (лист 43 от досъдебното производство).

От справката за съдимост на обвиняемия М. се установява, че той не е осъждан (реабилитиран), нито е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV на глава осма от Общата част на НК.

В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени 3 противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на постановлението на прокурора и неоспорена от обвиняемия, поради което и по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Обвиняемият М. М. М. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК.

От обективна страна на 10.02.2020 г. в гр. Пловдив, пред служител на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив обвиняемият М. е потвърдил неистина в писмена декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи от името на М. М. М., ЕГН: **********, която по силата на закон – чл. 160, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, се дава пред орган на властта – Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив, за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, а именно, че свидетелство за управление на моторно превозно средство с № ***, издадено на М. М. М., ЕГН: **********, е изгубено.

Авторството на деянието от страна на обвиняемия М. е категорично доказано по делото от заключението на графическата експертиза, изцяло кредитирано от съда. От него се установява, че както ръкописният текст, с който е изписано съдържанието в инкриминирания документ - декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, така и подписът в графата „декларатор“ най-долу, вдясно на документа са изпълнени от обвиняемия. Това обстоятелство последният признава и в обясненията си пред съда. Източник на доказателствена информация са и показанията на свид. Е., от които се установява, че обвиняемият е попълнил и подписал декларацията пред нея.

От показанията на свид. Е. се изясняват още времето и мястото на извършване на престъплението. В тази връзка доказа се, че от обективна страна обвиняемият е попълнил и подписал декларацията на дата 10.02.2020 г. и в сградата на сектор „Пътна полиция“ Пловдив, след което я е подал при свид. Е., която по това време изпълнявала служебните си задължения като *** в група „***“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив.

Именно действията на обвиняемия М. по попълване на инкриминираната декларация с установеното по делото й съдържание и подаването й пред началника на сектор „Пътна полиция“ – Пловдив чрез свид. Е. представляват изпълнителното деяние на престъплението. Доказа се, че декларираното от обвиняемия обстоятелство – че е загубил свидетелството си за управление на МПС на територията на Република Румъния, не отговаря на обективната действителност. От събраните по делото писмени доказателства, както и от обясненията на самия М. се изяснява, че всъщност СУМПС на последния е било временно отнето от органите по пътен контрол 4 на Република Румъния като мярка на административна принуда за извършено от обвиняемия нарушение на правилата за движение. Следователно заявеното от обвиняемия М., че е изгубил свидетелството си за управление на МПС, от правна страна представлява потвърждаване на неистина, което той е сторил в писмена декларация, а именно такава по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи. Процесната декларация е предвидена в ЗДвП като елемент от фактическия състав на процедурата по издаване на дубликат на свидетелство за управление на МПС, тъй като тя служи за установяване на основанието за издаване на дубликата. Последният съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ЗДвП се издава, когато СУМПС на водача е изгубено, откраднато, повредено или унищожено. Установяването на настъпила хипотеза (изгубен, откраднат, повреден или унищожен документ), при която законът предвижда да се издава дубликат на СУМПС, се извършва с подписването на декларация от притежателя на документа – така изрично чл. 160, ал. 1 от ЗДвП. Това е именно декларацията по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, която се попълва по образец и нейното предназначение е да служи като доказателство за удостоверяването на истинността на определено обстоятелство – в процесния случай за това, че СУМПС на обвиняемия М. било загубено в Република Румъния. Началникът на сектор „Пътна полиция“ Пловдив, пред кого е подадена процесната декларация, е орган на власт. При така установените факти съдът намира, че от правна страна обвиняемият М. е потвърдил неистината, че е изгубил свидетелството си за управление на МПС, в подадената писмена декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, която по силата на чл. 160, ал. 1 от ЗДвП се подава пред орган на властта – началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив за удостоверяване на истинността на загубването на СУМПС. Престъплението е формално и с факта на подаването на декларацията в сектор „Пътна полиция“ - Пловдив то е било довършено от обективна страна.