Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1689 от 25.05.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 632/2021
Вид
Определение № 1689
Подписан
25.05.2021
В сила
25.05.2021

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 70 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1689 гр. Варна , 18.05.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно частно гражданско дело № 20213100500632 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по повод постъпила молба вх. 6372/05.04.2021 г., подадена от Д. Т. П., чрез адв. С.Д., в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на Определение № 978/17.03.2021 г., постановено по настоящото дело. В молбата се излага становище за прекомерност на присъдените разноски в полза на ответниците и се моли същите да бъдат редуцирани.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещните страни П. Т. С., Г. С. Я. и С. С. С. изразяват становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред Варненски окръжен съд е образувано по повод частна жалба на Д. Т. П. срещу Определение № 264487 от 14.12.2020 г. по гр. д. № 13606/2019 г. по описа на ВРС, VIII-ми състав, с което на основание чл. 130 от ГПК, е прекратено като процесуално недопустимо образуваното по искова молба на основание чл.

124, ал. 1 от ГПК производство. Съставът на ВОС се е произнесъл с Определение № 978/17.03.2021 г., с което е оставил без уважение подадената частна жалба. В резултат на това произнасяне, в полза на П. Т. С., Г. С. Я. и С. С. С., са присъдени сторените във въззивното частно производство разноски в размер на 1500 лева, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.

1

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от ЗАдв. Защитата на П. Т. С., Г. С. Я. и С. С. С., се изразява в изготвяне и подаване на писмен отговор по частната жалба, с която е сезиран ВОС, в който е обективирано и искане за присъждане на разноски във въззивната инстанция. Представен е списък на съдебните разноски по чл. 80 от ГПК, както и 3 бр. договори за правна защита и съдействие от 17.01.2021 г. за всеки от ответниците (л. 14-17 вкл. от делото на ВОС), удостоверяващи размера на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие в производството пред ВОС, във връзка с подадена частна жалба от Д. Т. П., срещу Определение № 264487 от 14.12.2020 г. по гр. д. № 13606/2019 г. по описа на ВРС.

При преценка на действителната фактическа и правна сложност на въззивното частно гражданско дело, както и обема на извършените процесуални действия от адвоката на ответниците, настоящият състав на ВОС намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е под определения, съгласно Наредба за минималния размер на адвокатските възнаграждения минимум. Производството пред ВРС е образувано по искова молба на Д. Т.

П. срещу П. Т. С., Г. С. Я. и С. С. С., с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК. Цената на иска, определена по реда на чл. 70 от ГПК, е в размер на 43416,31 лв., видно от Определение № 16404/11.12.2019 г. по гр. дело № 13606/2019 г. по описа на ВРС (л. 50 от делото на ВРС). По арг. от чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен материален интерес, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 830 лв. + 3% за горницата над 10000 лв., или в настоящия случай – 1832,49 лв. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредбата, в производствата по частни жалби, за процесуално представителство, защита и съдействие се дължи адвокатско възнаграждение в размер на минимум 1/3 от минималния размер за една инстанция, според предмета на делото и интереса на страната, но не по-малко от предвиденото в чл. 11 от Наредбата. Следователно за защита и съдействие, изразяващо се в подготвяне и подаване на отговор на частна жалба, минималното възнаграждение е в размер на 610,83 лв. Видно от представените по делото доказателства, всеки един от ответниците е заплатил на адв. П. адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие в размер на 500,00 лв., което е под минималния размер, определен в Наредбата.

С оглед на изложеното, настоящият състав на ВОС намира, че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските. Молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С изложените мотиви, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. 6372/05.04.2021 г., подадена от Д. Т. П., чрез адв. С.Д., в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на 2

Определение № 978/17.03.2021 г., постановено по в. ч. гр. дело № 632/2021 г. по описа на ВОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3