Решение № 332 от 19.11.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Пловдив, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно търговско дело № 20255001000441 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Б. И. П. против Решение № 258/ 09.06.2025 г. по т. д. № 75/ 2024 г. на ОС – Пловдив в частта, в която предявеният против ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ иск за неимуществени вреди е отхвърлен над сумата от 90 000 лв. до пълния предявен размер от 300 000 лв.

В жалбата се излагат доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, като се поддържа, че определеното обезщетение от 90 000 лв. не съответства на претърпените болки и страдания от увреждането, което следва да се увеличи. Жалбоподателката иска да се отмени решението в обжалваната част, вместо което се постанови ново, с което предявеният иск се уважи до пълния му предявен размер от 300 000 лв.

Постъпил е отговор от въззиваемият ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с който оспорва въззивната жалба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в 1 съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е допустима.

Б. И. П. е предявил против ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ общо за сумата от 302 660. 94 лв., от които 300 000 лв. съгласно допуснато в съдебно заседание на 23.01.2025 г. изменение на иска, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 22.11.2022 г. ПТП, и 2 660. 94 лв. – обезщетение за имуществени вреди.

Обжалваното решение в частта, в която предявеният иск за неимуществени вреди е уважен за сумата от 90 000 лв., а искът за имуществени вреди – за сумата от 2 552. 80 лв., е влязло в сила поради необжалването му от ответника. Висящността на производството е запазена само по отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди над уважената част от 90 000 лв.

Според съдържащите се в ППВС № 4/1968 г. разяснения справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. При определяне справедлив размер на обезщетението за претърпени болки и страдания вследствие на телесни увреждания следва да се съобразят редица критерии като брой и характера на уврежданията, срока за възстановяване, претърпените физически болки и неудобства в ежедневието, последиците във физическото и психическо състояние на пострадалия.

От заключението на в. л. Д.М. - специалист ортопед - по приетата съдебномедицинска експертиза се установява, че вследствие на процесното произшествие на 22.11.2022 г. ищцата Б. И. П. е получила следните увреждания: закрито счупване в долната трета на лява бедрена кост; контузия на гръден кош със счупване на пето, шесто и седмо ребро; фрактура на лявото крило на кръстната кост. Проведено е оперативно лечение по отношение на фрактурата на лявото бедро и консервативно по отношение на останалите 2 травми и усложнения. В резултат на уврежданията пострадалата е претърпяла болка със силно изразен характер, която е намалявала бавно с времето.

Периодът на възстановяване на бедрената кост все още не е приключил към момента на клиничния преглед – 22.10.2024 г. Пострадалата се придвижва с накуцваща походка, използвайки помощно средство – патерица тип „канадка“.

Вещото лице е констатирало наличието на оперативни цикатрикси в областта на ляво бедро и хипотрофия на мускулатурата на същия крак. При промяна на времето и продължително натоварване чувства болки в лявото коляно. Поради оплаквания от силни болки, скованост и ограничена подвижност на гръбначния стълб ищцата била приета в УМБАЛ „Пълмед“ в ревматологично отделение на 08.02.2023 г., като й е поставена диагноза Ентезопатия на гръбначния стълб с множествена локализация и придружаващи заболявания – остеопороза след менопауза. Според вещото лице ентезопатията представлява заболяване на меките тъкани – връзки и сухожилия, намиращи се около ставите, които се дължат на дегенеративни изменения в тях, възпаления и след травми. Характеризира се с болки и ограничени движения в ставите; лечението е с противовъзпалителни и болкоуспокояващи нестероидни противовъзпалителни, физиотерапия; рядко се стига до оперативно лечение.

Вследствие на причинените телесни увреждания ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност за период от 240 дни., от които два месеца е спазвала постелен режим. Експертът сочи, че многократно е преглеждана от ортопед - травматолог, като към м. 06.2023 г. е отбелязано придвижване с две патерици и ограничени движения в лявото коляно. В амбулаторен лист от м. 09.2023 г. е отбелязано придвижване с една патерица и ограничено движение в лявото коляно. При разпита в съдебно заседание вещото лице сочи, че при ищцата е налице счупване на част от болтовете, което е попречило на зарастването на коста, във връзка с което на 14.11.2024 г. е проведено оперативно лечение за частична подмяна на метални тела и допълнително укрепване на костта. Обичайният оздравителен процес за подобно увреждане е около 5 – 6 месеца, но при ищцата поради настъпилите усложнения е продължил значително по – дълго време.

От заключение на в. л. Х.С. – специалист травмотолог – е видно, че ищцата се придвижва с накуцваща походка, с оплаквания от болки в областта на лява колянна става и скованост в трите отдела на гръбначния стълб, засилващи се при продължително натоварване и при влошаване на 3 метеорологичните условия. Сочи, че тези болки водят до влошаване на функционалния капацитет и силно затруднение при извършване на ежедневните дейности, причиняват както физически болки, влошена активност и качеството на живот, така и психически стрес. Според вещото лице е налице пряка връзка между претърпените травматични увреждания, които са наложили продължително лечение и възстановяване, и развилата се след произшествието и диагностицирана ентезопатия, което често се асоциира в медицината с натоварване и стрес върху ставите и мускулните сухожилия и може да бъде провокирано от травма. От значение за развитието на заболяването е обстоятелството, че ищцата е прекарала продължително време в обездвижено състояние, което е могло да спомогне за развитието на дегенеративни промени в ставите на гръбначния стълб. Ентезопатията на гръбначния стълб е заболяване, което засяга областите, където сухожилията, мускулите или връзките се прикрепят към костта. Симптомите на заболяването включват болка, скованост, ограничена подвижност в засегнатите участъци на гръбначния стълб, където сухожилията и мускулите се прикрепват към гръбначния стълб. Болката е основен симптом на ензопатията и се усеща в зоната, където сухожилията, връзките и мускулите се прикрепват към гръбначния стълб. Болката може да варира от лека до силна, като често се усилва при физическа активност, продължително стоене, седене или резки движения. Заболяването често е хронично и се развива бавно, като прогресията му зависи от физическата активност, тежестта на травмите, наличие на съпътстващи заболявания и своевременността на лечението.

Прогнозата за пълно излекуване на ентезопатията на гръбначния стълб е несигурна, тъй като заболяването е хронично и изисква продължително лечение и рехабилитация. При адекватно и своевременно лечение, включващо противовъзпалителна терапия, физиотерапия, кинезитерапия, може да се постигне значително облекчаване на симптомите и подобрение на функционалното състояние. Въпреки това вероятността за пълно излекуване е твърде малка, а пълното изчезване на болката е трудно постижимо.

В съдебно заседание в. л. Х.С. разяснява, че при ищцата е налице хронифициране на ентезопатията, тъй като от дебюта на заболяването са изминали повече от 6 месеца. Счита, че именно травматичните увреждания при ПТП са водеща причина, стартирали са цялата причинно - следствена връзка, за да се стигне до ентезопатията. Вторичната причина е залежаването, 4 причиняващо постоянен натиск върху гръбначния стълб и ентезите.

По делото са събрани и гласни доказателства за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Св. И.П., съпруг на ищцата, сочи, че съпругата му изпитвала силни болки по време на престоя си в болницата особено областта на гръдния кош при всяко вдишване поради счупените ребра. След изписването няколко месеца не можела да стъпва на счупения крак. Около три месеца я водели до тоалетна и баня, като с помощта на синовете й я слагали на специален тоалетен стол на колелца, носели я на ръце, когато се налагало да посещава лекари и да ходи на прегледи. Личният лекар идвал за смяна на превръзките. Впоследствие започнала да ползва патерици, за да се придвижи от стая в стая. Първото й слизане на двора било пет-шест месеца след произшествието. Болките й били особено силни при влошаване на времето.

Появили се болки в гръбнака, каквито преди инцидента не е имала. Осем месеца била в болнични. На деветия месец се върнала на работа и продължила да изпълнява работата на опаковчик във фабрика за кроасани, но вече можела да работи само седнала. След инцидента изпитвала страх не само да управлява автомобил, но също така и да пътува в автомобил, управляван от друг. Към настоящия момент съпругата му не можела да тича и дори да върви бързо, ползвала помощно средство, за да се качва по стълби, а тъй като живеели на втори етаж, стълбите били за нея голямо препятствие. Трудно изпълнявала домакинските си задължения, бързо се изморявала. Преди била физически много активна, помагала в земеделската дейност, с която се занимавало семейството, но сега това било невъзможно. Имплантите й не били премахнати, а това се препоръчвало от лекарите. Имало медицинска препоръка за нова операция, включваща присаждане на нова кост. След инцидента се променила, била постоянно нервна и тревожна.

По делото е приета и съдебна психологична експертиза. Вещото лице, сочи, че в личностен план е отчетена повишена чувствителност, склонност към вълнения, плачливост, тревожност. Според експерта ищцата е психично здрава, без нарушения в психичните сфери, вкл. емоционално-волевата, липсват данни за психични разстройства, не се е наложило психиатрично лечение и психологично консултиране, не е приемала медикаментозна терапия за безсъние или лечение с антидепресанти. Психическите страдания са нормална човешка реакция на напрегнатост и вътрешно притеснение.

Прогнозата е за намаляваща негативна симптоматика.

5

При тези данни настоящият състав намира, че определеното от окръжния съд обезщетение в размер на 90 000 лв. не е съобразено с изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД, тъй като не са отчетени в достатъчна степен редица фактори от значение за интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания. Ищцата е получила три сериозни по характера си увреждания – закрито счупване в долната трета на лява бедрена кост; контузия на гръден кош със счупване на пето, шесто и седмо ребро; фрактура на лявото крило на кръстната кост, най – тежкото от които е фрактурата на бедрената кост, във връзка с което е претърпяла оперативна интервенция за поставяне на метални импланти за правилното зарастване и възстановяване функциите на крака. Периодът на възстановяване е продължил по – дълго от обичайния (над две години), тъй като към 22.10.2024 г., когато е проведен клиничния преглед от в. л. Д.М., все още не е бил приключил – ищцата се е придвижвала с помощта на помощно средство тип „канадка“, имала накуцваща походка, оплаквала се от болки в областта на лява колянна става. След изписването й от болницата около 3 месеца била на легло, не можела да се обслужва сама и дори за най – обикновени дейности разчитала на помощта на своите близки. Осем месеца била в отпуск поради временна неработоспособност, но след връщането й на работа като опаковчик във фабрика за кроасани можела да работи само седнала. През м. ноември 2024 г. е претърпяла нова оперативна интервенция за подмяна на счупени металните импланти, която била последвана от нов срок за възстановяване. От показанията на съпруга й св. И.П. се установява, че при продължително натоварване и разваляне на времето продължава на чувства болки и дискомфорт. Физическата й активност била ограничена, не се включвала пълноценно в домакинската работа, нито в земеделската дейност на семейството. Не може да ходи продължително, изпитвала трудности при качването по стълби, което за нея било изпитание, той като живеели на втория етаж.