Решение № 1 от 05.01.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Варна, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20243100501435 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е било в.гр.д. № 1372/2025г. по въззивна жалба с вх. № 104496/27.12.2024 г. на П. Д. А., ЕГН **********, чрез адв. В. К. срещу решение № 4538/16.12.2024 г. по гр.д. № 3250/2023г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отхвърлен иска с правно основание чл.124 от ГПК на П. Д. А., ЕГН ********** срещу А. Щ.

К., ЕГН **********, Ж. М. К., ЕГН ********** и Д. М. З., ЕГН ********** за приемане на установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на жилищна сграда с площ от 35 /тридесет и пет/ квадратни метра, състояща се от две стаи, сервизно помещение, изградена върху масивна железобетонна основа в имот с идентификатор ********** в град Б., отразена по комбинирана скица, находяща се на л.102 от делото, част от заключението по СТЕ на в. л. Ст. К., приподписана от съда на 16.04.2024г. и представляваща неразделна част от решението, заедно с прилежащ към сградата терен с обща площ от 336 квадратни метра непопадащ в имот с идентификатор ********** в град Б., незащрихован на скица, находяща се на л.102 от делото, част от заключението по СТЕ на в. л. Ст. К., приподписана от съда на 16.04.2024г. и представляваща неразделна част от решението, при твърдения правото на собственост върху терена е придобито по давност въз основа на владение упражнявано в периода от 2004г. до момента и за сградата чрез покупко– продажба с договор от 02.11.2009г.

1 с нотариална заверка на подписите, рег. №********. на нотариус О.Ш. с район на действие ВРС с рег.№*** на НК.

Пред Окръжен съд – Варна е образувано и в.гр.д. № 1435/2024 г. по въззивна жалба вх. № 33913/24.04.2024г. от П. Д. А. ЕГН ********* от гр. Б., м. „Ч.“, против решение № 1320/16.04.2024г. по гр. д. № 3250/2023г. на 48-ми състав на ВРС.

С определение № 3719/02.09.2024 г. по в. гр. д. № 1435/2024 г. на ВОС е разделено производството по 1/ въззивна жалба вх. № 33913/24.04.2024г., уточнена с молба вх. № 21300/26.08.2024г. от П. Д. А. ЕГН ********** от гр. Б., ул. „Т.з.“, № 44, против решение № 1320/16.04.2024г. по гр. д. № 3250/2023г. на 48- ми състав на ВРС, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен иска с правно основание чл.124 от ГПК от П. Д. А., ЕГН ********** срещу А. Щ.

К., ЕГН **********, Ж. М. К., ЕГН ********** и Д. М. З., ЕГН ********** за приемане на установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 164 кв. м. реална площ от ПИ **********, в град Б., повдигнатите в зелен щрих по комбинирана скица, находяща се на л.102 от делото, част от заключението по СТЕ на в. л. Ст. К., приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, при твърдения правото на собственост върху тази площ да е придобито по давност въз основа на владение упражнявано в периода от 2004г. до момента, от производството по 2/ въззивна жалба вх. № 33913/24.04.2024г., уточнена с молба вх. № 21300/26.08.2024г. от П. Д. А. ЕГН ********** от гр. Б., ул. „Т.з.“, № 44, против решение № 1320/16.04.2024г. по гр. д. № 3250/2023г. на 48-ми състав на ВРС, В ЧАСТТА, в която е прекратено производството по иска на П. Д. А., ЕГН ********** за приемане на установено по отношение на А. Щ. К., ЕГН **********, Ж. М. К., ЕГН ********** и Д. М. З., ЕГН **********, че П. Д. А. е собственик на жилищна сграда с площ от 35 /тридесет и пет/ квадратни метра, състояща се от две стаи, сервизно помещение, изградена върху масивна железобетонна основа в имот с идентификатор ********** в град Б., отразена по комбинирана скица, находяща се на л.102 от делото, част от заключението по СТЕ на в. л. Ст. К., приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, заедно с прилежащ към сградата терен с обща площ от 336 квадратни метра непопадащ в имот с идентификатор ********** в град Б., незащрихован на скица, находяща се на л.102 от делото, част от заключението по СТЕ на в. л. Ст. К., приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, при твърдения правото на собственост върху терена е придобито по давност въз основа на владение упражнявано в периода от 2004г. до момента и за сградата чрез покупко – продажба с договор от 02.11.2009г. с нотариална заверка на подписите, рег. №********. на нотариус О.Ш. с район на действие ВРС с рег.

№*** на НК, като недопустимо и в която част обжалваното решение има характера на определение, а постъпилата жалба, характера на частна такава, на осн. чл. 210, ал. 2 от ГПК.

Със същия акт е спряно производството по в. гр. д. № 1435/2024г. по описа на ВОС в частта му по въззивна жалба вх. № 33913/24.04.2024 г. срещу решение № 1320/16.04.2024г. по гр. д. № 3250/2023г. на 48-ми състав на ВРС в отхвърлителната му част, до влизане в сила на потвърдителен съдебен акт или до постъпване на въззивна жалба срещу произнасянето на първоинстанционния съд с решение, в случай, че определението на ВРС за частичното 2 прекратяване на производството, обективирано в обжалваното решение № 1320/16.04.2024г. по гр. д. № 3250/2023г. на 48-ми състав на ВРС бъде отменено и делото върнато за произнасяне в частта по същество.

С определение № 4210/01.10.2024 г. по в. ч. гр. д. № 1806/2024 г. на Окръжен съд – Варна е отменено определение, инкорпорирано в решение № 1320/16.04.2024г. по гр. д. № 3250/2023г. на 48-ми състав на ВРС, в частта, с която е прекратено производството по иска и е върнато делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковете.

С обжалваното решение № 4538/16.02.2024 г. по гр. д. № 3250/2023 г. по описа на Районен съд – Варна е отхвърлен иска с правно основание чл.124 от ГПК на П. Д. А., ЕГН ********** срещу А. Щ. К., ЕГН **********, Ж. М. К., ЕГН ********** и Д. М. З., ЕГН ********** в останалата му висяща част.

Спряното на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК в.гр.д. № 1435/2024г. на ВОС e било възобновено, поради отпадане на пречките за хода му..

Въззивният състав е съединил производствата по в. гр. д. № 1435/2024г., и по в. гр. д.

№ 1372/2025 г., двете по описа на ВОС, поради единство в страните и връзка между делата, за съвместно разглеждане и общо решение, на основание чл. 213 от ГПК.

По предмета на въззивно обжалване.

В ъ в въззивна жалба вх. № 33913/24.04.2024г. се излага, че решение № 1320/16.04.2024 г. по гр. д. № 3250/2023 г. по описа на ВРС, ILVIII състав е неправилно, противоречащо на закона и събраните по делото доказателства. Твърди се неустановеност от фактическа страна на обстоятелствата по делото. Квалифицира като абсурдно изслушаното заключение на СТЕ, приобщено по делото, възприето от съда едностранчиво и неправилно.

Не се съгласява с извода на съда, базиран на констатацията на в.л., че поземлен имот, в който попада процесната сграда няма как да бъде индивидуализиран. Твърди обратното и възможност за индивидуализация както по кадастрална карта, така и на терен. Оспорва извода на ВРС, че ищецът е държал процесната реална част от недвижим имот без да е изявил намерение да я счита за своя. Действията на ищеца по изграждане на бетонна основа и стени от трайни строителни материали демонстрирали собственически претенции. Всичко e било изградено след 2009 г., при съгласието на ответниците, които пряко са възприели действията на ищеца и не са им се противопоставили. Твърди се неправилност на извода за липса на владение, защото промяната на конструкцията на закупената барака в жилищна сграда от трайни материали с бетонен фундамент, извършена от ищеца трансформира държането на вещта във владение, продължило от 2009 г. до завеждането на иска. Отправя искане за отмяна на решението на ВРС и за уважаване на иска и за признаването на въззивника за собственик въз основа на давностно владение на процесните жилищна сграда с площ от 35 кв. м. и прилежащия към сградата терен от 500 кв. м. Претендира разноски.

С въззивна жалба с вх. № 104496/27.12.2024 г. се твърди неправилност и незаконосъобразност на решение № 4538/16.12.2024 г. по гр. д. № 3250/2023 г. на ВРС.

3

Съдът неправилно е пренебрегнал единствено възможния извод според ищеца, че част от жилищната сграда е разположена върху имот № **********. От 02.11.2009 г. до завеждането на иска П. А. осъществява непрекъснато, добросъвестно владение, при наличие на начално придобивно основание за видоизменената дървена барака. Обратно доказване не е проведено от ответниците, които не са доказали неправомерни действия от страна на А..

Актът на самонастаняване от ищеца, заявен и от ответниците свидетелствал за конкуренция на права, при която няма противопоставяне от страна на последните. Твърди, че безспорно е установен факта на припокриване на частта от процесния имот № ********** в размер от 164 кв. м. с имота, за който е предявен установителния иск. Налага се извод, че за тази част е налична идентичност между претендираната част и реално съществуващия на мястото поземлен имот. Поради това искът се явява основателен в цялост, но ВРС в мотивите си не е споменал нито дума за това припокриване и следващата се от него основателност на претенцията. Моли за отмяна на решението и за постановяване на ново такова с обратен резултат на дадения от Районен съд – Варна. Претендира разноски.

В сроковете по чл. 263, ал. 1 от ГПК са постъпили два отговора на въззивните жалби, съответно с вх. № 58092/17.07.2024 г. и с вх. № 10386/ 04.02.2025 г. от А. Щ. К. ЕГН ********** от гр. П., кв „С.“, бл. 23, вх. 3, ап. 64, Ж. М. К. ЕГН ********** от гр. Варна, ул.

„Н.Б.“, № 70, ет. 3, ап. 8 и Д. М. З. ЕГН ********** от гр. Т., обл. С., ул. „П.П.“, № 40, чрез адв. М. Г.. Изразява се становище за неоснователност на въззивните жалби. Двете решения са правилни и законосъобразни. Не са допуснати сочените нарушения на материалноправните и процесуални норми. Правилен е изводът за недопустимост на исковата претенция относно жилищната сграда, доколкото тя не попада в имот **********, а в имот ********** и ********** поради липсата на правен интерес. Ответниците не заявяват собственически права относно последните два имота. Правен интерес би бил налице, ако исковете бяха предявени срещу собствениците на тези два имота. Моли се за потвърждаване на първоинстанционните решения.

ВОС съобрази следното:

В исковата си молба, уточнявана многократно, ищецът П. Д. А., ЕГН ********** от гр. Б., действащ чрез адв. В. К. излага, че от много години живее в жилищна сграда, построена на адрес гр. Б., ул. „Т.з.“, № 44 в недвижим имот с идентификатор **********.

Този имот попада в местност за краткотраен отдих „Ч.“. Сградата закупил от В.И.П. с договор от 02.11.2009г. с нотариална заверка на подписите. Тази сграда е от леки строителни материали, но върху масивна железобетонна основа. От 2009г. тази сграда е единствено жилище за семейството му. Негови съседи го уведомили, че срещу тях е заведено дело от ответниците, за признаването им за собственици върху целия недвижим имот, в който се намира и неговата жилищна сграда. В исковата молба, по която е образувано гр.д. № *********г. на 17-ти състав на ВРС не е посочено съществуването на неговата сграда. При уважаване на иска е възможно К., К. и З. да предявят претенции и по отношение на собствената му сграда, като изградена върху техния имот. Към 2009г. в имота имало построени няколко бунгала, които не се ползвали активно и някои от тях се саморазрушили.

4

Целият имот се ползвал от него и от лице на име П., който също е закупил с нотариален акт част от имота. Ответниците никога не са живяли поС.но в процесния имот, никога не са го държали трайно, не са заявявали свои права на владение или ползване. Всичките им действия имали епизодичен характер, свързани с поддръжката на рибарските им лодки.

Моли се да бъде прието за установено, че се явява единствен собственик на жилищна сграда с площ от 35кв.м, състояща се от две стаи и сервизно помещение, изградена върху масивна железобетонна основа в имот с идентификатор ********** по КК и КР на гр. Б., заедно с прилежащия към сградата терен с площ 500.00кв.м., придобити по давност и покупко-продажба. Претендира присъждане на сторените разноски.

Разпечатката съдържа 37 от 106 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2c525489-b284-46c4-8ea5-b999cc6bd54a