Решение № 14648 от 22.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14648 гр. София, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20251110146551 по описа за 2025 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

22.07.2026 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На двадесет и трети април в публично заседание в състав: град София

Н А Р О Д А

ІII ГО, сто петдесет и пети две хиляди двадесет и шеста година

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Белослава Испиридонова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 46551 по описа за 2025 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

1

Производството е образувано по искова молба на „....” ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ....., представлявано от изпълнителните директори ...., против ..., с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ...., представлявана от ..... Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 16.01.2020 г. при движение по републикански път № 181, в участъка, обозначен като ул. „Бистришко шосе“, водачът Д. С. К. на лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № ...., преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, при което били причинени щети на автомобила. Също така твърди, че увреденият при ПТП-то автомобил бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско+“ със срок на валидност от 07.09.2019 г. до 06.09.2020 г., като по повод подадено уведомление при ищеца била образувана преписка по щета № ....., по която въз основа на ликвидационен акт от 15.01.2021 г. било определено застрахователно обезщетение в размер на 197,32 лв., изплатено на увреденото лице. Сочи, че извършил ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Излага подробни съображения, свързани с полагане на грижа за пътния участък, където е настъпило ПТП-то, от страна на ответника. Твърди, че отправил покана до ответника за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение, като ответникът не възстановил претендираната сума. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ... да заплати на „....” ЕАД сумата от 212,32 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по щета № ....., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска 17.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.

131 от ГПК от ответника ..., с който исковата претенция се оспорва като неоснователна.

Позовава се на липса на съставен протокол за ПТП, установяващ фактите по настъпване на инцидента. Оспорва се механизма на настъпване на ПТП-то, както и наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното ПТП и настъпилите вреди. Навеждат се доводи за липса на изготвен снимков материал от местопроизшествието. Излагат се съображения за несъобразяване на скоростта, с която се е движел водачът на лекия автомобил, с реалната пътна обстановка. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорва наличието на елементите от фактическия състав на деликта.

Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът моли съда да отхвърли исковата претенция по съображения, изложени в отговора на исковата молба, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

Предявени са искови претенции с правно основание чл. 412, ал. 1 и ал. 3 от КЗ.

Направено е възражение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал.

1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетия по делото като писмено доказателство заверен препис от комбинирана застрахователна полица № .... от 05.09.2019 г., е видно, че между „Бижу тренди“ ЕООД, в 2 качеството на собственик на лек автомобил „Мерцедес Бенц“, с рег. № ...., и ищцовото дружество е бил сключен договор за застраховка „Каско”, като срокът на застраховката е от 07.09.2019 г. до 06.09.2020 г. Застраховката покрива всички рискове.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че при „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД е постъпило уведомление за настъпило ПТП, като е била образувана преписка по щета № 44012132004738, по която е било определено обезщетение в размер на 197,32 лв., изплатено на 15.01.2021 г. по сметката на увреденото лице.

От приетата като доказателство по делото регресна покана от 22.04.2021 г., отправена от ищеца до ответника е видно, че ищецът е поканил ответника да възстанови платено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 212,32 лв. с включени ликвидационни разноски.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза, неоспорено, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява механизмът на настъпилото ПТП, съответствие на описаните в опис-заключение на застрахователя щети на механизма на ПТП-то, както и стойността на причинените щети към датата на настъпване на застрахователното събитие, като стойността на причинените щети към датата на настъпване на застрахователното събитие по средни пазарни цени на материалите и труда, необходим за отстраняване на повредите по лек автомобил „Мерцедес Бенц“, с рег. № ...., при ремонт с нови части без начислен ДДС е 163,27 лв., а с начислен ДДС – 195,92 лв. В съдебно заседание вещото лице установява, че при дупка с дълбочина около 10 см и с диаметър по-голям от 20 см, на която са образувани остри ръбове, могат да се получат посочените деформации. Когато автомобилът е висок, намалява вероятността да се удари в каменни късове. В случай че препятствието е дупка, деформациите са същите, тъй като дупката е под нивото на пътя.

От разпита на свидетеля К. се установява, че при управление на автомобил е пукнал гума в гр. София, по пътя за магазин „Икеа“, като е попаднал в дупка на пътното платно.

Сочи, че е уведомил застрахователя за настъпилия инцидент. Съдът възприема изцяло показанията на свидетеля като съответстващи на събраните по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че към момента на настъпване на застрахователното събитие е било налице валидно застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищцовото застрахователно дружество.

Съгласно разпоредбата на чл. 412 ал. 1 от КЗ урежда регресното право на застрахователя по имуществена застраховка „Каско” да претендира платеното от третото лице, причинило повредата на застрахованата вещ или от неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”. Застрахователят, който е платил обезщетение, встъпва в правата, които застрахованият има срещу третото лице или неговия застраховател.

За да се уважи предявената регресна искова претенция следва да са налице следните предпоставки: наличие на валидно сключен договор за застраховка между застрахователя и увреденото лице, плащане на застрахователно обезщетение в изпълнение на сключения между страните договор, установяване размера на причинените вреди и наличие на отговорност на ответника за вреди по реда на чл. 49 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на другиго някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. За да бъде реализирана отговорността на възложителя по реда на чл. 49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: да е осъществен фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършване на възложената му работа.

От представените по делото писмени доказателства е видно, че ищцовото дружество 3 и собственикът на увредения автомобил са имали сключен договор за застраховка “Каско”. В срока на действие на договора и в рамките на покритите от застраховката рискове, застрахованият автомобил е бил увреден, вследствие попадане на автомобила в несигнализирана дупка, находяща се на пътното платно, при което са нанесени щети на лекия автомобил, за което водачът няма вина. На основание сключения договор за застраховка “Каско” и настъпило застрахователно събитие ищцовото дружество е платило обезщетение в размер на 197,32 лв., като е извършило и ликвидационни разноски. По делото липсват данни ответникът да е възстановил тази сума на застрахователя. Предвид извършеното плащане, съгласно чл. 412 от КЗ, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата.

Не се спори, че в гр. София, на ул. „Бистришко шосе“, към магазин „Икеа“, е част от републиканската пътна мрежа, поради което съдът приема, че за този участък от пътя, в който е настъпило ПТП-то на 16.02.2020 г. грижи е следвало да полага именно Агенция “Пътна инфраструктура”. Ето защо съдът приема, че с оглед и на събраните по делото доказателства по отношение мястото, където е настъпило ПТП-то, ответникът носи отговорност за състоянието на пътя. Само за пълнота следва да се отбележи, че ответникът не е навел твърдения в отговора за възлагане на поддръжката от пътния участък на трето лице, нито ангажира доказателства в тази насока.

Съдът приема, че вредите са предмет на обезвреда от застрахователя и същите са в размера, установен от вещото лице, а именно: 195,92 лв. с включен ДДС. В случая следва да се отбележи, че заключението на вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза съдът преценява с оглед на всички събрани по делото доказателства. Ето защо и в полза на увреденото лице, в случая собственика на автомобила, е възникнало право да иска обезвреда на основание чл. 45 от ЗЗД. С оглед на извършеното плащане и встъпването на застрахователя в правата на застрахованото лице срещу причинителя на вредата, съдът намира, че са налице условията за ангажиране на отговорността на ответника, по отношение на застрахователя, съгласно чл. 412 от КЗ.

С оглед на изложеното по-горе съдът приема, че е налице фактическият състав на чл.

412 от КЗ и в полза на ищеца е възникнало право да встъпи в правата на пострадалото лице до размера на дължимото обезщетение, а именно 195,92 лв. с включен ДДС. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените от него ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Претенцията на ищеца е основателна и доказана за сумата от 210,92 лв., като за разликата над тази сума до първоначално претендирания размер от 212,32 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Доколкото по делото се претендира обезщетение в размер на 2 963,97 лв., то исковата претенция като основателна и доказана следва да бъде изцяло уважена.

По отношение на направеното възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съдът намира следното:

За да бъде уважено направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат е необходимо увреденият да е допринесъл чрез поведението си за настъпване на вредите. Съдът приема, че е в конкретния случай не е налице съпричиняване 4 на вредоносния резултат по отношение на лицето, управлявало увредения лек автомобил, доколкото съобразно с разпределената по чл. 154 от ГПК доказателствена тежест, ответникът не доказа съпричиняване на вредоносния резултат. Ето защо възражението като неоснователно следва да бъде оставено без уважение.

С оглед основателността на претенцията за заплащане на платеното от застрахователя обезщетение, съдът намира за основателна и претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата претенция – 17.09.2025 г. до окончателното изплащане, поради което същата следва да бъде уважена.