Решение № 610 от 09.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 610 гр. София, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20221000503493 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 909/20.04.2022 г., постановено по гр. д. № 6186/2021 г. по описа на СГС, І ГО, 30 състав, частично са уважени предявените от К. П. Л. срещу ЗАД „Далл Богг:

Живот и здраве” АД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както следва: 1) за сумата от 16000 лв. (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 40000 лв.), представляваща застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди при настъпило на 20.10.2019 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва от 29.10.2019 г. до окончателното й заплащане и 2) за сумата от 3548,80 лв. (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 11631,08 лв.), представляваща застрахователно обезщетение за причинените от същото застрахователно събитие имуществени вреди, изразяващи се в сбора от погиването на мотоциклет „Ямаха”, с рег. № *** и разходите за осъществените възстановителни процедури, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 14.05.2021 г., до окончателното й заплащане (Решението е подписано с квалифициран електронен подпис, но приложеният по делото препис от електронния образ на електронния документ, съдържащ това решение, не е нито официално заверен, нито подписан от съдията, поради което незабавно делото трябва да се върне на СГС за подписване от съдията на постановеното от него решение, със собственоръчен подпис – делото е образувано преди 30.06.2021 г.).

За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на 1 сумата от 20000 лв., но то трябва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД с 1/5, тъй като пострадалият чрез своето противоправно поведение (движейки се в лявата част на дясната пътната лента, не е успял да избегне контакта с внезапно намалилия скоростта си и предприел завиване на ляво лек автомобил) е допринесъл в съвкупния съпричинителен процес за настъпване на вредоносния резултат – в съотношение 20/80. Поради приетия обем съпричиняване е уважен и искът за заплащане на компенсаторно обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 3548,80 лв., представляващи сборът от остатъчната стойност на погиналия мотоциклет „Ямаха”, с рег. № *** и разходите за осъществените възстановителни процедури.

Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ответника в частта, в която е уважен предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата над 10000 лв. до присъдения размер от 16000 лв., представляваща заместващо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие, както и в частта, в която предявеният осъдителен иск за заплащане на компенсаторно обезщетение за причинените имуществени вреди (сборът от разходите за лечение и за поправка на увредения мотоциклет) е уважен общо в размер на сумата от 3548,80 лв. Въззивникът счита, че в обжалваната част решението е неправилно, тъй като присъденото заместващо обезщетение за настъпилите от процесната транспортна злополука неимуществени вреди не отговоря на изискванията за справедливост, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД. Поддържа релевирания довод за съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното поведение на ищеца, като счита, че действителният принос на пострадалия за настъпване на процесното застрахователно събитие е по-висок от определения от СГС – поне в обем от 30%. Счита, че съдът неправилно е определил размера на компенсаторното обезщетение за причинените имуществени вреди, като незаконосъобразно се е произнесъл с един диспозитив по двете претенции за заплащане на обезщетение за твърдените имуществени вред. От друга страна, поддържа, че с оглед на приетия обем на съпричиняване на вредоносния резултат съдът е следвало да намали размера на сумата, заплатена за лечение на пострадалия в размер на 312 лв.

Срещу първоинстанционното решение е подадена и насрещна въззивна жалба от ищеца в частта, в която искът за заплащане на заместващо обезщетение е отхвърлен над присъдената сума от 16000 лв. до размера от 24000 лв. Въззивникът счита, че в тази част то е необосновано, тъй като напълно не са съобразени критериите за справедливост, установени в нормата на чл. 52 ЗЗД. Твърди, че справедливият размер за претърпените неимуществени вреди се равнява на 30000 лв., като след приспадане на 20%, представляващи обемът на съпричиняване на вредоносния резултат, дължимото заместващо обезщетение възлиза на сумата от 24000 лв. В този смисъл, признава, че чрез своето противоправно поведение е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат в съотношение 20/80, поради което въззивният съд следва да приеме за установено твърдяното съпричиняване на вредоносните последици (арг. чл. 269, изр. 2 ГПК).

Третото лице-помагач на ответника не е подало писмен отговор на въззивната и насрещната въззивна жалба, но в проведеното пред САС о. с. з. изразява становище за основателност на въззивната жалба, респ. за неоснователност на насрещната въззивна жалба.

Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявеният иск за заплащане на заместващо обезщетение е отхвърлен над сумата от 24000 лв. до пълния му предявен размер от 40000 лв., респ. в частта, в която искът за заплащане на компенсаторно обезщетение е отхвърлен общо над сумата от 3548,80 лв. до пълния му предявен размер общо от 11631,08 лв., а от ответника - в частта, в която е уважен искът за заплащане на заместващо обезщетение за сумата от 10000 лв., поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

2

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

СГС, І ГО, 30 състав, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.

Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие на 20.10.2019 г. – за сумата от 10000 лв. (в частта, в която не е обжалвано първоинстанционното решение от ответника), основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната и насрещната въззивна жалби, се съсредоточава върху обстоятелството в каква степен ищеца със своето противоправно поведение е допринесъл в единния, съвкупен съпричинителен процес на обстоятелствата и явленията в обективната действителност за настъпване на вредоносния резултат, както и дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение.

При определяне размера на това обезщетение е необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – края на 2019 г. , както и високият нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – до 10,420 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ).

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които 3 трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП ищеца е претърпял следните травматични увреждания: 1) травматичен деколман (размачкване и отлепване на кожата от подлежащите мускули) в областта на дясната тазобедрена става; 2) контузия на гърдите – фрактури на 2-ро и 3-то ребро по задната лопатъчна линия; 3) контузия на палеца на лявата ръка. Проведено е оперативно лечение, състоящо се в мекотъканна операция, терапевтични и рехабилитационни процедури, с приемане на противовъзпалителни и обезболяващи медикаменти. Ищецът е провел четири възстановителни процедури в рамките на 1 месец, като съобразно вида на уврежданията същите обхващат физиолечение в зоната на травматичния деколман и раздвижване на дясната тазобедрена става. Вещото лице изяснява правнорелевантното обстоятелство, че лечебният и възстановителния период при ищеца е продължил 3 месеца, като през един продължителен период от време - 87 дни, е ползвал законоустановен отпуск при временна неработоспособност. При извършения на 06.01.2022 г. личен преглед на пострадалия се установява, че той се оплаква от периодично явяващи се болки в зоната на гръдния кош и дясното бедро, които се проявяват само при рязка промяна на времето – при студено и влажно време, като след употребата на аналгетици те бавно отшумяват. Изяснява се, че в областта на дясната тазобедрена става – латерално и назад към дясната седалищна област, е налице остатъчен линеен оперативен белег с дължина – 1 см. и широчина – 0,4 мм., който е траен по вид, пожизнен и не се променя дори при проведена пластична операция. Обемът и силата на движенията на дясната тазобедрена става са възстановени, а счупените 2-ро и 3-то ребро са зараснали окончателно, като дихателната дейност е в норма. Вещото лице установява, че към настоящия момент ищецът се придвижва самостоятелно, без помощни средства и с нормална походка.