Определение № 5184 от 12.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5184 гр. София, 12.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Гергана Никова

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Маргарита Соколова Касационно гражданско дело № 20258002101159 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от И. С. Я., представлявана от адв. Й. В. и адв. Н. А., за изменение на определение № 3718/17.07.2025 г. по настоящото дело в частта за разноските, с искане за намаляване на размера на присъденото адвокатско възнаграждение поради прекомерност.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ответника по молбата С. А. К., който счита, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:

С определение № 3718/17.07.2025 г. по настоящото дело без разглеждане е оставена молба вх. № 316949 от 08.10.2024 г., допълнена с молба вх. № 382770 от 27.11.2024 г. на И. С. Я., за отмяна на влязлото в сила решение № 557/02.10.2024 г. по гр. д. № 857/2024 г. по описа на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о.

Със същото определение И. С. Я. е осъдена да заплати на С. А. К. разноските по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 1 000 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение.

Така постановеното определение е потвърдено с определение № 4055/11.09.2025 г. по ч. гр. д. № 3165/2025 г. на ВКС, ІІІ-то г. о.

Определението, чието изменение се иска, е съобщено на молителката на 28.07.2025 г., а молбата за изменението му е подадена на 29.07.2025 г., поради което е допустима (чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК).

В молбата по чл. 248 ГПК се твърди, че размерът на присъдените разноски е прекомерен и не съответства на фактическата и правна сложност на спора, като се съобразят и видът и количеството на извършените процесуални действия, както и обстоятелството, че 1 производството се е развило само в закрито съдебно заседание. Като се позовава на т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и на решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. на СЕС, молителката сочи, че съдът не е обвързан от предвиденото в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради което може да определи възнаграждение под предвидения в наредбата минимум.

Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно.

Предмет на молбата за отмяна е влязло в сила решение, с което, след отмяна на въззивното решение, е признато за установено по отношение на молителката И. С. Я., че бившият съпруг С. А. К. е изключителен собственик на основание пълна трансформация на лично имущество по чл. 23, ал.1 СК - гараж № 4, находящ се в [населено място], в сутерена на жилищната сграда - блок на [улица]-114 в Зона Б-18.

В производството по отмяна ответникът по молбата С. К. е представляван от адв. М. О., като видно от сключения договор за правна защита и съдействие серия БС, № [ЕГН]/04.12.2004 г., договореното възнаграждение е 1 000 лева, заплатено по сметка на същата дата.

В определението по чл. 307, ал. 1 ГПК съставът на ВКС се е произнесъл по възражението на молителката за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна и е намерил същото за неоснователно. При произнасяне по молбата по чл. 248 ГПК съдът намира, че по делото не се констатират основания за изменение на определението в частта за разноските. Действително, производството по молбата за отмяна е приключило с постановяване на определение, с което същата е оставена без разглеждане като недопустима, поради което и не е осъществено процесуално представителство на страната в октрито съдебно заседание. Основателно е и твърдението, че спорът не се е отличавал с висока правна и фактическа сложност. В производството по молбата за отмяна обаче ангажираната от ответника адв. О. е изготвила, вкл. с позоваване на съдебна практика, подробно мотивиран отговор, който съдържа съображения както относно допустимостта, така и относно основателността на молбата, в която молителката се е позовала на основанията по чл. 303, ал. 1, т.т. 1 и 7 ГПК. Ето защо, съобразявайки обема и съдържанието на предоставените от адвоката правна защита и съдействие, съдът намира, че възнаграждението от 1 000 лева за положения труд е справедливо и обосновано по размер, поради което възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно (решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, т. 3 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, определение № 2422/18.09.2024 г. по ч. т. д. № 1693/2024 г. на ВКС, II-ро т. о., определение № 4683/17.10.2024 г. по гр. д. № 3264/2023 г. на ВКС, III-то г. о.). Молбата за изменение на определението по чл. 307, ал. 1 ГПК в частта за разноските следва да се остави без уважение.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. С. Я. за изменение на определение № 2

3718/17.07.2025 г. по гр. д. № 1159/2025 г. по описа на Върховния касационен съд на РБ, І-во г. о., в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3