Протокол № 1239 от 07.11.2023, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 1239 гр. Сливен, 05.10.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20222230103579 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Ищцовото дружество, редовно призовано, не се представлява.

От негов представител по пълномощие е депозирана молба от 25.09.2023 г., в която е изразено становище, че ако не се яви в заседанието, да се даде ход на делото.

Ответникът, редовно призован, не се явява. Представлява се от назначения му от съда, в условията на чл. 47 ал. 6 от ГПК, особен процесуален представител – адв. Ю. С. от АК – Сливен.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото.

За изясняване на т.н. предварителни въпроси и фактическата по делото обстановка съда излага, че от съдържанието на исковата молба може да се направи извод, че твърдението на ищеца е, че има вземане в размерите и на основанията, посочени в нея, за които и е депозирал преди това заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 от ГПК. В случая заповедно производство се е развило по ч. гр. дело № 714 за 2022г. на РС - Сливен. Такава заповед му е издадена, но не и изпълнителен лист, а заповедния съд му е дал указания, че за вземанията си по нея трябва да предяви установителен иск за съществуването им и е сторил това в хипотезата на чл. 415 ал. 1, т. 2 от 1

ГПК.

Исковете са подведомствени на съдилищата в Република България, подсъдни са на Районен съд - Сливен както по правилата на родовата, така и на местната подсъдност.

Исковете са допустими, не само защото са предявени в срок, а и защото за ищеца е налице правен интерес от тях.

Претендираното вземане, за което в заповедното производство е издадена заповед за изпълнение, е формирано от четири отделни пера: главница в размер на 350,00 лв.; договорна лихва в размер на 63,00 лв.; договорна такса „Гарант” в размер на 199,50 лв. и лихва за забава, т.н. мораторна лихва, в размер на 28,74 лева.

На ответникът е връчен препис от исковата молба и в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК е представен писмен отговор- чрез назначения му от съда, в усл. на чл.47 от ГПК, особен процесуален представител.

Тъй като спогодба в днешното заседание не може да се постигне, съда извърши следния

Д О К Л А Д

І. По т. 1 от ал. 1 на чл. 146 от ГПК:

Съдът ОБЯВЯВА, че ищцовото дружество черпи правата си от следните твърдяни от него фактически и правни действия:

С договор за потребителски кредит „ЕКСТРА“ № 114943/17.11.2021г., от „Кредит инс” ООД бил отпуснат паричен заем на Н. М. Е. - ответник по настоящото дело - в случая в размер на 350лв. По твърдение на ищеца, кредитополучателя въобще не е заплатил/не е върнал дължимия паричен заем, макар да е трябвало да направи това на 6 /шест/ вноски, всяка с падеж съотв. през м.06,м.07,м.08,м.09, м.10 и м.11.2021г.

В своевременно депозирания- в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК, писмен отговор се заема позиция, че исковете са неоснователни. Възраженията са, че липсват Общи условия на ищцовото дружество, че те не са част от процесния договор; липсва искане от ответника за сключване на договора; няма доказателства, че сумата е получена от ответника и на самостоятелно основание лихва за забава не се дължи, тъй като клаузата за нея е неравноправна и нищожна. Според ответната страна, неоснователен е и иска за таксата „Гарант“.

ІІ. По т. 2 от ал. 1 на чл. 146 на ГПК:

Предявените от „Кредит инс” ООД, със седалище гр. София искове са за съществуване на вземането по смисъла на чл. 415 ал. 1, във вр. чл. 422 ал. 1 от ГПК положителни установителни искове. От материалните закони са приложими ЗПК, ЗПФУР, 2

ЗЕДЕП.

ІІІ. По т. 3 от ал. 1 на чл. 146 на ГПК:

Не е налице признание на факт или право и не се констатират ненуждаещи се от доказване обстоятелства.

ІV. По т. 4 от ал. 1 на чл. 146 на ГПК:

Не се констатират ненуждаещи се от доказване обстоятелства.

V. По т. 5 от ал. 1 на чл. 146 от ГПК:

Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за страните по следния начин:

Съдът УКАЗВА, че ищеца следва да установи развилото се по-рано във времето между същите страни заповедно производство, а също и наличието на договорни отношения с ответника, а последния- че е погасил задължението си, напр. чрез плащане, което е найчесто срещания способ за това при парични задължения.

На основание чл. 146 ал. 2 от ГПК съда УКАЗВА, че ищеца е направил искане да бъде приложено ч. гр. дело № 714/2022 г. на СлРС.

Ответникът не е ангажирала доказателства.

На основание чл. 146 ал. 3 от ГПК, съдът ДАВА възможност на явилата се страна за становище по доклада и дадените указания.

АДВ. С.: Нямам възражения по доклада. Поддържам представения по делото отговор.

Във връзка с допълнително представените по делото, след отговора, доказателства от ищцовото дружество и направените доказателствени искания считам, че в настоящия случай не е необходимо назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, както и изискване от „Изипей“ на платежен документ за предаване на сумата, посочена като главница по исковата молба. С така направените доказателствени искания би се утежнил процеса от икономическа гледна точка и в тази връзка оттеглям направеното с отговора оспорване досежно неполучаване на сумата, представляваща главница по договора за кредит. Не поддържам и направеното оспорване във връзка с претендираната лихва, но поддържам направеното оспорване досежно дължимостта на такса „Гарант“ в размер на 199,50лв.

Считам, че тази такса „Гарант“ не се дължи, тъй като тълкувайки представения по делото договор по чл.4 във вр. чл.8 от Общите условия считам, че такса в размер на 199,50лв. съотносима към главница 350лв. заобикаля закона, по- конкретно чл.21 ал.1 във вр. чл.19. ал.4 от ЗПК/Закона за потребителския кредит/, както и противоречи на добрите нрави доколкото целта, с която тази такса „Гарант“ е уговорена излиза извън естеството на обезпечителни и обезщетителни функции на гаранцията.

На основание чл. 148 от ГПК, съда трябва да се произнесе по доказателствените 3 искания на страните.

Следва да се отбележи, че е направено единствено такова искане и то е на ищеца- с исковата молба и съда е взел становище с постановено в закрито съдебно заседание определение с № 2835 от 16.09.2023г., като е допуснал за прилагане към настоящото дело ч. гр. дело № 714 по описа на Районен съд – Сливен за 2022г., тъй като в него се е развило порано заповедното производство между същите страни, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА към настоящото гражданско дело, ч. гр. дело № 714 по описа на Районен съд - Сливен за 2022г.

С допълнителна молба от ищеца е направено искане да бъде назначена съдебносчетоводна експертиза. Тя е подходящ способ за събиране и проверка на доказателства като процесните и с оглед съдържанието на писмения отговор се явява и необходима. С оглед предприетите от особения процесуален представител на ответника днес действия, които съдията-докладчик споделя, становището на съда се променя и счита че експертизата не е необходима, тъй като оспорването на обстоятелствата, които биха се изследвали чрез нея бе оттеглено. От другата страна, ищеца ангажира и други доказателства в тази връзкадокументи. Същото е и становището на съда и за доказателственото искане на ищеца по чл.192 от ГПК- не е необходимо да се уважава, тъй като оспорването от- ответната страна бе оттеглено.

С писменото си изявление, предназначено за днешното заседание ищеца представя Стандартен европейски формуляр към договора на кредит „Екстра“. Той, както и представените с исковата молба документа са относими към предмета на делото и необходими за правилното му изясняване, поради което ще бъдат приети като писмени доказателства. Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА, ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени по делото доказателства: две заявки от Н. Е. за кредит; банково извлечение за извършения превод за сумата по договора; договор за потребителски кредит „Екстра“…; ОУ на ищцовото дружество по този вид договори; заповед на подуправителя на БНБ; договор за предоставяне на гаранция по потребителския кредит и „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити”.

НЕ УВАЖАВА доказателствените искания на ищеца за назначаване на счетоводна експертиза и по чл.192 от ГПК, тъй като същите не са необходими по делото.

4

АДВ. С.: Нямам други искания.

Съдът счита, че съдебното дирене следва да бъде приключено и О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ и

ДАВА ХОД на УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

АДВ. С.: Освен, че противоречи на закона и добрите нрави такава такса- „Гарант“, която е кумулирана към погасителните вноски по връщане на кредита води до „скрито“ оскъпяване на самия кредит и дава възможност за неоснователно обогатяване на търговеца за сметка на потребителя. Тази такса в размер над 73% от размера на главницата заобикаля закона и изискването на чл.19 ал.4 от ЗПК, както и установените максимално допустими размери на годишния процент на разходите на потребителските кредити. Поради това моля съда да приеме, че клаузата на чл.4 от представения по делото договор за заплащане на такса „Гарант“ е нищожна и да отхвърли исковата претенция в тази й част като неоснователна и недоказана. Моля да бъдат намалени и претендираните от ищцовото дружество разноски съобразно отхвърлената част на иска.

Тъй като с това приключват процесуалните действия пред тази инстанция, съда ОПРЕДЕЛИ:

На особения процесуален представител на ответницата – адв. Ю. И. С. от АК Сливен, ДА СЕ ИЗПЛАТИ внесеното от ищцовото дружество възнаграждение в размер на 400 лева /четиристотин лева/.

Съдът СЪОБЩИ на страните, че ще се произнесе с решение, което ще бъде ОБЯВЕНО на 06.11.2023г.

Съдът указва, че постановените днес актове не подлежат на обжалване.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.