Определение № 6257 от 06.02.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6257 гр. София, 06.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20241110173565 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 402007 от 10.12.2024 г. /уточнена с молба вх. № 15416//16.01.2025 г./ с която от името на Д. Х. Я. с ЕГН ********** против „******" АД с ЕИК ******, са предявени обективно съединени искове: 1/ с правно основание чл. 74, ал. 1 КТ вр. чл.

74, ал. 4 КТ вр. чл. 26 ЗЗД, за обявяване недействителност на т. 2 от Допълнително споразумение № 8/27.06.2024 г. към трудов договор № 445 от 06.10.2003 г., сключени между Д. Х. Я. с ЕГН ********** и „******" АД с ЕИК ******; 2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № 77/10.10.2024 г. на изпълнителния директор на „******" АД с ЕИК ****** и неговата отмяна;

3/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на Д. Х. Я. с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „Оператор бутилиране“ към „******" АД с ЕИК ******; 4/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 18 720,00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 15.10.2024 г. – 15.06.2025 г.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

По отношение на искането на ответника за допускане събиране на гласни доказателства в настоящото производство, чрез разпит на трима свидетели, за установяване на обстоятелства, свързани с характера и естеството на работа, както и други относими факти, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание, след уточнение на искането от страна на ищеца с точно и конкретно посочване на обстоятелствата, за които ще свидетелства всеки един от исканите свидетели.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза със 1 задачи, формулирани в исковата молба, съдът намира, че същото следва да бъде уважено в частта по задачата по т. 1 от доказателственото искане, а в останалата част, следва да бъде оставено без уважение, доколкото не е необходимо за изясняване на факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на делото.

По отношение на искането на ищеца да изискате цялата преписка от извършваната проверка относно сигнала на ищцата до Изпълнителна агенция „Инспекция по труда с вх. № 24136189, касаеща системното нарушаване на трудовото законодателство от страна на работодателя, настоящият съдебен състав намира, че искането следва да бъде оставено без уважение. Следва да бъдат дадени указания на ищеца, че в случай, че счита, че в горепосочената преписка се съдържат документи от значение за правилното решаване на делото, същият може да сезира съда с искане за издаване на съдебно удостоверение, посредством което да се снабди с документи от преписката, които счита за относими към спора и необходими за правилното му решаване.

По отношение на искането на ищеца да бъде задължено ответното дружество да представи по делото намиращи се у него документи, а именно допълнително споразумение

№

7

/без никаква допълнителна индивидуализация на същото, която да е извършена от името на ищеца с направеното доказателственото искане/, както и работните графици за положен извънреден труд, и графиците относно дните и смените на работа на работниците/служителите/ на "******" АД, следва да бъде оставено без уважение. В частта относно допълнително споразумение № 7 /без никаква допълнителна индивидуализация на същото, която да е извършена от името на ищеца с направеното доказателственото искане/ искането не е конкретизирано, нито са изложени твърдения за факти, обуславящи значението на документа за процесния спор; същевременно документът се представя от ответника, като приложение към отговора на исковата молба. В останалата част искането не е относимо към предмета на спора и не е необходимо за правилното решаване на делото.

Искането на ответника да му бъде издадено съдебно удостоверение, посредством което да се снабди с удостоверение от Национална агенция по приходите относно обстоятелството, дали Д. Х. Я., ЕГН ********** е получавала доходи от трудови или други правоотношения за периода от 15.10.2024 г. до издаването на удостоверението, следва да бъде уважено.

Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.

На основание чл. 140 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.03.2025 г. от 14:00 часа, за когато да се призоват страните.

2

ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):

В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в трудово правоотношение с ответника за периода от 06.10.2003 г. до 15.10.2024 г. по силата на сключен на 06.10.2003 г. трудов договор № 445 от 06.10.2003 г., заемайки длъжността „Оператор бутилиране“ към „******" АД с ЕИК ******.

Поддържа се, че с допълнително Споразумение № 8 към трудовият договор, считано от 01.07.2024г. страните се споразумели за изменение относно длъжността и мястото в организационната структура на дружествотоработодател, а именно "отговорник смяна" с код по НКПД: 31226001. В тази връзка се сочи, че с допълнителното споразумение се променил трудовия договор относно срока и прекратяване на договора, като страните се споразумели, че служителят се назначава за срок на изпитване от 6 месена в полза на работодателя. Със същото споразумение, в чл.2.2 от същото, било уговорено, че при неуспешно преминаване на изпитателния срок, служителят ще премине на предишната си длъжност - "оператор бутилиране".

Длъжностната характеристика, явяваща се неразделна част от подписаното споразумение в сила от 01.07.2024г. не била подписана, от която и да е било от страните, както и същата не била датирана.

Твърди се, че със Заповед № 77/10.10.2024 г. на изпълнителния директор на „******" АД с ЕИК ****** и на основание чл. 71, ал. 1 от КТ трудовият договор на ищцата е прекратен от работодателя, считано от 15.10.2024 г., като същият не е спазил Допълнително споразумение № 8/27.06.2024 г. към трудов договор № 445 от 06.10.2003 г. Това се било случило след несъгласието на ищцата и изразено становище за нарушаването на графиците за работа, нарушена междудневна почивка и след повече от 300 часа положен извънреден труд годишно, без нейно съгласие. Поддържа се, че през всичките тези над 20 години работа в дружеството, ищцата е изпълнявала добросъвестно и отговорно възложената й работа, като оценките и за работа са били винаги отлични.

Поддържа се, че клаузата по т. 2 от Допълнително споразумение № 8/27.06.2024 г. към трудов договор № 445 от 06.10.2003 г., с която е уговорен срок за изпитване, е недействителна поради заобикаляне на закона, тъй като с нея се цели не проверка на качествата й за заемане на длъжността "отговорник смяна" при отдел "Производство/бутилиране" към "******" АД, а прекратяване на трудовия й договор от страна на работодателя по облекчения ред, а именно на основание чл. 71, ал. 1 КТ, по причини, които не са свързани с изпълняваната от нея длъжност. Освен това, както е уговорено в споразумението, служителят не бил преназначен/върнат на старата си позиция, а е уволнен незаконосъобразно.

Поддържа се, че трудовите функции на двете длъжности се припокривали, тъй като при преценка дали работата е една и съща правно 3 релевантна била трудовата функция в съществените й задължения, а не наименованието на длъжността или начина на формулиране на задълженията в длъжностната характеристика. В конкретния случай първоначално изпълняваната от ищцата длъжност включвала в обема си трудовите функции и необходимите компетентности на длъжността, на която е преназначена, поради което не можело да се приеме, че е налице нова длъжност, доколкото не е налице съществено изменение на трудовите й задължения /с изключение на възникналите отчетни функции/.

Отделно се поддържа, че с включване в Допълнително споразумение № 8/27.06.2024 г. към трудов договор № 445 от 06.10.2003 г. на срок за изпитване, работодателят е упражнил и правото си да прекрати трудовия договор с ищцата на основание чл. 71, ал. 1 КТ, тъй като в конкретния случай работодателят е знаел, че ищцата е годна за изпълняване на длъжността "Отговорник смяна" и уговаряйки срок за изпитване в своя полза, е действал недобросъвестно при сключване на допълнителното споразумение.

Включването на тази клауза в допълнителното споразумение не е имало за цел проверка на годността на ищцата за изпълняваната работа, а единствено заобикаляне на закона и прекратяване на трудовия договор по облекчен за работодателя ред, от който той се е възползвал.

Посочва се, че при съпоставка на длъжностните характеристики за заемане на длъжността "оператор бутилиране" и длъжността "отговорник смяна" при отдел "Производство/бутилиране" към "******" АД, се установявало, че основните трудови функции на двете длъжности се припокривали, дори същите са ситуирани в един отдел при ответника, с изключение на типично ръководните функции, които ищецът ще е трябвало да изпълнявал на длъжността "отговорник смяна". Основните задължения и на двете длъжности били свързани с осъществяване на работа с технологично оборудване на сменна база с цел навременно осигуряване на необходимото количество качествен готов продукт. Предвидените задължения в т. 1 и т. 9 и т.

10 в новата длъжностна характеристика, която не е подписана - да организира и съдейства при контрола на производствения процес, да въвежда данни в SAP, както и въвежда данни в митническата система, не представлявали съществено изменение на трудовата функция. В тази връзка се сочи, че за изпълнението на посочените задължения ответникът вече бил проверил годността на ищеца да ги изпълнява през изтеклия 6 - месечен срок за изпитване по трудов договор № 445/06.10.2003 г.

Като самостоятелно основание за отмяната на незаконосъобразното уволнение било и неспазването на т.2.2 от Допълнително споразумение № 8/27.06.2024 г. към трудов договор № 445 от 06.10.2003 г., в което е описано, че след при неуспешно преминаване на изпитателния срок, служителят ще премине на старата си длъжност - “Оператор бутилиране".

Моли се за уважаване на предявените искове. Претеднират се разноски.

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от 4 името на ответника "******" АД, с който се оспорват предявените искове. Не се оспорва, че страните в настоящото производство са били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение, за периода от 06.10.2003 г. до 15.10.2024 г., по силата на сключен на 06.10.2003 г. трудов договор № 445 от 06.10.2003 г., заемайки длъжността „Оператор бутилиране“ към „******" АД с ЕИК ******; че по силата на уговорките в Допълнително споразумение № 8/27.06.2024 г. към трудов договор № 445 от 06.10.2003 г., сключени между Д.

Х. Я. с ЕГН ********** и „******" АД с ЕИК ******, страните се споразумели за изменение относно длъжността и мястото в организационната структура на дружеството-работодател, а именно "отговорник смяна" с код по НКПД: 31226001; както и че със Заповед № 77/10.10.2024 г. на изпълнителния директор на „******" АД с ЕИК ****** и на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, трудовият договор на ищцата е прекратен от работодателя, считано от 15.10.2024 г.

Не оспорваме, че между Ищцата и Ответника е възникнало трудово правоотношение по силата на трудов договор N° 445/06.10.2003 г., като Я. е назначена на длъжността „Оператор бутилиране" („Трудовият договор"). Не оспорваме също, че на 27.06.2024 г. между страните е сключено Допълнително споразумение N9 8, по силата на което считано от 01.07.2024 г. Я. е назначена на длъжността „Отговорник смяна" с шестмесечен срок на изпитване („Допълнителното споразумение"). Трудовият договор е прекратен със Заповед № 77/10.10.2024 г. на основание чл. 71 Кодекса на труда.