Определение № 1691 от 03.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1691 гр. Варна, 03.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. С. като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20263100500731 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото се развива по въззивна жалба с вх. № 18481/09.03.2026г. от К. Й. А. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Варна, ул. ****“, № 1, вх. Д, ап. 104, чрез адв. Ст.С. против решение № 735/27.02.2026г. по гр.д. № 20253110103449 по описа за 2025г. на ВРС, с което е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо детето М. К. А. ЕГН **********, на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН; задължен е да посещава специализирана програма за работа с извършители на домашно насилие /специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева по смисъла на ЗЗДН/ към Фондация „SOS семейства в риск“ в гр. Варна, ул. „****“ № 21, телефон за контакт – ****, на основание чл.5, ал.1, т.6 ЗЗДН; насочено е детето М. К. А. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „****“ 1, вх.Д, ап. 104, към програма за възстановяване и защита на жертви на домашно насилие към Фондация „SOS семейства в риск“ в гр. Варна, ул. „****“ № 21, телефон за контакт – ****, на основание чл.5, ал.1, т.7 ЗЗДН; осъден е да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 12,78 евро; осъден е да заплати на З. Т. **** ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Варна, ул. „****" №1, вх.Д, ап. 104, направените разноски по делото в размер на 915, 28 евро и е осъден да заплати на адвокат Д. Г. Ч. от АК – Варна, с личен номер от ЕАР 1000024290, с адрес гр. Варна, ул. „****“, №31, ет.2, ап.3, адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро.

Считат решението на ВРС за неправилно и незаконосъобразно и и моли да бъде отменено, като молбата за защита от домашно насилие от 12.03.2025г. да бъде оставена без уважение.

Първоинстанционният съд не е приел възражението, че молбата за защита е недопустима, т.к. М. К. А. е оттеглил молбата за защита с нарочна молба, поддържана от 1 него в о.с.з. Самото дете е заявило, че такъв случай няма, още повече да е оставил трайно психоемоционално въздействие върху неговата психика.

Молбата за защита е подадена само като конкретна защитна линия във връзка с вече висящ спор за родителски права и други дела. Съдът неправилно е интерпретирал фактът, че назначената и приета по първоинстанционното дело КСТЕ не дава конкретна информация относно извършеният запис, представен от молителката. Представените записи и снимки не са събрани по реда на ГПК и с представянето им са нарушени негови законни права. Счита, че е провел успешно насрещно доказване, с което е оборил доказателствената сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Самото дело е предизвикало психически дискомфорт у детето, т.к. въпреки неговата воля, баща му е бил обвинен неправомерно, за което изпитва вина.

На следващо място намира, че неправилно са определени мерките за защита, понеже те не съответстват на фактите и обстоятелствата по делото и не са постановени в най-добър интерес на детето. Те са прекомерни и изпълнението им представлява сериозна трудност за него и детето.

Претендира присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.

В срок са постъпили писмени възражения от З. Т. М. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Варна, ул. ****“, № 1, вх. Д, ап. 104, чрез адв. Д.Ч., с който заявява, че оспорва постъпилата въззивна жалба. Първоинстанционното решение е правилно, обосновано, законосъобразно. Заявява, че не споделя изложеното във въззивната жалба. Детето е предварително подготвено от бащата какво да изяви като воля пред съда. Тя е станала свидетел чрез програма за родителски контрол на извършеното от бащата тежка насилие над детето М., инсталирана от нея на телефона на последното, докато е полагала преките и непосредствени грижи за него, в стремежа си да го предпази от неправомерни действия.

Своевременно е подала сигнал на тел. 112 и е сезирала съда с молба за защита, в интерес на момчето. Задачата към КСТЕ е изпълнена, като са дадени отговори на въпроси 1, 2, 5 и 6, но не и по въпроси 3 и 4, поради отказ от страна на А. да даде сравнителен материал. Страната се домогва да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Безспорно са установени актовете на домашно насилие, от страна на бащата.

Моли се да бъде потвърдено обжалваното решение, ведно с присъждане на сторените разноски. .

Няма направени от страните доказателствени искания.

Доколкото по делото е назначен с оглед защита интереса на детето М. особен представител на осн. чл. 29 от ГПК, настоящият състав намира, че молителката, инициира производството по защита от домашно насилие следва да поеме първоначално разноските, на осн. чл. 29, ал. 4, предл. посл. От ГПК. Тя следва да бъде задължена да внесе депозит за адвокатско възнаграждение на назначения особен представител по въззивното дело в размер на 306.78 евро, определен по реда на чл. 22 от Наредба № 1/09.07.20004г.

Воден от горното, съдът:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 18481/09.03.2026г. от К. Й. А.

ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Варна, ул. ****“, № 1, вх. Д, ап. 104, чрез адв. Ст.С. против решение № 735/27.02.2026г. по гр.д. № 20253110103449 по описа за 2025г. на ВРС, с което е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо детето М. К. А.

ЕГН **********, на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН; задължен е да посещава специализирана програма за работа с извършители на домашно насилие /специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева по смисъла на ЗЗДН/ към Фондация „SOS семейства в риск“ в гр. Варна, ул. „****“ № 21, телефон за контакт – ****, на основание чл.5, ал.1, т.6 ЗЗДН; насочено е детето М. К. А. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „****“ 1, вх.Д, ап. 104, към програма за възстановяване и защита на жертви на домашно насилие към Фондация „SOS семейства в риск“ в гр. Варна, ул. „****“ № 21, телефон за контакт – ****, на основание чл.5, ал.1, т.7 ЗЗДН; осъден е да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 12,78 евро; осъден е да заплати на З. Т. **** ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Варна, ул. „****" №1, вх.Д, ап. 104, направените разноски по делото в размер на 915, 28 евро и е осъден да заплати на адвокат Д. Г. Ч. от АК – Варна, с личен номер от ЕАР 1000024290, с адрес гр. Варна, ул. „****“, №31, ет.2, ап.3, адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро.

ЗАДЪЛЖАВА З. Т. **** ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Варна, ул. „****" №1, вх.Д, ап. 104 да заплати в срок до о.с.з. депозит за адвокатско възнаграждение на назначения особен представител по въззивното дело в размер на 306.78 евро.

При неизпълнение на задължението, въззивният съд ще обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по гр.д. № 3449/2025г. на ВРС.

НАСРОЧВА делото за разглеждане на 20.04.2026г. от 15.00ч. Да се призоват страните и ДСП-Варна.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3