Определение № 70 от 16.02.2022, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 70 гр. гр. Хасково, 16.02.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Кючуков като разгледа докладваното от Мартин Д. Кючуков Частно наказателно дело № 20225640200174 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.243 ал.4 НПК.

Образувано е по Жалба от Н. Н. АХМ. за себе си и като пълномощник на Н.М. А. и М.

М. Ф. всички от гр.Хасково против Постановление от 18.01.2022г. на РП-Хасково за прекратяване на наказателното производство по Досъдебно производство №67/2019г. по описа на ОП-ОслО-Хасково.

В жалбата се изказва недоволство от изнесените факти, взети от дознанието, образувано от РП-Хасково. Жалбоподателите твърдят, че прокурора не изследвал задълбочено фактическите обстоятелства по делото неправилно бил направен извода за прекратяване на производството по делото. Излага се недоволство от определени фрази и изрази в анализа на прокурора, който действал пристрастно и селективно подбирал фактите за да обоснове липса на субективна страна и липса на престъпление, следвани от подробни и детайлни примери в жалбата от многобройните граждански дела, граждански отношения, действия на съдияизпълнител, провеждани общи събрания от ООД, сключвани договори с 3-ти лица / Договора за цесия/, заповедни производства и др. между починалия наследодател на жалбоподателите – М. Ф. А. и Е.С.Ч. и „ЕМ-99“ ООД – гр.Хасково, или между тримата жалбоподатели – наследници и Е.С.Ч.. В крайна сметка процесуалния представител на тримата жалбоподатели счита, че цялостното поведение на Е.С.Ч. било насочено към ощетяване на дружеството „ЕМ-99“ ООД и неговото имущество, действия на Е.Ч. против законните интереси на представляваното от него дружество „ЕМ-99“ ООД – и по този начин – ощетяване и на тримата жалбоподатели, които имали по наследство дела на своя починал баща и съпруг М. А. – равен на дела на Е.Ч. в ООД.

Иска съда да отмени Постановление от 18.01.2022г. на РП-Хасково за прекратяване на наказателното производство по ДП №67/2019г. по описа на ОП-ОслО-Хасково.

Хасковският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства възприе 1 фактическата обстановка, в по-голямата й част като в атакуваното прекратително постановление на прокурора.

В по-голямата си част, тази фактическа обстановка не е спорна, защото се доказва от писмени доказателства, които всичките са изискани и приложени в многотомното досъдебно производство, което се е получило, в резултат изследването на търговски и граждански отношения между двама съдружници в „ЕМ-99“ ООД – и после – единия съдружник и наследниците на М. А. от последните 10 години.

Досъдебното производство е било образувано срещу неизвестен извършител, за това, че в периода 2015-2019г., като представител – управител на „ЕМ-99“ ООД – гр.Хасково, съзнателно действал против законните интереси на представлявания, като са последвали значителни и невъзстановими щети - престъпление по чл.217 ал.4 вр.ал.2 от НК.

В цялото водено и до настоящия момент досъдебно производство няма лице, привлечено в качеството обвиняем. До прекратителното постановление делото е срещу неизвестен извършител.

По ДП безспорно се установява, че Е.С.Ч. и М. Ф. А. се запознали още като ученици, докато учили в техникума по дървообработване в Хасково. След завършване на образованието си и двамата по професия били дърводелци-мебелисти. През 1999г. регистрирали търговско дружество с ограничена отговорност с наименование „ЕМ-99“ ООД – гр.Хасково. Основният предмет на дейност бил производство на мебели и дървена дограма от масив по поръчка, а така също и дърводелски услуги. Дружеството се управлявало от двамата съдружници, заедно и поотделно. Всеки имал право отделно да взема решения, касаещи фирмата.

Не е спорно, че Е.Ч. и М. А., като физически лица, придобили в съсобственост един недвижим имот, находящ се в гр.Хасково, местността „Дерекьой топра“, на територията на бившия „4-ти стопански двор“. Това бил парцел със сграда, бивша авто-ремонтна работилница, която в последствие преустроили като дърводелска работилница.

Когато основали „ЕМ-99“ ООД на едно от Общите събрания двамата взели решение да предоставят безвъзмездно този техен съсобствен имот за ползване от фирмата, докато тя извършва такава дейност, реално докато съществува. Със средства на дружеството ремонтирали и оборудвали общия им имот, като изградили офиси, работни помещения, съблекални и др.

През 2002г. фирмата закупила и още едно помещение в бившия „4-ти стопански двор“ в гр.Хасково, което се намирало в непосредствена близост до техния съсобствен имот и граничило с него (т.5, л.37 и т.8, л.11-гръб).

Тази покупка се осъществила с финансови средства на „ЕМ-99“ ООД, за което било взето решение на Общо събрание. Това помещение в последствие се ползвало и като складова база.

През годините дейността на дружеството се разраснала.

Тогава двамата управители устно се договорили Е.Ч. да отговаря изцяло за производството на мебели, за монтажа и за самата работа в цеха, а М. А. да отговаря за 2 логистиката в дружеството: доставка на материали, търсене на клиенти и набиране на поръчки.

През м.Декември 2005 г. „ЕМ-99“ ООД изтеглила кредит от банка „Прокредит банк“ АД, клон Хасково, в размер на 100 000 лева. Този кредит бил гарантиран с учредяване на договорна ипотека върху имота на дружеството в местността „Дерекьой топра“, ведно със склада за строителни материали. Ипотекарни длъжници станали М. А. и юридическото лице „ЕМ-99“ ООД (т.8, л.11-лице и гръб). С отпуснатия кредит, през м.Май 2006г., дружеството закупило търговски обект със застроена площ от 120,76 кв.м., състоящ се от магазин, два склада, офис и избено помещение, находящ се на първия етаж в жилищен блок в гр.Хасково, бул. „*************“ №17 (т.5, л.35-36 и т.8, л.11). Това помещение се използвало като шоурум, където се рекламирала и продавала продукцията им. Допълнително било наето под наем и едно помещение в гр.Кърджали, което също ползвали като магазин (т.7, л.150-151 и л.153).

Дружеството имало необходимост от още парични средства, с които да продължи дейността си.

Двамата съдружници решили да проведат Общо събрание, на което да вземат решение и единия от тях да изтегли нов кредит. По същото време Е.Ч. имал намерение да започва строеж на жилищна сграда във вилна зона „Кенана“ край гр.Хасково и също му трябвали финанси.

На 28.12.2006г. с Договор за ипотечен кредит № 49-50/ 2006г. Е.Ч. изтеглил ипотечен кредит в размер на 100 000 (сто хиляди) евро от бившата „Алфа банк“ АД, клон Хасково (т.6, л.82-91). Гарантирането на този кредит било чрез поръчителството на Ф. Ч., съпруга на кредитополучателя, съдружника му-М. А., и юридическото лице „ЕМ-99“ ООД, а така също и чрез ипотекарния длъжник Н. Н. АХМ., съпруга на последния (т.1, л.171-173), съпруга на М. А..Бил съставен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот (т.11, л.74-77).

На 15.01.2007г. било проведено Общо събрание на „ЕМ-99“ ООД, на което било взето решение съдружника Е.Ч. да изтегли заем от банка в размер на 100 000 евро (195 000 лева) (т.10, л.84 и т.11, л.94).

В ДП има два документа с наименование: „Протокол от проведено Общо събрание на „ЕМ-99“ ООД“ с една и съща посочена дата-15.01.2007г. Съответно :

1. В документа находящ се в т.11 л.94, изрично е било записано, че заемът е безлихвен и следва да се възстанови също без да се плащат лихви. Допълнително обаче е била вписана клауза, според която, ако заемът не бъде върнат до 01.01.2009г., се дължи лихва за всяка просрочена година, която лихва се определя съобразно пазарния лихвен процент.

2. В документа находящ се в т.10 л.84, обаче за такъв паричен заем от съдружника Е.Ч. изобщо не става въпрос. С този протокол е било взето решение съдружниците да направят допълнителни парични вноски на основание чл.134, ал.1 от Търговския закон, поради възникнала необходимост от парични средства. Отразено е, че Е.Ч. е внесъл в касата на 3 дружеството 195 000лв., но не става въпрос за произхода на тези средства и основанието за внасянето им в „ЕМ-99“ ООД. Била е приета 7 % лихва, но само върху допълнителните парични вноски на двамата съдружници.

3. Не е спорно, че 15.01.2007г. между Е.Ч., в качеството на „Заемодател“ от една страна, и „ЕМ-99“ ООД, в качеството на „Заемополучател“ от друга страна, бил сключен и Договор за паричен заем, съгласно който физическото лице предавало на юридическото лице сума в размер на 195 000 лева (т.6, л.79-80). Заемополучателят се задължавал да върне заема в срок до 31.12.2008г. на вноски, като до 31.12.2007г. следвало да върне сума в размер на 25% или 48750лв., а до 31.12.2008г. остатъка от 75% или 146 250 лв.

В договора за заем не била договорена лихва между страните.

Този Договор за паричен заем и Протокола от проведено Общо събрание на „ЕМ-99“ ООД, находящ се в т.11 л.94, били съставени и изготвени от С.Н.Н. (т.1, л.232-235) Сумата била внесена в дружеството и била отразена само счетоводно. Средствата в размер на 195000 лв. били осчетоводени в „сметка 493“ (сметка на собственика).

На 07.02.2007 г. ипотечния кредит бил погасен от Е.Ч. и от банката заличили наложената договорна ипотека (т.11, л.64-69).

Дружеството продължавало дейността си, като закупувало големи наличности на стоково-материални запаси в един продължителен период от време, които в последствие се бракували. Касата на фирмата била на „червено“. Поради липса на средства „ЕМ-99“ ООД следвало да търси начини, за да оздрави финансовото си състояние.

По ДП се установява безспорно, че на 31.01.2008г. бил сключен договор за паричен заем (т.6, л.217), по силата на който М. А. дал в заем на „ЕМ-99“ ООД сума в размер на 36 800 лв. На 10.01.2009 г. А. внесъл в полза на „ЕМ-99“ ООД 1 420 лв., на 10.03.2009 г. внесъл в полза на фирмата 580 лв, а на 19.10.2009г. още 3 000лв. (т.6, л.212-213). С разходен касов ордер в края на годината му били върнати 415,20лв. (т.6, л.211). От своя страна Е.Ч. внесъл по сметка на дружеството 5 265 лв. на 01.11.2009 г, а в края на същата година му били върнати 588 лв. (т.6, л.210).

Финансирането на дейността на „ЕМ-99“ ООД от съдружниците продължило и през 2010г.

На 01.04.2010 г. Ч. внесъл 4 500 лв., а в края на годината му върнали 6 260лв. (т.6, л.206). С протокол от проведено Общо събрание на 10.01.2011г. било взето решение двамата съдружници да направят допълнителни парични вноски в размер на 4 110 лв., всеки, което било съразмерно на дяловете им в капитала на фирмата (т.6, л.182) Поради временна необходимост от парични средства Ч. и А. провели Общо събрание на „ЕМ-99“ ООД на 30.01.2012 г. и взели решение да направят допълнителни парични вноски в размер на 7 113 лв., всеки (т.6, л.155). Парите били внесени с приходни касови ордери на 30.01, 01.04. и 01.09.2012 г. (т.6, л.156-158).

През 2013г. М. А. внесъл в полза на дружеството поредните 2 166 лв. (т.6, л.142), а Е.Ч.

4

1 930 лв. (т.6, л.143).

На 18.09.2013г. М. А. починал.

Смъртта му била неочаквана. След смъртта на А., синът му-М.Ф. (т.1, л.188-189), поискал да бъде назначен на някаква длъжност в дружеството. Бил назначен на работа, но не участвал пряко в производството, а следял за него. Останал на работа до края на 2013г., когато се скарали с Е.Ч. и напуснал.

В края на 2013г. Е.Ч. извикал наследниците на съдружника си: съпругата му-Н.А., дъщеря му-Н. А. (т.1, л.174-176), и сина му-М.Ф.. Обяснил им какво било финансовото състояние на дружеството и поискал от тях пари, за да разплати задълженията към всички кредитори. Наред с това им изпратил покана, за да разбере дали искат да встъпят в правата на наследодателя си като съдружници в „ЕМ-99“ ООД.

Не е спорно, че с Договор от 17.12.2013г. Н. А. и М.Ф. дарили на майка си, Н.А., оставените им в наследство от баща им дялове от капитала на дружеството (т.11, л.33). С молба Н.А. поискала да бъде приета като съдружник на мястото на починалия си съпруг (т.11, л.31) и с Протокол от проведено извънредно Общо събрание на 19.12.2013г. тя била приета като такава в „ЕМ-99“ ООД (т.11, л.32).

Двамата съдружници постигнали договорка занапред дружеството да се представлява и управлява единствено и само от Е.Ч. и да се запази седалището и адреса на управление, а именно: постоянния адрес на Ч.. Тези промени в управлението и собствеността на фирмата били вписани в партидата на дружеството на 03.01.2014 г. (т.11, л.26-28).