Решение № 145 от 12.03.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Русе, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20234520202125 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. П., Т., ЕГН: **********, с адрес ***, чрез адв. Р. Ф. от АК – Русе със съдебен адрес ***, против Наказателно постановление № 23-1882-000446/12.09.2023 г. на началник сектор в Първо РУ към ОД МВР – Русе, с което на жалбоподателя са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1 500 лв. на основание чл.

177, ал. 5, пр. 1, вр. чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, и „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 ЗДвП за нарушение на чл. 157, ал. 6 ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, като издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Счита, че притежава СУМПС валидно за категорията, за която спадало управляваното от него превозно средство и не е извършил това нарушение в условията на повторност. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление, алтернативно за редуциране размера на наложените наказания до предвидения в закона минимум.

1

В съдебно заседание жалбоподателят Т., редовно призован, не се явява, вместо него се явява упълномощеният защитник адв. Р. Ф., който поддържа жалбата и моли за нейното уважаване. В наказателното постановление бил налице порок, тъй като директно се твърдяло, че нарушението е извършено повторно, съответно било квалифицирано по по-тежкия наказуем състав. Не било извършено нарушение в условията на повторност. Не било посочено с кое наказателно постановление е бил наказан предходно жалбоподателят за същото нарушение, влязло ли е в сила и дали настоящото деяние е било извършено в едногодишен срок от влизането му в сила. Налице било непълно описание на нарушението и по отношение на т. 2 от наказателното постановление, че носел акт за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок, съставляващо нарушение по чл. 157, ал. 6 ЗДвП, който текст бил отменен на 04.08.2023 г. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление, алтернативно за редуциране на наказанието до минимума, като претендира разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, вместо него се явява юрк. Г. Д., която оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Управляваното от нарушителя моторно превозно средство – мотоциклет, според назначената съдебна автотехническа експертиза бил мотоциклет от категория „L3e”, за управлението на който съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 2, т. 4а ЗДвП било необходимо водачът да притежава СУМПС за категория „А“, но видно от справката на водача, същият бил правоспособен само по отношение на категориите „А1“, „В“ и „А2“. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като претендира юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 06.11.2023 г., при положение че Наказателното постановление е било връчено на нарушителя на 21.10.2023 г. (събота), срокът за обжалване е изтичал в неприсъствен ден и жалбата е подадена в първия присъствен ден, явяващ се и последен ден от срока за обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

2

По същество жалбата се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 23-1882-000446/12.09.2023 г. на началник сектор в Първо РУ към ОД МВР – Русе, е издадено против П. П. Т. за това, че на 02.08.2023 г., в 20,14 ч в гр. Русе, на ул. „Велико Търново“, в светлата част на денонощието, в условията на ясно време и схуа пътна настилка, управлявал МПС – мотоциклет „Сузуки“ с рег. № DX 04 VHB“ 600СС, като управлявал това МПС по път, отворен за обществено ползване, без да притежава валидна категория за управляваното МПС, защото притежавал само категория „А2“, а също така носел акт за нарушение с изтекъл срок – GA № 971561.

От разпита на свидетелите, назначената по делото съдебна автотехническа експертиза и приложените по делото писмени доказателства се установи следната фактическа обстановка:

На 12.06.2023 г. началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе издал Наказателно постановление № 23-1085-001882/12.06.2023 г., с което на жалбоподателя П. П. Т. му се налагало административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. за това, че на 27.05.2023 г. в гр. Русе жалбоподателят управлявал мотоциклет, за който се изисквала категория „А“, но той притежавал само категория „А2“. Това наказателно постановление било връчено лично на Т. на 03.08.2023 г., като влязло в сила поради необжалването му на 18.08.2023 г.

На 02.08.2023 г., малко след 20,00 ч, служителите на Първо РУ към ОД МВР – Русе св. С. Н. И. и св. Д. П. М. се движили със служебен автомобил по ул. „Борисова“ в посока ул. „Хан Крум“, когато забелязали, че пред тях се движели две лица с мотоциклети, които преминали по улиците „Константин Иречек“, „Атанас Буров“ и „Христо Г. Данов“, след което минали през ул.

„Велико Търново“ и спрели до ресторант „Бамбук“. През цялото време полицейските служители се движели зад тях. След спирането на водачите на мотоциклетите, полицейските служители решили да им извършат проверка и спрели зад тях. Лицето, управлявало мотоциклет „Сузуки“, модел „GSXR600”, с рег. № DX 04 VHB, било жалбоподателят П. П. Т.. Същият представил съответните документи за проверка, включително и СРМПС на английски език за управлявания от него мотоциклет. В този документ обаче от параметрите, необходими за определяне категорията на МПС, като 3 мощност, максимална конструктивна скорост и работен обем на двигателя присъствал само последният, който бил 600 куб. см. Полицейските служители установили, че жалбоподателят притежавал само категория „А2“ за управление на МПС, а според параметрите на работния обем на двигателя преценили, че този мотоциклет е следвало да се управлява само след придобита категория „А“, която жалбоподателят в качеството си на водач не притежавал към момента на проверката. Поради тези обстоятелства св. С. И. съставил АУАН Серия GA № 631723/02.08.2023 г., в който било описано, че жалбоподателят управлявал мотоциклет „Сузуки“, модел „ GSX-R600”, с рег.

№ DX 04 VHB по път, отворен за обществено ползване, без да притежава валидна категория, към която спадало управляваното от него МПС, а притежавал само категория „А2“, както и че носел акт за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок. АУАН бил подписан от нарушителя без възражения.

Впоследствие, в обжалваното наказателно постановление, тази фактическа обстановка била възприета от наказващия орган, който обаче квалифицирал първото описано деяние като извършено в условията на повторност, за което приложил и нормата на този квалифициран състав на административно нарушение.

Назначената по делото съдебна автотехническа експертиза е дала отговор на това какви са и останалите неустановени от актосъставителя и наказващия орган параметри, относими към определяне категорията на МПС.

Макар и заключението да е дадено само въз основа на справочни данни, без да се е запознавало лично с процесното МПС, но въпреки това съдът не счита, че това заключение се явява неправилно или че са налице съмнения за неточности в същото или че при лично запознаване с превозното средство вещото лице би стигнало до различен извод, защото параметричните данни са заложени от производителя, като не са налице данни по делото превозното средство да е било модифицирано или изменено по някакъв начин, а и нарушителят не е правил такива изявления.

Тази фактическа обстановка като цяло не е нито опровергана, нито пък оспорвана от която и да е от страните, а доказателствените източници са непротиворечиви по отношение на основните фактически положения от състава на визираните нарушения, налице са минимални противоречия спрямо някои от съпътстващите детайли, свързани с конкретната фактическа обстановка, които ще бъдат анализирани по-нататък. Спорът в настоящия 4 случай е съсредоточен върху правото и правните квалификации на описаните в АУАН и НП нарушения.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице. Няма място за съмнение относно компетентността както на наказващия орган, така и на актосъставителя. Последният е преминал обучение във връзка с познаване съдържанието на ЗДвП и е положил изпит, като за това е съставен Протокол с рег. № 336р-389/06.01.2022 г., където в списъка актосъставителят фигурира в т. 56, като посочи, че е налице техническа грешка при изписване на презимето му в Н., а не Н., както и че друг служител на име С. в Първо РУ няма, което изключва всякакво евентуално съмнение относно това дали този полицейски служител е преминал такова обучение и изпит.

Следва да се отбележи, че макар и да няма разминаване във фактическата обстановка, възприета в съставения АУАН № GA 631723/02.08.2023 г. и издаденото въз основа на него и предмет на настоящото производство наказателно постановление касателно описание на констатацията, съставляваща административно нарушение, а именно, че жалбоподателят е управлявал МПС, без да притежава валидна категория, към която спада управляваното МПС, то в настоящия случай наказващият орган е подвел така извършеното деяние под квалифициран състав на нарушението, а именно, че същото е извършено в условията на повторност. В съставения АУАН и издаденото въз основа на него обжалвано наказателно постановление не са въведени никакви твърдения, които да обуславят повторността, включително не е посочен и административнонаказателният 5 акт, който да предопределя този квалифициран състав на административно нарушение. При разпита на актосъставителя и свидетеля по АУАН те също не са заявявали да им е било известно това нарушение да е било „повторно“ в този смисъл, в който ЗДвП влага съобразно разпоредбата на § 6, т. 33 ДР ЗДвП, но въпреки това съдът не счита липсата на излагане на факти, свързани с повторността, за съществено нарушение на процесуалните правила, което да води до цялостната отмяна на наказателното постановление, защото правата на нарушителя не са накърнени изцяло предвид осигурената му възможност той да се защитава срещу административно обвинение по основния състав на нарушението, като в тази им част както АУАН, така и НП, не съдържат противоречие във фактическата обстановка. Допуснатото нарушение може да бъде отстранено чрез преквалифициране на деянието от по-тежко наказуемото към по-леко наказуемото такова и това не представлява процесуално нарушение, а нарушение на материалния закон, доколкото наказващият орган при правилно установени и описани факти в АУАН и НП е приложил неправилната санкционна норма. Съдът счита, че макар в АУАН и в НП да е написано, че нарушителят притежава само категория „А2“, без да се посочва каква конкретна категория е била необходима и изискуема за управлението на процесния мотоциклет, това не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което да води до ограничаване процесуалните права на жалбоподателя, защото самият факт на посочването на притежаваната от последния категория води до извода, че той е следвало да притежава категория „А“, доколкото категориите за управление на мотоциклети биват „А1“, „А2“ и „А“, като категория „А2“ дава възможност за управление и на категория „А1“, а категория „А“ – на всички подразделения от тази категория.