Решение № 753 от 09.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 753 гр. София, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100503160 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 316/08.01.2023 г., постановено по гр. д. № 3160/23 г. по описа на СРС, 126 състав, са отхвърлени предявените от „И.-**“ ЕООД срещу „Софийски имоти“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла погасителна давност следните суми: по изпълнителен лист, издаден на 28.11.2014 г. по гр. д. № 37074/14 г. на СРС, 38 състав – 11 769,95 лв. – главница, заедно със законова лихва от 26.03.2022 г. до погасяване на задължението, и 7 589,54 лв. – законна лихва за периода от 19.11.2015 г. до 25.03.2022 г., и по изпълнителен лист, издаден на 29.05.2015 г. по гр. д. № 26891/15 г. на СРС, 26 състав – 2165,27 лв. – главница, заедно със законова лихва от 26.03.2022 г. до погасяване на задължението, и 1396,21 лв. – законна лихва за периода от 19.11.2015 г. до 23.05.2022 г. С решението „И.-**“ ЕООД е осъдено да заплати на „Софийски имоти“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски по делото.

Подадена е въззивна жалба от „И.-**“ ЕООД срещу решение № 1

316/08.01.2023 г., постановено по гр. д. № 3160/23 г. по описа на СРС, 126 състав. Твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и е необосновано. Твърди, че неправилно съдът е приел, че вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, се погасяват с 5 – годишна погасителна давност, тъй като е приложима разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Поддържа, че за процесните вземания е приложим краткия 3 – годишен давностен срок по чл.

111, б. „в“ ЗЗД. Счита, че по делото липсват доказателства заповедите за изпълнение да са стабилизирани. Оспорва, че извършеното частично погасяване на претендираните суми по изп. дело № 6659/15 г. по описа на ЧСИ Н.М. е извършено на 03.11.2015 г., като твърди, че извършеното погасяване на част от сумите е настъпило през м. май 2015 г. от наложен запор върху банкова сметка. Твърди, че в представеното по делото удостоверение с изх. № 025365/25.03.2022 г. по изп. дело № 5147/20 г. по описа на ЧСИ Н.М. не е посочено, че има удържани суми, на коя дата, какъв е техният размер и какво е погасено с тях, поради което счита, че достоверността на справките с изх. № 054488/08.07.2022 г. по изп. дело № 6659/15 г. на ЧСИ Н.М. и с изх. № 05403/08.07.2022 г. по изп. дело № 5314/14 г. на ЧСИ Н.М. е разколебана. Оспорва, че конституирането на взискател води до прекъсване на давността, тъй като то не е изпълнителен способ за удовлетворяване на кредитора и не засяга реално материалната сфера на длъжника. Поддържа, че противното разбиране противоречи на т. 10 от ТР № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че съдът неправилно е приложил чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и преодоляване на последиците, във вр. с § 13 от ПЗР на ЗИД, за спиране на давностните срокове, тъй като същият е издаден в противоречие с чл. 15, ал. 1 ЗНА. Поддържа, че в случая се придава ретроактивно действие на новоприетия закон, който с приемането му влиза в колизия с редица закони. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго, с което да уважи исковете. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – „Софийски имоти“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая е приложим 5 – годишният давностен срок по чл. 117, 2 ал. 2 ЗЗД. Посочва, че оспорването на надлежното връчване на заповедите за изпълнение е следвало да се извърши в производство по чл. 423 ГПК. Счита, че доводите на въззивника, касаещи доброволното погасяване на задълженията по образуваните изпълнителни дела, са неоснователни.

Поддържа, че от представените в първоинстанционното производство и неоспорени от ответника справка с изх. № 054503/08.07.2022 г. по изп. дело № 5314/15 г. на ЧСИ Н.М. и справка с изх. № 054488/08.07.2020 г. по изп. дело № 6659/15 г. на ЧСИ Н.М. се установява постъпването на сумите от длъжника и какви задължения са погасени с тях. Твърди, че в съответствие с т. 10 от ТР

№ 2/15 г. по т. д. № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС първоинстанционният съд е приел, че конституирането на нов взискател по изп. дело е довело до прекъсване на давността. Поддържа, че разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с ршение на НС от 13.03.2020 г. и преодоляване на последиците, във вр. с § 13 от ПЗР на ЗИД, касаеща спирането на давностните срокове в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., не е обявена за противоконституционна по законоустановения ред за това. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.

439 ГПК.

Ищецът „И.-**“ ЕООД твърди, че с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 37074/14 г. на СРС, 38 състав, е осъден да заплати на ответника „Софийски имоти“ ЕАД следните суми: 23 796,34 лв., представляваща сбор от неплатени наемни вноски, неустойка по договор за наем, такса за битови отпадъци, заедно със законната лихва, считано от 07.07.2014 г. до погасяване на задължението, лихва в размер на 22,61 лв. за периода от 01.01.2014 г. до 07.07.2014 г., лихва в размер на 0,98 лв. за периода от 01.07.2014 г. до 07.07.2014 г., лихва в размер на 138,97 лв. за периода от 08.05.2014 г. до 07.07.2014 г., лихва в размер на 249,17 лв. за периода от 08.05.2014 г. до 07.07.2014 г., както и 1184,16 лв. – разноски по делото. Поддържа, че със заповед за изпълнение на 3 парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 26891/15 г. на СРС, 26 състав, е осъден да заплати на ответника сумата от 3143,84 лв., представляваща част от дължимата главница съгласно спогодба от 07.11.2014 г., заедно със законната лихва, считано от 18.05.2015 г. до погасяване на задължението, лихва в размер на 19,50 лв. за периода от 07.11.2014 г. до 20.11.2014 г., и лихва в размер на 1532,91 лв. за периода от 07.11.2014 г. до 18.05.2015 г., и 373,91 лв. – разноски по делото. Посочва, че въз основа на първата заповед за изпълнение е бил издаден изпълнителен лист на 28.11.2014 г. по ч. гр. д. № 37074/14 г. на СРС, 38 състав, а въз основа на втората заповед за изпълнение – изпълнителен лист на 29.05.2015 г. по ч. гр. д. № 26891/15 г. на СРС, 26 състав. Поддържа, че по тези изпълнителни листа е било образувано изп. дело № 5147/20 г. по описа на ЧСИ Н.М., както и че от удостоверение от

25.03.2022 г., издадено от ЧСИ Н.М., за задълженията по изп. дело се установява, че непогасени чрез плащане са следните суми: по изпълнителен лист, издаден на 28.11.2014 г. по ч. гр. д. № 37074/14 г. на СРС, 38 състав – 11 769,95 лв. – главница, заедно със законната лихва, считано от 26.03.2022 г. до погасяване на задължението, и 7589,54 лв. – законна лихва за периода от 19.11.2015 г. до 25.03.2022 г., и по изпълнителен лист, издаден на 29.05.2015 г. по ч. гр. д. № 26891/15 г. на СРС, 26 състав – 2165,27 лв. – главница, заедно със законната лихва, считано от 26.03.2022 г. до погасяване на задължението, и 1396,21 лв. – законна лихва за периода от 19.11.2015 г. до 23.05.2022 г. Твърди, че вземанията са погасени с изтичането на 3 – годишния давностен срок. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът не дължи на ищеца поради погасяването им по давност следните суми: по изпълнителен лист, издаден на 28.11.2014 г. по ч. гр. д. № 37074/14 г. на СРС, 38 състав – 11 769,95 лв. – главница, заедно със законната лихва, считано от 26.03.2022 г. до погасяване на задължението, и 7 589,54 лв. – законна лихва върху главницата за периода от 19.11.2015 г. до 25.03.2022 г., и по изпълнителен лист, издаден на 29.05.2015 г. по ч. гр. д. № 26891/15 г. на СРС, 26 състав – 2165,27 лв. – главница, заедно със законната лихва, считано от 26.03.2022 г. до погасяване на задължението, и 1396,21 лв. – законна лихва върху главницата за периода от 19.11.2015 г. до 25.03.2022 г.

Претендира разноски.

Ответникът – „Софийски имоти“ ЕАД оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че задълженията не са погасени по давност. Моли за 4 отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

По делото се установява, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 37074/14 г. на СРС, 38 състав, в полза на ответника „Софийски имоти“ ЕАД срещу ищеца „И.-**“ ЕООД е издаден изпълнителен лист от 28.11.2014 г. за следните суми: 23 796,34 лв., представляваща сбор от неплатени наемни вноски, неустойка по договор за наем, такса за битови отпадъци, заедно със законната лихва, считано от 07.07.2014 г. до погасяване на задължението, лихва в размер на 22,61 лв. за периода от 01.01.2014 г. до 07.07.2014 г., лихва в размер на 0,98 лв. за периода от 01.07.2014 г. до 07.07.2014 г., лихва в размер на 138,97 лв. за периода от 08.05.2014 г. до 07.07.2014 г., лихва в размер на 249,17 лв. за периода от 08.05.2014 г. до 07.07.2014 г., както и 1184,16 лв. – разноски по делото.

С молба с вх. № 079179/15.05.2015 г. от взискателя „Софийски имоти“ ЕАД до ЧСИ Н.М., към която е приложен изпълнителен лист от 28.11.2014 г., издаден по ч. гр. д. № 37074/14 г. на СРС, 38 състав, е поискано образуването на изпълнително дело, и е възложено на ЧСИ на основание чл. 18, ал. 1

ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да направи справки, да набавя документи и други, и да определя начина на изпълнение. На 15.05.2015 г. е образувано изп. дело № 5314/15 г. по описа на ЧСИ Н.М..

С разпореждане от 19.05.2015 г. ЧСИ Н.М. е наложил възбрана на недвижим имот на длъжника. Възбраната е вписана в СВ – гр. Берковица на 28.05.2015 г.

С разпореждане от 19.05.2015 г. ЧСИ Н.М. е наложил запор върху две МПС на длъжника.

С разпореждане от 19.05.2015 г. ЧСИ Н.М. е наложил запор върху вземания на длъжника от търговски банки. Запорните съобщения са връчени на третите задължени лица на 21.05.2015 г.

С постановление от 10.11.2015 г. „Софийски имоти“ ЕАД е присъединен като взискател по делото за сумите, дължими съгласно удостоверение по чл. 456 ГПК с изх. № 204047/08.10.2015 г., издадено по изп. дело № 6659/15 г. на ЧСИ Н.М. /съгласно справка с изх. № 054503/08.07.2022 г., издадена от ЧСИ Н.М. по изп. дело

№ 5314/15 г./.

Според справката с изх. № 054503/08.07.2022 г., издадена от ЧСИ Н.М.

5 по изп. дело № 5314/15 г., в хода на изпълнителното производство по изп. дело № 5314/15 г. на 03.11.2015 г. е постъпила сума в размер на 20 000 лв.

Посочено е, че от нея сумата в размер на 3066,08 лв. е послужила за частично погасяване на задължението по присъединеното вземане по изп. дело № 6659/15 г. на ЧСИ Н.М., а по изп. дело

№ 5314/15 г. е погасена сумата в размер на 16 933,92 лв., от които в полза на взискателя са преведени – 15 342,57 лв., а със сумата от 1591,35 лв. е погасена съответната част от пропорционалната такса, дължима в полза на ЧСИ Н.М..

От справката с изх. № 054503/08.07.2022 г., издадена от ЧСИ Н.М. по изп. дело № 5314/15 г. и представените по делото призовки до длъжника, се установява, че с разпореждане от 23.11.2017 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника „И.-**“ ЕООД, находящи се на адрес: гр. София, ул. ****, като описът не е извършен поради неуведомяване на длъжника, както и че с разпореждане от 13.02.2018 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника „И.-**“ ЕООД, находящи се на адрес: гр. София, ул. ****, като описът не е извършен поради неуведомяване на длъжника.