Решение № 221 от 10.04.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. К., 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Й. Б. ПУДОВА при участието на секретаря РАДИАНА Г. Д. като разгледа докладваното от Й. Б. ПУДОВА Гражданско дело № ***5510101614 по описа за *** година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените искове са с правно основание чл.200, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че в резултат на трудова злополука са й причинени телесни увреждания. Работила като *** в Д. “В.“ по силата на трудов договор №*** г. сключен между нея и община К.. На *** г., около *** часа при изпълнение на трудовите си задължения - обгрижване на деца до 3-годишна възраст на обичайното си работно място, в двора на детското заведение, една от групите деца била изведена на двора, когато едно от децата се е отделило от групата, побягнало, а тя тръгнала след него, за да го прибере. Тичайки след детето изведнъж е усетила много силна болка в крака и пукване в петата и на същия ден била приета за лечение в МЛАБ - М. “С.“ ЕООД - клон С., в Отделение по ортопедия и травматология, където и направили рентгенови и микробиологични изследвания, консултации с кардиолог и анестезиолог, поставена й била диагноза „***, закрито“ и извършена операция по открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация с поставени два канюлирани винта с шайби и изписана на * г. При зарастването на оперативната рана настъпили усложнения. Изпитвала силни болки за много продължителен период от време в травмирания крак, поради което отново постъпила в болница на *** г. — Отделение по ортопедична, реконструктивна и ендоскопска хирургия към МБАЛ “Т.“ ЕООД - С., където били направени били редица изследвания, поставена диагноза „***“, извършена операция по отстраняване на имплантираните уреди от тарзални и метатарзални кости и е проведена антибиотична и антитромботична терапия и терапия с 1 болкоуспокояващи средства и изписана на *** г. с предписана антибиотична терапия, превръзки. В последствие поради продължаващите болки, незарастване и секреция в периода последвали две операции в УМБАЛСМ “П.“ ЕАД - гр.С., в К. и в МБАЛ “С.“ ООД - гр.П., в Клиника по ортопедия и травматология. С експертно решение на ТЕЛК №*** г. и била определена трайно намалена работоспособност - 75 %. На *** г. била приета за лечение в клиника по ортопедия и травматология МБАЛ “С. - П.“ ООД с диагноза *** и назначена нова поредна оперативна интервенция, а на *** г. е извършена операция. На *** г. отново била приета за лечение в хирургично отделение на МБАЛ “Ц.“ - гр.П., където й била извършена нова оперативна интервенция, ход на операцията - изкюретирани са фибрина и в дълбочина се е достигнало около 3 см навътре в петната кост под формата на фуния, имало е множество малки фрагменти, които са били почистени, както и стари гранулации, лаваж, поставени са гентамицинов костен цимент, за да запълни отвора. Изписана била на *** г. Във връзка с горепосочените увреждания и извършените оперативни интервенции завела искова молба, въз основа на която било образувано гр.д.№2149/2021 г. по описа на PC К.. След завеждане на исковата молба и постановяване на решението по посоченото дело твърди, че извършила допълнително лечение- оперативна интервенция, което не било заявено по посоченото дело. На *** г. била приета за лечение в МБАЛ “Ц.“ гр.П. с анамнеза: постъпва за втори път в болничното заведение с оплаквания, преди около 3 месеца е поставен гентамицинов цимент в петната кост, като все още е там, в момента циментът леко се е откачил от периферията, постъпва за да се изпили оперативно цимента и да се обработи раната, силно болезнена, околната кожа на глезена е зачервена. Извършени били изследвания и образна диагностика, от които било установено КТ данни за хроничен остеомиелит на фона на артрозоартритни промени - втори рентгенологичен стадий и взето решение за извършване на оперативна интервенция. На *** г. била извършена операция - изпилен е цимента с помощта на пила. Ексцизирани са фибрина по ръбовете и некротичните участъци от кожата, хемостаза и превръзка. На *** г. била изписана с препоръки да не натоварва крайника, поради лесна чупливост и ранимост на цимента. Все още не били възможни активни двигателни движения и връщане към нормалния ритъм на живот, не можела да стъпва, а ходела с ортеза с помощта на патерица. Заявява, че лечението все още не било приключило и това била поредната извършена оперативна интервенция, която не е претендирана пред съда. Позовава се на решение №161/17.01.2013 г. по т.д. №1040/2011 г. на ВКС. Заявява, че конкретното лечение можело да продължи за неопределено време, като продължава и ще продължава и за напред. Твърди, че продължава да изпитва болка, загубена е функцията на левия крак, че не може да ходи, не може да работи, не може да пазарува, да домакинства, не може да се грижи за детето си, не може да се обслужва самостоятелно, нужна й била чужда помощ за извършването на ежедневни дейности. Нарушен бил целият й режим на живот и продължава да изпитва негативни последици от злополуката. Болките в пострадалата област продължавали, налагало се да приема болкоуспокояващи средства и да спазва много ограничителен режим на движение. Във връзка с настъпилата трудова злополука и причинените вследствие на това неимуществени вреди, направила и значителни разходи за лечение, които възлизали на 4060.61 лв. С Разпореждане №*** г. настъпилата злополука била приета за трудова 2 злополука по чл.55, ал.1 от КСО - станала през време и във връзка с извършената работа. Съгласно чл.200, ал.1 от КТ работодателят отговоря имуществено за претърпените от работника вреди, които са в причинна връзка с настъпила трудова злополука, която е правопораждащият юридически факт.

Отговорността на работодателя била обективна, безвиновна, независимо от това, дали негов орган или друг работник имат вина за настъпването на вредите. В резултата на претърпяната трудова злополука на *** г. търпяла силни болки и много страдания, наложило й се е за дълъг период от време да бъде обслужвана от близките си, поради невъзможност сама да се грижи за себе си. С оглед на изложеното, причинените болки и страдания следвало да бъдат компенсирани. Предявения иск бил съобразен от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително търпените от нея болки и страдания, а от друга страна със съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид. В хода на производството на основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато увеличение на иска за неимуществени вреди. Моли съда след като приеме, че вследствие на претърпяна от С. Ю. Р. - Ч. трудова злополука на *** г. й е причинено травматично увреждане, с настъпили усложнения и негативни последици да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на С. Ю. Р. - Ч. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25000 лв., изразяващи се в претърпени болки, страдания, неудобства и дискомфорт от проведената допълнителна, непредвидена операция на *** г., вследствие на претърпяна трудова злополука, ведно със законна лихва от датата на увреждането - *** г. до окончателното изплащане, както и сумата от 4060.61 лв. причинените имуществени вреди, направените разходи във връзка с лечението на пострадалата, ведно със законната лихва от *** г. до окончателното изплащане. Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл. 131 от ГПК ответникът счита предявените искове за неоснователни. Оспорва изложените в исковата молба правни и фактически твърдения. Оспорва изцяло основанието и размера на исковите суми. Размерът на иска за неимуществени вреди бил прекомерно завишен в сравнение със сходни случаи, а размерът на имуществените вреди бил недоказан. Работодателят не следвало да носи отговорност за усложненията, настъпили в здравословното състояние на ищцата след първата интервенция, тъй като те били резултат от неправилно лечение, за което отговорност носело съответното лечебно заведение.

Свидетелство за това била и самата диагноза. Оспорва, че новите заболявалия и хирургични интервенции са в пряка причинно-следствена връзка със злополуката и с отговорността на работодателя по съществувало към оня момент трудово правоотношение. Оспорва, че всички извършени интервенции са в резултат на злополуката. Твърди, че болниците не са направили нужните изследвания, не са се отнесли професионално и в крайна сметка не са извършили правилно и с нужната грижа интервенциите, поради което са се появили усложнения и се е наложило да се правят нови манипулации за да се поправи предходна лекарска грешка. Оспорва твърдението, че заради травмата си ищцата не можела изобщо да се обслужва, да се грижи за детето си, да домакинства, както и че е изцяло загубена функцията на левия крак. Оспорва твърдението, че ищцата е постоянно на болкоуспокояващи заради усложнението в травмата. Твърди, че избора на лечебни заведения и екипи за провеждане на манипулациите е процес, който изцяло е бил под управлението 3 на ищцата; тя никога не е искала съдействие от работодателя си за намиране на най-подходящо лечебно заведение и за съдействие с лечението, поради което няма как на последния да му се ангажира отговорността за заплащане на неимуществени вреди от усложнения, произтекли от чужди (лекарски) действия, за започването и за протичането на които ответника не е бил уведомяван, най- малкото за да направи каквото е възможно по силите му.

Твърди, че преди инцидента здравословното състояние на ищцата не е било много добро, както и всички придружаващи заболявания са улеснили и/или обуславящи настъпването на травматичното увреждане, в т.ч. установените заболявания на опорно- двигателния апарат и общо влошаване на костната структура и плътност като част от тях не са били съобщени своевременно на лекуващите, което дало отражение на назначените активни и консервативни лечения, медикаментозната терапия и пр., чийто неуспешен край е предмет на настоящия иск. Ищцата злоупотребявала с права, като едни и същи медицински документи, доказващи усложненията на лечението й представила по гр.д.№2149/2021г. на КРС и по настоящото дело. На основание чл.201 от КТ прави възражение за съпричиняване на усложненията от страна ищцата като твърди, че същата е допринесла в изключително голяма степен за настъпването им чрез самолечение или възлагане на превръзки на неквалифицирани лица в домашна нестерилна среда, лош и/или несвоевременен избор на заведение и метод на лечение. Степента на съпричиняването счита, че е 95%. Моли съда да отхвърли исковете.

Претендира съдебни разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното:

От представените заверени копия на трудов договор №*** г. и Допълнително споразумение от *** г. към трудов договор №*** г. се установява, че ищцата С. Р. Ч. е работила по трудово правоотношение в Д.

“В.“ гр.К. на длъжност “***“.

По делото са приети заверени копия на Декларация за трудова злополука №*** г., Протокол за трудова злополука №*** г., Обяснение от С.В.П. от *** г. и Обяснение от Н. Г. Т. от *** г.

От приложеното гр.д.№2149/2021 г. по описа на РС-К. се видно, че с постановеното по това дело решение №554/22.11.2022 г., Д. гр.К. е осъдена да заплати на С. Ю. Р. с ЕГН-********** на основание чл.200, ал.1 от КТ сумата от 50 000 лв. обезщетение за причинените й от трудовата злополука на *** г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от *** г. до окончателно изплащане и е отхвърлен иска в частта до претендирани 150000 лв. като неоснователен. С Решение №136/11.04.2023 г. по в.гр.д.№90/*** г. на ОС-С., Д. гр.К. е осъдена да заплати на С. Ю. Р. сума от още 5000 лв., представляваща обезщетение за причинени й от трудова злополука на *** г. неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от *** г., като решение №554/22.11.2022 г. постановено по гр.д.№2149/2021 г. по описа на РС-К. в останалата му част е потвърдено. С Решение №386/21.06.2024 г., постановено по гр.д.№3386/*** г. на ВКС, съдът е осъдил Д. гр.К. да заплати на С. Ю. Р. сумата от още 25000 лв./ разликата над 55000 лв. до общо дължимите 80000 лв./ обезщетение за причинените й от настъпила на *** лв. трудова злополука неимуществени вреди, ведно със законната лихва от *** лв.