Решение № 260020 от 07.04.2022, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.

Кюстендил, 07.04.2022 г.

Кюстендилският окръжен съд, в открито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня

Богоева

ЧЛЕНОЍВЕ: Евгения Стамова

Веселина

Джонева при секретаря Симона Цикова като разгледа докладваното от съдия Ваня

Богоева в.гр. д. № 143 по описа за 2019 г. на КнОС и за да се произнесе взе предвид:

Постъпила е въззивна жалба от „************“

ЕООД, със седалище и адрес на управление ************“, бл.***, *******, насочена срещу решение № 857 от 12.12.2018 г., постановено от Районен съд – гр. Кюстендил по гр.д.№ 26/ 2015 г. по описа на същия съд.

Оспорваният първоинстанционен съдебен акт се обжалва в частта, в която въззивното дружество „************“ ЕООД е осъдено да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищцовото дружество „***************“

АД да упражнява в пълен обем правото на сервитут, като освободи изцяло нарушени сервитутни зони в нормативно определени размери, съобразно Наредба за сервитутите на енергийните обекти, така че пространствата образувани около външните стени на трансформаторен пост с диспечерско име „******" и идентификатор 1112.525.132.3 по КК на гр.К., находящ се в местност „*************", с широчина 4,5 м. откъм стени за врати с трафокилии, 2,5 м. от към стени с врата за уредба средно напрежение и ниско напрежение и 1,5 метра от към стени без обслужващи врати, височина-височината на ТП и дължина-дължината на стените, да бъдат свободни, като премахне за негова сметка стълбището, закриващо вентилационните решетки на трафопоста.

В обжалваната част решението на районния съд се приема за неправилно поради необоснованост и поради противоречие с влязло в сила решение по адм. дело № 147/2015 г. на Административен съд – Кюстендил. Депозираната жалба е бланкетна, като въззивното ТД не излага конкретни доводи за неправилност на постановения съдебен акт в обжалваната част. По същество се иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „***************“ АД, със седалище и адрес на управление гр.С., район „*********”, бул. „*************„ *******, със съдебен адрес ***, *******, чрез юрисконсулт В.Н., в който е застъпено становище за неоснователност на въззивната жалба. Приема се, че постановеното решение в обжалваната част е съобразено с установената по делото фактическа обстановка, при правилно приложение на материалния и процесуален закон. Сочи се, че сервитутните правила са законово регламентирани и доколкото същите осигуряват безпроблемно обслужване на процесния обект, то законовата уредба не позволява застрояване на сервитутната зона. По същество се иска отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна. Претендират се разноски.

По делото е постъпила и въззивна жалба от „***************“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ******, р-н „*********“, бул. „************“ *******, със съдебен адрес ***, *******, чрез юрисконсулт В.Н..

Решението на Районен съд – Кюстендил се обжалва в частта, в която е отхвърлен като неоснователен предявеният от „***************" АД, седалище и адрес на управление: гр. С.

- *****, СО, район „********", ул. „********" ********, ЕИК ***********, против „********" ЕООД, ЕИК ************, седалище и адрес на управление-гр.**********************************, иск ДА БЪДЕ ОСЪДЕНО ПОСЛЕДНОТО ДА ОСИГУРИ ДЕНОНОЩЕН ДОСТЪП до сградата на трафопоста за специализирана техника с широчина от 6-шест линейни метра, която произтича от необходимостта за достъп до трансформаторен пост с диспечерско име „******" и идентификатор 1112.525.132.3 по КК на гр.К., находящ се в местност „*************“ на обслужваща механизация и съоръженията с най-високи размери, които при необходимост се транспортират до или от енергийния обект.

Сочи се, че за процесния трафопост „***************“ АД е собственик на основание правоприемство и притежава на законно основание сервитут. Излага се, че съгласно чл.64, ал.2 от Закона за енергетиката, правото на преминаване на хора и техника е сервитутно право. Позовава се на разпоредбата на чл.64, ал.3, т.1б от ЗЕ, съгласно която при упражняване на сервитутното право, титулярът придобива право негови представители да влизат и да преминават през засегнатите имоти, включително право на преминаване на техника с цел поддръжка и правилна експлоатация на обекта. Твърди се, че по делото безспорно е установено, чрез разпита на св. П.С., че достъпа да процесния трафопост е възпрепятстван. Излага се, че при авария, ще е налице реална опасност за намиращите се наблизо хора и сгради. Сочи се също така, че със свидетелските показания е установено, че енергийните съоръжения, представляващи трансформатори, тежат около 500 кг., което означавало, че не може да се извърши поддръжка или подмяна без механизирана подемна техника. За неправилен се приема извода на районния съд, че ищцовото дружество е следвало за своя сметка да изготви инвестиционен проект/техническа документация за определяне размера на подхода към съществуващия трафопост, включително да осъществи необходимите строително – монтажни работи по избиване и поставяне на външни входни врати. Твърди се, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл.8, ал.1 от Наредба № 16/2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. Приема се, че лицето, извършило нарушението на сервитутното право чрез застрояване е длъжно да осигури необходимия

- 2 - подход. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред

Районен съд гр.Кюстендил е образувано по искова молба, подадена от „***************“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.С. – *****, СО, р-н „********“, ул.

„********“ *****, ЕИК *********** против „*****“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: *************************, с която са били предявени иск с правно основание чл. 108 от ЗС и искове с правно основание чл.

109 от ЗС, с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцовото ТД е собственик на трансформаторен пост с диспечерско име „******“ и идентификатор 1112.525.132.3 по КК на гр.К., находящ се в местност ************* и да бъде осъден ответника да предаде владението върху процесния трафопост на ищеца, както и да бъде осъден ответника да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да осъществява правото си на собственост в пълен обем, изразяващи се в застрояване на сервитутната ивица, затваряне на вентилационна решетка, като премахне за собствена сметка изграденото стълбище; да бъде осъдено ответното ТД да осигури денонощен достъп до трафопоста; да осигури денонощен достъп до сградата на трафопоста за специализирана техника с широчина от 6-шест линейни метра, която произтича от необходимостта за достъп до трансформаторния пост на обслужваща механизация и съоръженията с най-високи размери, които при необходимост се транспортират до или от енергийния обект; да премахне от помещението на трафопоста и подхода към него, попадащ в сервитутната зона, находящите се там В и К тръби и складирани каси за бутилки и всякакъв друг подобен амбалаж. .

Ответното ТД оспорва исковете, моли за отхвърлянето им и претендира присъждането на разноските по делото.

С решение № 839/20.12.2017 г., постановено по гр. д. № 26/2015 г. на КнР е признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на трансформаторен пост с диспечерско име „******" и идентификатор 1112.525.132.3 по КК на гр.К., находящ се в местност „*************", отхвърлен е като неоснователен иска за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението на трансформаторния пост; осъдил е ответника да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост по отношение на трансформаторния пост, като осигури денонощен достъп до същият и е отхвърлил като неоснователен предявеният иск да бъде осъден ответника да премахне от помещението на трансформаторен пост с диспечерско име „******" и идентификатор 1112.525.132.3 по КК на гр.К., находящ се в местност „*************", и подхода към него, попадащ в сервитутната зона, находящите се там В и К тръби и складирани каси за бутилки, съдържащи алкохол, газови бутилки и всякакъв друг подобен амбалаж.

Със същото решение, представляващо в тази част по същността си определение е прекратено производството по делото в частта по предявения иск да бъде осъден ответника да освободи изцяло нарушени сервитутни зони в нормативно определени размери, съобразно Наредба за сервитутите на енергийните обекти, така че пространствата, образувани около външните стени на трансформаторен пост с диспечерско име „******" и идентификатор 1112.525.132.3 по КК на гр.К., находящ се в местност „*************" с широчина 4,5 м. откъм стени за врати с трафокилии, 2,5 м. откъм стени с врата за уредба средно напрежение и ниско напрежение и 1,5 метра откъм стени без обслужващи врати, височина-височината на ТП и дължина-дължината на стените, да бъдат свободни, да премахне стълбището, закриващо вентилационните решетки на трафопоста и да осигури денонощен достъп до сградата на трафопоста за специализирана техника с широчина от 6-шест линейни метра, която произтича от необходимостта за достъп до трансформаторен пост с диспечерско име „******" и идентификатор 1112.525.132.3 по КК на гр.К., находящ се в местност „*************“, на обслужваща механизация и съоръженията с най-високи размери, които при необходимост се транспортират до или енергийния обект по аргумент от чл.8, ал.2, т.1 от НСЕО, поради недопустимост на исковата претенция.

Решението като необжалвано е влязло в сила в частта по иска с правно основание чл. 108 от ЗС, както и в частта, в която е уважен искът с правно основание чл. 109 от ЗС и ответникът е осъден да осигури денонощен достъп до процесния трафопост В останалата част решението е обжалвано от ищеца и с решение № 139/21.06.2018 г., постановено по в. гр. д. № 12082018 г. на КнОС е потвърдено, в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 109 от ЗС и е отменено, в частта, в която производството е било прекратено поради недопустимост на горепосочените искове и върнато на първоинстанционния съд за разглеждането им по същество. решението на въззивната инстанция като необжалвано от страните е влязло в сила.

С обжалваното в настоящото производство решение, както бе посочено и по-горе е уважен искът по чл. 109 от ЗС и ответникът е осъден да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото на сервитут, като освободи изцяло нарушени сервитутни зони в нормативно определени размери, съобразно Наредба за сервитутите на енергийните обекти, така че пространствата образувани около външните стени на трансформаторен пост с диспечерско име „******" и идентификатор 1112.525.132.3 по КК на гр.К., находящ се в местност „*************", с широчина 4,5 м. откъм стени за врати с трафокилии, 2,5 м. от към стени с врата за уредба средно напрежение и ниско напрежение и 1,5 метра от към стени без обслужващи врати, височина-височината на ТП и дължина-дължината на стените, да бъдат свободни, като премахне за негова сметка стълбището, закриващо вентилационните решетки на трафопоста, а другият иск с правно основание чл. 109 от ЗС относно осигуряване на денонощен достъп на специализирана техника от и до сградата, в която е разположен процесния трафопост е отхвърлен като неоснователен.

Въззивният съд съобразно правомощията си е оставил исковата молба без движение по реда на чл.

129, ал. 3 във вр. с ал.1 от ГПК относно втората искова претенция за конкретизиране на петитума и отстраняване провтиворечия между обстоятелствена част и петитум. С молба / на л. 39 от настоящото дело/ нередовностите са отстранени, претенцията е конкретизирана като се претендира осигуряване на денонощен достъп до сградата, в която е разположен трафопоста с размери на подхода от 6 м. – ширина, 4 метра – височина и 8 м. – дължина Ищецът поддържа, че с изграденото от ответника стълбище се засяга сервитутната зона на процесния трафопост и се засяга вентилационната решетка на същия. поддържа и,