Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4299 от 07.10.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 18013/2023
Вид
Решение № 4299
Подписан
07.10.2025
В сила
07.10.2025
Състав
Веселин Пламенов Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите

РЕШЕНИЕ

№ 4299 гр. Пловдив, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20235330118013 по описа за 2023 година

Предмет на делото са искове по чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 415 ГПК и по чл. 92 ЗЗД.

Исковете са предявени от „Йеттел България” ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, против М.

М. М., ЕГН: **********, с адрес: *********, за признаване на установено, че ответника дължи суми в размер:

70.99 лева /седемдесет лева и деветдесет и девет стотинки/ - представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договори за мобилни услуги, дължими за периода от 20.01.2021г. до 19.03.2021г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата;

253.03 лева /двеста петдесет и три лева и три стотинки/ - представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти за мобилни услуги формирани както следва: 253.03 лева за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 01.02.2021г. за мобилен номер +*********, от които 94.16 лева представляваща стойност на 3 месечни абонаментни такси и 158.87 лева представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство XIAOMI Redmi 9C 32 GB Dual Grey, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т. 7 от договора за мобилни услуги от дата 01.02.2021г.

В исковата молба се твърди, че ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК, по което 1 се образувало частно гр. дело № 3687/2023 г. на ПРС, като в производството се издала заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. В тази връзка предявява настоящия иск.

Посочва, че между страните били сключени договори за предоставяне на мобилни услуги за претендираните суми. Абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги на обща стойност 324.02 лева, като същите били фактурирани, като към всяка от фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.

Твърди, че неизпълнението на ответника да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 324,02 лева е ангажирало договорна отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл. 75, вр. с чл. 19б от ОУ на мобилния оператор Йеттел е прекратил индивидуалните договори на ответника от ползваните абонаменти.

След прекратяване на отношенията операторът издал крайна

№7320411672/20.05.2021г. в която се претендират сумите както следва: фактура с

253,03 лв дължима договорна неустойка за предстрочно прекратяване на договорни абонаменти и 70,99 лв. за незаплатени абонаментни такси за потребление на мобилни услуги. След датата на деактивация на преоцесния абонамент, на абоната била изпратена покана за доброволно изпълнение, в която бил посочен размерът на общата стойност на незаплатените задължения на абоната, последния бил поканен в 10-дневен срок от последната да заплати доброволно процесната сума, като му било указана последицата от неизпълнението – а именно, че процесните договори за предоставяне на мобилни/фиксирани услуги ще бъдат прекратени. Твърди, че поканата била доставена на длъжника. Сочи, че неизпълнението на ответника било обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т. 11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, като начисли неустойка за предсрочното прекратяване на сключения абонамент. Подробно описва как е формирана неустойката от 253,03 лева.

Моли да се уважат предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор ответника, чрез назначения му особен представител, с който оспорва предявените от ищеца искове по основани и размер.

Твърди, че липсва от приложения по делото договор доказателства за надлежно упълномощаване лицето сключило договора – Д. Б.

Оспорва правото на ищеца да предяви иск срещу ответника, като твърди, че по делото не е доказано съществуването на твърдяното между страните правоотношение.

Счита, че не са възникнали облигационни отношения между страните.

Оспорва дължимостта на приложените към исковата молба фактури с № 7316517020, №7317781841 и №7320411672.

Твърди, че липсват доказателства договорите да били прекратени, като липсвало по 2 делото уведомление до ответника за прекратяването.

Оспорва сумата от 253.03 лева представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 01.02.2021г.

По делото липсвало изрично изявление на някоя от страните, а договорът не можел да бъде прекратен автоматично от системата на ищеца. Липсвало покана до длъжника да плати с предупреждение за разваляне на договора по реда на чл. 87 от ЗЗД, което следвало да е писмено.

Счита, че клаузата за неустойка съдържаща се в т. 11 от Договора е неравноправна по смисъла на Закона за защита на потребителите. Възразява, че ответника дължи начислените суми за потребени услуги, както и лизингови вноски.

Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна.

Ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК, по което се образувало частно гр. дело № 3687/2023 г. на ПРС, като в производството се издала заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК поради което претенциите са допустими.

По делото е доказано, че между страните е сключен Договор за мобилни услуги от 01.02.2021 с предпочетен мобилен номер ********* в която връзка се отхвърля възражението на ответника, че няма доказателства за овластяване на лицето Б., тъй като всъщност това лице представлява оператора и щом последният не е оспорил сделката то тя го обвързва, респ. операторът е престирал услугата за която е сключен договора, което е потвърдено от съдебно-техническата експертиза с вещо лице К. като е осигурил на ответника достъп до телекомуникационната си мрежа.

Горните изводи са относими и към възраженията на ответника затова, че не са възникнали облигационни отношения между страните, такива са възникнали в резултат от сключения договор за мобилни услуги.

Безспорно е по делото е че договора за мобилни услуги е прекратен поради вина на потребителя, изразена в неплащане на задълженията му по договорите.

Счетоводния резултат като цифрово изражение на задължението на ответника е правилно установен в приложените към исковата молба фактури с № 7316517020, №7317781841 и №7320411672, което е потвърдено от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза – Й. П..

Сумата от 70.99 лева е дължима и представлява стойност за месечни абонаментни такси за потребените от абоната услуги, каквито той действително е ползвал – факт потвърден от съдебно-техническата експертиза.

Искът за тази сума се явява основателен и следва да бъде уважен В договорите има предвидени стандартни неустойки в полза на мобилния оператор в случай на прекратяване на договорите по вина или инициатива на потребителя в размер на 3 сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка СИМ карта до края на договора.

Не е необходима покана за прекратяването на договора с ответника, защото такава изрично не е предвидена. Ищецът е доказал, че прекратяването на договора е съгласно ОУ неразделна част от сключения договор.

Основателни са възраженията на ответника за нищожност на неустойките по договора, едната в размер на 3 месечни абонаментни такси, а другата за предоставено за ползване устройство XIAMOI Redmi 9C.

Съобразно Тълкувателно решение № 1/2009г. по т.д. №1/2009г. на ОСТК неустойката е нищожна ако единствената цел, за която е уговорена излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Като преценката за тази нищожност се прави към момента на сключване на договора, като критериите за това са различни и са примерно посочени от ВКС. В настоящият казус става дума за компенсаторна неустойка за прекратяване на договора. Какво се компенсира от тази неустойка не е ясно посочено в договора за мобилни услуги. Евентуално може да се предположи, че това което се компенсира е печалбата на оператора до края на срока на договора за мобилни услуги. Каква е тази печалба за оставащия срок до края на договорите в казуса не е ясно, пък и това е само предположение на съда. При което се получава така, че едната страна по договора няма да изпълнява своите задължения по договора и да предоставя мобилна услуга, но ще иска от другата страна -потребителя да плати пълната цена за тези непредоставени услуги до края на срока на договора, при това веднага, а не на месечни вноски, както би било, ако му се престираше услугата до края на договора. Тоест в казуса мобилния оператор се поставя в много по-добра позиция отколкото, ако договорът не бе прекратен и продължаваше да се изпълнява, а и ще получи по-бързо цялата сума по договора без да предоставя нищо като насрещна престация. Тоест компенсаторната неустойката в казуса превишава многократно действително очакваните вреди на кредитора и е несъизмерима с тях. Поради което тя е в несъответствие с основните принципи на които е изградена правната система, а именно добросъвестност в гражданския оборот и недопускане на неоснователно обогатяване на кредитора. Ето защо тази неустойка е нищожна като нарушаваща добрите нрави по силата на чл.26 ал.1 от ЗЗД. В тази насока е и решение №148/25.02.2020г. по т.д. №219/2018г. на ВКС, ІІ т.о. Този правен извод напълно се потвърждава и от нормата на чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП, според който договорната неустойка задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка е неравноправна клауза в потребителски договор и е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП / така и Решение № 260496/06.04.2021г. на Окръжен съд – Пловдив по гр.д. № 382/2021г.

Ето защо искът за сумата от 253.03 лева /двеста петдесет и три лева и три стотинки/ представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти за мобилни услуги формирани както следва: 253.03 лева за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 01.02.2021г. за мобилен номер +*********, от които 94.16 лева представляваща стойност на 3 месечни абонаментни такси и 158.87 лева 4 представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство XIAOMI Redmi 9C 32 GB Dual Grey, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т. 7 от договора за мобилни услуги от дата 01.02.2021г

На основание чл. 78 ГПК с оглед изхода на спора по делото в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски за заповедното производство и за настоящата инстанция съразмерно на уважената част на исковете, а именно сума от 219,09 лева.

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. М. М., ЕГН: **********, с адрес: ********* ДЪЛЖИ в полза на Йеттел България с ЕИК 130460283 чрез адв. В. Г. следните суми:

70.99 лева /седемдесет лева и деветдесет и девет стотинки/ - представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договори за мобилни услуги, дължими за периода от 20.01.2021г. до 19.03.2021г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК – 15.02.2023г. до окончателното плащане на сумата за която е била издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3687/2023г. по описа на РС – Пловдив КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване на установено задължение в размер на 253.03 лева /двеста петдесет и три лева и три стотинки/, което представлява неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти за мобилни услуги формирани както следва: 253.03 лева за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 01.02.2021г. за мобилен номер +*********, от които 94.16 лева представляваща стойност на 3 месечни абонаментни такси и 158.87 лева представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство XIAOMI Redmi 9C 32 GB Dual Grey, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.