Решение № 166 от 19.06.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Бургас, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Георгиева Стоянова

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Красимира Т. Донева при участието на секретаря Милена Й. Софронова в присъствието на прокурора Елка Р. Добрикова като разгледа докладваното от Радослава Н. Маждракова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252100600491 по описа за 2025 година Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на защитника на подсъдимите Б. М. Д. и Д. Х. Д., адв.Г. Я. от АК - Бургас против присъда № 9/19.03.2025г., постановена по н.о.х.д. № 47/2024 г. по описа на Районен съд - Малко Търново.

С посочената първоинстанционна присъда подс.Б. М. Д. е признат за виновен в следните престъпления : за това, че на 18.10.2022 г. около 13:40 часа в с. Звездец, община М.Търново, на ул. „Петрова нива" в бл. 1, вх. 1, ет. 2, ап. 6 в съучастие, като съизвършител с Д. Х. Д., причинил лека телесна повреда на повече от едно лице, изразяваща се в охлузване в областта на главата, лявата мишница и дясна подбедрица на Д. Ат.Дж., причинявайки му болка и страдание без разстройство на здравето, както и причинил лека телесна повреда на Ж. Ст.Ц., изразяваща се в силен оток на лявото око, затворена очна цепка, болки и оток в областта на лявата половина на долната челюст и болки в дясната средна третина на гърба, причинявайки й болка и страдание без разстройство на здравето, поради което на осн. чл.

131, ал. 1, т. 4, предл. трето вр. с чл.130, ал. 2 НК и чл. 54 от НК е осъден на ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК, наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. По обвинението за това, че по същото време и на същото място влязъл в чуждо жилище, собственост на ********** и Ж.Ст.Ц., като употребил за това сила и заплашване - изкъртил алуминиевата входна врата на апартамента чрез ритници - престъпление по чл. 170, ал. 1 НК, на осн. чл. 304 НПК, подс.Д. е признат за НЕВИНЕН и ОПРАВДАН по повдигнатото му обвинение. 3а това, че по същото време и на същото място противозаконно е повредил чужда движима вещ - алуминиевата врата на апартамента на стойност 369,35 лв., подс.Д. е признат за виновен, поради което и на основание чл. 216, ал. 1 НК е осъден на ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, като на осн. чл.

66, ал.1 от НК,изтърпяването му е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.На 1 основание чл. 23, ал.1 от НК, съдът е определил едно общо наказание на подсъдимия Б. М.

Д., от ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК, с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Със същата присъда подсъдимият Д. Х. Д. е признат за виновен в това, че на 18.10.2022г. около 13:40 часа в с. Звездец, община М. Търново, на ул. „Петрова нива“, бл. 1, вх. 1, ет. 2, ап. 6, в съучастие, като съизвършител с Б. М. Д., е причинил лека телесна повреда на повече от едно лице, изразяваща се в охлузване в областта на главата, лявата мишница и дясната подбедрица на Д.Ат.Дж., причинявайки му болка и страдание без разстройство на здравето, както и причинил лека телесна повреда на Ж.Ст.Ц., изразяваща се в силен оток на лявото око, затворена очна цепка, болки и оток в областта на долната половина на долната челюст и болка в дясната средна третина на гърба, причинявайки й болка и страдание без разстройство на здравето, поради което на осн. чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. трето вр. с чл.130, ал. 2 НК и чл. 54 от НК е осъден на ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, като изтърпяването на наказанието, на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено с ТРИ годишен изпитателен срок.В тежест на двамата подсъдими са присъдени направените по делото съдебни разноски.

Във въззивната жалба, изходяща от адв. Г. Я. като защитник на подсъдимите,се излагат аргументи, че атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна, поради което двамата следвало да бъдат оправдани по предявените им обвинения. На първо място Д. следвало да бъде оправдан,тъй като обвинението между роднини се повдигало по тъжба на пострадалия съгласно чл.161 от НК,а Д. бил осъден за причиняване на лека телесна повреда на майката на своята съпруга. Освен това обвинението за причинена лека телесна повреда на две лица не било доказано по несъмнен начин. Счита, че правната квалификация на деянието по чл.216, ал.1 от НК спрямо Д. е неправилна, тъй като предвид ниската стойност на процесната вещ, която установило вещото лице,се касаело за престъпление по чл.216, ал.4 от НК. Твърди се, че дори и да се докажело,че подс.Д. бил извършил престъпление по чл.130, ал.2 от НК, съдът следвало да приложи разпоредбата на чл.78а от НК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция упълномощеният защитник на подсъдимите - адв.Г. Я. от БАК поддържа въззивната жалба с всички изложени в нея съображения.

Всеки един от подсъдимите се присъединява към становището на защитника си.

Представителят на Окръжна прокуратура-Бургас намира жалбата за неоснователна.

Счита присъдата на първоинстанционния съд за законосъобразна и обоснована, а наложените наказания за справедливи, поради което пледира за потвърждаването й.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.

313 и чл. 314 НПК намира, че атакуваният съдебен акт е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т.2 от НПК, което налага неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

На първо място следва да се отбележи,че внесеният обвинителен акт против двамата подсъдими не отговаря на условията на чл.246, ал.2 и 3 от НПК, като в обстоятелствената и диспозитивната му част не са описани изискуемите се реквизити, като същите са и в несъответствие помежду си.Именно в хода на разпоредителното заседание е следвало съдебният състав да констатира тези дефицити и несъответствия, които водят до съществено нарушаване на процесуалните правила при изготвянето на обв.акт, на правото на защита на подсъдимите и възможността им да разберат в какво точно са обвинени. В обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени определени обстоятелства, а именно,че единия от подсъдимите съответно Д. е нанесъл удари на св.Д.Дж., а подс.Д. - на неговата съпруга - Ж.Ц. Против подс.Б. Д. е предявено обвинение и по чл.170,ал.1 от НК, но в обстоятелствената част на обвинителния акт по никакъв начин не е описано с кои свои действия същият е осъществил това престъпно деяние.Предявеното обвинение за това,че двамата подсъдими са действали в съучастие като съизвършители и че са нанесли лека 2 телесна повреда на повече от едно лице,също не е обосновано от представителя на РП. Понадолу в обвинителния акт са цитирани показания на св.Хр.Дж. които не са анализирани, а и са в противоречие с описаната преди това фактическа обстановка.

Видно от диспозитивната част на обвинителния акт всеки един от обвиняемите е предаден на съд за престъпление по чл.131, ал.1, т.4 пр.3 вр. с чл.130, ал.2 от НК,а именно че в съучастие като съизвършители помежду си са причинили лека телесна повреда на повече от едно лице,като в обстоятелствената част на обв.акт,са описани действия на двамата обвиняеми, извършени независимо едно от друго и на всеки по отношение на конкретно лице, като по този начин предявеното обвинение остава неясно.За прецизност следва да се отбележи, че в правната квалификация на това престъпление в което са обвинени двамата подсъдими липсва препратка към чл.20, ал.2 от НК.

Другото съществено процесуално нарушение, което въззивният съд не може да подмине е, че подсъдимият Д. е предаден на съд за престъпление по чл.216, ал.1 от НК, което е резултатно такова т.е. от същото са причинени имуществени вреди, които не са били конкретизирани в хода на досъдебното производство или с други думи - не е оценена процесната вещ,която се твърди, че е повредена - алуминиева врата на апартамента на пострадалите. Стойността на предмета на резултатното престъпление е елемент от състава му и има значение при преценката на съда дали се касае за маловажност на деянието.

Недопустимо е този пропуск да бъде саниран в съдебно заседание с допускането и изготвянето на съдебно-оценъчна експертиза, като стойността на процесната вещ да бъде присъединена към обвинението посредством института на чл.287, ал.1 и сл. от НПК, тъй като обвиняемият следва да се е защитавал по това обвинение още в хода на образуваното досъдебно производство. В разпоредбата на чл.287, ал.1 от НПК е упоменато кога е допустимо изменение на обвинението от страна на прокурора - когато на съдебното следствие се установят основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление.В конкретния случай нито една от двете хипотези на закона не е налице.

Обжалваната присъда е постановена и при изготвени неясни мотиви, което следва да се приравни на липса на такива. Това е така,тъй като на стр.3 от същите е записано следното : по отношение на деянието по чл.170, ал.1 от НК,тъй като същото се преследва по частен път, съдът оправда подсъдимия Д. за това, че по същото време и на същото място, противозаконно е повредил чужда движима вещ - алуминиева врата на апартамента на стойност 369,35лв. - престъпление по чл.216, ал.1 от НК. На първо място, след като е констатирано, че престъплението по чл.170, ал.1 от НК се преследва по тъжба на пострадалия, но независимо от това е внесено такова обвинение с обв.акт е следвало да се вземе становището на представителя на РП дали го поддържа. В пледоарията си той е изразил съвсем различно становище - производството по това обвинение да бъде прекратено, като несъответно и неправилно подсъдимия е бил оправдан, тъй като деянието се преследва по друг процесуален ред. По този начин се лишава от възможност пострадалото лице да предяви своите претенции по реда на частното обвинение.

В мотивите си съдебният състав не е изложил никакви аргументи защо е възприел за извършено от обективна и субективна страна престъплението по чл.216, ал.1 от НК от подсъдимия Б. Д., като не е обсъдил кои от събраните доказателства го подкрепят.

Не на последно място, не са изложени мотиви как първоинстанционния съд е извършил индивидуализацията на наказанията на всеки от подсъдимите за отделните престъпления, като по този начин въззивната инстанция не може да осъществи контрол дали правилно е определен техния размер.

Осъществяването на гарантираните от закона процесуални права на страните, сред които и правото на защита, следва да бъде осигурено във всички фази и етапи на наказателния процес.Коментираните процесуални нарушения са съществени и са основание за отмяна на постановения съдебен акт.Видът и характерът им не позволяват тяхното отстраняване в рамките на въззивния контрол.Това налага връщане на делото за 3 ново разглеждане от друг състав на РС - Малко Търново. В хода на разглеждане на делото, следва да се отстранят всички констатирани процесуални нарушения, като се извърши прецизен анализ на събраните доказателства в тяхната взаимна връзка и съвкупност, с цел разкриване на обективната истина по делото, и се изложат ясни и недвусмислени констатации по фактите и правото,в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК.

За прецизност следва да се отбележи, че новият съдебен състав следва да съобрази дали за престъплението по чл.131, ал.1,т.4 пр.3 вр. с ал.2 от НК по отношение на Д. Д. е приложима разпоредбата на чл.78а от НК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 335, ал.2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и т.2, вр. с чл. 334, т.1 от НПК, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда № 9/19.03.2025г., постановена по н.о.х.д. № 47/2024 г. по описа на Районен съд - Малко Търново.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4