Решение № 391 от 17.03.2026, Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 391

Ловеч, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ловеч - VI състав, в съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ТАНКА ЦОНЕВА

При секретар ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАНКА ЦОНЕВА административно дело № 20257130700265 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145-178 АПК вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от жалба от Д. М. Д., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адв. П. П.- ЛАК срещу Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-1331556/13.05.2025 г., издадена от мл. автоконтрольор към отдел „Пътна полиция“ СДВР. С процесната заповед на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП на Д. Д. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС, без да притежава СУМПС за категорията, към която спада управляваното от него МПС за срок от 6 месеца до 1 година.

В жалбата се навеждат доводи, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. В тази връзка на първо място се сочи, че в съставения АУАН, на база на който е издадена оспорената ЗППАМ са описани две различни нарушения – нарушителят управлява МПС без да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС и нарушителят представя СУМПС [номер], издадено от ОАЕ, което не е придружено от легализиран превод на български език. По този начин били описани две взаимно изключващи се нарушения, които поставяли нарушителя в обективна невъзможност да разбере какво точно е извършеното от него нарушение и адекватно да организира защитата си.

На следващо място, в жалбата се излагат съображения, че Д. М. Д. е правоспособен водач, който притежава валидно СУМПС, издадено от ОАЕ, за категорията на управляваното от него МПС. В хода на извършваната му проверка същият представил СУМПС на полицейските служители, които констатирали наличието на СУМПС, издадено от ОАЕ на английски език, без обаче да установят за какъв вид МПС се отнася представеното им свидетелство и без да вземат предвид разпоредбата на чл.161, т.3 от ЗДвП. Представеното от Д. при извършената му проверка СУМПС с № 63590905, издадено от ОАЕ не било придружено от легализиран превод на български език, но отговаряло на изискванията на Приложение 6 от Виенската конвенция за движение по пътищата от 1968 г. Същото притежавало всички необходими реквизити, било в период на валидност и се отнасяло за категорията на управлявания от него мотоциклет.

Освен липсата на фактически и правни основания за издаване на оспорения ИАА, в жалбата се сочи, че незаконосъобразността на издадената ЗППАМ се допълва и от фактът, че в същата не е определен срок, за който се прилага. По този начин като не е посочил срока, за който се налага ПАМ издателят на заповедта е лишил жалбоподателя от възможността да разбере за колко време ще бъде прекратена регистрацията на ППС и кога следва да поиска нейното възстановяване – след шест месеца или след една година.

По изложените аргументи се отправя молба към съда да отмени атакуваната Заповед за прилагане на ПАМ, като незаконосъобразна. При такъв изход на правния спор се претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника си -адв.П., който поддържа жалбата, като в заключение отправя молба към съда да постанови решение, с което да отменени оспорваната ЗПАМ. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и за държавна такса, за които представя списък и доказателство за извършеното им плащане.

Ответникът – мл.автоконтрольор към отдел „Пътна полиция“ – СДВР, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по основателността на жалбата. В съда са депозирани писмени бележки от юрк.П. -пълномощник на ответника, в които се развиват съображения за заоносъобразността и съответствието с целта на закона на обжалваната ЗППАМ. Отправя се искане към съда да отхвърли жалбата, с която е сезиран, като неоснователна и недоказана. Релевира се претенция за присъждане на юрисконсулско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Ловеч, редовно призована, не изпраща представител и не ангажира становище.

След като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-1331556/13.05.2025 г., издадена от Р. Н. П. – мл.автоконтрольор към отдел „Пътна полиция“ – СДВР, на основание основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП на жалбоподателя Д. Д. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС, без да притежава СУМПС за категорията, към която спада управляваното от него МПС за срок от 6 месеца до 1 година“.

В заповедта е описано от фактическа страна, че на 13.05.2025 г. в [населено място], по [улица]с посока на движение от [улица]към [улица]Д. М. Д. управлява мотоциклет „Харлей Дейвидсън Айрън 883“ с рег. № ОВ 0414 К (лична собственост). При извършената проверка на [улица]пред № 83 се установи, че водачът управлява МПС без да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, като е извършил нарушение по чл.150А от ЗДвП.

За да постанови оспорената заповед, административният орган е приел за установеното въз основа на съставен АУАН сер. GA № 4079953/13.05.2025 г., че жалбоподателят Д. е извършил нарушения по чл. 150А, ал.1 от ЗДвП – управлява МПС, без да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство; и по чл.161, т.3 от ЗДвП – управлява МПС със свидетелство, невалидно за РБългария, защото не е придружено от легализиран превод на български език.

При съставяне на АУАН е иззето СУМПС на водача Д. М. Д. и регистрационните табели ОВ 0414 К.

Заповедта е връчена на Д. М. Д. на 13.05.2025 г., видно от отбелязването върху нея.

В хода на съдебното производство като писмени доказателства са приети материалите на представената от ответника административната преписка: АУАН сер. GA № 4079953/13.05.2025 г.; копие от СУМПС [номер], издадено на Д. М. Д. на 10.08.2016 г. в Дубай; докладна записка от 13.05.2025 г. до началника на ОПП- СДВДР; справка -картон на водача; Заповед № 513з-9775/13.09.2024 г. на Директор СДВР; Заповед № 513-з-6400/07.07.2023 г. на Директор СДВР; Заповед № 8121 з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП. Предвидените в случая правни последици не представляват административни наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК.

Оспорената в настоящото съдебно производство заповед е издадена от компетентен орган, при условията на делегирана компетентност, изрично посочена в акта. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б "а", т. 6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От представената по делото Заповед № 513-з-6400/07.07.2023 г. на Директор СДВР, т.1 е видно, че заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП могат да се издават и от полицейските органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР в отдел „Пътна полиция“ – СДВР, какъвто безспорно е издателят на оспорената заповед – Р. Н. П., видно от приложената към материалите на делото Заповед № 513-з-6400/07.07.2023 г. на Директор СДВР. Следователно към датата на издаване на обжалваната заповед административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспореният вид.

На следващо място, процесната заповед е обективирана в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В заповедта са посочени както правни, така и фактически основания за издаването й, поради което съдът намира за неоснователни наведените възражения в жалбата в тази насока.

На следващо място, според настоящия съдебен състав обжалваната заповед е постановена в несъответствие с материалния закон и целта на закона. Съображенията за този извод на съда са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП -за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

В случая ПАМ е обоснована с обстоятелството, че водачът управлява МПС без да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС.

Между страните няма спор, че на процесната дата жалбоподателят Д. Д. е управлявала описаното в заповедта МПС – мотоциклет „Харлей Дейвидсън Айрън 883“ с рег. № ОВ 0414 К (лична собственост), но съдът счита, че не е установено, че Д. е управлявал мотоциклета, без да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС. Няма спор, че Д. Д. не притежава българско СУМПС, но притежава свидетелство, издадено в Дубай, за което няма твърдения да е невалидно, както и за същото се установява, че е със срок до 10.08.2026 г. Разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП дава право на българските граждани да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.

Съдът намира, че настоящата хипотеза попада в приложното поле на Конвенцията за пътно движение от 1968 г., която е част от международното публично право, създадена от Организацията на обединените нации, а не в рамките на Европейския съюз. Издадените в ОАЕ свидетелства за управление на моторни превозни средства (СУМПС) отговарят на приложение № 6 към тази конвенция.