Решение № 3639 от 25.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3639 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20251110126583 по описа за 2025 година

С. М. Й. е предявила срещу „** ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сума в общ размер на 19301,75 лева въз основа на изпълнителен лист от 04.01.2013 г. и изпълнителен лист от 17.04.2012 г., издадени по ч. гр. д. № 13397/2011 г. на СРС, 70 състав, въз основа на които били образувани изп. дело № 20138610400738 на ЧСИ ** (с нов № 20219240404864 при ЧСИ **) и изп. дело № 20259240400191 на ЧСИ **, като погасени по давност.

Ищцата твърди, че в полза на „**“ ЕАД бил издаден изпълнителен лист от 17.04.2012 г. по ч. гр. д. № 13397/2011 г. на СРС, 70 състав, въз основа на който ищцата е осъдена да заплати сумата 1167,43 лева – разноски по делото и изпълнителен лист от 04.01.2013 г., въз основа на който ищцата е осъдена да заплати следните суми: 17339,47 лева – главница, 336,14 лева – лихва за забава за периода 15.10.2010 г. – 11.10.2010 г., 358,71 лева – държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. С договор за цесия „**“ ЕАД прехвърлило вземанията си на ответника. На 26.02.2013 г. било образувано изп. дело № 20138610400738 на ЧСИ **, трансформирано в изп. дело № 20219240404864 на ЧСИ **. На 27.01.2025 г. било образувано изп. дело № 20259240400191 на ЧСИ **. Счита се, че правото на принудително изпълнение е погасено с изтичане на 5 години от последното изпълнително действие по първото изп. дело.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Излага, че съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС погасителната давност е спряла да тече за периода 2011 г. – 26.06.2015 г., а 1 след тази дата е била прекъсвана многократно с извършването на изпълнителни действия или искането за такива.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По въпросите предприемането на кое изпълнително действие прекъсва давността за вземането на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено и тече ли давност за вземането докато трае изпълнителният процес, е постановено ТР № 2/2013 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С последното е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, т.е. действие, извършено в рамките на двугодишния срок преди датата на прекратяване на изпълнителното производство. Тълкувайки разпоредбата на чл. 116, б. „в” ЗЗД ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността за вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Посочено е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение.

По нататък ВКС изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право давността е правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма правна възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с предявяване на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД. В първия случай давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния процес обаче, от една страна липсва норма аналогична на чл. 115, б. „ж” ЗЗД, а от друга страна кредиторът, който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да поиска от съдебния изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или извършването на конкретни изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които 2 случаи и по изложените по-горе мотиви давността за вземането ще се счита прекъсната на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Ето защо след като от активното поведение на кредиторавзискател в изпълнителния процес зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането му ВКС е приел, че няма основание да се счита, че за времето между различните изпълнителни действия давността не тече поради висящността на изпълнителния процес, поради което е приел и че ППВС № 3/1980 г. следва да се счита изгубило сила.

С ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В конкретния случай предмет на принудителното изпълнение са вземанията, обективирани в изпълнителен лист от 17.04.2012 г. по ч. гр. д. № 13397/2011 г. на СРС, 70 състав, с който С. М. Й. е осъдена да заплати на „**“ ЕАД сумата 1167,43 лева – разноски по делото и изпълнителен лист от 04.01.2013 г., въз основа на който С. М. Й. е осъдена да заплати на „* “ ЕАД следните суми: 17339,47 лева – главница, дължима по договор за финансиране от 22.07.2009 г., 336,14 лева – лихва за забава за периода 15.10.2010 г. – 11.10.2010 г., 358,71 лева – държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на тях на 28.02.2013 г. е образувано изп. д. № 20138610400738 на ЧСИ **. С молбата за образуване на делото взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. На 06.03.2013 г. и 30.08.2013 г. са изпратени запорни съобщения. С молба от 29.04.2015 г. ** ЕООД е поискало да бъде конституирано като взискател по изп. дело. На 24.08.2015 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на длъжника. На 03.06.2016 г. са изпратени запорни съобщения. На 15.08.2017 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. На 10.06.2019 г. е наложен запор върху новооткрити банкови сметки на длъжника. С молба от 16.07.2021 г. взискателят е поискал налагане на запор върху новооткрити банкови сметки на длъжника. С протокол за приемане на изп. дело от 10.12.2021 г. изп. дело е прехвърлено под № 20219240404864 при ЧСИ **. С молба от 20.12.2022 г. взискателят е поискал налагане на запор върху трудовите договори на длъжника. На 01.10.2023 г. е изпратено запорно съобщение. С молба от 27.05.2024 г. взискателят е поискал налагане на възбрана върху имот на длъжника, каквато е наложена на 07.06.2024 г. С постановление от 20.01.2025 г. ЧСИ е прекратил производството по изп. дело.

Въз основа на същите изп. листове на 27.01.2025 г. е образувано изп. дело № 20259240400191 на ЧСИ **, като с молбата за образуване на ЧСИ са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. На 04.02.2025 г. е наложен запор върху пенсията на длъжника, както и възбрана върху негов имот.

Не се установява в рамките на двугодишния период от налагането на запор на 10.06.2019 г. п о изп. д. № 20138610400738 на ЧСИ ** да са предприемани изпълнителния действия, водещи до прекъсване на давността, съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/2013 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Следваща молба на взискателя за извършване на 3 изпълнителни действия е подадена на 16.07.2021 г. Поради това следва, че изп. д.

20138610400738 на ЧСИ ** се е прекратило по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към 10.06.2021 г. (с изтичането на две години).

С оглед разясненията, дадени с ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС, докато е траело изп. д. № 20138610400738 на ЧСИ ** давността относно вземането не е текла и същата е продължила да тече след перемирането му на 10.06.202 1 г. Извършените изпълнителни действия след тази дата са извършени по перемирано изп. дело, поради което и не са годни да прекъснат давността. Изп. дело № 20259240400191 на ЧСИ ** е образувано на 27.01.2025 г., поради което 5-годишната давност за вземанията, предмет на изпълнителен лист от 17.04.2012 г. и изпълнителен лист от 04.01.2013 г. не е изтекла. Приложимата в случая е именно 5-годишната давност, тъй като при установяване на вземане със съдебно решение или с влязла в сила заповед за изпълнение, давността върху вземането е винаги 5годишна, независимо от вида на вземането. Действително в чл. 117, ал. 2 ЗЗД са посочени само вземанията, установени "със съдебно решение", но няма основание това правило да не се приложи и за вземанията, за които има влязла в сила заповед за изпълнение. В определение по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС изрично е посочено, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение". Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Следователно вземанията, предмет на изпълнителен лист от 17.04.2012 г . и изпълнителен лист от 04.01.2013 г., не са погасени по давност, поради което и предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, който е претендирал юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 30 евро.

Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. М. Й., ЕГН ***, срещу „** ЕООД, ЕИК** иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сума в общ размер на 19301,75 лева въз основа на изпълнителен лист от 04.01.2013 г. и изпълнителен лист от 17.04.2012 г., издадени по ч. гр. д. № 13397/2011 г. на СРС, 70 състав, въз основа на които били образувани изп. дело № 20138610400738 на ЧСИ ** (с нов № 20219240404864 при ЧСИ **) и изп. дело № 20259240400191 на ЧСИ **, като погасени по давност.

ОСЪЖДА С. М. Й., ЕГН **********, да заплати на „** ЕООД, ЕИК **, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 30 евро – юрисконсултско възнаграждение.

4

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5