Решение № 198 от 17.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. София, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в заседание при закрити врати на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20251100902213 по описа за 2025 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ№ гр. София, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание, при закрити врата, на десети февруари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при участието на секретар Павлинка Славова, разгледа търг. дело № 2213 по описа за 2025 година и взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Образувано е по молба на длъжника „ГАФИ“ ООД – в ликвидация, ЕИК 175148056, с адрес: гр. София 1574, район Слатина, ул. „********, представлявано от ликвидатора В. Ж. за откриване на производство по несъстоятелност.

Молителят излага твърдения, че през 2013 г. дейността му била прекратена в резултат на проведен иск по чл. 517 ГПК и по отношение на дружеството било открито производство по ликвидация, като съдружникът С.С. предявил вземания, от които част в размер на 229966,41 лева, дружеството не било в състояние да погаси. Затрудненията не били временни и не се очаквало да бъдат преодолени в бъдеще, тъй като търговецът бил 1 прекратил търговската си дейност през 2013 година. От изготвен окончателен ликвидационен доклад към 11.11.2025 г. станало ясно, че дружеството не е в състояние да покрие задължението към кредитора Салабаш и ликвидаторът бил длъжен да депозира молба за откриване на производство по несъстоятелност.

Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното.

Молителят „ГАФИ“ ООД – в ликвидация е дружество с ограничена отговорност с вписан капитал 5000 лева, от който внесен – 3500 лева и с основен предмет на дейност продажба на недвижими имоти. Дейността на дружеството е прекратена с влязло в сила на 05.09.2013 г. съдебно решение и е открито производство по ликвидация, рамките на което в 6-месечния срок от обявената покана до кредиторите съдружникът С.С. на 18.03.2021 г. предявил вземания в общ размер от 525788,03 лева. Част от вземанията дружеството погасило в резултат на осребряване на активите му (права на собственост върху недвижими имоти и мотоциклет), но бил налице остатък в размер на 229966,41 лева, който не било възможно да бъде погасен, включително дружеството не разполагало с други активи.

В представен списък на кредиторите молителят изрично признава, че към 11.11.2025 г. в правната му сфера са налице задължения към С.С., възлизащи на сумата 229966,41 лева, като активи на дружеството не са налице.

От извършена служебна справка в ИИСКИР ИКАР не се установява молителят „ГАФИ“ ООД – в ликвидацияда е носител на вещни права върху недвижими имоти.

Притежаваните такива са прехвърлени в полза на кредитора С.С. през 2023 г., 2024 г. и 2025 г., като с вземането за цената им ликвидаторът извършил прихващане с предявените от кредитора вземания към дружеството, в резултат на което същите били частично погасени.

Справка в централизираната база за собственост върху МПС установява, че „ГАФИ“ ООД – в ликвидация не е регистрирано като собственик на ППС. Притежавано такова е разпоредено чрез продажба на 13.10.2025 г..

В производството не е изготвено заключение на съдебно-финансово икономическа експертиза, затова анализът на финансово-икономическото състояние на молителя съдът извършва на база представения с молбата окончателен счетоводен баланс към 07.11.2025 г., като в търговския регистър не са налице обявени по партидата на дружеството годишни финансови отчети.

Дружеството-молител „ГАФИ“ ООД – в ликвидация е прекратено с влязло в сила съдебно решение по търг. дело № 2188/2010 г. на СГС, като с вписване № 20131114135814 е обявена покана до кредиторите за предявяване на вземанията им в 3-мечечен срок, но с оглед изменения в нормативната уредба е налице последващо обявяване на покана с вписване № 20201020110148, в която е определен 6-месечен срок, в рамките на който С.С. предявил вземания в размер на общо 525788,03 лева. Част от тях били погасени чрез прихващане с цената на продадени му недвижими имоти, собственост на „ГАФИ“ ООД – в ликвидация. Остатъкът не бил възможно да бъде погасен.

Други доказателства от значение за разрешаване на молбата не са ангажирани.

Молбата на „ГАФИ“ ООД – в ликвидация с правна квалификация чл. 625 ТЗ, е подадена от процесуално легитимирано лице - търговец, който твърди да е неплатежоспособен и свръхзадължен. Разгледана по същество молбата е основателна.

Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни предпоставки за откриване на производство 2 по несъстоятелност са две имуществени състояния на длъжника: 1). неплатежоспособност общото основание, приложимо спрямо всички видове търговци и 2). свръхзадълженост специално основание, приложимо само спрямо капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ, каквото е и настоящото, включително искане за откриване на производство по несъстоятелност поради наличието на това състояние е релевирано при условията на кумулативност.

Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо: 1). парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, 2). публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му дейност, или 3). задължение по частно държавно вземане. Посочената разпоредба не е единствената относима към понятието "неплатежоспособност", тъй като по негативен начин елементите му са очертани и в чл. 631 ТЗ, според която молбата се отхвърля, когато се установи, че затрудненията на търговеца са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.

Затова уеднаквената съдебна практика по чл. 290 ГПК, изразена в решение № 118/09.08.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на ВКС, І Т.О., решение № 54/8.09.2014 г. по т. д. № 3035/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202 от 10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 143 от 16.10.2015 г. по т. д. № 937/2015 г. на ВКС, І Т. О. и други, приема, че неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.

Състоянието на неплатежоспособност следва да е налице към приключване на устните състезания по делото, но изискването за трайния му характер по необходимост предполага извършване на цялостен финансово-икономически анализ на дейността на търговеца в достатъчно продължителен период назад.

Както се посочи, неплатежоспособността е обективно трайно икономическо състояние, което е правно дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец да изпълни определени от закона изискуеми парични вземания. Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно текущи задължения.

Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ през отчетния период падеж. В конкретния случай, всички задълженията към С.С. са били изискуеми от предявяването им на 18.03.2021 г., тъй като са формирани от суброгация в правата на удовлетворени кредитори на дружеството (по твърдения на ликвидатора) и съответно предявяването им е имало характер на покана до длъжника за изпълнение, която го е поставила в забава.

Преценката за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т. нар. постоянен капитал), не служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би я преустановило. Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал), за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в 3 производствения процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите задължения при едно действащо предприятие.

Предвид горното, с оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.

608, ал. 1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност.

Ето защо, от икономическите показатели водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Същевременно, фактът, че предприятието притежава краткотрайни активи не означава сам по себе си, че посредством тях то може да формира входящи парични наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно поради несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. Ето защо, ако актив от оборотния капитал не може да бъде трансформиран в парични средства, показателят ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не дава реална картина на способността на предприятието да осъществи текущите плащания към кредиторите си. В този случай, предприятието следва да може да посрещне краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи на краткосрочните активи. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента (показателя) на ликвидност: обща, бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне) към краткосрочните задължения (текущите задължения) на определена част или на всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната ликвидност.

Така коефициентът на обща ликвидност е съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи.

В случая няма обективна информация за финансовото състояние на дружеството, но в хода на производството по ликвидация са осребрени дълготрайни материални активи, стойността на които не участва при изчисляването на коефициентите. Задълженията на „ГАФИ“ ООД – в ликвидация са краткосрочни, считано от 18.03.2021 г., към който момент не се установява дружеството да е разполагало с краткосрочни и ликвидни активи, включително при постановеното прекратяване на търговската дейност на дружеството е била налице трайна невъзможност търговецът-молител да погасява краткосрочните си задължения, която невъзможност не е преодоляна към приключване на устните състезания в настоящото производство.

Действително, при спиране на плащанията, законът въвежда презумпция за неплатежоспособност, но само ако спирането е по отношение на някое от задълженията, изчерпателно изброени в ал. 1 на чл. 608 ТЗ. Няма съмнение, че „ГАФИ“ ООД – в ликвидация е спряло плащанията на задължения към посочения в молбата кредитор С.С., което обосновава прилагането на презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ, включително фактът4 презумпционна предпоставка се признава от самия молител. Ето защо, следва да се приеме, че е налице състояние на неплатежоспособност и с оглед приложение на въведената законова презумпция, което изисква съдът да определи началната дата на това състояние.