Решение № 20 от 11.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. София, 10.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Анелия Щерева

Калина В. Станчева при участието на секретаря Елка Ант. Г.ова като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221100602805 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХI НПК.

С присъда № 20019820/09.03.2022 г., постановена по НЧХД № 15670/2019 г., Софийският районен съд (СРС), НО, 111-ти състав е признал подсъдимата Н. П. Л., с ЕГН **** за невиновна в това, че за времето от 27.06.2010 г. до 05.10.2017 г. в с. Мировяне, Община Връбница, Област Софийска, площад „****, в качеството й на родител - майка на детето В. Г.ов З., родено на **** г., не е изпълнила съдебно решение № 78 от 10.04.2009 г. на Районен съд гр. Сливница, 1 – ви състав, постановено по гр.д. № 97/2009 г.

/влязло в законна сила на 28.04.2009 г./ относно лични контакти на бащата Г.

О. З., като не му е осигурила правото да вижда и взема детето В. Г.ов З. всяка първа и трета събота и неделя от 08:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, както и 20 дни през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по така повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК.

Със същата присъда на основание чл. 190, ал. 1 НПК, доколкото подсъдимата е призната за невиновна, в тежест на частния тъжител Г. О. З. са възложени сторените по делото съдебни разноски в размер на 1696, 50 лева, представляващи разноски за превод на съдебни книжа от чешки и руски на български език, както и сумата от 5 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Недоволство от оправдателната присъда е изразил частният тъжител, 1 като последният лично в срочно депозирана въззивна жалба, атакува съдебния акт като неправилен, необоснован и постановен в нарушение на материалния закон, тъй като изводите на решаващия съд почиват на неточна интерпретация на събраните доказателствени материали. В жалбата се посочва, че всичко твърдяно от страна на подсъдимата не отговаря на обективната реалност. Възразява, че първостепенният съд неправилно е счел, че декларацията за извеждане на общото за страните дете извън границите на Република България е безсрочна такава, а не каквато тя всъщност е, а именно със срок на действие от 8 месеца. Изложени са доводи в посока, че предоставената на тъжителя служебна помощ от страна на назначени в хода на производството служебни повереници – адвокати е незадоволителна.

Оспорва позицията на първоинстанционния съд, че тъжителят е дезинтересиран от сина си, че не е правил опити да намери къде последният се намира, както и че не е плащал издръжка на сина си. Пледира се, че е налице едностранчив и тенденциозен прочит на доказателствената маса от страна на първостепенния съд. В обобщение се твърди, че в рамките на съдебното следствие са събрани достатъчно годни доказателства, които да установят извършването на престъпно деяние по чл. 182, ал. 2 НК, за което подсъдимата Л. е предадена на съд, противно на приетото от съда.

Въз основа на тези си доводи тъжителят моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменен първоинстанционният съдебен акт и поставен друг, с който подсъдимата Н. П. Л. да бъде призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК.

Въззивният съд прецени, по реда на чл. 327 от НПК, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата Л. и/или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.

В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция, проведено на 02.12.2022 г., частният тъжител Г. О. З. изразява становище, че поддържа така подадената жалба във всички нейни аспекти, заедно с всички допълнения и писмени защити към нея, имащи характер на уточнения. Сочи, че декларацията, с която е „дал“ съгласие за извеждане на детето им извън територията на Република България, не е заверена с неговия подпис, а с подписа на подсъдимата. Намира подсъдимата за виновна и моли съда да се произнесе съгласно представените по делото писмени защити и уточнения с възможно най-тежката присъда. На последно място, твърди, че в писмото, изходящо от подсъдимата Н. П. Л., същата не е поискала прекратяване на делото, а е поискала прекратяване на делото по обвинението по чл. 182, ал. 2 НК, ако така се разбира „данному обвинению“. В заключение иска отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимата да бъде призната за виновна в извършване на престъплението, за което й е 2 повдигнато обвинение.

Подсъдимата Н. П. Л., редовно призована по начина, по който тя е посочила, че е подходящ за нея /по заявен от нея електронен адрес/ не се явява в съдебното заседание пред въззивния съд, като за нея се явява служебно назначеният й защитник адв. К. К. от САК, съгласно уведомително писмо № 59691/2022 г., приложено по първоинстанционното дело (л. 368). В съдебното заседание въззивният съд докладва постъпил отговор от страна на подсъдимото лице, преведен от руски на български език, по повод запитване на съда от 03.10.2022 г., в който обобщено се сочи, пространно изложено, че същата се доверява напълно на нейния защитник – адв. К. К., САК.

Подсъдимата съобщава, че е получила уведомление относно датата на провежданото предишно съдебно заседание и настоящо такова, като сочи, че няма възможност да присъства лично. Основното, касаещо хода на настоящото въззивно съдебно производство е първото изречение от отговора на подсъдимата Л., с което същата изразява желание за прекратяване на съдебното производство, водено по отношение на процесното конкретно повдигнато обвинение срещу нея.

Служебният защитник на подсъдимата оспорва въззивната жалба и моли състава на въззивната съдебна инстанция да се съобрази с направеното от подсъдимата Н. П. Л. волеизявление, като на основание чл. 24, ал. 1 от НПК наказателното производство срещу нея бъде прекратено, предвид че е изтекла абсолютната давност на наказателното преследване и с оглед изразеното изрично желание от страна на подсъдимата в този смисъл.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

По същество, налице са основания за отмяна на първоинстанционния акт и прекратяване на наказателното производство по отношение на подсъдимата Н. П. Л. поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване.

За да постанови присъдата си, СРС е провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил е по реда на чл. 283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните пред него относими писмени доказателствени средства и писмени доказателства.

Пред настоящата съдебна инстанция не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради 3 своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция.

Въз основа на така събраната доказателствена съвкупност, районният съд е приел, от фактическа страна, че подсъдимата Н. П. Л. е родена на **** г. в Република Украйна, понастоящем живуща в Република Чехия, гр. **** № 6, ул. ****, украинка, украински гражданин, с висше образование, работеща, неомъжена, неосъждана, с ЕГН: **********.

Приел е, че подсъдимата Н. Л. и частният тъжителя Г. З. сключили граждански брак през 2008 г., като от съвместното им съжителство имат родено дете - В. Г.ов З.. Поради неразбирателство помежду им обаче те прекратили гражданския си брак по взаимно съгласие, като този им избор бил обективиран в решение от 10.04.2009 г., постановено по гр.д. № 97/2009 г.

/влязло в законна сила на 28.04.2009 г./ на Районен съд – гр. Сливница, 1-ви състав. В решението по гражданското дело било постановено, че упражняването на родителските права по отношение на детето В. Г.ов З. се предоставят на неговата майка Н. Л., а на бащата Г. З. се дава право да вижда и взема детето В. З. всяка първа и трета събота и неделя от 08:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, както и 20 дни през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката. С нарочна нотариално заверена декларация от 27.10.2009 г. частният тъжител разрешил на подсъдимата да изведе лично техния син извън пределите на страната за срок от осем месеца. С втора нотариално заверена декларация от 28.10.2009 г. тъжителят дал съгласие и разрешение детето В. Г.ов З. да пътува и да пребивава навсякъде в чужбина, придружено единствено от неговата майка Н. Л.. Така подсъдимата извела детето и се установила трайно в гр. ****, Чешка Република, където започнала да работи, а детето да учи. По свои лични причини, свеждащи се до твърдяна незаинтересованост на бащата и липса на финансова отговорност от него спрямо детето, на 17.07.2014 г. подсъдимата Л. инициирала процедура пред чешки съд по лишаване на частния тъжител от бащинство. С Решение реф. № 8 Nc 458/2014 г. – 203, влязло в законна сила на 15.07.2016 г., частният тъжител Г. З. бил лишен от родителска отговорност към непълнолетния В. Г.ов З.. В мотивите си чешкия съд е възприел, че бащата на детето е злоупотребил със своите родителски права и не е заплащал издръжка освен еднократна такава в размер на 30 лева.

С оглед развръзката, частният тъжител сезирал Софийска районна прокуратура (СРП) за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК от страна на подсъдимата Н. Л.. Последното дало повод за образуване на производство под № 226 ЗМК 2018/2017 г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр.пр.

№ 25534/2017 г. по описа на СРП. На 15.02.2018 г. с постановление за освобождаване от наказателна отговорност на представител на СРП е направено предложение подсъдимата Н. Л. да бъде призната за виновна и освободена от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК с налагане на административно наказание „глоба“. С Определение от 21.02.2019 г., 4 постановено по НАХД № 2959/2018 г. по описа на СРС, районният съд е прекратил съдебното производство и е върнал делото на районната прокуратура поради констатиране на нови фактически положения в хода на проведеното съдебно следствие. На 28.10.2019 г. с постановление, постановено по същото досъдебно производство, представителят на обвинителната власт е прекратил наказателното производство, приемайки, че тъжителят не е депозирал частна тъжба в законоустановения шестмесечен срок. С нарочно писмо от СРП е била изискана справка от деловодството на СРС, в която било отразено, че към 18.10.2019 г. частният тъжител Г. З. не е депозирал необходимата за иницииране на частно наказателно производство тъжба. Същевременно от депозираната тъжба от страна на самия З. е видно, че същата е била входирана на 03.10.2019 г., сиреч преди да изтече коментирания и установен в процесуалния наказателен закон 6-месечен срок.

При така установената фактическа обстановка първостепенният съд е направил извод, от правна страна, че с деянието си подсъдимата Н. Л. не е осъществила от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 182, ал. 2 НК, като я е оправдал по така повдигнатото й обвинение от частен характер.

След самостоятелен анализ на обстоятелствата и след изричното изявление от страна на защитата на подсъдимата, а и на последната в личен неин отговор, изпратен до деловодството на СГС посредством средствата за електронна комуникация на 17.11.2022 г. и преведен писмено от руски на български език, и двете с идентично съдържание и афиширащи желание настоящото производство да бъде прекратено, поради изтекла абсолютна погасителна давност, СГС намира, че действително са налице предпоставките за отмяна на атакуваната присъда, както и такива за прекратяване на наказателното производство, водено по отношение на подсъдимата Н. Л. по повдигнатото й обвинение в извършване на престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, поради изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване на това престъпление.