Решение № 253 от 31.05.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Варна, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело № 20243100900231 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.

Образувано е въз основа на жалба вх. № 20240426100853 от К. В. С. с ЕГН **********, в качеството му на представител на „АД МЕЛИОРА” ЕООД - в процес на регистрация, със седалище и адрес на управление - гр. Варна, ул. „Бачо Киро” №1, ет. 8, оф. Vlll-З, срещу отказ на длъжностното лице по регистрацията при

Агенция по вписванията peг.

№

20240423123006/24.04.2024 г., за вписване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на заявените със заявление с вх. peг. No 20240423123006 от 23.04.2024 г. обстоятелства.

В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на обжалвания отказ. На първо място, излага се, че ако обхватът на проверката от длъжностното лице по регистрацията включва проверка на идентични фирми, разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от ТЗ, съгласно която фирмата не може да бъде идентична или сходна със защитена марка, освен ако търговецът има права върху нея, се лишавала от смисъл и всеки, инициирал производство по запазване на търговска марка се приравнявал на всички останали търговци, 1 които не са го направили. В тази връзка жалбоподателят се позовава и на чл.

7, ал. 4 от ТЗ, съгласно която всеки търговец има право да предяви иск за установяване на недобросъвестно заявяване или използване на фирма.

На следващо място, навеждат се доводи, че фонетичният аспект на проверката нито е уреден в закона, нито може да се изведат ясни правила по прилагането му. Излагат се съображения, че в ДР на ЗТРРЮЛНЦ, както и в ТЗ липсвала дефиниция на понятието „идентичност”.

Моли съда да отмени обжалвания отказ и да укаже на АВ да извърши исканото вписване.

Агенцията по вписванията е подала отговор на жалбата, в който се излагат съображения за неоснователност на същата, като е направено искане атакувания с нея отказ да бъде потвърден.

Като взе предвид съдържащите се в изпратената до съда, съобразно изискванията на чл. 25, ал. 3 от ЗТРРЮЛНЦ преписка, заведена с вх. № 11293/02.05.2024 г. по описа на ВОС, ТО, служебно направени от Агенцията по вписванията копия на заявление образец А4, peг. No 20240423123006/23.04.2024 г. и приложените към него доказателства, след справка в електронния сайт на Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията, съобразявайки мотивите на постановения отказ и оплакванията на жалбоподателя, съдът, за да се произнесе по същество на жалбата, съобрази следното:

І. По допустимостта на жалбата.

Видно от данните, съдържащи се в изпратената до съда от АВп преписка, съобщението за постановения отказ е било изпратено на заявителя като няма данни за връчването му. Независимо от това, като съобрази датата на постановяване на обжалвания отказ – 24.04.2024 г., съответно датата на подаване на настоящата жалба – 26.04.2024 г., съдът приема, че същата е депозирана в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ. Жалбата е подадена от легитимирано лице – заявител по отказаното вписване и производството по нея е допустимо. Внесена е дължимата за обжалването държавна такса.

ІІ. По фактическите обстоятелства.

Със заявление-образец А4, подадено по електронен път на 23.04.2024 г. с вх. No 20240423123006/23.04.2024 г., К. В. С. с ЕГН **********, в 2 качеството му на заявител, е поискал вписване в Търговския регистър на първоначална регистрация на дружество „АД МЕЛИОРА” ЕООД.

С отказ рег. № 20240423123006/24.04.2024 г. длъжностното лице при Агенция по вписванията е отказало на заявителя вписване на заявените обстоятелства. В мотивите към отказа се излага, че съгласно чл. 21, т. 7 от ЗТРРЮЛНЦ, елемент от обхвата на проверката на длъжностното лице по регистрация е дали друго лице няма права върху фирмата и дали тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 от Търговския закон при първоначално вписване или промяна на фирмата. Сочи се, че съгласно чл. 11, ал. 1 от ТЗ фирмата може да се употребява само от търговеца, който я е регистрирал.

Поради въведения с влизане в сила на ЗТРРЮЛНЦ от 01.01.2008 г. принцип за национална уникалност на фирменото наименование, друга фирма под същото наименование не следва да бъде регистрирана.

Излага се, че в хода на съответната проверка, при справка в базата данни на Търговския регистър и Регистъра на ЮЛНЦ е установено, че към момента съществува търговско дружество, чието фирмено наименование е:

"АДМЕЛИОРА" ЕООД, с ЕИК 205644008. Сочи се, че в настоящия случай заявеното фирмено наименование съвпада изцяло с името на вече вписания търговец с единствената разлика, че същото е изписано с разстояние. В допълнение се излага, че при словесното възпроизвеждане /изговарянето на фирменото наименование/ се достига до идентичност на наименованията, под които дружествата ще извършват своята дейност, респ. е възможно да се достигне и до въвеждане в заблуждение, което противоречи на разпоредбата на чл. 7, ал.2 in fine от ТЗ.

ІІІ. По същество на жалбата.

Обхватът на проверката, която ДЛР следва да направи при извършване на вписването е регламентирана в чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, като в т.

7 от разпоредбата е посочено, че се извършва проверка дали друго лице няма права върху фирмата или наименованието и те отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 2 от ТЗ при първоначално вписване или промяна на фирмата на търговец, съответно на чл. 7 от ЗЮЛНЦ при първоначално вписване или промяна на наименованието на юридическо лице с нестопанска цел.

Съответно в чл. 7, ал. 2 от ТЗ е предвидено, че всяка фирма освен предписаното от закона необходимо съдържание може да включва означение 3 на предмета на дейност, участващите лица, както и свободно избрана добавка.

Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала. Същевременно в чл. 7, ал. 4 от ТЗ е предвидено, че всеки търговец има право да предяви иск за установяване на недобросъвестно заявяване или използване на фирма, за преустановяване на недобросъвестното използване на фирма и за обезщетение за вреди, когато фирмата е идентична или сходна с регистрираната по-рано фирма. От посочените разпоредби следва, че законът е въвел изискването за национална уникалност на фирмата на търговеца, като такава на вече регистриран търговец не може да бъде използвана от друг търговец. При това законът приема, че тази забрана е налице не само, когато се касае за пълна идентичност на фирмите, но и когато е налице сходство между тях. Това сходство трябва да е в такава степен, че да създава възможност за въвеждане в заблуждение на третите лица. В конкретния случай фирмата на дружеството, която е заявена за вписване е „АД МЕЛИОРА” ЕООД.

Същевременно, след извършената проверка в ТР се установява, че е налице предшестващо вписано търговско дружество с наименование

„АДМЕЛИОРА” ЕООД, ЕИК 205644008. Разликата между фирмите на двете дружества се състои само в разделянето на АД и МЕИЛИОРА в наименованието на дружеството, чиято първоначална регистрация се иска, с интервал, докато фирмата на вече регистрираното дружество се изписва в цялост без разделение между буквите.

Фирменото наименование е съществен правноиндивидуализиращ признак на търговеца като фирмата е означението, с което същия упражнява занятието и се подписва. Както се посочи, наименованието следва да притежава национална уникалност така, че да не въвежда в заблуждение третите лица – съконтрахенти. Фирмата е заблуждаваща не само, когато напълно съответства на такава на друг търговец, но и когато е сходна с нея.

Идентичността и сходството с регистрирана по-рано фирма са пречка за вписване на търговеца по арг. на чл. 7, ал. 2 и ал. 4 от ТЗ. Изводът за уникалност се основава на общата преценка за фонетично, визуално и смислово сходство, т.е. на общото впечатление, което фирмата създава като се отчита въздействието на нейните отличителни и доминиращи елементи. В конкретния случай, при спазване на правилата на българския език двете фирмени наименования се произнасят по идентичен начин. Същите се 4 състоят от едни и същи букви, в една и съща последователност, като единствената разлика между тях е наличието на интервал в наименованието на дружеството, чиято регистрация е поискана. Това различие е формално и не дава възможност за ясна различимост между двете наименования при използването им в устен разговор. Това създава възможност за въвеждане в заблуждение на участниците в търговския оборот относно действителния правен субект, с когото влизат в търговски правоотношения, с което се нарушава разпоредбата на чл. 7, ал. 2, изр. 2 от ТЗ. Предвид еднаквото звучене на двете наименования при изговарянето им и аналогичния начин на изписване следва, че е налице висока степен на сходство, което обуславя невъзможността за вписването на дружеството „АД МЕЛИОРА” ЕООД.

Независимо, че е налице минимална разлика при изписването на двете фирмени наименования, предвид наличието на интервал в едното, следва да се има предвид, че при упражняване на търговската си дейност търговските дружества влизат предимно в неформални преддоговорни и договорни правоотношения със съконтрахенти. Писмената форма за действителност на търговските сделки е необходима само по изключение в предвидените в закона случаи – чл. 293 от ТЗ. Поради това, за да се избегне възможността за заблуждение на трети лица относно идентификацията на дружеството, уникалността следва да е налице едновременно при изписване и при изговаряне на наименованието.

С оглед на изложеното, обжалваният отказ на длъжностното лице по регистрацията е правилен и като такъв следва да бъде потвърден.

На жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, тъй като жалбата е неоснователна и по силата на чл. 541 от ГПК същите остават за негова сметка.

По изложените съображения и на основание чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА отказ на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията peг. № 20240423123006/24.04.2024 г., за вписване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на заявените със заявление вх. No 20240423123006/23.04.2024 г. обстоятелства.

5

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.

Варна, в седмодневен срок от връчването му на жалбоподателя и на Агенцията по вписванията.

След влизането в сила на решението, препис от същото да се изпрати на Агенцията по вписванията.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 6