Решение № 1226 от 04.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1226 гр. София, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100513771 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20216586 от 29.11.2021 г. по гр. д. № 11452/2020 г. на СРС, 75 с в, А. Н. Л., родена на ******* г., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл.

86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 280, 92 лв., представляваща стойността на топлинна енергия за периода от м. 11.2017 г. до м. 04.2019 г. за топлоснабден имот - магазин, находящ се в гр. София, ул. „******* и сумата от 26, 77 лв., представляваща такса за отчитане на уредите за дялово разпределение за периода от м. 10.2017 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите считано от 28.02.2020 г., подаване на иска, до окончателното й изплащане, сумата от 38, 68 лв. представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за ТЕ за периода 31.12.2017 год. до 28.01.2020 год., както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК - 881, 44 лв. разноски по делото, съразмерно с уважената част от претенциите. Ответникът е осъден за разноски към СРС.

Исковете са отхвърлени за главницата за ТЕ - за разликата до пълния предявен размер от 286, 60 лв., както и изцяло е отхвърлен иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3, 93 лв., лихва за забава върху главницата за дялово разпределение и за периода от 01.12.2017 год. до 28.01.2020 г.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника А. Н. Л., чрез особения й представител, в частта, в която исковете са уважени. В нея се излагат доводи за незаконосъобразност и допуснати от СРС нарушения на процесуалния и материален закон при постановяване на решението. Основно се поддържа, че съгласно трайната практика на ВКС, когато ответникът е починал преди завеждане на делото е 1 недопустимо да се конституират наследниците му по закон по реда на чл. 227 ГПК.

Счита, че не е възникнало процесуално правоотношение с посочения в исковата молба ответник, който е починал още преди подаването й. Въпреки предоставеното от съда съдействие, ищецът не е доказал, че единствената наследница на В. Л. - А. Л., е приела наследството й, както й не е установил, че има адрес в РБ. Не е установено дали имотът е обитаем, в чия собственост е преминал след смъртта на собственицата, предеклариран ли е, както и дали до имота е доставяне ТЕ на конкретен потребител.

Поддържа, че не е доказано конкретното лице, което се е обогатило с доставената ТЕ.

Доказването единствено на обстоятелството, че конкретен имот е топлоснабден, не покрива предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл. 59 ЗЗД.

Неоснователно съдът е направил извод, че ответницата е ползвала ТЕ през процесния период, със стойността на която се е обогатила за сметка на ищеца. От доказателствата се установява, че ответницата не е ползвала имота лично, тъй като не живее в РБ.

Неоснователно е прието, че законната наследница следва да отговора за задълженията, без да са налице данни дали е приела наследството и кой стопанисва и ползва имота.

По отношение на лихвата за забава сочи, че след като ищецът изрично се позовава на липса на договорни отношения с ответницата приложение за забавата й намира именно правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, според която за да се постави ответника в забава е била необходимо покА., каквато не е изпращА. или получавА. от ответника, чиито адрес не е бил известен към момента на подаване на исковата молба. Поддържа, че искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е изцяло неоснователен. Моли да са отмени решението в оспорените части и да се отхвърлят изцяло исковете.

Въззиваемата стрА. - ищецът „Топлофикация София” ЕАД, оспорва жалбата в отговор, подаден в срока по чл. 263 ГПК и моли да се остави без уважение. Оспорва възраженията на ответника, изложени във въззивната жалба. Поддържа се, че става въпрос за претенция за доставена ТЕ за стопански нужди и че за имота е ползвА. ТЕ, чието заплащане ответницата дължи. Решението е обосновано и съобразено с константната практика на съдилищата по този тип спорове. Поддържа, че исковете са доказани по основание и размер и законосъобразно са уважени. Моли да се остави без уважение жалбата и да се потвърди решенето в оспорената част. Претендира разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице помагач „Техем сървисис" ЕООД не е взело становище по жалбата.

Настоящият състав, по реда на въззивната проверка, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалвА.та част, като по остА.лите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

СРС се е произнесъл по обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – установяване на задължения за неоснователно обогатяване от използвА. от ответниците ТЕ за стопански нужди и лихви върху задълженията.

Решението не се оспорва от ищеца в частите, в които исковете са частично отхвърлени, поради което в тези части е влязло в сила.

Относно законосъобразността на решението в оспорената от ответницата, чрез особения й представител, уважена част - само относно главницата за ТЕ и суми за дялово разпределение и лихви за забава върху сумите за доставена ТЕ, като съобрази доводите в жалбата, въззивният съд намира следното от правна стрА.:

Решението е валидно и допустимо постановено в оспорените части.

2

Неоснователно в жалбата се поддържа, че исковата молба е предявена срещу починалото лице В. Г. Л., поради което с него не е възникнало процесуално правоотношение и не е възможно да бъде заместено в производството от наследника си по закон по реда на чл. 227 от ГПК. Съдът констатира, че исковата молба е насочена срещу наследниците на В. Г. Л.. В производството са постъпили данни, че единствен неин наследник по закон е ответницата А. Л., поради което последната не е конституирА. като правоприемник по реда на чл. 227 ГПК, както се поддържа в жалбата, а е приета като ответник в производството, след направеното от ищеца уточнение с молба от 17.06.2020 г.

На следващо място, в правилно приложение на материалния закон СРС е приел, че с разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ изрично е предвидено, че облигационните правоотношения между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, каквито са ответниците, следва да бъдат обективирани в договор, сключен в писмена форма. Изискуемата, според императивната материалноправна норма на 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, специална форма за сключване на договора за продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и клиентите за небитови нужди, е форма за действителност на сделката.

В случая не е спорно, че претенцията касае ползвА. ТЕ за стопански нужди в имот – магазин. От копие от саморъчно завещание и нотариален акт № 9, т. VІ, дело № 1028 от 27.04.1993 г. се установява също, че процесният магазин, находящ се в гр.

София, ул. „*******, е придобит по завещание от В. Г. Л., наследодател на А. Л..

За този имот е имало сключен договор за наем сключен между наследодателя на ответника и ЕТ „М.С.", която, в качеството си на наемател, е сключила с ищеца Договор №18440/381454 от 10.02.2014 г. при ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София" АД на потребители в гр. София по чл.

149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, за срока на наемното правоотношение - 10.02.2014 г. до 01.10.2017 г. След изтичане на този срок не се твърди, нито се установява договорът за доставка на ТЕ да е подновен.

Следва да се посочи, че ответникът не е правил възражение в отговора на исковата молба, че не е приел наследството на В. Г. Л., поради което направеното такова възражение едва в настоящото производство съдът намира за преклудирано и не обсъжда.

По делото не се твърди, нито се установява да е сключва писмен договор с предмет доставка на ТЕ за процесния имот за исковия период. При липса на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Основателно СРС е направил извод, че правоотношенията между страните следва да се разглеждат на плоскостта на неоснователното обогатяване.

Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на друг дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да защити правата си. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД изисква установяване на следните елементи от стрА. на ищеца: 1). имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2). връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на 3 ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването;

3). липса на правно основание за имущественото разместване; 4). липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

В конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от ищеца, при пълно и главно доказване, на обедняването му до размера и количеството на доставената на ответниците през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответник а чрез консумиране на тази енергия в процесния имот и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че топлинната енергия е доставяна до имота при липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между страните.

В случая се от доказателствата се установява, че в процесния период ищецът е подавал в сградата топлоенергия, която е начислявА. съгласно ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. От заключенията на приетата без възражения пред СРС съдебно - техническа експертиза се изяснява, че е имало реално доставяне на топлинна енергия, според главните отчети на ФДР. В имота е имало 1 брой радиатор с ИРРО с дистанционно отчитане, а стойността на ТЕ за сградната инсталация се разпределя от ФДР съобразно отопляемите обеми на имотите.

В заключение въззивният съд споделя изводите, до които е достигнал СРС, че по делото е установено, че за процесния период м. 11.2017 год. - м. 04.2019 год. потребената в имота топлинна енергия е в размер на 280, 92 лв., която не е заплатена.

По отношение на сумите за дялово разпределение, в жалбата не са изложени никакви конкретни съображения, поради което основателно е присъдена и сумата от 26, 77 лв., представляваща такса за отчитане на уреди за дялово разпределение в периода от м. 10.2017 г. до м. 04.2019 г., съгласно неоспореното заключение на ССчЕ.

СРС е направил обоснован извод, че ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца и дължи заплащане на установените по делото суми.

По отношение лихвата за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното :

По въпроса за изпадането в забава на длъжника, настоящият състав споделя възраженията в жалбата, че в случая става въпрос за вземане, което не е свързано с конкретен срок за изпълнение и длъжникът ще изпадне в забава от момента на получаването на покА.та отправена от ищеца - при условията на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. При липса на покА. преди предявяване на иска, ответникът не е поставен в забава на плащането и не дължи лихви за забава.

Доколкото изводите на настоящият състав като цяло съвпадат с тези на СРС, решението следва да се потвърди в частите, в които са уважени главните искове по чл.

59 ЗЗД, вр. 149 ЗЕ и да се отмени само в частта, в която е уважен иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 38, 68 лв. лихва за забава за периода 31.12.2017 г. – 28. 01.2020 г.