Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 89 от 08.06.2023, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно гражданско дело 95/2023
Вид
Решение № 89
Подписан
08.06.2023
В сила
15.07.2023
Състав
Анелия Маринова Йорданова, Атанас Дечков Христов, Светлана Кънчева Чолакова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. ***, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на *** май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Й.

Членове:

Атанас Д. Христов

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Мариан В. Найденов като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20233300500095 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20 от 14.02.2023 г. постановено по гражданско дело № 202233201***22 по описа за 2022 година на Районен съд - ***, съдът е постановил следното:

ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с във вр. с чл.77, предл. трето ЗС, във вр. с чл. 5 ЗН, по отношение на К. Г. Н., ЕГН **********, и Р. Н. С., ЕГН **********, посочени и дв. с адрес в с. ***, общ. ***, обл. ***, ул. „*** ***“ ***, че Г. К. К., ЕГН ********** от гр. ***, ул. ******, със съд.адрес в гр. ***, ул. *****, чрез адв. Ем.С., АК – ***, е собственик на 460/ 1 270.00 (четиристотин и шестдесет/ хиляда двеста и седемдесет) ид. части, от следния съсобствен межу тях недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с предназначение Дворно място, находящ се в строителните граници на село ***, община ***, област ***, на ул. „*** ***“ *** и ***, целия с площ от 1 270.00 (хиляда двеста и седемдесет) кв.м., съгласно Скица № *** г. на Община – ***, съставляващ имот с пл. *** (*******) от *** (***) по плана на селото, одобрен със Заповед № 1292/ 1989 г., за който имот съгласно същия план е отреден парцел № *** в ***, при граници: *** и улица „*** ***“, имоти с пл. ***, без права на собственост върху построените в него жилищна сграда със застроена площ от 52.00 кв.м. и второстепенна сграда със застроена площ от 30 кв.м., съставляващи 1 територията на включения в имот пл. *** по актуалния ПУП на с. *** бивш имот с пл. *** (******) по плана на селото от 1932 г., повдигната в жълт цвят, заключена между т. 1, 2, 3, 4, 5 и 6 на Скица, приложение № 1 към приета СТЕ, която приподписана от съда, ведно със Скица № 328/05.07.2022 г. на Община – ***, представляват неразделна част от решението, на основание придобивна давност и наследство, и изменението на регулационния план на населеното място от 1932 г. през 1989 г., одобрен със Заповед № 1292/ 1989 г..

ОСЪЖДА К. Г. Н., ЕГН **********, и Р. Н. С., ЕГН **********, посочени и дв. с адрес в с. ***, общ. ***, обл. ***, ул. „*** ***“ ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, всяка една от тях да заплати на Г. К. К., ЕГН ********** от гр. ***, ул. ******, за направените от нея съдебни и деловодни разноски, по 610.00 (шестстотин и десет) лева.

ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал.2 от ГПК, Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство ***, *** рег. № ******* г., нот.дело ****** г. по описа на нотариус С. С., вписана в регистъра на НК с № ***, с район на действие съдебния район на РС – ***, с който по обстоятелствена проверка К. Г. Н., ЕГН **********, и Р. Н. С., ЕГН **********, посочени и дв. с адрес в с. ***, общ. ***, обл. ***, ул. „*** ***“ ***, са признати за собственици по давностно владение и наследство с равни права, на описания на стр. 1, т. 2, недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с предназначение Дворно място, находящ се в строителните граници на село ***, община ***, област ***, на ул. „*** ***“ ***, целия с площ от 1 360.00 кв.м., съгласно представена скица, а по удостоверение за данъчна оценка 1 250 кв.м., съставляващ имот с пл. *** от *** по плана на селото, одобрен със Заповед № 1292/ 1989 г., за който имот съгласно същия план е отреден парцел № *** в ***, при граници:

*** и улица „*** ***“, имоти с пл. ***, до размера на признатите с настоящото решение права на собственост на Г. К. К., ЕГН ********** от гр. ***, ул. ******, върху същия в съсобствеността, при права: 460/1 270.00 (четиристотин и шестдесет/ хиляда двеста и седемдесет) ид. части в полза на Г. К. К., ЕГН **********, и 810/1 270 (осемстотин и десет/ хиляда двеста и седемдесет) ид. части в полза на К. Г. Н., ЕГН **********, и Р. Н. С., ЕГН **********, при равни права между тях.

Недоволни от това решение, останали К. Г. Н. и Р. Н. С., които го обжалват, чрез пълномощника си адвокат П. К. М. от АК - ***. Считат, че решението е недопустимо, тъй като не е бил конституиран като страна П. И.

С., който е съпруг на ответницата Р. Н. С., въпреки че процесния имот е придобит в режим на СИО. Ето защо, се моли решението да бъде обезсилено и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. При условие на евентуалност се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Ето защо, моли същото да бъде отменено, като вместо него бъде постановено решение, с което исковите претенции бъдат отхвърлени. Сочи се че, ищцата не е 2 посочила периода през който наследодателят й К. К. О. е владял имота. Съдът бил сезиран единствено с иск за признаване право на собственост върху идеални части от процесния имот, а е признал право на собственост на ищцата върху реални части от имота. Ако има грешка в Подробния устройствен план, то съществува друг законов ред, който не може да бъде предмет на разглеждане на настоящото дело. Неправилно съдът кредитирал с доверие показанията на водените от насрещната страна свидетели. Излагат подробни съображения. Претендира разноски. Представя и моли да се приеме препис от Нотариален акт за покупко - продажба на недвижими имоти от *** с ***, том ***, рег. *****, дело *** от 2022г. на И. Б. – Й. - нотариус в район на действие РС - ***, с рег. № *** на НК.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, при редовно връчени книжа /л.26 ОС/, от насрещната по жалбата страна не е депозиран отговор.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването въззивниците не се явяват. Явява се пълномощникът им адвокат П. К. М. от АК – ***. Моли производството по делото да бъде прекратено, поради неотстраняването в срока по чл. 129, ал.2 ГПК на нередовностите в исковата, каквито указания е дал въззивния съд с определението по чл. 267 ГПК с № 153 от 12.04.2023г. Поддържа жалбата и излага подробни съображения.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването въззиваемата не се явява. Явява се пълномощникът Й.двокат Е. И. С. от АК – ***. Твърди, че в исковата молба не са били допуснати нередовности, поради и което въззивният съд не е следвало да дава указания за отстраняването на същите. На следващо място твърди, че поради липса на контакт с ищцата, за съобщението за отстраняване на нередовностите в исковата молба, което е получила на 18.04.2023г. /л. 36 ОС/, е успяла да уведоми на ищцата едва на 11.05.2023г. Ето защо, депозираната на 15.05.2023г. молба за отстраняване на нередовностите в исковата молба /л.48 ОС/ е подадена в едноседмичния срок по чл.129, ал.2 ГПК, считано от 11.05.2023г. / когато е уведомила ищцата /.

Оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Излага подробни съображения, представя и писмени бележки. Прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК относно претендираното от насрещните страни адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.

***СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, намира, че въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно, но въззивният съд го намира за 3 недопустимо по следните съображения:

Въззивният съд е констатирал, че исковата молба, по повод на която е било образувано исковото производство, е нередовна поради констатирани в нея недостатъци.

По възражението на ищцата, че в исковата молба не са допуснати нередовности, поради и което съдът не е следвало да дава указания за отстраняването им, по реда на чл. 129, ал.2 във вр. ал.4 ГПК.

В случай когато в исковата молба ищеца се позовава на придобивна давност следва изрично да посочи началния и крайния момент на давностното владение. Така и Решение № 51 от 27.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4968/2015 г., I г. о., ГК. В процесната искова молба ищцата не е посочила и периода от време, през който твърди че е владяна частта от имота, за да може да се прецени дали е било допустимо по действащите през този период от време правни норми придобиването по давност на реална част от имот или на ид. ч. от него при осъществявано владение върху съответната реална част. Така и Решение № 8 от 2.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1673/2020 г., I г. о., ГК.

В обстоятелствената част на исковата молба ищцата твърди, че е собственик на идеални части от имот с пл. ***, който имот реално назад във времето и понастоящем никога не е бил един. Винаги е съществувал като два самостоятелни, оградени имота – парцел *** и парцел ***. Ищцата твърди, че е собственик и на парцел *** /***/, а ответниците са собственици на парцел *** /***/ . В петитума на исковата молба се прави искане за приемане на установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на идеални части от имот с пл. *** /въпреки, че в обстоятелствената част твърди, че този имот винаги е съществувал като два самостоятелни имота – единия собственост на ищцата, а другия - на ответниците/. Дори пред въззивната инстанция с молба с вх. № 2056 от 15.05.2023г. /л. 48 гръб, абз.1, изр.2/ ищцата изрично твърди, че имота на който е собственик „преди, реално и по старите планове имота беше самостоятелен обект – * * * и ***, но по сега действащия план, поради грешка в заснемането този имот представлява част от имот *** “.

Въззивната инстанция отчита, че съдържанието на обстоятелствената част на исковата молба сочи на предприета от ищцата защита при условията на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, доколкото поддържа наличие на грешка/ непълнота, състояща се в заснемане по кадастралния план, без да са взети предвид имотните граници, отговарящи на правото на собственост. Изложението в обстоятелствената част не оставя съмнение, че се търси защита при условията на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. При съобразяване на изложеното в обстоятелствената част, РОС приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, в която е налице несъответствие между изложението на обстоятелствата по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, на които се основава иска (че поради грешка/неълнота в кадастралния план не е заснета границата между парцели с №№* * * и ***, поради която грешка/непълнота двата 4 парцела са заснети и нанесени като един общ имот с планоснимачен ***) и исканията по чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК (признаване право на собственост върху идеална част от грешно нанесения общ имот с планоснимачен ***).

Наличието на съответствие между основание и петитум е предпоставка както за надлежното упражняване на правото на иск, така и за ефективното упражняване на правото на защита от страна на ответника. Допуснатият от първоинстанционния съд пропуск да изиска уточнения по реда на чл. 129, ал.

1 и 2 ГПК бе констатиран от въззивния съд, но въпреки дадените указание на ищцата, не бе отстранен. Вж. Решение № 60152 от 14.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4144/2020 г., II г. о., ГК, Решение *** от 3.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 125/2016 г., I г. о., ГК, Определение № 159 от 3.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2694/2017 г., I г. о., ГК.

Предвид констатираните нередовности и в съответствие със задължителните указания, дадени с т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2001 по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК, ВКС, с определение № 153 от 12.04.2023г. /л.2732 ОС/, въззивният съд е указал на ищцата да отстрани недостатъците в нея в едноседмичен срок от получаване на съобщението на съда. Съдът изрично е предупредил страната за последиците при неизпълнение на дадените указания – връщане на исковата молба, обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството, на осн. чл. 129, ал.3 вр.ал.4 ГПК.