Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 76 от 17.01.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1876/2022
Вид
Решение № 76
Подписан
17.01.2023
Състав
Елизабет Петрова, Катерина Рачева, Мария Райкинска

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.162, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 166, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 166, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 167, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.167, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.170 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.173, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 174 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.2, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 139, ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 181, ал. 1 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. София, 17.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20221000501876 по описа за 2022 година при участието на секретар Елеонора Михайлова, за да се произнесе, взе предвид следното:

След обезсилване на решение № 52 от 06.03.2019 г. по гр.д.№3383/2018 г. на САС в частта, с която е потвърдено решение №1108 от 02.03.2018 г. по гр.д.№ 2/17 г. на ОС Благоевград, в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. М. срещу УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД и „ГБ – Британия Сейнт Дейвидс” ЕООД главен иск за установяване на недействителност на договор за учредяване на ипотека, обективиран в н.а. № 93 от 2007 г., предявен на основание чл.162, ал.2 от ЗЗД (поради липса на идентичност между собственика на имота при неговото възникване и лицето, подписало/учредило ипотеката върху него), и евентуалните искове за установяване на недействителност на договора за ипотека, предявени на основание чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД (поради невъзможен предмет – липса на обремененото право на строеж към момента на учредяване на ипотеката), чл.26, ал.2 вр. чл.170 от ЗЗД (поради невъзможен предмет – неопределеност на част от вземането, за чието обезпечаване се ипотекират процесните имоти и тяхното място в механизма на погасяване), чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД (поради накърняване на добрите нрави), по отношение на имоти с идентификатор № *** и идентификатор № ***, както и потвърденото решение

№1108 от 02.03.2018 г. по гр.д.№ 2/17 г. на ОС Благоевград в посочената част, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС Благоевград като първа инстанция.

При новото разглеждане с решение № 453 от 05.11.2021 г. по гр.д. 323/2021 г. ОС Благоевград, 13 състав е признал за установено по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от Д. М. срещу „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД и „ГБ – Британия Сейнт Дейвидс” ЕООД, с ЕИК: 160055625, че в полза на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК 831919536 въз основа на договор за ипотека, извършен с нотариален акт № 93, т.IV, рег. № 3057, д. № 651/2007г., вписан в Службата по вписванията с вх.рег. № 6682/10.10.2007 г., акт № 172, т. 3, д. № 6128/2007 г., с длъжник „ГБ-БРИТАНИЯ СЕЙНТ ДЕЙВИДС" ЕООД, ЕИК 160055625, не съществува ипотечно право върху самостоятелни обекти в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД 18- 81/10.12.2009г. на ИД на АГКК, 1 както следва: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, на първи жилищен етаж в сградата, с адрес на имота: гр.***, м.“***“, ет.1, ап. С9, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой на нивата – 1, с площ от 26,53 кв.м., прилежащи части :тераса 12,48 кв.м. и 0,45%=8,15 кв.м. идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата :на същия етаж – ***, под обекта – няма; над обекта – *** и самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, на първи жилищен етаж в сградата, с адрес на имота: гр.***, м. “***“, ет.1, ап.С13, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой на нивата – 1, с площ от 27,39 кв.м., прилежащи части :тераса 8,64 кв.м. и 0,42%=7,63 кв.м. идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***, под обекта – няма; над обекта – ***, поради липса на идентичност между собственика на имота при неговото възникване и лицето, подписало акта за обременяването му с тежест.

Ответникът „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД е подал въззивна жалба вх. № 11 от 04.01.2022 г. срещу решението с оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост.

Неправилно било прието, че след като ипотеката е учредена под условие, тя ще произведе действие от момента на възникването на имота, а не от момента на сключване на договора за ипотека и неговото вписване. Моментът на възникване на ипотеката е вписване на договора за ипотека. Ипотечното право следва обремененото с ипотека суперфициарно право, респ. обременената с ипотека земя и по отношение на построеното върху нея, независимо в чия собственост се намира то. Именно в момента на възникване на вещта, която е изградена въз основа на отстъпено суперфициарно право, което е било обременено с ипотека, ипотечното право ще се разпростре и върху тази корпорална вещ, независимо в чия собственост се намира тя - вкл. и ако междувременно обремененото право на строеж е било прехвърлено на трето на собствеността върху земята лице, какъвто бил настоящият случай.

С молба вх. № 665/ 21.01.2021 г. адв. Т. Н., като пълномощник на „Уникредит Булбанк“ АД, е поискал допълване на постановеното по делото решение № 453/05.11.2021 г., като в мотивите към допълнителното решение съдът се произнесе по въпроса за възстановената висящност на евентуалните искове и несбъдването на вътрешно процесуалното условие за разглеждането им, както и в диспозитива на допълнителното решение да бъде постановено, че се оставят без разглеждане евентуалните искове.

С решение № 106 от 07.03.2022 г. по гр.д. 323/2021 г. ОС Благоевград, 13 състав е оставил без уважение молбата за допълване на постановеното по делото решение.

Срещу това решение е постъпила въззивна жалба вх. № 3656/04.04.2022 г. от адв. Т. Н., като пълномощник на „Уникредит Булбанк“ АД, като искането към въззивния съд е то да бъде отменено и делото да бъде върнато на ОС Благоевград за произнасяне по същество по молбата за допълване.

Постъпили са отговори от ищцата, ответник по жалбите, в които се твърди тяхната неоснователност и правилност на изводите на съда.

„ГБ – Британия Сейнт Дейвидс” ЕООД, въззивен жалбоподател на основание чл. 265, ал. 2 ГПК, не е заявил становище в процеса.

Производството е образувано по двете въззивни жалби. Страните не са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание и в писмени защити процесуалните представители на банката и на ищцата поддържат позициите си.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. Исковете са допустими, доколкото ищцата е обосновала правния си интерес от предявяването им с насоченото срещу имотите принудително изпълнение по изпълнително дело с взискател вторият 2 ответник за събиране на задължения на първия ответник. Това обстоятелство се установява от приложените доказателства.

Предмет на разглеждане в настоящото производство при повторното разглеждане са следните искове на Д. М. срещу „ГБ – Британия Сейнт Дейвидс” ЕООД и УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД: главен иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 170 ЗЗД вр. чл.167, ал. 3 от ЗЗД за установяване по отношение на „Униkредит Булбанк” АД, че банката не е носител на ипотечно право върху имоти в гр. Банско с идентификатор № *** и идентификатор № *** поради нищожност на договора за учредяване на ипотека между банката, в качеството на ипотекарен кредитор и „ГБ – Британия Сейнт Дейвидс” ЕООД, в качеството на ипотекарен длъжник предвид липса на идентичност между собственика на имота при неговото възникване и лицето, подписало, респективно учредило ипотеката върху него; при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 170 ЗЗД вр. чл. 167, ал. 2 ЗЗД за установяване, че банката не е носител на ипотечното право на основание нищожност на договора за учредяване на ипотека поради невъзможен предмет - липса на обремененото право на строеж към момента на учредяване на ипотеката; при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 170 ЗЗД вр. чл. 167, ал. 2 ЗЗД за установяване, че банката не е носител на ипотечното право на основание нищожност на договора за учредяване на ипотека поради невъзможен предмет - неопределеност на част от вземането, за чието обезпечаване се ипотекират процесните имоти и тяхното място в механизма на погасяване; при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 26, ал.1, пр.

3 от ЗЗД за установяване, че банката не е носител на ипотечното право на основание нищожност на договора за учредяване на ипотека поради нарушение на добрите нрави.

Няма въззивни доводи срещу правната квалификация на предявените отрицателни установителни искове по чл. 124 ГПК във вр. чл. 26 от ЗЗД във вр. чл. 170 във вр. чл. 167, ал.

3 от ЗЗД във вр. чл. 166, ал. 2 от ЗЗД и в частта разпределение на доказателствената тежест последните две изречения следва да се четат, „че ипотечното право на „Уникредит Булбанк“ АД не се разпростира върху собствените на ищеца апартаменти поради наличие на посочените в исковата молба пороци на сделката за учредяване на договорна ипотека не при сключването й, а по отношение на нейното изпълнение, водеща до нейната частична недействителност спрямо имотите“.

Няма спор по фактите пред настоящата инстанция. Ищцата Д. М. и ответникът „ГБ Британия Сейнт Дейвидс“ ЕООД на 20.02.2007 г. са сключили предварителни договори за продажба право на строеж на недвижим имот и строителни и довършителни работи, по силата на които ответникът се е задължил да прехвърли на ищцата правото на строеж върху два апартамента - № С9 с квадратура от 26,53 кв.м., и № С13, с площ от 27,39 кв.м., и двата на партерен етаж, в сграда Сейнт Дейвидс, която ще бъде построена в поземлен имот № 151063 в м."***", гр. ***. Дружеството се задължило да извърши всички строителни и довършителните работи за построяване на обектите и да ги предаде на купувача[1]в срок до 31.05.2008 г. Страните са се съгласили окончателните договори да се сключат преди завършване на покрива на сградата, но не по-късно от 30.10.2007 г. срещу заплащане на продажна цена и стойност на строителни и довършителни работи, определени в чл. 5, ал. 1 на всеки от договорите. В чл. 7, ал. 1 и от двата договора е уговорено дружеството да не ипотекира правото на собственост върху терена. С анекси от 3.09.2007 г. към двата договора е уговорено в чл. 6, ал. 1, че продавачът има право да ипотекира правото на строеж в полза на банка, в случай че бъде отпуснат инвестиционен заем за финансиране на строителството и довършителните работи.

Върху посочения поземлен имот, ведно с правото на строеж върху него, включващо правото да се построи жилищен комплекс за сезонно ползване "Сейнт Дейвидс", съгласно одобрен архитектурен проект от 24.11.2006 г., ответното дружество е учредило в полза на другия 3 ответник „Униkредит Булбанк“ АД договорна ипотека, обезпечаваща отпуснат банков кредит - нотариален акт № 93 от 10.10.2007 г., том ІV, рег. № 3057, дело № 651/2007 г.

(копие на л. 225 от преписката на ОС Благоевград при първото разглеждане, представеното с исковата молба копие е нечетливо). От посочения нотариален акт и от представен по делото договор за банков кредит се установява, че във връзка с последния (сключен на 9.10.2007 г. – л. 206 от преписката на ОС Благоевград при първото разглеждане) на „ГБ Британия Сейнт Дейвидс“ ЕООД е отпуснат заем на стойност от 3 450 000 евро.

С нотариален акт № 59 от 15.11.2007 г., том V, рег. № 3516, дело № 796/2007 г. ищцата е закупила правото на строеж за построяване на двата процесни апартамента № С9 и № 13, на партерния етаж в сграда Сейнт Дейвидс.

По делото са представени разрешение за строеж № 384 от 24.11.2006 г., акт за приемане на конструкцията от 03.12.2007 г., констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 09.03.2009 г. (съответно на л. 119, л. 124 и л. 146 от преписката на ОС Благоевград при първото разглеждане). Страните не спорят, че строежът на процесната сграда е разрешен въз основа на одобрен на 24.11.2006 г. проект (идеен проект) и е изпълнен въз основа на този проект, като е наличен и одобрен на 08.02.2007 г. технически проект (следваща фаза на идеен проект съгласно чл. 139, ал. 1 ЗУТ). По делото са представени две схеми от Службата по геодезия, картография и кадастър в гр. Благоевград (л. 64, 65 от преписката на ОС Благоевград при първото разглеждане), издадени на 15.12.2016 г. относно двата процесни имота на първи етаж (партерен, доколкото под обекта няма други обекти), посочени по квадратура и граници, така както са описани в нотариалния акт, с който е продадено правото на строеж и този, с който е учредена договорната ипотека. Обектите са посочени като собственост на ищцата Д. М..