Решение № 260177 от 17.05.2021, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 199/2021
- Вид
- Решение № 260177
- Подписан
- 17.05.2021
- В сила
- 28.06.2021
- Състав
- КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ НЕНЧЕВ, МАРИАНА ИЛИЕВА ДИМИТРОВА, АЛБЕНА ГЕОРГИЕВА ПАЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ал. 3 т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за собствеността
- чл. 183 ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл. 19 · Семеен кодекс
- чл. 19 ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 19 ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 21 · Семеен кодекс
- чл. 27 · Семеен кодекс
- чл. 28 · Семеен кодекс
Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: ……260177……. Година 2021г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ
На 17. 05. 2021 година
В публично( закрито) заседание , в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ПАЛОВА
СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА МАРИАНА ДИМИТРОВА
ПРОКУРОР: ……………………… като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д . № 199 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд Пещера е сезиран с искова молба,подадена от М.Г.М. ,
ЕГН **********,*** , лично и като майка и законен представител на малолетното си дете С.Д.Н., ЕГН **********,***, против М.С.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес ***.
С исковата молба е предявен отрицателен установителен иск.
С Решение № 260026/ 08.01.2021г. на районен съд Пещера, постановено по гр. д. № 561/2020г. по описа на същия съд, предявения иск от малолетното дете е оставен без разглеждане , като процесуално недопустим ,а другият иск е отхвърлен , като неоснователен. Присъдени са разноски в полза на ответника по иска.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство, чрез пълномощника на страните. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважат предявените искове. Прави се искане за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна . В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила . Прави се искане за присъждане на съдебно-деловодните разноски във въззивното производство .
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение, които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл.
235 от ГПК, прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна в процеса.
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл.
269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение и за неговата процесуално недопустимост. Възраженията касаят неправилността на съдебното решение.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
І.Какви обстоятелства са изложени в исковата молба и какво е направеното искане (петитума на иска).
На 11. 06. 2006г. ищцата М.Г.М. *** с лицето Д.С. Н. от гр. Б.. От брака си имат родено едно дете, ищеца С.Д.Н.
,роден на ***г.
От заключението на приетата по делото СТЕ, скиците към тази експертиза и скиците ,издадени от службата по ГКК гр. Пазарджик се установява ,че в процесния имот 1404 в кв.41 по плана на гр.Б. има построени 4 сгради. Предмет на исковата молба е сградата с ИД № 502.1404.2. , представляваща еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 65 кв. , както и двете селскостопански сгради построени в имота със застроена площ от 21 кв. м. и 12 кв. м., с ИД №502.1404.3. и 502.1404.4.
В исковата молба ищцата твърди ,че жилищната сграда от 65 кв.м е построена по време на брака с лицето Д.С. Н., през периода 2007г. –
2008г. Твърди се ,че през 2013г. бракът бил прекратен с развод,а на 25. 02.
2019г. лицето Д.С.
Н. е починал , като е оставил за свой единствен наследник малолетния С.Д.Н. . Твърди се в исковата молба ,че жилищната сграда от 65 кв.м. е построена със съвместен принос на двамата съпрузи. Съвместният принос на съпруга Д.С. Н. се изразява във влагането на средства и пари. Съвместният принос на ищцата М.Г.М. се изразява в полагането на грижи за детето С.Н.. Твърди се,че след смъртта на Д.С. Н. жилищната сграда е съсобствена между детето С.Н. и неговата майка М.М. . Детето С.Н. е собственик по наследство на ½ ид. част от жилищната сграда. Майката М.М. е собственик на другата ½ ид.част от жилищната сграда, придобита в резултат на съвместния принос на двамата съпрузи .
В исковата молба са изложени обстоятелства за това ,че ответницата М.С.Г. (сестра на починалия Д.С. Н.) предявява претенции към ½ ид. част от имота , описан в исковата молба с твърдението ,че тази част от имота е нейна лична собственост,придобита по наследство и въз основа на участие в строителството на сградата от 65 кв.м.
Искането , което е направено е да се приеме да установено по отношение на ответницата ,че тя не е собственик на ½ ид. част от имота ,който е описан в исковата молба .
ІІ.
По процесуалната допустимост на предявените искове .
Искът на детето С.Д.Н. е процесуално недопустим.
Въпросът с правния интерес от предявяването на отрицателния установителен иск е разрешен с приемането на ТР № 8/ 27. 11. 2013г. на ОСГК на ВКС. В мотивите на решението е посочено ,че правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск е налице, когато:
- ищеца заявява самостоятелно право върху вещта предмет на спора ;
-при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същи обект;
-когато ищеца има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция ,ако отрече правата на ответника ;
Наличието на правен интерес се преценява конкретно ,въз основа на обосновани твърдения, въведени в исковата молба . В обстоятелствената част на исковата молба ищците твърдят, че ответницата М.С.Г. признава и не оспорва обстоятелството ,че детето С.Н. е собственик на половината от спорната жилищна сграда от 65кв. м. по силата на наследственото правоотношение. Твърди се в исковата молба ,че ответницата оспорва единствено правата на ищцата М.М. върху останалата 1/ 2 ид. част от имота , като твърди ,че тя няма принос в построяването на жилищната сграда. Това се установява и от отговора неа исковата молба , в който ответницата М.Г. признава правата на детето С.Н. върху половината от жилищната сграда , но оспорва правата на ищцата М.М. върху другата половина от имота с твърдението ,че ищцата няма принос в построяването на сградата . При положение ,че ответницата не оспорва правата на детето върху половината от жилищната сграда ,че ищците не заявяват самостоятелни права върху ½ ид. част от имота и няма конкуренция на права върху тази част от имота, за ищеца С.Н. не съществува правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за половината от спорната жилищна сграда , тъй като по делото няма спор между страните ,че тази половина е негова индивидуална собственост по силата на наследственото правоотношение.Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск съществува единствено в полза на ищцата Мадалена М., която оспорва правата на ответницата върху другата ½ ид. част от имота с твърдението ,че тази част от имота е нейна собственост по силата на чл. 21 от СК. Спорът за собственост е между ищцата М.М. и ответницата М.Г. по отношение на половината от жилищната сграда от 65 кв. м.
Спор за собственост върху другата ½ ид. част от имота по делото няма . Ищецът
С.Н. не оспорва правата на ответницата М.Г. върху другата половина от имота, която не е негова собственост. Тези права се оспорват единствено от ищцата М.М..
Ето защо ,районния съд , като е оставил без разглеждане иска на детето С.Н. и е прекратил производството по делото по отношение на този ищец поради липсата на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт.
ІІІ.Искът на майката М.М. върху другата ½ ид.част от имота е неоснователен.
По делото е представен нот. акт № 103/ 10. 06. 1986г. за право на собственост върху недвижим имот,придобито по силата на обстоятелствена проверка . От този нот. акт се установява ,че дворното място, върху което е построена жилищната сграда е принадлежало на съпруга Д.С. Н.,неговата майка С.Т.Н. е сестра му М.С.Г. ,при равни права върху имота ,а именно по 1/3 ид. част. От представената по делото техническа документация на жилищната сграда ,със застроена площ от 65 кв. м. и от заключението на приетата по делото СТЕ се установява ,че жилищната сграда е построена върху дворното място ,описано в нот. акт № 103/ 1986г. Данните по делото сочат ,че жилищната сграда е построена в периода 2007г.-2008г.
, когато е завършена окончателно. След построяването сградата е станала съсобствена между собствениците на земята , при равни права , по силата на приращението по чл. 92 от ЗС , тъй като по делото не установена друга уговорка между собствениците на земята . В тази връзка следва да се отбележи ,че извода на районния съд за това ,че съсобственика Д. Н. не е станал собственик на сградата след построяването й , по силата на Декларацията от 13. 09. 2005г., е правилен. Тази декларация не е учредила в полза на съсобственика надлежно право на строеж ,за да се приеме ,че след построяване на сградата съсобственика Д. Н. е станал собственик на сградата,тъй като не са спазени разпоредбите на чл. 18 от ЗЗД и чл. 183 ал.1 от ЗУТ ( ред. Дв. бр. 65/ 22. 07. 2003г. ). В случая никакво правно значение няма обстоятелството на чие име са издадени строителните книжа и кой от тримата собственици на земята е построил сградата, при липсата на уговорка между тях за собствеността на сградата след нейното построяване. Независимо от това следва да се отбележи ,че разрешението за строеж и протокола за откриване на строителна площадка, определяне ниво на строежа и строителна линия са издадени на името и на тримата съсобственици. Следователно ,към 2008г. жилищната сграда е била съсобствена между Д.С. Н.,неговата майка С.Т.Н. е сестра му М.С.Г. ,при равни права върху имота ,а именно по 1/3 ид. част. От представените по делото писмени доказателства се установява ,че ищцата М.М. и лицето Д. Н. са сключили гр. брак на 11. 06. 2006г.
Бракът е прекратен с развод на 02. 12. 2013г. Жилищната сграда е придобита по време на брака с ищцата М.М. ,при условията на „съвместен принос“ по смисъла на чл. 19 от СК
,ред. 1985г.( отм.) По силата на посочената правна норма СИО е станала само 1/3 ид. част от жилищната сграда , тъй като към момента на придобиването такива са били правата на съпруга Д. Н.. В тази връзка е неоснователно възражението на ответницата по иска М.Г. за това ,че липсва съвместен принос в придобиването на имота, тъй като съпругата М.М. никога не е живяла в гр. Б.. В текста на чл. 19 ал. 2 от СК ,ред. 1985г. , е посочено ,че съвместния принос може да се изрази във влагането на средства и труд , в грижи за децата и работа в домакинството . В исковата молба ищцата М.М. сочи ,че нейния принос се изразява в гледането на детето С.Н. ,а приноса на съпруга Д. Н. се изразява във влагането на средства и труд.
Тези твърдения са доказани в съдебното производство .По делото е установено ,че по време на строежа съпругата
М.М. *** при майка си , където е полагала грижи по отглеждането на детето . По това време съпруга Д. Н. е живял в гр. Б., като със свои средства и труд е построил жилищната сграда. Съдът счита ,че по делото безспорно е установен приноса на съпругата в построяването на жилището ,въпреки ,че съпругата не е живяла в гр. Б.. Безспорен по делото е факта,че по време на строителството, през периода 2007г. – 2008г. , майката е живяла заедно с детето в гр. В.Т. ,където детето е било отглеждано от нея. Съдебната практика на ВКС еднозначно приема ,че презумпцията за съвместен принос по чл. 19 ал. 3 от СК, ред
1985г. ( отм.)ще бъде оборена само когато фактическата раздяла се изразява в пълно духовно , физическо и икономическо отчуждение на съпрузите . Самият факт на разделно живеене на съпрузите не може да се приравни на фактическа раздяла ,когато съпруга работи в друго населено място или в друга държава. Фактическата раздяла по време на придобиването на недвижимия имот трябва да има траен характер , като е довела до прекъсване на всякакви духовни , физически и икономически връзки между съпрузите (виж Р. № 1372 /28. 01. 2009г. по гр. д. №
Разпечатката съдържа 58 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2c49b617-841a-4490-8fa1-6f45e4251a5e