Решение № 8426 от 09.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8426 гр. София, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА

Гражданско дело № 20231110101828 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на [фирма] срещу Н. С. В., С. П. Х. и М. П. В., с която са предявени обективно и субективно съединени установителни искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищцовото дружество сумите, както следва: по отношение на Н. С. В. - сумата 585.25 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер *** за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /15.07.2021 г./ до изплащане на вземането; сумата 74,34 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 06.07.2021 г.; сумата 10,30 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /15.07.2021 г./ до изплащане на вземането, както и сумата 1, 97 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 06.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. No 41443/2021 г. по описа на СРС, 88 състав; по отношение на С. П. Х. - сумата 585.25 лв. – главница, представляваща цена на 1 доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер *** за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /15.07.2021 г./ до изплащане на вземането; сумата 74,34 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 06.07.2021 г.; сумата 10,30 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /15.07.2021 г./ до изплащане на вземането, както и сумата 1, 97 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 06.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. No 41443/2021 г. по описа на СРС, 88 състав; по отношение на М. П. В. - сумата 585.25 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер *** за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /15.07.2021 г./ до изплащане на вземането; сумата 74,34 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 06.07.2021 г.; сумата 10,30 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /15.07.2021 г./ до изплащане на вземането, както и сумата 1, 97 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 06.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. No 41443/2021 г. по описа на СРС, 88 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че всеки от ответниците е съсобственик на 1/6 ид.ч. от процесния имот, находящ се в г****, до които е доставяна топлинна енергия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до топлоснабдения имот, собственост на ответниците, топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в ОУ срок. Счита, че ответниците са в забава, поради което дължат и обезщетение за забава върху изискуемите главници. Ето защо моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

Ответниците Н. С. В., С. П. Х. и М. П. В. са подали отговор на исковата молба чрез редовно упълномощения процесуален представител адв. Б. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с които не оспорват, че са съсобственици и всеки от тях притежава 1/6 ид.ч. от процесния 2 имот и изрично заявяват, че не оспорват исковата претенция. Поддържат, че не ползват имота и не следва да понасят разходите за отопление. Твърдят, че имотът се ползва от А. К.

Ч. и тя следва да заплаща дължимите разходи.

С определение от 30.05.2023 г. е конституирана по делото като трето лице-помагач на страната на ответниците – А. К. Ч..

При условията на евентуалност, по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК, са предявен и приети за съвместно разглеждане с определение от 30.05.2023 г. субективно съединени обратни осъдителни искове от Н. С. В., С. П. Х. и М. П. В. против А. К. Ч. за осъждането на ответницата да заплати на всеки един от ищците сумата 585.25 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер *** за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата 74,34 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 06.07.2021 г.; сумата 10,30 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху двете главници.

Ищците твърдят, че имотът – апартамент № 25 в *** е съсобствен между тях и А. К.

Ч., която притежава 1⁄2 ид.ч. от имота. Сочат, че жилището е топлоснабдено с ID номер ***, номер на инсталация 4000167861. Заявяват, че жилището се ползва от ответницата, която не ги допуска в него, поради което е предявен иск за делба и е образувано гр.д. № 62581/2019 г., което е във втора фаза на делбата. Според ищците разходите за отопление са консумативни такива и следва да се поемат от ползвателя на имота, поради което в случаи, че предявените срещу тях субективно и обективно съединени установителни искове от [фирма] бъдат уважени, искат ответницата А. К. Ч. да бъде осъдена да им заплати претендираните суми. Претендират разноски.

Книжата по обратния иск са връчени на А. К. Ч. на 18.09.2023 г. и в срока за отговор на исковата молба не е постъпил такъв.

С определение от 17.01.2024 г. е конституирано трето лице-помагач на ищеца – [фирма].

В открито съдебно заседание ищецът, представляван от юрисконсулт П., поддържа предявения иск. Претендира разноски.

Ответниците, представлявани от адв. Б., искат предявеният обратен иск да бъде уважен.

Третото лице помагач на ответниците и ответник по обратния иск А. К. Ч. не се явява и не се представлява.

Третото лице-помагач [фирма] не изпраща представител. Изразява становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

3

2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените главни искове са субективно съединени и намират правната си квалификация в чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 41443/2021 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 26.07.2021 г.

Заповедта е връчена на Н. С. В., С. П. Х. и М. П. В. и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК всеки от тях е подал възражение, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.

Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По основателността:

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и всеки един от ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото, съдът приема за установено, че в рамките на исковия период ответниците се легитимират като собственици на процесния недвижим имот, респ. те следва да отговарят за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същия, съобразно обема на участието си в съсобствеността. Видно от приетия като доказателство Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, 4 придобит по наследство от 31.03.1993 г. А. К. Ч. и П. К. В. са придобили по наследство процесния имот, а именно – апартамент № 27, находящ се в ***. При съобразяване на разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от Закона за собствеността, а и доколкото липсват твърдения в обратен смисъл, съдът приема, че в случая А. К. Ч. и П. К. В. са били съсобственици при равни квоти, т.е. всеки един от тях притежава по ½ ид.ч. от имота. Приет като писмено доказателство е и препис от искова молба, предявена от Н. С. В., С. П. Х. и М. П. В. против А. К. Ч., в която ищците са заявили, че са наследници по закон на починалия П. К. В., като Н. С. В. е негова преживяла съпруга, а С. П. Х. и М. П. В. са негови деца, респективно всеки от тях притежава по 1/6 ид.ч. от процесния имот по арг. от чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството. По делото е прието като доказателство писмо от Столична община, Район Младост, видно от което блок със строителен номер 209А, вход А, Б, В и Г – ж.к. *** има граждански номер ****. По отношение на идентификацията на имота е приложен и Констативен протокол от 26.01.2012 г., видно от който административният адрес *** е идентичен с адрес *** по номерация в информационната система на [фирма]. Ответниците не оспорват качеството си на потребители, нито че са съсобственици на процесния имот, като всеки от тях притежава 1/6 ид.ч. от имота. С оглед на изложеното, съдът приема, че Н.