Решение № 6332 от 03.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6332 гр. София, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20251110149146 по описа за 2025 година намери следното:

Подадена е искова молба от З.К.Б.И. против Д.Б.Ж.З. с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1765 лева – заплатено обезщетение на трето лице по застраховка Каско, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди, че на 20.12.2023г. на АМ - Т., в посока гр.П., се реализирало ПТП с участието на МПС марка “Ивеко”, с рег.

№ *** и МПС марка “Опел Астра”, с рег. № ***. Според Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, водачът на МПС марка “Ивеко”, застрахован по застраховка Гражданска отговорност към ответника, не осъществил постоянен контрол над МПС, рязко навлязъл в аварийната лента и блъснал МПС марка “Опел Астра” и още 3 автомобила. Настъпили материални щети за МПС марка “Опел Астра”, застрахован по застраховка Каско към ищеца. Била заведена щета под № *** и след направена оценка било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1750 лева. Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати процесните суми. Претендира разноски. Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Взима становище за неоснователност на исковете. Не оспорва, че е налице валидно застрахователно правоотношение със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС марка “Ивеко”, че е налице валидно застрахователно правоотношение със застраховка „Каско“ за МПС марка “Опел Астра”, изплащането от страна на ищеца на сумата от 1750 лева, наличието на ПТП. Оспорва механизма на ПТП, видът и размерът на причинените вреди, стойността на същите, причинноследствената връзка между тях и ПТП, вината и противоправното поведение на водача на МПС марка “Ивеко”. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.

По искане на ответника и на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трето 1 лице-помагач на негова страна е привлечена А.П.И.. Взема становище за неоснователност на искането. Третото лице-помагач не изпраща представител, подава писмено становище, в което също поддържа исканията си.

На база представените по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено следното: безспорни между страните се явяват фактите на наличието на валидно застрахователно правоотношение със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС марка “Ивеко”, валидно застрахователно правоотношение със застраховка „Каско“ за МПС марка “Опел Астра”, изплащането от страна на ищеца на сумата от 1750 лева, наличието на ПТП. По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 20.12.2023 г. (л. 15 от делото), от който се установява, че на същата дата водачът на МПС марка “Ивеко” не осъществява постоянен контрол над превозното средство, рязко навлиза в аварийна лента и блъска л. а. “Опел Астра”. От собственика на л. а. “Опел Астра” е подадено заявление към ищеца и е образувана щета – л. 17 – л. 24 от делото. За отстраняване на вредите е заплатена фактура за 1750 лева. Заплащането на обезщетението не се оспорва между страните.

Като свидетел по делото беше разпитан Г. К. Ч. – полицай. Заявява, че си спомня процесното ПТП. На процесната дата получил сигнал от дежурна оперативна част да се яви на ПТП около 68-ми или 69-ти километър в посока гр. П., на автомагистрала Т.. Когато пристигнал на местопроизшествието имало един автомобил с четири лица, майка, баща, дете и водач на автомобила. Казвали, че са шофирали малко по-бързо. Тогава настилката била мокра и се отклонили в дясно. Ударили са се в канавката и после се били върнали в лентата за принудително спиране, където бил спрял автомобилът им. Свидетелят бил изпратен да обработи ПТП-то. Лицата били взети с линейка до гр. Пазарджик, за да бъдат прегледани. Свидетелят и колегите му обезопасили пътно транспортното произшествие. В автомобила, с който той пристигнал – Опел „Астра“ – имало камери, които записвали. Наредили конуси на около 50-100 метра назад от патрулния автомобил и почнахме да чакаме резултати от болницата. Докато чакали, на около 200-300 метра понадолу в лентата за принудително спиране спрял друг автомобил. От там слязъл някакъв човек. Започнал да бяга към тях. Свидетелят, от разстояние му сигнализирал да се прибира в автомобила. Човекът обаче, дошъл до свидетеля и се представил като дядо на детето, което било закарано в болницата. Докато разговаряли, свидетелят и колегата му чули шум, все едно нещо гърми.

Свидетелят се обърнал и видял как няколко конуса хвърчат. Видял също един камион, който навлязъл в лентата за принудително спиране и ударил патрулния автомобил, който направо паднал в канавката. Свидетелят, колегата му и третия човек отскочили към канавката. Свидетелят бил ударен от камиона в рамото. Колегата му не бил засегнат. Започнали да спират други автомобили. Третият човек бил силно засегнат и впоследствие починал. На служебния автомобил му направили снимки. Ударът бил отзад, в лявата част.

Бил паднал в канавката. Имало доста щети. Задната част на автомобила била смачкана. Не бил възстановен. Свидетелят бил спрял служебния автомобил изцяло в аварийната лента, обезопасен. Нямало къде другаде да се спре, заради обработване на пътно транспортното произшествие. Свидетелят не провел разговор с водача на камиона. Казал, че бил заспал за секунди.

Товарният автомобил след като ударил служебния автомобил, влязъл след канавката. След удара изместил служебния автомобил в канавката и след това продължил. Свидетелят не може да си спомни дали е имало заледяване. Там, 2 където настъпило произшествието, бил прав участък. Нямало завои. Имало видимост от няколко километра.

Като свидетел по делото беше разпитан и Т. М. Д. – водач на МПС Ивеко. Заявява, че си спомня процесното ПТП. Прибирал се от София за П., на автомагистралата имало трафик. Пред него имало камион. Нямал голяма видимост напред и по време на движение изведнъж камиона подскочил и рязко се отклонил вдясно. Свидетелят не успял да възстанови контрол и ударил полицейската кола. Било около 4 часа след обяд, по светло време.

Камионът отскочил, защото преминал през конус. Имало предно ПТП там.

Конусът се намираше малко в платното за движение. Спрямо катастрофиралия преди това автомобил, конусът бил на 20-тина метра. Имало само един или два конуса. Свидетелят ги забелязал в последния момент. Имало камион пред свидетеля. Дистанцията с него била 20-тина метра. Свидетелят се движел с около 70-80 км/ч. Свидетелят стиснал волана, натиснал спирачките, но полицейската кола била точно до него и я ударил. Реализирал удар върху конуса с предна дясна гума. Композицията била празна. Конусът бил на отстояние 20 сантиметра максимум от аварийната лента в моята зона на шофиране. Полицейската кола била до него и я ударил. Възприел я, когато слязъл от камиона. Полицейският автомобил бил в аварийната лента, почти до осевата линия. Разстоянието, от момента, в който подскочил камиона до служебната кола, било по-малко от 20 м. Имало трафик и от ляво имало голям поток от коли. Свидетелят не можел да се отклони наляво.

По делото е изслушана и неоспорена от страните съдебноавтотехническа експертиза. Взима заключение, с което потвърждава възможността и вероятността процесното ПТП да се е случило по начина, описан в протокола. Описва нанесените на л. а. Опел Астра щети и установява, че са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

Определя общ размер на вредите в размер на 6668,08 лева и дава становище за наличие на т. нар. тотална щета. Като взема предвид овехтяването на автомобила и наличието на запазени части, дава крайна стойност на автомобила в размер на 2583 лева.

На база така установените факти съдът достига до следните правни изводи: съгласно чл. 411, КЗ с изплащането на застрахователното обезщетение застрахователят по застраховка Каско встъпва в правата на увреденото лице спрямо застрахователя по застраховка Гражданска отговорност. За да се възникне това право следва да се осъществи следния фактически състав: противоправно поведение, вреди, причинно-следствена връзка между това поведение и вредите, вина, наличие на застрахователно правоотношение по застраховка Каско на увреденото лице и заплащане на обезщетение по него, наличие на застраховка Гражданска отговорност спрямо причинителя на вредата. В случая наличието на двете застрахователни правоотношения и заплащането на обезщетението са безспорни. От свидетелските показания, от протокола за ПТП, както и от приетата експертиза съдът намира, че то се е осъществило, като водачът на МПС Ивеко, движейки се по автомагистрала Т. от гр. София в посока към гр. П., поради краткотрайна загуба на внимание преминава през поставен на пътното платно конус, губи контрол над управляваното от него МПС и реализира удар с паркиралия л. а. Опел Астра.

Вредите, настъпили по л. а. Опел Астра, съдът приема за доказани от приетите описи за вреди и съдебно-техническата експертиза, от която се установява и причинно-следствената връзка по отношение на тези 3 увреждания, които са описани в нея. Деянието и противоправността се установяват от свидетелските показания, съдебно-техническата експертиза и протоколът за ПТП, на база на които съдът достига до извода, че причина за сблъсъка са действията на водача на л. а. Опел Астра, който е загубил контрол над управляваното от него МПС, с което е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал.

1 ЗдвП. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното и поради липса на проведено пълно насрещно доказване, съдът я намира за установена. Всички необходими юридически факти са осъществени и основният иск е доказан по основание. По отношение на размера съдът намира, че съгласно приетото по делото експертно заключение същият възлиза на сумата от общо 2583 лева. Доколкото искът е предявен за по-ниска сума, същият е основателен и следва да бъде уважен в цялост.

С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на ищеца. От него са заплатени 1765 лева – държавна такса, 300 лева – депозит за експертиза, 100 лева – депозит за разпит на свидетел и адвокатско възнаграждение в размер на 360 евро. Дължимата по делото държавна такса възлиза на 70,60 лева и следва да бъде присъдена. Сумата от 1694,40 лева – надвнесена държавна такса следва да се възстанови на ищеца по посочената в исковата молба банкова сметка. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно с оглед броя проведени съдебни заседания, цената на иска и фактическата и правна сложност на делото.

Тъй като съдебното дирене по делото беше приключено след 01.01.2026 г. настоящият състав счита, че търсените суми следва да бъдат преизчислени в евро като действаща парична единица в Република България към този момент.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д.Б.Ж.З., ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.

София, ж.к Дианабад, бул. Г. М. Д. № 1, да заплати на З.Д.Б.И., ЕИК *** с адрес гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87 на основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 894,76 евро – изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди и обичайните разноски за неговото определяне в размер на 7,67 евро, в резултат на ПТП, осъществено на 20.12.2023г. на АМ - Т., в посока гр.П., се реализирало ПТП с участието на МПС марка “Ивеко”, с рег.

№ *** и МПС марка “Опел Астра”, с рег. № ***, ведно със законната лихва върху пълната сума от 902,43 евро, считано от 16.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Д.Б.Ж.З., ЕИК *** да заплати на З.Д.Б.И., ЕИК *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските в производството, както следва: 36,10 евро – държавна такса, 153,39 евро – депозит за експертиза, 51,13 евро – депозит за разпит на свидетел и 360 евро – адвокатско възнаграждение.

СУМАТА 866,13 евро – надвнесена държавна такса да се възстанови на ищеца по посочената в исковата молба банкова сметка след влизане на решението в сила.