Определение № 19386 от 10.10.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 187/2025
- Вид
- Определение № 19386
- Подписан
- 10.10.2025
- Състав
- Албена Ботева
Цитирани разпоредби
- чл. 303 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2б, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 8, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19386 гр. София, 10.10.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Албена Ботева като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело № 20251100100187 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 1831/08.01.2025 г., с която Ц. А. Я. е предявила против Окръжен съд – Варна и Върховен касационен съд, обективно и субективно съединени искове с правна квалификация 2б, ал. 1 ЗОДОВ.
Ищцата твърди, че в.гр.д.№ 2007/2013 г. по описа на Окръжен съд – Варна не е разгледано и решено в разумен срок. Сочи, че по това дело са били допуснати множество процесуални нарушения – решението било постановено при пълно противоречие между мотиви и диспозитив, неправилно било посочено, че е окончателно, не й бил връчен препис от решението, не било подписано. В исковата молба се твърди, че „Я. е провела 5 или 6 дела с правно основание чл. 303 ГПК“, но ВКС не обърнал внимание на нейните възражения. Претендират се обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди.
С молба от 03.09.2025 г., ищцата е заявила, че не може да представи доказателства, че е предявила претенция по глава трета „а“ от Закона за съдебната власт, тъй като никога не е подавала такава.
Със същата молба е направено е искане за отвод, което е неоснователно, тъй като не са налице предпоставките за това.
На първо място следва да се посочи, че заявените от ищцата обстоятелства, на които се основават исковете, както и формулираният от неяо петитум по исковете не са достатъчно ясни, но това обстоятелство не препятства съда да извърши преценка за това исковете са допустими или не, тъй като фактите, които следва да се съобразят (за редовност и допустимост на исковата молба) са различни.
Въззивно гражданско дело № 2007/2013 г. по описа на Окръжен съд – Варна е било образувано и е приключило през 2013 г. Към този момент, е действала разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, предвиждаща, че гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 по приключени производства само когато е 1 изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение.
Шестмесечният срок по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ е преклузивен – с пропускането на този срок се прекратява самото субективно материално право на обезщетение за вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС.
Поради това неподаването в рамките на срока по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ на заявление за обезщетение по реда на гл. III-„а“ от ЗСВ води както до недопустимост на самото това заявление (ако то бъде подадено след изтичането на срока) и на административното производство по него, така и до процесуална недопустимост на иска по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ и на съдебното производство по него. Последният извод следва и от разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, която относно случаите на приключили производства установява като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на този иск, изчерпването на административната процедура по гл.
III-„а“ от ЗСВ и липсата на постигнато споразумение в рамките на същата.
Следователно, при служебната проверка относно допустимостта на иска по чл.
2б, ал. 1 от ЗОДОВ в тези случаи (по приключени производства) съдът следва да следи не само дали е била изчерпана административната процедура по гл. III-„а“ от ЗСВ и по нея няма постигнато споразумение с ищеца, а и дали последният е подал заявлението, слагащо началото на това административно производство, в рамките на преклузивния шестмесечен срок.
В настоящия случай, както беше посочено, соченото от ищцата като забавено дело е било образувано и приключило през 2013 г. – към който момент е действала цитираната разпоредба чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ. Доколкото самата ищца признава (с молбата от 03.09.2025 г.), че не е инициирала административната процедура по гл.
III-„а“ от ЗСВ, по изложените по-горе съображения, настоящото производство е недопустимо и следва да се прекрати.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на съдията – докладчик.
ВРЪЩА искова молба с вх. № 1831/08.01.2025 г., предявена от Ц. А. Я. против Окръжен съд – Варна и Върховен касационен съд, и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 187/2025 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-2 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
2
Препис от определението да се връчи и на ответниците.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3