Присъда № 29 от 01.12.2022, Районен съд - Свиленград

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 29 от 01.12.2022 година по НОХД № 779/2022 година на Районен съд (РС) – Свиленград С Обвинителен акт (ОА) по Бързо производство (БП) № 431/2022 година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 3235/2022 година по описа на Районна прокуратура – Хасково, М. С. – Прокурор при Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград, повдига обвинение на Х. А. М., роден на ************* година в град Хасково, българин, български гражданин, живущ в *********************, неженен, със средно образование, ЕГН **********, осъждан, за това, че в периода от месец февруари 2020 година до месец ноември 2022 година, включително, в град Свиленград, област Хасково, след като е бил осъден с влязло в сила на 31.01.2020 година Решение № 20/17.01.2020 година по гражданско дело (гр.д.) № 1184/2019 година по описа на РС - Свиленград, да издържа свой низходящ – дъщеря си * Х.ева М.а, родена на *************** година, съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от 2 месечни вноски, а именно: 34 броя месечни вноски по 215 лв. всяка, възлизащи на обща стойност 7 310 лв. - престъпление по чл. 183, ал. 1 от Н К.

Настоящата Присъда е постановена при условията на чл. 269, ал.

3, т. 3 от НПК в отсъствие на подсъдимия Х. А. М., тъй като 1./ отсъствието на подсъдимия няма да попречи за разкриване на обективната истина;

2./ обвинението, за което е повдигнато обвинението не е за тежко умишлено престъпление;

3. / редовно е призован за датата и часа за съдебното заседание на основание чл. 180, ал. 3 от НПК;

4./ не е посочил уважителни причини за неявяването си и 5./ изпълнена е процедурата по чл. 358, ал. 3, вр.ал. 1, т. 4 от НПК.

В съдебно заседание уълномощеният защитник на подсъдимия – адвокат Г. Б., пледира за налагане на наказание по справедливост.

Представителят на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград: Прокурор М. С., поддържа обвинението по отношение на фактическата обстановка, изложена в ОА. Изразява становище същото да е безспорно доказано от обективна и субективна страна, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както и установени съставомерни – обективен и субективен признаци на вмененото престъпление по възведената правна квалификация, така също и неговото извършване и авторството му в лицето на подсъдимия.

Поради това, Прокурорът пледира за признаването му за виновен и 1 осъждането му, като му бъде наложено предвиденото в чл. 183, ал. 1 от НК наказание, което да се индивидуализира при условията на чл. 54 от НК, а именно: наказание „Пробация” с приложението на двете задължителни пробационни мерки за срок от 2 години и на тази по т. 6 на чл. 42а, ал. 2 от НК за 2 поредни години с 200 часа труд всяко година.

Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – Свиленград (по настоящия адрес на детето * Х.ева М.а съгласно § 1, т. 15 от Допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето(ЗЗДет)), уведомена на основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет, изпраща представител социалния работник Катя Гриванова.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 221021005000041488 от 21.10.2022 година, издадена от Бюро за съдимост при РС – Хасково чрез Бюро за съдимост при РС - Свиленград, подсъдимият е осъждан многократно за различни престъпления.

Видно от приложената в кориците на БП Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, подсъдимият не притежава недвижими имоти, движимо имущество, включително моторни превозни средства с единична стойност над 1 000 лв., ценни книжа, дялове в дружество и парични средства по банкови сметки, както и не работи и дължи издръжка на едно дете.

Съгласно Справка, изготвена от Младши полицейски инспектор Вл.Борисов (служител на 05 РУ - Столична дирекция на вътрешните работи, МВР) подсъдимият М. е непознат на посочения от него адрес.

Подсъдимият няма сключен граждански брак със свидетеля П. Д. Г., но живеят заедно от 2007 година и от съвместното им съжителство на *************** година се ражда дъщеря им * Х.ева М.а.

В последствие родителите се разделят като детето живее при майката в град Свиленград, област Хасково.

С влязло в сила на 31.01.2020 година Решение № 20/17.01.2020 година по гр.д.№ 1184/2019 година по описа на РС – Свиленград, бащата – подсъдимият М., е осъден да заплаща на дъщеря си чрез нейната майка и законен представител – свидетеля П. Д. Г., месечна издръжка в размер на 215 лв. до настъпването на законни причини за прекратяване на плащането или за изменението й. От влизане в сила на Решението до настоящия момент, М. не е плаща месечната издръжка на детето си.

Във връзка с дължимата издръжка Г. образува изпълнително дело (изп.д.) при СИС при РС – Свиленград с № 25/2020 година, по което няма извършени плащания.

Предвид последното свидетелят Г. подава Сигнал до Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград и по случая е 2 образувано БП.

От Становището на социалния работник, дадено в съдебно заседание, става ясно, че майката отглежда детето в семейна среда, осигурила му е подходящо жилище, което е много добре обзаведено с всички необходимо, детето е в добро здравословно състояние, задоволява нуждите и потребностите му събразно възможностите си и по информация на майката бащата е завел на почивка детето, но не е плащал до настоящия момент издръжката му.

По делото не са установени данни, с оглед събраните доказателства, в инкриминирания период, както и понастоящем да е отпаднало основание за плащане на месечната издръжка на детето *. Също така към настоящия момент липсват данни подсъдимият да е изпълнил задължението си за плащане на дължимата издръжка в указания по-горе сумарен размер от 7 310 лв. за детето.

Разпитан в хода на БП подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен и дава обяснения във връзка с предявеното обвинение като сочи, че многократно е пращал пари на майката за издръжка на детето, но не сочел, че са именно за това.

Гореизложената фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от доказателствата – писмени и гласни, събрани в хода на проведеното предварително разследване (БП), които са приобщени във фазата на съдебното производство по надлежния процесуален ред и се цениха, на основание чл. 283 от НПК. В тази насока, Съдът кредитира писмените доказателствени средства – Докладни записки; Сигнал; Решение №

20/17.01.2020 година по гр.д.№ 1184/2019 година на РС - Свиленград, влязло в сила на 31.01.2020 година; Писма от СИС при РС – Свиленград; Писмо от НАП, офис Оборище; Писмо от НОИ; Справка за съдимост; Справка; Писмо от Агенция по вписванията; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и т.н. Така също, гореизложената фактическа обстановка, се установява още и от свидетелските показания на свидетеля П. Д. Г., както и обясненията, дадени от обвиняемия, в хода на БП пред разследващия орган, прочетени на основание чл. 279, ал. 2, предложение второ, вр.ал. 1, т. 2 от НК.

В доказателствата по делото писмени и гласни противоречия не се констатираха. Релевантно и достатъчно във връзка с правната преценка на доказателствената съвкупност, Съдебният състав намира за необходимо да отбележи, че кредитира изцяло с доверие свидетелските показания на посочения свидетел. Анализирани и с писмените доказателства, се налага извод същите да са систематизирани, логически издържани и еднопосочни, с ясна конкретика за фактите за които свидетелства, като в тях не съществуват противоречия, които да налагат критиката им или съмнение в безпристрастността им. Съдът възприе като достоверни и изчерпателни показанията на свидетеля П. Д. Г., макар и същата да се явява пострадал от деянието, тъй като това a priori не е индиция за недостоверността на 3 твърденията й. Фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК могат да бъдат установени с всички допустими доказателствени средства, като нито едно от тях не се ползва с предварително определена доказателствена сила. Показанията на пострадалото лице са важен източник на преки доказателства и не могат да бъдат игнорирани само поради евентуалната им заинтересованост от изхода на делото.

Настоящият сътав кредитира показанията на пострадалото лице като обективни, безпристрастни и логически последователни. Същата излага точно и конкретно, обстоятелствата относно инкриминираното деяние, което описва изчерпателно. Не е налице индиция за недостоверност на показанията й. С изложените правни аргументи, Съдът оцени за правдиво звучащи нейните показания и ги възприема за обективни и достоверни, давайки им доверие. В този смисъл обосновано е и правдивото им звучене. Поради това, същите се ползваха за изграждане на фактическите правни изводи.

Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за извършените процесуално-следствени действия, съответно имат необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи и по предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и необходими за доказване на повдигнатото обвинение и за преценката на личността на обвиняемия и неговото имуществено състояние, от тук и релевантни за индивидуализацията на следващото се наказание. Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно времето, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на извършване, както и авторството му.

Идентична е оценката и относно обясненията на обвиняемия, депозирани в БП, прочетени на основание чл. 279, ал. 2, предложение второ, вр.ал. 1, т. 2 от НК, които са с характер на самопризнания и които не се опровергават от останалите доказателства.

Няма спор относно фактическата обстановка.

Няма спор и относно правната квилификация на инкриминираното деяние.

При така изяснената фактическа обстановка, Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият Х.

А. М. е осъществил състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.

Престъплението по чл. 183, ал.1 от НК е такова на просто 4 извършване и законът не се интересува от нищо друго, освен от факта на неплащане на издръжката. От обективна страна трябва да е налице безспорно установеният факт на неплащане на издръжката от подсъдимия за посочения период, за който е била дължима, и което задължение е ежемесечно и не може да бъде съзнателно прекъсвано. Всякакви други обстоятелства (включително липса на доходи при наличие на трудоспособна възраст и на обективни причини за неизпълнение за задължението си) са без значение и са предмет на други (включително и граждански) производства, които не могат да бъдат взети предвид от наказателния Съд във връзка с предявено обвинение за неплащане на издръжка по чл. 183, ал. 1 от НК. От наказателноправна гледна точка са от значение единствено обстоятелствата, че е налице парично задължение, което се дължи на равни месечни вноски, и което не е изпълнено за повече от 2 месечни периода. Т.е. и зпълнителното деяние на посоченото престъпление се състои в това, че деецът като е осъден да издържа свой низходящ и съзнава напълно, че не плаща ежемесечната вноска за издръжката - съзнателно не изпълнява задължението си за издръжка.

Престъплението по чл. 183 от НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. От друга страна, съгласно наказателноправната теория престъплението е формално, което се осъществява чрез бездействие.