Решение № 9871 от 25.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9871 гр. София, 25.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ........ при участието на секретаря ....... като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20251110141184 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от ..... ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ...... срещу А. М. М., ЕГН **********, и Н. Р. Г., ЕГН **********, положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, вр. чл. 138 ЗЗД, за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 69588/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 34 състав, а именно сумата от 656,49 евро, представляваща главница по Договор за потребителски заем № ...... от 19.12.2018 г., сумата от 97,77 евро, представляваща договорна възнаградителна лихва по чл. 4, ал. 1 от договора за периода 19.06.2019 г. до 19.11.2019 г., и сумата от 144 евро, представляваща рискова премия по чл. 4, ал. 4 от договора за същия период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.12.2019 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 19.12.2018 г. между него, като заемодател, А. М. М., като заемател, и Н. Р. Г., като поръчител, бил сключен нотариално заверен Договор за потребителски заем № ......, по силата на който на заемателя била предоставена сума в размер на 2000 евро.

Поддържа, че заемната сума следвало да бъде върната възмездно, като била уговорена фиксирана годишна лихва в размер на 16,00 %, допълнителна месечна рискова премия в размер на 1,20 % от заемната сума и годишен процент на разходите в размер на 39,76 %.

Сочи, че съгласно договора задължението следвало да се погасява на 18 равни месечни вноски от по 149,71 евро, дължими на 19-то число на съответния месец.

Ищецът твърди, че ответниците не заплатили шестте месечни вноски за периода от юни 2019 г. до ноември 2019 г. включително, поради което било формирано непогасено вземане 1 в общ размер на 898,26 евро, включващо сумата от 656,49 евро главница, сумата от 97,77 евро възнаградителна лихва и сумата от 144 евро рискова премия. Сочи, че във връзка с тези непогасени задължения подал заявление по чл. 417 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 69588/2019 г. по описа на СРС, 34 състав, и били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 06.01.2020 г. Тъй като ответниците подали възражение срещу заповедта, за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. С молба, подадена след дадени указания, ищецът уточнява, че претендира сумите солидарно от двамата ответници.

Ответниците А. М. М. и Н. Р. Г. оспорват предявения иск. Не оспорват получаването на кредитираната сума, но поддържат, че договорът е недействителен като договор за потребителски кредит, тъй като не отговаря на императивните изисквания на ЗПК.

Навеждат възражение, че договорът не е изготвен с шрифт не по-малък от 12, с което е нарушен чл. 10, ал. 1 ЗПК. Поддържат още, че не са спазени изискванията относно предоставянето и инкорпорирането на общите условия, че в договора не е посочена ясно общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключването му, че липсва погасителен план с разбивка на всяка погасителна вноска на главница, лихва и допълнителни разходи, както и че при положение, че част от сумата е била предназначена за погасяване на предходен кредит към същия заемодател, не е доказано надлежно предоставяне на изискуемата преддоговорна информация. Поддържат, че при недействителност на договора не се дължат договорна лихва, рискова премия и други разходи по кредита, а единствено чистата стойност на кредита, ако същата не е погасена, но твърдят, че такъв иск не е предявен, с оглед спецификата на настоящото производство - иск по чл. 422 ГПК.

С определение № 49400 от 01.12.2025 г. съдът е изготвил проект за доклад по делото, който в проведеното открито съдебно заседание е обявен за окончателен. С доклада е прието, че предявеният иск е положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 138 ЗЗД, като спорът има за предмет установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение.

На ищеца е указано, че носи доказателствената тежест да установи факта на сключване на договора за потребителски заем, предоставянето на заемната сума в размер на 2000 евро, настъпването на падежа на претендираните шест месечни вноски за периода от юни 2019 г. до ноември 2019 г., размера на задължението и солидарната отговорност на ответниците. На ищеца е указано и че следва да установи валидността на договора и съответствието му с императивните изисквания на закона, доколкото черпи права от него. На ответниците е указано, че носят доказателствената тежест за фактите, на които основават възражението си за нищожност, както и за фактите, изключващи или погасяващи вземането, включително извършено плащане, прихващане, давност или други погасителни основания.

Като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е отделено, че между ..... А.

М. М. и Н. Р. Г. е сключен Договор за потребителски заем № ...... от 19.12.2018 г., по силата на който ищецът е предоставил сумата от 2000 евро на заемателя А. М. М., а Н. Р. Г. е 2 поръчител. Отделено е като безспорно и че е уговорено погасяване на задължението на 18 равни месечни вноски от по 149,71 евро, дължими на 19-то число на месеца. Като спорни са очертани въпросите действителен ли е договорът с оглед възраженията по чл. 22 ЗПК, дължат ли ответниците претендираните суми за главница, договорна лихва и рискова премия, както и дължи ли се законна лихва върху главницата, считано от 02.12.2019 г.

По делото са приети представените с исковата молба писмени доказателства, включително Договор за потребителски заем № ...... от 19.12.2018 г., заповедта за изпълнение и изпълнителният лист от 06.01.2020 г. по ч.гр.д. № 69588/2019 г. по описа на СРС, 34 състав.

Приети са и представените от ищеца в откритото съдебно заседание допълнителни доказателства относно усвояването на сумата и стандартният европейски формуляр за потребителски кредит. Приобщено е ч.гр.д. № 69588/2019 г. по описа на СРС, 34 състав. В съдебното заседание процесуалният представител на ответниците изрично заявява, че не оспорва кредитираната сума да е получена.

От приетия договор се установява, че същият е озаглавен като Договор за заем потребителски № ...... и е подписан на 19.12.2018 г. между ищеца, заемателя А. М. М. и поръчителя Н. Р. Г.. В договора е посочена заемна сума от 2000 евро, както и че задължението следва да се погасява на 18 месечни вноски от по 149,71 евро. Посочени са фиксирана годишна лихва, рискова премия и годишен процент на разходите в размер на 39,76 %. От съдържанието на договора обаче не се установява по ясен, отделен и разбираем начин как е формиран посоченият ГПР, кои конкретни разходи и допускания са взети предвид при неговото изчисляване, както и каква е общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора.

Съдът намира, че процесният договор попада в приложното поле на ЗПК. Ищецът е търговец, предоставящ кредити в рамките на професионалната си дейност, а заемателят е физическо лице, което не е посочено да действа в рамките на търговска или професионална дейност. Поради това договорът следва да бъде преценен съобразно императивните изисквания на специалния закон, включително чл. 10, чл. 11, чл. 22 и чл. 23 ЗПК.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12. Това изискване не е само техническо, а има пряко защитно значение, тъй като гарантира реална възможност потребителят да се запознае с всички клаузи, включително с тези, които уреждат цената на кредита, последиците от забава и общата икономическа тежест на договора.

В настоящия случай ответниците изрично са въвели възражение, че договорът не е изготвен с изискуемия от закона размер на шрифта. С доклада по делото на ищеца е указано, че не сочи доказателства и не е направил доказателствени искания относно обстоятелството, че размерът на шрифта, с който е изписан договорът, отговаря на изискванията на закона.

Въпреки дадените указания ищецът не ангажира доказателства, които да установяват, че всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12. При положение, че кредиторът е професионалната страна, която изготвя 3 договора и черпи права от него, неблагоприятните последици от недоказване на съответствието с императивните изисквания на закона следва да останат за него.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В процесния договор е посочен ГПР в размер на 39,76 %, но липсва яснота относно начина, по който е формиран този процент, кои разходи са включени в него, как е отчетена рисковата премия и какви допускания са използвани при изчислението му. Не е достатъчно единствено числово посочване на ГПР. Законът изисква потребителят да получи ясна и разбираема информация, която да му позволи да прецени реалната цена на кредита и икономическите последици от договора.

Съдът намира още, че не се установява договорът да съдържа погасителен план в изискуемия от закона обем, с разбивка на всяка погасителна вноска по компоненти. Това е особено съществено, тъй като претендираното от ищеца вземане е формирано именно чрез разделяне на неплатените вноски на главница, възнаградителна лихва и рискова премия.

При наличие на такива отделни компоненти потребителят следва да може непосредствено от договора да установи каква част от всяка вноска погасява главница, каква част представлява възнаградителна лихва и каква част представлява допълнителен разход. Липсата на такава прозрачност препятства възможността потребителят да направи информиран избор и да прецени реалния размер на задължението си.

Представеният стандартен европейски формуляр за потребителски кредит не променя този извод. Преддоговорната информация има самостоятелно значение за формирането на информирана воля преди сключването на договора, но тя не замества задължителното съдържание на самия договор. Договорът за потребителски кредит следва сам по себе си да съдържа реквизитите по ЗПК и да бъде оформен съобразно изискванията за яснота, разбираемост и минимален размер на шрифта. Последващото представяне на формуляр в исковото производство не може да санира липсата на задължителни реквизити в договора.

Процесният договор за потребителски кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, доколкото в договора е посочен годишен процент на разходите в размер на 39,76 %, но липсва конкретизация относно начина, по който е формиран този ГПР, както и кои разходи, допускания и компоненти са взети предвид при формирането му. Договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, като последицата по чл. 23 ЗПК е, че длъжникът и поръчителят дължат връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължат лихва или други разходи по кредита. Именно по тези съображения СГС е отменил разпореждането за незабавно изпълнение в частта за сумата от 97,77 евро възнаградителна лихва за периода 19.06.2019 г. до 19.11.2019 г. и за сумата от 144 евро рискова премия за същия период, като е оставил без уважение частната жалба в частта относно заемната сума в размер на 656,49 евро./ Така Опредление с рвг, № 16548 от 04.09.2025г. по ч.г.р. д № 8578/25 г. СГС/ 4

Макар произнасянето по чл. 419 ГПК да няма сила на пресъдено нещо относно съществуването на вземането и да не обвързва съда при решаване на иска по чл. 422 ГПК, изложените от въззивния съд съображения са изцяло относими към настоящия спор и се споделят от настоящия съдебен състав. Производството по чл. 419 ГПК има за предмет проверка на предпоставките за незабавно изпълнение и снабдяването на заявителя с изпълнителен лист, а не окончателно разрешаване на материалноправния спор. Това обаче не препятства съда в настоящото исково производство да достигне до същия правен извод, а именно че договорът е недействителен поради нарушение на императивните изисквания на ЗПК, но че при приложението на чл. 23 ЗПК потребителят дължи връщане на чистата стойност на кредита.