Протокол № 1707 от 13.12.2023, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 1707 гр. Сливен, 12.12.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева

Сложи за разглеждане докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20232230103593 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищецът В. О. Р., несвоевременно призован не се явява.

Ответната страна ОД на МВР – Сливен, несвоевременно призована не изпраща представител.

Постъпила е молба с вх. № 21569/11.12.2023 г. от ст. юриск. Конарева, като пълномощник на ответната страна, с която моли да се даде ход на делото, въпреки несвоевременното призоваване. Поддържа въведените възражения в отговора, намира че не са налице елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 49 от ЗЗД за възникване правото на обезщетение и съответно ангажиране отговорността на държавата в лицето на ОД на МВР. Моли да се отхвърли иска, като неоснователен и недоказан или алтернативно да се приложи чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищцовата страна и моли същите да бъдат намалени в съответствие с наредбата.

Постъпило е писмено становище с вх. № 21580/11.12.2023 г. от адв. А.

И. от САК, като представител на ищеца, с която представя договор за правна защита и съдействие, списък за разноски по чл. 80 от ГПК. Моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие, тъй като пълномощника е служебно ангажиран на тази дата и е възпрепятстван да присъства. Няма искане за отлагане на делото, няма доказателствени искания и няма да сочат такива. В 1 случай, че не са налице процесуални пречки, моли да се даде ход на делото и да се разгледа същото. Поддържа исковата молба, оспорва отговора, няма възражения по проекто-доклада на съда. Изразява становище по съществото на делото, като моли да се постанови решение, с което да се уважи исковата претенция изцяло. Намира, че бездействието на администрацията на ответника е довело до неправомерно образуване на изпълнителното дело, поради което счита, че направените разноските в изпълнителното производство от ищеца следва да се понесат от ответника.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142 от ГПК О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото и пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

Съдът на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК ИЗВЪРШВА доклад на делото.

В молбата си ищецът твърди, че е издаден ел. фиш, серия К, № 5055256 от ответната страна ОД на МВР – Сливен, който обжалвал по съдебен ред и същият останал в сила. С него ищецът е осъден да заплати разноски в размер на 80 лв. по КАНД № 156 по описа на АС – Сливен за 2022 г, с влязло в сила решение на 14.07.2022 г.

Сочи, че ищецът е превел сумата по посочената сметка на ответника, но мислейки, че си изплатил дълга на 04.09.2023 г. установил, че срещу него има образувано изп. дело по описа на ДСИ – София, за което му била връчена покана за доброволно изпълнение и постановление на съдия изпълнителя от 30.08.2023 г., образувано за изплатената вече сума в размер на 80 лв.

Изтъква, че на следващия ден същия е депозирал молба пред ДСИ за прекратяване на изпълнителното производство, като представил доказателство плащането от 17.01.2023 г., за което е направил разноски в размер на 300 лв. отнасящи се за адвокатско възнаграждение.

Изтъкват, че плащането е извършено преди сезирането на ДСИ от страна на взискателя и образуване на изпълнителното производство.

Сочат, че без съмнение добросъвестността изисква да не се образува 2 изпълнително дело от взискателя, като действията му следва да се определят като проявена небрежност, който следва да понесе отговорността за вреди в резултат от небрежността си, като е важно да се отчита постъпилото плащане по сметката на взискателя осем месеца преди образуване на изп. дело, което е достатъчно време за взискателя да извърши справки в счетоводството си преди да предприема такива незаконосъобразни действия.

Твърди, че всичко това се дължи на недействаща вътрешна организация, като в нея е отговорността за контрол на по плащанията по сметките на дирекцията, натоварени с принудително изпълнение на вземанията на дирекцията, като юридическо лице дирекцията носи тежестта да организира дейността си така, че да може да реагира в подобни случаи.

Според това, считат че извършените разноски за адвокат – консултиране и ангажиране, понесени от ищеца, без той да станал причина за тях, следва да се възложат на ответната страна, като посочват че, това може би не е било нужно, но същия имал е право да наеме адвокат, и понеже ползването на услугите на адвокат е нещо напълно обичайно и оправдано в такива случаи, молят, съдът да приеме, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да се възложат на ответника и искът да се уважи в пълен размер, като се присъдят освен това и разноските по настоящото производство.

Предвид гореизложеното, моли съда след като се увери в основателността на изложените твърдения и се запознае с приложените към исковата молба доказателства, да постанови решение, с което да уважи предявения иск като основателен, като осъди Областна дирекция на МВР – гр. Сливен, с адрес: гр. Сливен, ул. „Генерал Скобелев“ № 5, да заплати на ищеца, а именно сумите в размер: 300 лв., представляваща обезщетение за вреди – разноски за адвокатско възнаграждение, понесени от него в резултат на образуваното изпълнително дело № 20231110401819 по описа на ДСИ – София при Софийски районен със, на парично задължение, водено от ответната дирекция след извършено от ищеца доброволно плащане, ведно със сторените по делото разноски. Представя писмени доказателства подробно описани в пункт „Представям“.

3

В законоустановения едномесечен срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, с който оспорва иска, като неоснователен и недоказан, излагайки обстоятелства за това.

Твърди, че за да бъде основателен предявения иск по чл.49 ЗЗД ищеца би следвало да докаже кумулативно предпоставките уредени в законовата разпоредба. Счита, че не са налице гореизброените предпоставки, за възникване правото на обезщетение на ищеца и съответно да бъде ангажирана отговорността на държавата в лицето на ОДМВР- Сливен. Сочи, че действително било инициирано от ответната страна изпълнителния процес срещу ищеца, но действията му обективно са били насочени към реализиране на съдебно признато материално право и не е следвало да бъдат квалифицирани като противоправни, които да са имали за цел причиняване на увреждане на ищеца.

Счита, че е налице причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди, т.е съпричиняване по смисъла на чл.

51, ал.2 от ЗЗД, като за да е налице тази предпоставка пострадалия трябвало обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.

Посочва, че ищецът не е представил каквито и да е доказателства в изънсъдебното уведомяване за извършеното плащане, тъй като преди образуване на изпълнителното дело ответникът изпратил, чрез пощенски оператор, с обратна разписка покана за доброволно плащане на задължението, която била върната като непотърсена.

Твърдя още, че ответникът бил уведомен за извършеното плащане едва с получаване на молбата от ищеца с искане за прекратяване на изп. производство, като въз основа на представеното платежно нареждане е признал погасяването на задължението и не е възразил производството по изпълнителното дело да бъде прекратено.

Изтъква, че с извън процесуалното си поведение е дал повод за завеждане на изпълнителното производство, поради което оспорват направените от него разноски да се заплатят от ответника или поне в не пълен размер. Посочва, че не са налице елементите по чл. 49 ЗЗД, поради което моли иска да бъде отхвърлен, и алтернативно да се приложи чл. 51.

4 ал.2 от ЗЗД.

Правят възражение за прекомерност и молят да се намали размера на адвокатското възнаграждение, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и в съответствие с Наредбата.

Представят към отговора на исковата молба писмени документи подробно описани в пункт „Представям“.

Съдът КВАЛИФИЦИРА така предявеният иск, като такъв с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Съдът УКАЗВА на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията в исковата молба се носи от активно легитимираната страна, която следва да докаже, че са налице кумулативните предпоставки за уважаване на иска по чл. 49 от ЗЗД.

Приканва страните към споразумение или медиация, като указва, че в съдебната палата съществува Център за медиация и при желание на страните, може да бъдат насочени към него.

По доказателствата, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА към доказателствения материал описаните от т. 1 до т. 5 в пункт Доказателства на исковата молба, както и посочените в отговора на исковата молба в пункт „Представям“ от т. 1 до т. 16, както и НАХД № 1336/2021 г. по описа на СлРС, ведно с приложеното КНАХД № 156/2022 г. на АС – Сливен и изпълнително дело № 1819/23 г. по описа на ДСИ при РС – София.

На осн. чл. 146, ал. 3 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕДОСТАВЯ възможност на молителите и пълномощника да вземат становище по доклада на съда.

Съдът на осн. чл. 146, ал. 4 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА проекто-доклада за окончателен.

Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което 5

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА съдебното дирене за приключено.

ДАВА ХОД на

У С Т Н И Т Е С Ъ С Т Е З А Н И Я:

Съдът счита, че следва да приключи устните състезания, поради което ОБЯВЯВА устните състезания за приключени.

Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение на 29.12.2023 г.

Протоколът се изготви в с.з.

Заседанието по делото се закри в 10.20 ч.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ Секретар: _______________________

6