Решение № 6607 от 04.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6607 гр. София, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100505541 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20003936 от 14.01.2022 г., постановено по гр. д. № 1024/2018 г. по описа на СРС, 73-ти състав, са частично уважени предявените от В. В. В. срещу ЗД „Б.И.“ АД осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 K3, вр. чл. 45, вр. чл.52 33Д и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП от 14.04.2017 г., което е причинено по вина на водача на л.а. с peг. № ****, рискът за което е застрахован по действащия към този момент договор за застраховка Гражданска отговорност между ответника и собственика на този автомобил, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба - 05.01.2018г., до изплащане на сумата, както и за заплащане на сумата от 76,11 лв. — обезщетение за забава за плащане на сумата по чл. 432, ал. 1 K3, вр. чл. 52 ЗЗД за периода 22.08.2017 г. – 05.01.2018 г., като исковете са отхвърлени, както следва: за разликата до пълния му предявен размер от 10 000,00 лв. за претърпените неимуществени вреди и за сумата до пълния предявен размер от 380,56 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 22.08.2017 г. до датата на подаване на исковата молба – 05.01.2018 г. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника – В.Х.А..

Със същото решение ЗД „Б.И.“ АД е осъден да заплати на адв. Т. П., на основание чл.

78, ал. 1 ГПК вр. вр. чл. 7, ал.2 от Наредба 1/2004 на ВАДвС, сумата от 166,00 лв., представляваща възнаграждение за безплатната (за ищеца В. В. В.) правна помощ в исковото производство, както и на основание чл. 78. ал. 6 ГПК да заплати на СРС сумата от 100,00 лв., представляваща разноски, от които ищецът е бил освободен, които суми са съразмерни с уважената част от исковите претенции, а В. В. В. е осъден да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 680,00 лв., представляваща разноски по делото пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции.

1

Срещу така постановеното решение, в частта, с която с която са отхвърлени предявените осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 K3, вр. чл. 45, вр. чл.52 33Д за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 2000,00 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв. и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 76,11 лв. до пълния предявен размер от 380,56 лв., е подадена въззивна жалба от ищеца В. В. В., чрез пълномощника си – адв. Т. П., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите.

Счита, че СРС не е направил не прави пълен и обоснован анализ на доказаните увреждания и последици, установени, така и с приетото заключението на вещото лице и медицински документи, както и че не е обсъдил и не е отчел в достатъчна степен всички значими за размера на обезщетението обстоятелства. Поддържа, че фактическите изводи на първоинстанционния съд не съответстват на установените по делото факти и доказателства.

Изтъква, че При определяне на справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди от деликт съдът трябва да отчете всички обстоятелства обуславящи размера им указани в т.

11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 r. на Пленума на Върховния съд на Република България. Сочи, че първоинстанционния съд не е отчел в пълна степен настъпилите болки и страдания, преживени вследствие на получените телесни увреждания, като тази съвкупност от травми и интензивна и силна болка са били търпени за период от няколко месеца. Твърди, че СРС не е отчел емоционалната травма и ограниченията и за житейска реализация. Също така сочи, че първоинстанционният съд съдът не е отчел конкретните икономически условия и не е взел като ориентир съответните нива на застрахователното покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и уважи изцяло предявените искове, като присъди и направените по делото разноски.

Въззиваемият ответник – ЗД „Б.И.“ АД, чрез пълномощника си – юрк. Ц. Д., в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, е подал отговор на въззивната жалба, с която оспорва същата, поддържайки че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Решението, в частта, с която са уважени предявените от В. В. В. срещу ЗД „Б.И.“ АД, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 K3, вр. чл. 45, вр. чл.52 33Д за сумата от 2000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП от 14.04.2017 г., което е причинено по вина на водача на л.а. с per. № ****, рискът за което е застрахован по действащия към този момент договор за застраховка Гражданска отговорност между ответника и собственика на този автомобил, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба - 05.01.2018г., до изплащане на сумата, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 76,11 лв. обезщетение за забава за плащане на сумата по чл. 432, ал. 1 K3, вр. чл. 52 ЗЗД за периода 22.08.2017 г. – 05.01.2018 г., не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за частично основателна по следните съображения:

2

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

По конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

Тъй като в частта, с която е уважен предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 K3, вр. чл. 45, вр. чл.52 33Д за сумата от 2000,00 лв., първоинстанционното решение е влязло в сила, то със сила на пресъдено нещо между страните в настоящото съдебно производство са установени всички материални предпоставки, обуславящи възникването на спорното материално право. Следователно пред настоящата инстанция е безспорно, че на 14.04.2017 г., към 22.45 ч. в с. Градище, по ул. „Генчо Хинчев“, водач на л.а.

„Ситроен ZX”, с рег. № ****, застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № BG/02/117000667780, с период на покритие 28.02.2017 г. – 27.02.2018 г., управлява с несъобразена скорост и след ляв завой загуби контрол над автомобила и ударя в гръб движещите се по пътното платно четирима пешеходци, единият от които е ищецът, както и че вина за инцидента има водачът на автомобила.

Предвид това, спорът между страните, въведен с въззивната жалба се съсредоточава върху обстоятелството какъв е размерът на заместващото обезщетение за причинените неимуществените вреди на ищеца при настъпване на процесното ПТП, определен съобразно критериите по чл. 52 ЗЗД.

В тази връзка, от кредитираното от съда като компетентно и обективно дадено заключение на вещото лице по изслушаната и приетата СМЕ, извършила анализ на представените медицински документи по делото, се установява, че при процесното ПТП ищецът е претърпял мекотъканни увреждания, изразяващи се в разкъсно-контузна рана по дланта на лявата ръка, охлузване и кръвонасядане на ограничена площ в лявата поясна област, дълбоко охлузване на значителна площ по страничната повърхност на лявата подбедрица, две подобни охлузвания на дясната подбедрица и трето в горна трета на дясно бедро към тазобедрена става. Болките са били в началото интензивни и може да са налагали прием на обезболяващи медикаменти, като с времето и от приложеното лечение, постепенно болките са отслабвали по интензитет, до пълното им изчезване за около 2 – 3 седмици след инцидента. Предписано е лечение със студени компреси и почивка за крайниците. Вещото лице е дало заключение, че с оглед липсата на проследяваща медицинска документация за състоянието на пострадалия, уврежданията са заздравели без последици и в рамките на средностатистически срок – до 3 седмици. Също така вещото лице заключава, че при описанието на получените след инцидента мекотъканни травми не може да има никакви последици за актуалното здравословно състояние на пострадалия. Съгласно разясненията, дадени от вещото лице в о.с.з. от 15.02.2021 г., мекотъканните увреждания представляват засягания на кожата и под кожата, а с оглед на обстоятелството, че е лице със сравнително широки на площ охлузвания в областта на крайниците, може да се допусне, че за период от около 3 седмици е имали известно затруднение, но не и функционално увреждане до степен да не може да се ползват крайниците, като пострадалият е можел да 3 извършва ежедневните си дейности, изпитвал е болка при движение и не е имал нужда от чужда помощ.

В своите показания свидетелката К.В. – съпруга на ищеца, преценени на плоскостта на чл. 172 ГПК, които съдът кредитира частично , дава сведения, че след пътния инцидент ищецът е бил в много лошо психическо и физическо състояние, изразено в това, че не могъл да спи вечер и е трябвало да е по корем, на една страна, изпитвал е голяма болка, бил на успокоителни. Сочи, че понастоящем ищецът има много голям белег на крака, обхващащ почти целия прасец и кръстът също го боли при смяна на времето. Свидетелката споделя още, че ищецът видимо не е бил добре, било го е страх да шофира, бил е уплашен, в първите месеци му е било много трудно, изпитвал е затруднения да заспи и се е стряскал насън.

Настоящият състав кредитира показанията на свидетелката в тази им част като обективни, последователни и непосредствено възприети, доколкото тя също е пострадала при процесното ПТП и споделя едно домакинство с ищеца, поради което разполага с непосредствени и продължителни впечатления. Настоящият състав, обаче, не кредитира показанията в частта им, сочещи по-продължителен период на възстановяване на ищеца от 3 седмици, тъй като не кореспондират със съдебномедицинската експертиза, а и липсват медицински данни за усложнения във възстановителния му период, които да водят до обоснован извод за неговото удължаване.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП ищецът е претърпял болки и страдания, които са били с много нисък интензитет, но същевременно са предизвикали комплекс от отрицателни емоции у последния, породени от физическите болки и душевния дискомфорт. При определянето на справедливия размер следва да се отчита и обстоятелството, че пострадалият се е възстановил за един кратък период (до три седмици), като травмите не са довели до необходимост от болничен престой, както и до трайни увреждания на здравословното му състояние. Следва да бъдат взети предвид и възрастта на пострадалия – 29 годишен мъж към момента на инцидента, обстоятелството, че следствие на полученото травматично увреждане е останал траен загрозяващ белег, също така и преживеният стрес, съпроводен със продължително състояние на безсъние и страх от шофиране, както и неудобството в нормалната деятелност на ищеца.