Решение № 150 от 24.03.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. София, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20251800500003 по описа за 2025 година

С решение № 219 от 13.11.2024 год. по гр.д. № 285/2024 год. Ихтиманският районен съд е отхвърлил изцяло като неоснователен иск на Я. З. К. от гр. Б. срещу Окръжен съдБлагоевград за заплащане на сумата 2 606,26 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от нарушаване на правото на ЕС по чл. 4§3 от ДЕС, изразяваща се в неспиране на производството по въззивно гр.д. № 242/2020 год. по описа на ОСБлагоевград, както и неприлагане на разпоредби на правото на ЕС, задължителни за прилагане от националните съдилища.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с доводи, че същото е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск.

Ответникът оспорва въззивната жалба .

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

В исковата молба ищецът твърди, че с решение по въззивно гр.д. № 242/2020 год.

ОС-Благоевград е отхвърлил предявените от него искове против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ за заплащане на сумата 1550,26 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за 224,04 часа /след превръщането на нощните часове към 1 дневни/ извънреден труд за периода 25.09.2016 год. – 25.09.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.09.2019 год. до окончателното изплащане, както и сумата 208,92 лева – обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 1550,26 лева за периода до датата на подаване на исковата молба. Сочи, че към датата на постановяване на решението на ОСБлагоевград е висящо образуваното по преюдициално запитване на основание чл. 267 от Договора за функциониране на ЕС дело № С-262/2020 год. пред СЕС, отправено от запитваща юрисдикция РС-Луковит по гр.д. № 606/2019 год. по описа на същия съд с предмет, идентичен с този по гр.д. № 242/2020 год. по описа на ОС-Благоевград, като в запитването са включени въпроси за тълкуване на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 год. относно някои аспекти на организацията на работното време и съответствието им с националното законодателство, а именно: 1. ефективната защита по чл. 12, б. „а“ от Директивата изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня; 2. принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на Европейския съюз изисква ли определената в националното право нормална продължителност на нощния труд 7 часа за работници в частния сектор да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за пожарникари и полицаи; 3. ефективното постигане на целта по §8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО – да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор?

Съгласно практиката на ВКС на РБ, обективирана в определение № 138/21.03.2019 год. на ВКС на РБ по ч.гр.д. № 631/2019 год. разпоредбата на чл. 628 от ГПК задължава всеки български съд за отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването съдът спира производството по делото – чл. 631, ал. 1, изр. 1 от ГПК, а след произнасянето на СЕС то се възобновява – чл. 631, ал. 2 от ГПК. Решението на СЕС по запитването е задължително не само за съда, който го е отправил, но също така и за всички съдилища и учреждения в Република България. Като не е изпълнил това свое процесуално задължение, пряко произтичащо от норми и принципи на правото на ЕС ОС-Благоевград е нарушил законодателството на ЕС, което е основание за ангажиране на отговорността му.

Игнорирайки правораздавателната дейност на СЕС по образуваното дело С-262/20 пред СЕС ответникът е нарушил правото на ЕС и пряко не е приложил норми от правото на ЕС, които СЕС указва как трябва да се тълкуват и прилагат по настоящия казус. Именно в това неприлагане на задължително тълкуване на норми и принципи от правото на общността е основанието за ангажиране отговорността на ОС-Благоевград – за неспазване правото на ЕС по чл. 2в от ЗОДОВ. С решението на СЕС от 24.02.2022 год. по дело № С-262/20 год. е прието, че чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на ЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава-членка нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците и служителите от частния сектор 2 да не се прилагат за публичния сектор, включително за пожарникарите и полицаите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна с тази цел. В случая такъв критерий не е заложен в нормативната уредба на РБългария, поради което на общо основание следва да се преценява несъответствието и противоречието на решението на ОСБлагоевград с решението на СЕС по отправеното преюдициално запитване, което от своя страна е довело до нарушение на правото на ЕС. Решението на СЕС задължава правораздавателните органи да извършат преценка за сходство със съответни на заеманата от ищеца длъжности, която да позволява такова отклонение по отношение на работниците в публичния сектор /в случая полицаи и пожарникари/ с тези сходни длъжности от частния сектор или от други такива в публичния сектор. След като бъде извършено такова съпоставяне следва да се прецени дали различната правна уредба съответства на допустима от закона цел и дали това различие е съразмерно на тази цел. В случая тази преценка не е извършена от страна на ответника. Ищецът сочи, че е налице неравно третиране на държавните служители по ЗМВР и тези, работещи в частния сектор или други държавни служители със сходни функции, каквито са лицата, извършващи частна охранителна дейност и лицата, заемащи длъжност „горски инспектор“ по действащия Закон за горите. С неизвършването на този вид съпоставка ОС-Благоевград е нарушил решението на СЕС и принципа на равенство, закрепен в дял трети, чл. 20-26 от ХОПЕС, според който всички хора са равни пред закона, като този принцип за равно третиране е общ принцип на правото на ЕС, който изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения. При наличието на такова различно третиране, то трябва да е обосновано с обективен и разумен критерий, съответно закрепен и установен нормативно, когато това е основано на допустима от закона цел и съразмерно на тази цел.

Без наличието на тези две кумулативно изискуеми предпоставки всяко различно третиране е необосновано и нарушава пряко правото на ЕС. Крайният резултат на делото според решението на ОС-Благоевград – отхвърлянето на предявените искове, сочи на пряка причинно-следствена връзка между правораздавателната дейност на ответника /нарушаваща правото на ЕС/ и причинените на ищеца имуществени вреди по делото в размер на отхвърлените искови претенции, както и направените по делото разноски. Претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение, както следва: 1550,26 лева – размера на отхвърления главен иск по делото, представляващ размера на неизплатеното възнаграждение за 224,04 часа извънреден труд от нощен труд след превръщане на нощните часове в дневни за процесния период, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; сумата 208,92 лева – мораторна лихва върху неизплатеното възнаграждение до датата на подаване на исковата молба; сумата 256 лева – разноски по делото, които ищецът е осъден да заплати на ГД „ПБЗН“; сумата 400 лева – заплатен адвокатски хонорар от ищеца в първоинстанционното производство и сумата 400 лева – заплатен адвокатски хонорар във въззивното производство пред ОСБлагоевград.

3

Исковете са по чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ вр. чл. 4§3 от ДЕС, като твърдяните противоправни действия на ответника се изразяват в нарушаване на правото на ЕС по в.гр.д.

№ 242/2020 год. по описа на ОС-Благоевград.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Образуваното дело № С-262/20 на СЕС по преюдициално запитване, отправено от РС-Луковит на основание чл. 267 от ДФЕС е по въпросите за тълкуване на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 год. относно някои аспекти на организацията на работното време и съответствието им с националното законодателство, а именно: 1. ефективната защита по чл. 12, б. „а“ от Директивата изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня; 2. принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на Европейския съюз изисква ли определената в националното право нормална продължителност на нощния труд 7 часа за работници в частния сектор да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за пожарникари и полицаи; 3. ефективното постигане на целта по §8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО – да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор?

Пред РС-Луковит е образувано гр.д. № 606/2019 год. с предмет, идентичен с този по гр.д. № 242/2020 год. по описа на ОС-Благоевград, а именно – да бъде осъдена Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР да заплати на служител допълнително възнаграждение за положен от него труд през нощта като извънреден труд, след превръщане на нощните часове в дневни. Спорните по образуваното пред ОСБлагоевград дело въпроси са по същество идентични с тези, които са били поставени в преюдициално запитване, отправено от РС-Луковит до СЕС.

С решението на СЕС по отправено до него преюдициално запитване се дава задължително тълкуване на норми от правото на ЕС, а не се разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо. Затова националният съд не може да постанови спиране на производството пред себе си поради наличие на връзка на преюдициалност между делата.

От друга страна, разпоредбата на чл. 628 ГПК задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването съдът спира производството по делото (чл. 631, ал. 1 изр. 1 ГПК), а след произнасянето на СЕС то се възобновява (чл. 631, ал. 2 ГПК). Решението на СЕС по запитването обаче е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България (чл. 633 ГПК). Това означава, че когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държавата-членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред 4 себе си на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 изр. 1 ГПК. Безпредметно е от него да се изисква също да отправи преюдициално запитване, защото СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси. Адресат на задължението по чл. 631, ал. 1 ГПК е всеки съд, който е отправил или трябва да отправи преюдициално запитване до СЕС.