Решение № 5607 от 18.10.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5607 гр. София, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Наталия П. Лаловска

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100510532 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена от С. К. Ц. и В. К. Т., конституирани на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия ищец К.Т.И., въззивна жалба срещу Решение № 160 от 29.06.2017 г., постановено по гр. д. № 49379/2013 г. по описа на СРС, 44-ти състав, с което са отхвърлени предявеният от К.Т.И. срещу Р. П. К. искове с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за покупко-продажба на 1/2 ид. ч. от следния недвижим имот: 750/1264 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Банкя, СО, р-н Банкя, ул. ****, с площ от 1264 кв.м. по скица, а по документ за собственост с площ от 750 кв.м., с номер по предходен план 81, кв. 62, при съседи поземлени имоти с идентификатори ***, ***. ***.

***, ***, обективиран в Нотариален акт № 119 от 19.10.2012 г., том IV, рег. № 8415, нот. дело № 581/2012 г. на нотариус Ст. Т., поради липса на учредена от К.Т.И. представителна власт в полза на С.В.Т., сключил от негово име договора, както и предявеният срещу Р. П. К. и Р. Н. П. иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за прехвърляне на недвижим имот вместо плащане с предмет 1/2 ид. ч. от следния недвижим имот: 750/1264 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Банкя, СО, р-н Банкя, ул. ****, с площ от 1264 кв.м. по скица, а по документ за собственост с площ от 750 кв.м., с номер по предходен план 81, кв. 62. при съседи поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, обективиран в Нотариален

1 акт № 41 от 24.07.2013 г., том IV, рег. № 11859, нот. дело № 0584/2013г. на нотариус В. Б., поради липса на съгласие от К.Т.И. за разпореждане е имота е оглед мнимото му представителство по договора, обективиран в Нотариален акт № 119 от 19.10.2012г.. том IV, рег.№ 8415, нот. дело № 581/2012 г. на нотариус Ст. Т..

Във въззивната жалба на въззивниците, конституирани на мястото на починалия ищец, са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържат, че макар в първоинстанционното производство да е било установено, че наследодателят им – К.И., е подписал пълномощно от 17.10.2012 г., по делото са представени доказателства – епикриза, че в този период К.И. е бил на болнично лечение, поради сътресение на мозъка. Твърдят, че наследодателят им е бил принуден и заплашен от племенника си – С.В.Т., да подпише пълномощното, с което последният се е разпоредил с неговата идеална част от поземления имот. Сочат, че в пълномощното от 17.10.2012 г. С.Т. не е упълномощен да получава цената по продажбата. Твърдят, че посочената цена в нотариалния акт от 19.10.2012 г. е изключително ниска, както и че наследодателят им не е получавал цената по сделката. Молят съда да отмени решението и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове.

Въззиваемата ответница – Р. П., чрез пълномощника си – адв. Н. Г., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подала в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата и претендира разноски. Останалите въззиваеми не са подали отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решението е валидно и допустимо в обжалваната част, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

2

По делото е представен договор за покупко-продажба на 1/2 ид. ч. от следния недвижим имот: 750/1264 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Банкя, СО, р-н Банкя, ул. ****, с площ от 1264 кв.м. по скица, а по документ за собственост с площ от 750 кв.м., с номер по предходен план 81, кв. 62, при съседи поземлени имоти с идентификатори ***, ***. ***. ***,

***, сключен между К.Т.И., действащ чрез пълномощника си С.В.Т., и ответника Р. П. К., за сумата от 4000 лв., обективиран в Нотариален акт № 119 от 19.10.2012 г., том IV, рег. № 8415, нот. дело № 581/2012 г. на нотариус Ст. Т., рег. № 065 към НК (л. 7 и сл. от делото пред СРС).

Видно от представената по делото нотариална преписка, при изповядване на сделката, С.В.Т. се е легитимирал като пълномощник на К.Т.И. с пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 6332/17.10.2012 г. и удостоверено съдържание с рег. № 6333/17.10.2012 г., том: 3, акт: 45 на нотариус А.Д., рег. № 404 към НК (л. 76 от делото пред СРС).

Представен е и договор за прехвърляне на процесния имот вместо плащане, сключен между ответниците Р. П. К. и Р. Н. П., обективиран в Нотариален акт № 41 от 24.07.2013 г., том IV, рег. № 11859, нот. дело № 0584/2013г. на нотариус В. Б., рег. № 302 към НК (л. 10 и сл. от делото пред СРС).

Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г., постановено по тълк.д.

№ 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. В тази връзка, първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, произтичащ от твърденията на ищеца К.И., че не е упълномощавал племенника си С.Т. да се разпорежда с процесния имот, а представеното по делото пълномощно е неавтентично.

Страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства е безспорно установено, че К.И. е собственик на процесния имот. С оглед наведените от ищеца твърдения, че е бил мнимо представляван, то е налице право, респ. – правен интерес да се позове на недействителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД.

Уредената в чл. 42, ал. 2 ЗЗД висяща недействителност на процесната транслативна сделка е обусловена от 1) сключването на договора за покупко-продажба чрез мним представител, без представителна власт и 2) липсата на потвърждаване от мнимо представлявания на извършените от негово име правни действия, без надлежно учредена представителна власт.

Предвид оплакванията във въззивната жалба следва да се отбележи, че съгласно заключението на вещото лице по изслушаната в производството пред СРС съдебнопочеркова (графическа) експертиза, неоспорена от страните, и което съдът кредитира с 3 доверие като обективно, компетентно и достоверно дадено, по делото е установено, че подписът за „упълномощител“ в пълномощното от 17.10.2012 г. е положен от ищеца К.И., от което следва, че пълномощникът по продажбата на процесния имот е действал с надлежно учредена представителна власт. Действително, пълномощното е оттеглено с нотариално заверена декларация от 31.10.2012 г. (л. 111 от делото пред СРС), която обаче, както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, следва датата на сключването на договора за продажба от 19.10.2012 г. С оглед изложеното, договорът за продажба на процесния имот от 19.10.2012 г. е сключен при надлежно съществуваща към този момент представителна власт на легитимиралия се като пълномощник С.Т. и е породил целените с него правни последици в патримониума на представлявания ищец.

Във връзка с наведените във въззивната жалба за първи път в производството други основания за недействителност на едностранната сделка, а именно – че при подписване на пълномощното, ищецът не е бил в състояние да разбира и ръководи постъпките си, че е бил заплашван, както и поради нееквивалентност на престациите, следва да се отбележи, че съгласно трайната практиката на ВКС, обективирана в Решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г., IV г. о., ГК и Решение № 204 от 5.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3342/2017 г., IV г. о., ГК, когато лице, което претендира да е собственик на една вещ иска да оспори действителността на сделка, с която вещта е прехвърлена, то може да предяви с иск някоя от формите на недействителност: нищожност, унищожаемост, относителна или висяща недействителност на извършената сделка. В първото заседание по делото, то може, ако съдът прецени това за уместно с оглед защитата на ответника, да предяви за съвместно разглеждане и други основания за нищожност, унищожаемост, относителна или висяща недействителност. След приключване на първото заседание по делото ищецът не може да предявява нови основания за недействителност на сделката и ако съдът погрешно допусне такова изменение на иска по основание, постановеното решение по новите основания ще е недопустимо. Съдът не следи служебно за недействителността на сделките, поради което не може да признае порок на сделката, който не е надлежно предявен с иск. Ако предявеният иск (или искове) бъде (или бъдат) отхвърлен (отхвърлени) ищецът може да предяви с нови искове в отделно производство други основания за недействителност, тъй като той не е длъжен да изчерпи в един процес всички основания за недействителност на оспорваната сделка. Следва да се отбележат задължителните за органите на съдебната власт указания – чл. 130, ал. 2 ЗСВ, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г., постановено по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В конкретния случай такава хипотеза не е налице и с оглед изложеното, настоящата съдебна инстанция, че не следва да извършва проверка на валидността на процесната облигационна връзка по наведените във въззивната жалба други основания за недействителност – че при подписване на пълномощното, ищецът не е бил в 4 състояние да разбира и ръководи постъпките си, че е бил заплашван, както и поради нееквивалентност на престациите.

По отношение на втория процесен договор обективиран в Нотариален акт № 41 от 24.07.2013 г., следва да се посочи, че съгласно изложеното в мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г., постановено по тълк.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, когато недействителният договор е бил сключен в хипотезите на липса на учредена представителна власт, извън пределите на учредената такава или след нейното отпадане, при липса на потвърждаване от страна на мнимо представлявания, този договор не поражда насрещни права и задължения за страните по него, както и вещно-транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД, поради което насрещната страна – третото лице, договаряло с мнимия представител, нито придобива облигационни и вещни права по силата на договора, нито упражнява добросъвестно владение, тъй като такъв договор не е правно основание, годно да го направи собственик по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС. Ако това лице на свой ред сключи последващ вещно-прехвърлителен договор за същата вещ (имот), то съгласно общия правен принцип, че никой не може да прехвърли права, които не притежава, и този договор няма да породи вещно-транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД. Тъй като обаче този последващ договор не е недействителен на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, той ще породи своето облигационно действие (уговорените с него насрещни права и задължения ще възникнат за страните, включително – задължението за прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право) и насрещната страна – лицето, придобило владението върху вещта по този последващ договор, е добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, стига да не е знаело към момента на сключването му, че праводателят му не е собственик, т.е. – че последният е договарял с мним представител при сключването на предходния недействителен договор по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. С оглед гореизложеното, въпросният договор не е недействителен на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД и е породил своето облигационно действие, а в случая е породил и вещнотранслативен ефект, тъй като третото лице по договора за продажба на процесния имот от 19.10.2012 г. – ответникът Р. П. К. е договарял с представител с надлежно учредена представителна власт и в този смисъл не е прехвърлил права, които не притежава, на ответницата Р. Н. П. с договора за прехвърляне на процесния имот вместо плащане от 24.07.2013 г.