Решение № 752 от 01.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 752 гр. Пловдив, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20255330202497 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №25-1030-000952 от 27.02.2025г. на Началник група в ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Д. Д. К., ЕГН:**********, на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за административно нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.

По съображения, изложени в жалбата, чрез процесуален представител – адв. П. В., се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, като не се представлява и от процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В молба – становище се излагат съображения за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и се прави искане за потвърждаването му. Прави се и възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение. Не се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема 1 за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 23.01.2025г. около 10.24 часа в гр. Пловдив на бул. „Дунав“ до №68, свидетелят Х. Н. Р. – **** при сектор „Пътна полиция“ и колегата му П.А.И., проверил управлявания от жалбоподателя Д. Д. К. лек автомобил „Мерцедес МЛ 320“, с рег. №****, собственост на А.З.М.. Проверката се наложила, тъй като чрез служебен таблет полицейските служители установили нарушение от страна на водача на лекия автомобил, свързано със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В хода на проверката било установено, че водачът, който не бил собственик, управлявал процесното МПС, във връзка с чието използване нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. С оглед на горното полицейският служител Р. съставил АУАН серия GA №3332569/23.01.2025г. за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ. След като се запознал със съдържанието на акта, жалбоподателят го подписал без възражения, като такива не били депозирани и в законоустановения срок по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на Д. Д. К. на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства – свидетелските показания на актосъставителя Х. Н.

Р., който поддържа констатациите в акта. Съдът кредитира тези показания като обективни, логични и неопровергани по същество от събраните писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Противно на възражението на жалбоподателя, в АУАН и НП не е 2 допуснато съществено процесуално нарушение, във връзка с индивидуализиране на МПС, което да е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Действително на едно място регистрационният номер на лекия автомобил е неправилно посочен, но е очевидно, че се касае за техническа грешка, отчетена впоследствие от актосъставителя в изготвената от него докладна записка. При прочит на целия текст на АУАН обаче е повече от видно, че се касае за техническа грешка, която по никакъв начин не накърнява правото на защита на наказания субект, доколкото е пределно ясно, че обект на проверка е бил именно лек автомобил „Мерцедес МЛ 320“, с рег.

№****, във връзка с чието използване е нямало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Не се установи от съда и твърдяното в жалбата противоречие относно модела на лекия автомобил. И в АУАН и в НП е посочено, че се касае за лек автомобил „Мерцедес МЛ 320“. С оглед изложеното настоящата инстанция намира за неоснователни наведените в тази връзка възражения на жалбоподателя.

От доказателствения материал по делото съдът намира за безспорно и категорично установено нарушението от страна на Д. Д. К. на разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, която предвижда отговорност за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Нормата предписва правило за поведение на определени субекти - адресати на разпоредбата, а именно водачи на МПС, което не е тяхна собственост. В конкретния случай не се спори, че жалбоподателят К. не е собственик на управлявания от него лек автомобил. Обект на застраховане по задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание. Също безспорно е доказано, че в момента на управление на автомобила санкционираното лице не е имало сключен и действащ договор за 3 задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, което като водач е длъжно да има съгласно чл.638, ал.3 от КЗ.

С оглед изложеното, съдът намира, че Д. Д. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, тъй като на процесната дата като водач на МПС, чужда собственост, е управлявал същото, във връзка с чието притежаване и използване е нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите.

Правилно и законосъобразно е преценено, че не са налице основания случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, защото не касае деяние с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случай. Не може да не се отчете, че с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Още повече, че извършеното нарушение не е изолирана и инцидентна негова проява, предвид на това, че за него се установяват множество предходни нарушения по ЗДвП, видно от справката за нарушител/водач. Съобразявайки посоченото няма как да са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Съобразно разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.”, т.е. посочената норма представлява сложен фактически състав, съдържащ както правилото за поведение, така и санкцията за нарушаването му. В този смисъл законосъобразно е била определена санкцията, а именно глоба, чийто размер е законодателно фиксиран и в който случай нито съдът, нито наказващият орган биха могли да го променят.

При този изход на спора право на разноски, съгласно новелата на чл.63д ЗАНН, има въззиваемата страна. Тъй като не е направено искане за присъждане на разноски, то такива не се дължат.

По изложените съображения, предвид липсата на основания за отмяна или изменение на наказателното постановление, и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №25-1030-000952 от 27.02.2025г. на Началник група в ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Д. Д. К., ЕГН:**********, на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за административно нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5