Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1385 от 18.04.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 13922/2021
Вид
Решение № 1385
Подписан
18.04.2022
Състав
ИВИАНА ДИМЧЕВА ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.15, ал.1, т.7 · Закон за Комисията по финансов надзор
  • чл.4, т.8 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл.53, ал.1 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл.53, ал.4 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл.290, ал.9, т.2, предл.1 · Закон за пазарите на финансови инструменти
  • чл.295, ал.1, предл.2 · Закон за пазарите на финансови инструменти
  • чл.6, ал.2 · Закон за пазарите на финансови инструменти
  • чл.6, ал.2, т.2 · Закон за пазарите на финансови инструменти
  • чл.6, ал.3 · Закон за пазарите на финансови инструменти
  • чл.6, ал.3, т.1 · Закон за пазарите на финансови инструменти
  • чл.70 · Закон за пазарите на финансови инструменти
  • чл.70, ал.1 · Закон за пазарите на финансови инструменти
  • чл.82 · Закон за пазарите на финансови инструменти
  • чл.82, ал.5 · Закон за пазарите на финансови инструменти
  • чл.85 · Закон за пазарите на финансови инструменти
  • чл.87 · Закон за пазарите на финансови инструменти
  • чл.87, ал.1 · Закон за пазарите на финансови инструменти
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.305, ал.3, изр.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл.41, ал.4 · Правилник за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари

РЕШЕНИЕ

№ 1385 гр. София, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20211110213922 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

С Наказателно постановление (НП) № Р-10-725 от 14.09.2021г., издадено от Заместник - Председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” на основание чл.83, чл.53 и чл.27 от ЗАНН; чл.15, ал.1, т.7 от ЗКФН; чл.295, ал.1, предл.2 и чл.290, ал.9, т.2, предл.1 от Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) на Инвестиционен посредник /ИП/ ..... е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5 000 (пет хиляди) лева за извършено нарушение по чл.70, ал.1, предл.2, вр. чл.6, ал.3, т.1 от ЗПФИ.

Недоволно от Наказателното постановление е останало наказаното Дружество - ИП ....., от името на което е подадена жалба в срок. В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и следва да се отмени. Според жалбоподателя предоставеното от клиента на 14.01.2021г. фотокопие не е копие на лична карта, тъй като не съдържа разпознаваем образ на клиента, разпознаваем негов подпис, защити на личната карта или границата /очертанията и формата/ на личната карта. Същевременно жалбоподателят се съгласява, че копието на личната карта е било „четливо“, но това се отнасяло до написаните с букви и цифри данни и можело да се приравни на написани на листче имена, ЕГН и адрес, тъй като от това копие нищо повече не било видимо. С получаването на въпросното копие от 14.01.2021г. ИП бил изпълнил задължението си да събере данни на клиента – име, ЕГН, адрес и т.н., но не бил изпълнил задължението си да събере копие на личната карта. Според жалбоподателя от копието от 14.01.2021г. не може да се разпознае от снимката лицето на 1 живо или неговият подпис. Заявява се, че НП е издадено не защото ИП е приложил занижени стандарти за проверка, а защото е приложил дължимия стандарт на проверка съгласно закона. Според жалбоподателя копието от 01.02.2021г. представлява ясно и четливо копие на лична карта, от което са видни основните реквизити, защити и гаранции за оригиналност на личната карта, образа на държателя и неговия подпис – с разумна степен на четливост. Твърди се, че предоставеното копие на лична карта от 14.01.2021г. е копие на копие на личната карта, тъй като качеството на образа се влошава едва при последващо снемане на копие от копие. От тук се прави извод в жалбата, че ИП е имал законовото задължение и пълното и безспорно основание да предостави изискването за предоставяне на надлежно копие на лична карта от страна на клиента и правилно не е освободил и превел средствата на клиента докато не е събрал копие на личната му карта и с това е приел заявката на клиента за надлежно извършена. В жалбата се излага хронологията на комуникацията между ИП и клиента. В жалбата се посочва още, че административно – наказващият орган не е обосновал в НП защо е сметнал, че обработването на заявката за верификация на копие от нова лична карта за 9 работни дни представлява административно нарушение. Наказващият орган не е посочил никакъв срок, обвързващ ИП, по силата на нормативен акт или вътрешни правила на ИП, указания на КФН и пр., нито се позовава на стандарти в индустрията, с оглед на които да се достигне до извода, че ИП се забавя повече от нормалното в подобна ситуация. Поради това се посочва, че твърденията на наказващия орган са голословни, необосновани и неподкрепени с факти. Отбелязва се, че нормата на чл.70, ал.1, предл.2, вр. чл.6, ал.3, т.1 от ЗПФИ е обща, не сочи ясни и конкретни параметри за поведението на ИП и оставя широко поле за преценка от страна на наказващия орган за това дали има или няма нарушение. Според жалбоподателя за да е описано нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, не е достатъчно да е посочено съдържанието и датите на кореспонденцията. Твърди се, че в НП липсва обосновка защо административно – наказващият орган е формирал преценка на конкретния случай, че деянието представлява нарушение на чл.70 от ЗПФИ. Не било ясно дали би имало нарушение, ако срокът е бил не 9, а 3 или 5 дни; къде е границата между законово и незаконно поведение на ИП; не ставало ясно какво е нормалното време за изпълнение на посочената заявка, като се калкулира и разумното забавяне на ИП. Наказващият орган се упреква и за това, че не е изследвал необходимото време за верификация на копието, процедурата за нея и проверката на валидността на личната карта. Твърди се, че няма как само въз основа на комуникацията между ИП и клиента да се докаже обвинителната теза. Според жалбоподателя не е налице бездействие в периода 14-29 януари 2021г., тъй като на 18.01.2021г. ИП е дал изрични указания на клиента за изискуемото качество на копието на личната карта. От тук се прави извод и за неправилно определен период на нарушението, тъй като той бил прекъснат на 18.01.2021г. На следващо место в жалбата се твърди, че е налице неправилна правна квалификация на деянието. Жалбоподателят цитира чл.82, ал.5 и чл.87, ал.1 от ЗПФИ, както и чл.25 от Общите условия на ИП и чл.9, ал.1, т.1 от Политиката за изпълнение на клиентските нареждания. Поради погрешна правна квалификация в жалбата се твърди, че има допуснато съществено процесуално нарушение и нарушено право на защита на ИП.

2

Поради това се иска съдът да отмени изцяло обжалваното Наказателно постановление.

Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят се представлява от адвокат К.. В съдебно заседание на 18.01.2022г. той заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС адвокатът казва, че твърдяното нарушение в НП всъщност не било нарушение, тъй като същността на нарушението, което се твърди, била, че за девет работни дни не е верифицирана личната карта, но никъде в закона нямало срок за това и ИП е действал изцяло при спазване на закона и Вътрешните си правила. Освен това се посочва, че актосъставителят не е извършил никакви действия, с които да установи бездействие, дали се е действало, бездействало, дали през целия период, а единствено е гледал датите от кореспонденцията и липсата на резултат, но не и бездействието. Според адв. К. когато се преценя дали срокът е прекомерно голям или нормален следва да се има предвид, че верификацията на лични документи е нормално да се случва веднъж на 10 години. Това не е условие за теглене на парите на клиента. Претендира се, че ИП своевременно /на 11.07.2020г./ е напомнил на клиента да представи актуална лична карта, тъй като е ясно, че процедурата по верификация отнема време, за да бъде завършена. Като не е била предоставена на време лична карта, клиентът сам се бил поставил в ситуация, в която един нормален процес по верификация става условие за използването на неговите парични средства. Относно квалификацията на нарушението адвокатът счита, че тя е неправилна, тъй като нарушението е квалифицирано по чл.70 от ЗПФИ, а това е общ член на раздела и в чл.82 и чл.85 от ЗПФИ има конкретни разпоредби, които отговарят на описаната фактическа обстановка. Твърди се, че такава неправилна квалификация затруднява правото на защита на жалбоподателя да докаже дали е действал честно, справедливо и като професионалист.

Заявява се, че в чл.82 и чл.85 от ЗПФИ има конкретни критерии, които трябва да бъдат покрити или не с конкретни срокове. Пледира се за отмяна на Наказателното постановление, както и за присъждане на разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение и възнаграждение за преводач, във връзка с което адвокатът представя списък с разноски, Договор за юридическо обслужване, фактура, платежно нареждане и фактура за превод.

Въззиваемата страна се представлява пред СРС, НО, 10 състав от юрк. .......... В съдебно заседание на 18.01.2022г. той оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС - 10 състав юрк. ......... моли съда да потвърди Наказателното постановление по съображения, изложени в писмени бележки, депозирани по делото. Процесуалният представител на въззиваемата страна заявява, че нормите на чл.82 и чл.87 от ЗПФИ няма как да бъдат отнесени към процесното деяние, тъй като то попада в характеристиките на попечителска дейност и свързаните с това условия, а сочените от жалбоподателя разпоредби са относими към изпълнение на нареждане на клиент, каквато не е настоящата хипотеза.

Освен това юрк. ......... прави и възражение за прекомерност на претендираните разноски от жалбоподателя и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Комисията за финансов надзор.

Писмените бележки, към които препраща юрк. ........., се намират на лист 97-99 от делото и са с вх. № 5429 от 12.01.2022г. В тях се посочва, че доводите от жалбата са 3 неотносими. Твърди се, че е без значение дали копието на личната карта е четливо или не.

Пояснява се, че административното обвинение не се отнася до това, че ИП не е приел въпросното копие, а се изразява в това, че посредникът е бездействал като не е проверил документа за самоличност и така е ограничил възможността на клиента да разполага със собствените си пари. Твърди се, че клиентът е бил уведомен за първи път, че предоставеното на 14.01.2021г. копие от лична карта няма да бъде прието от ИП едва на 29.01.2021г., т.е. 15 дни след предоставянето му и 14 дни след потвърждаване на неговото получаване. Обяснява се, че ИП е подведен под отговорност не защото не е верифицирал с категоричност самоличността на клиента, а защото е проявил продължително бездействие. Претендира се, че наказващият орган е описал нарушението прецизно и не се споделя тезата на жалбоподателя за неяснота на обвинението. В писмените бележки се заявява, че хипотезите, в които ИП не действа честно, справедливо и като професионалист в най-добър интерес на клиента са неизброими и не могат да се обхванат от закона. В процесния случай е прието, че нарушението е извършено в периода от 15.01.2021г. до 28.01.2021г., тъй като на 15.01.2021г. е потвърдено получаването на документа, а бездействието е продължило до 28.01.2021г. включително. По-нататък се казва, че чл.70, ал.1 от ЗПФИ е императивна норма.

Нарушението не е извършено при осъществяване на инвестиционна услуга и дейност „изпълнение на нареждане за сметка на клиента“ (по чл.6, ал.2, т.2 от ЗПФИ), а при извършване на допълнителна услуга „попечителска дейност и свързаните с това услуги като управление на парични средства“ (чл.6, ал.3, т.1 от ЗПФИ) и член 87, ал.1 от ЗПФИ няма как да бъде приложен, тъй като се отнася до инвестиционни услуги по чл.6, ал.2, т.2 от ЗПФИ. Относно чл.82, ал.5 от ЗПФИ се твърди, че такова би имало, ако ИП не беше включил в своите общи условия или в договора с клиента редът, начините и сроковете за уреждане на отношенията с клиента, но конкретното административно – наказателно обвинение не се изразявало в това. С тези аргументи се иска от съда да потвърди обжалваното Наказателно постановление. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда. В случай, че жалбоподателят иска присъждане на разноски за адвокат над установените в Наредба № 1/2004г. минимални размери, се прави възражение срещу размера и се иска те да се намалят до нормативния минимум. Възразява се и срещу претендирането на други разноски, извършването на които не е надлежно доказано със съответните документи.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

Дружеството ..... е регистрирано като инвестиционен посредник /ИП/. Със Заповед № З-211 от 16.09.2020г. на Заместник - Председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” било разпоредено да се извърши проверка на ..... относно спазване разпоредбите на ЗПФИ и други за периода от 01.01.2019г. до датата на приключване на проверката.

Междувременно, на 29.01.2021г. клиент на ИП ..... сигнализирал Комисията за финансов надзор /КФН/ с жалба за това, че от началото на 2021г. многократно е искал от ИП да изтегли първоначално част от парите си, а след това всичките си пари, които са налични 4 по неговата сметка, но до момента на подаване на жалбата не е успял. Във връзка с това в КФН започнала проверка. С писмо изх. № 91-02-129 от 02.02.2021г. от КФН изискали от ИП ..... да предостави в срок до 3 работни дни клиентското досие на лицето, което ги е сигнализирало с жалба /...../, вкл. и справки за всички, подадени от него нареждания за теглене на парични средства след 01.12.2020г. Писмото било изпратено по електронен път.