Решение № 7700 от 27.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7700 гр. София, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20251110144776 по описа за 2025 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

27.04.2026 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На деветнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Белослава Испиридонова

Прокурор

1 като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 44776 по описа за 2025 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Т. Г. С., с ЕГН **********, от гр.

С...., против „.... АД, с ЕИК ,...., със седалище и адрес на управление: ..... Ищцата, чрез процесуалния си представител, твърди, че по силата на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 51073/2019 г. по описа на СРС, 54 състав, и издаден изпълнителен лист от 09.01.2020 г., била осъдена да заплати на ответника сумата от 1 838,63 лв., представляваща потребена вода за периода от 06.02.2017 г. до 03.08.2019 г., сумата от 214,77 лв. – мораторна лихва за периода от 09.03.2017 г. до 03.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 91,07 лв. – разноски. Също така твърди, че със съобщение от 29.01.2020 г. била уведомена за образувано срещу нея изп.д. № 20208380400557 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, с рег.

№ 838, действащ в района на СГС, а на 14.03.2025 г. й било връчено съобщение за пристъпване към опис на недвижимото й имущество, представляващо гараж № 12, находящ се на адрес: гр. София, ул. „Виктор Григорович“ № 33, вх. А, както и че на 01.04.2025 г. бил извършен опис, а впоследствие била изготвена и пазарна оценка. По съвет на адвокат ищцата изтеглила кредит и на 24.07.2025 г. чрез трето лице превела по сметка на взискателя, посочена в издадената заповед по чл. 410 от ГПК, пълния размер на дължимата сума. В периода от 24.07.2025 г. до 28.07.2025 г. ищцата направила опит да уведоми ответника, че дългът е изцяло погасен, като била насочена към Правната дирекция на ответното дружество, като и до предявяване на исковата молба среща ни била осъществена. ЧСИ уведомил ищцата, че без молба от взискателя не може нито да спре, нито да прекрати производството по делото, а ще продължи с действия по изпълнението. Сочи, че вземането е погасено, като дължимата сума е платена в пълен размер. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на „.... АД, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1 838,63 лв., представляваща потребена вода за периода от 06.02.2017 г. до 03.08.2019 г., сумата от 214,77 лв. – мораторна лихва за периода от 09.03.2017 г. до 03.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 91,07 лв. – разноски, дължима по изпълнителен лист от 09.01.2020 г. по гр.д. № 51073/2019 г. по описа на СРС, 54 състав, поради погасяване на вземането чрез извършено плащане, претендира направените по делото разноски.

Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество „.... АД, с който признава предявената искова претенция. Не спори, че дължимата сума е погасена чрез плащане по сметка на ответника на 24.07.2025 г., 2 като наредител е трето лице и е отразена по партидата на потребителя. Сочи, че са предприети действия по изпълнителното дело за прекратяването му. Твърди, че по повод на плащането била извършена проверка, в резултат на което било установено, че е платен целият дълг по гр.д. № 51073/2019 г. по описа на СРС, 54 състав. Моли съда да се произнесе с решение при признание на иска, както и да възложи разноските в тежест на ищцата, при условие на евентуалност прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439 от ГПК. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения от ищцата заверен препис от Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 03.10.2019 г. по гр.д. № 51073/2019 г. по описа на СРС, 54 състав, се установява, че Т. Г. С. е осъдена да заплати на „Софийска водя“ АД сумата от 1 838,63 лв., представляваща потребена вода за периода от 06.02.2017 г. до 03.08.2019 г., сумата от 214,77 лв. – мораторна лихва за периода от 09.03.2017 г. до 03.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 91,07 лв. – разноски по делото, от които: сумата от 41,07 лв. – държавна такса и сумата от 50 лв. – възнаграждение за юрисконсулт. Видно от представения заверен препис от изпълнителен лист от 09.01.2020 г., издаден по 51073/2019 г. по описа на СРС, 54 състав, се установява, че същият е издаден в полза на „.... АД въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение. От представения заверен препис от съобщение, изпратено до ищцата от ЧСИ се установява, че въз основа на издадения в полза на ответното дружество изпълнителен лист е било образувано изп.д. № 20208380400557 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, с рег. № 838, действащ в района на СГС, като покана за доброволно изпълнение е била връчена на длъжника по изпълнителното дело и ищца в настоящото производство на 01.02.2020 г. На 13.05.2025 г. до длъжника е било изпратено уведомление за опис на недвижимо имущество, връчена на длъжника на 14.03.20258 г., а от представения заверен препис от Протокол за опис на недвижимо имущество от 01.04.2025 г., съставен от ЧСИ Бъзински по посоченото изпълнително дело, се установява, че същият е бил съставен в присъствието на длъжника. Видно от представения заверен препис от преводно нареждане от 24.07.2025 г. по сметка на ответното дружество е била наредена сумата от 3 397 лв. с основание: пълно погасяване по заповед по ч.гр.д. № 51073/2019 г. по описа на СРС, 54 състав. На 09.09.2025 г. до ищцата в качеството й на длъжник по изп.д. № 20208380400557 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, с рег. № 838, действащ в района на СГС, е било изпратено уведомление за обявена публична продан. От представения заверен препис от молба за обезпечаване на бъдещ иск и платежно нареждане, се установява, че на 25.07.2025 г. ищцата е платила по сметка на СРС сумата от 40 лв. за държавна такса, като с 3

Определение № 31839 от 28.07.2025 г. по гр.д. № 41595/2025 г. по описа на СРС, 166 състав, съдът е допуснал обезпечаване на отрицателните установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп.д. № 20208380400557 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, с рег. № 838, действащ в района на СГС При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

С оглед на направеното признание на иска от страна на ответника по делото и приключване на съдебното дирене, както и с оглед на направеното от процесуалния представител на ищеца искане за постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК, съдът намира следното:

Налице са предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК, а именно: ответното дружество „.... АД е извършило призвание на иска по основание и размер, прекратено е съдебното дирене, налице е и искане от страна на процесуалния представител на ищеца за постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК.

На следващо място съдът намира, че са спазени изискванията на чл. 237, ал. 3 от ГПК, като признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а на второ място е признато право, с което страната може да се разпорежда.

С оглед на гореизложеното предявените от ищеца искови претенции за установяване по отношение на ответника, че не му дължи сумата от 1 838,63 лв., представляваща потребена вода за периода от 06.02.2017 г. до 03.08.2019 г., сумата от 214,77 лв. – мораторна лихва за периода от 09.03.2017 г. до 03.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 91,07 лв.

– разноски по делото, дължими по изпълнителен лист от 09.01.2020 г. по .д. № 51073/2019 г. по описа на СРС, 54 състав, поради погасяване на вземането чрез извършено плащане, следва да бъдат уважени, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК, не е необходимо съдът да излага мотиви за това.

По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от процесуалния представител на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 85,78 лв., представляваща платена държавна такса. В конкретния случай на ищцата се дължат и разноски за адвокат. По делото не е представено доказателство нито за размера на договореното адвокатско възнаграждение, нито за плащането му. Не е представен и договор за правна помощ и съдействие, от който да се направи извод договорено ли е адвокатско възнаграждение или е предоставена безплатна правна помощ по смисъла на чл. 38 от ЗА. Няма пречка при представяне на доказателства в тази насока с оглед на представения списък по чл. 80 от ГПК на ищцата да се присъдят разноски за адвокат.

На ищцата се дължат и направените разноски в производството по чл. 390 от ГПК по гр.д. № 41595/2025 г. по описа на СРС, 166 състав, в размер на 240 лв., от които: сумата от 40 лв. – платена държавна такса и сумата от 200 лв. – адвокатско възнаграждение, 4 определено от съда при съобразяване на фактическата и правната сложност на делото, а и при съобразяване на направеното от процесуалния представител на ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

По отношение на направеното от ответника искане за присъждане на направените по делото разноски, същото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. На следващо място по отношение на направеното от процесуалния представител на ответника искане по чл. 78, ал. 2 от ГПК съдът намира същото за неоснователно, доколкото давността не се прилага служебно и предявяването на отрицателен установителен иск от ищцата е единственият начин за защита на субективните й права.

Към момента на постановяване на настоящия съдебен акт официалното платежно средство в Република България е еврото, независимо че към момента на предявяване на исковата претенция, както и към момента на възникване на задължението, това е бил левът.

Съгласно разпоредбите на чл. 4, 5, 12 и 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ и § 5 от ПРЗ на ЗВЕРБ всички суми в лева, посочени в настоящото решение, следва да бъдат посочени и с евровата им равностойност при официален курс на 1,95583 лв. за едно евро.

С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав, Р

Е

Ш

И

:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Т. Г. С., с ЕГН **********, от гр.

С...., против „.... АД, с ЕИК ,...., със седалище и адрес на управление: ...., че Т. Г. С. не дължи на „.... АД сумата от 1 838,63 лв. /хиляда осемстотин тридесет и осем лева и шестдесет и три стотинки/ с еврова равностойност 940,08 е. /деветстотин и четиридесет евро и осем цента/, представляваща потребена вода за периода от 06.02.2017 г. до 03.08.2019 г., сумата от 214,77 лв. /двеста и четиринадесет лева и седемдесет и седем стотинки/ с еврова равностойност 109,81 е. /сто и девет евро и осемдесет и един цента/ – мораторна лихва за периода от 09.03.2017 г. до 03.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 91,07 лв. /деветдесет и един лева и седем стотинки/ с еврова равностойност 46,56 е. /четиридесет и шест евро и петдесет и шест цента/ - разноски по делото, дължими по изпълнителен лист от 09.01.2020 г. по .д. № 51073/2019 г. по описа на СРС, 54 състав, поради погасяване на вземането чрез извършено плащане.