Определение № 28513 от 06.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28513 гр. София, 06.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110104303 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Постъпила е искова молба, с молба-уточнение от 07.02.2025 г., във вр. Разпореждане №19598/30.01.2025 г., на Т. Д. П. срещу М. И. Ч., с която се предявяват искове по чл.71, ал.1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДискр за установяване извършен тормоз по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 700 лева.

С Разпореждане от 30.01.2025г. съдът е указал на ответника да отстрани констатираните нередовности в исковата молба, като обоснове правен интерес от предявяване на иска срещу прекия извършител на дискриминацията, конкретизира изложените твърдения относно осъщественото дискриминационно поведение от ответника, с което са засегнати посочените признаци „лично положение“ и „обществено положение“; да посочи по какъв начин твърдяното по-неблагоприятно третиране е основано на принадлежността му към определена група и въз основа на какви признаци; както и да опише конкретните действия, извършени от ответника, които представляват понеблагоприятно третиране спрямо други лица в същата ситуация или имат за краен резултат поставянето на ищеца в по-неблагоприятно положение спрямо други лица в същата ситуация.

С уточнителна молба от 07.02.2025г. ответникът е посочил, че правният интерес от предявяване на иска срещу ответника произтича от предприетите от последния умишлени действия, проявяващи се в описаното дискриминационно отношение, поради наличие на предхождащ личен конфликт между страните, както и предвид дадените указания от Кмета на Район Искър при Столична община към ответника за изплащане на дължимите парични суми на ищеца. Ищецът заявява, че посоченият признак „обществено положение“ е свързан с принадлежността към група от лица, извършили ремонтни дейности в жилищни сгради, в които се помещават общински имоти, и които следва да получат обезщетение от Столична община за вложените лични средства. Ищецът заявява, че посоченият признак „лично положение“ е свързан с качеството му на активен гражданин и отправяните от ищеца сигнали и критики към осъществяваната от ответника служебна дейност. Ищецът уточнява, че осъществените от ответника действия и бездействия по неизплащане на дължимите суми, налагане на допълнителна административна тежест за изчисляване на стойността на извършените СМР и непосочване на конкретна причини за неизплащане на дължимите суми представлявало по-неблагоприятно третиране спрямо други лица в същата ситуация.

В депозирания отговор на исковата молба ответникът релевира възражение на недопустимост на производството поради липсата на процесуална легитимация на ответника за отговаря по предявените искове, несъответствие на исковата молба с изискванията на редовност и липсата на правен интерес за ответника от предявяване на исковете.

1

Съдът, като взе предвид изложените фактически твърдения на ищеца и възраженията на ответника, счита иска за нередовно заявен и недопустим, поради което искова молба подлежи на връщане и производството следва да бъде прекратено, по следните мотиви:

На първо място съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не е надлежна страна в настоящото производство и исковете следва да бъдат насочени срещу Столична община. Съгласно решение №546/19.12.2012г. по ч.ггр. д №828/2012г. на ВКС, IV ГО само в хитотезата на предявен осъдителния иск по чл.71 ал.1 т.2 от ЗЗДискр. правото на равно третиране е засегнато от действие на физическо лице, извършено при изпълнение на функциите на държавен орган, обществен орган, орган на местно самоуправление или юридическо лице, искът не може да бъде предявен срещу прекия нарушител. Извън посочената хипотеза, когато предявеният иск е за установяване факта на нарушение на правото на равно третиране и присъждане на обезщетение за вреди (чл.71, ал.1, т.1 и т. 3 от ЗЗДискр), искът може да бъде насочен както към прекия нарушител – физическо лице, така и към съответната организация. Пострадалият може да го предяви по свой избор срещу който да е от тях, съобразявайки, че решението обвързва с установително действие само страната по делото, но не и лицето, което не е било конституирано като ответник. В настоящия случай ищецът е предявил искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1, и т. 3 ЗЗДискр. поради което ответникът е пасивно легитимирана страна в настоящото производство.

Съгласно чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр. забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. „тормоз“ е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.

Посочените от ищеца признаци по чл. 4 ЗЗДискр са лично и обществено положение, но нито един от тези защитни признаци не е конкретизиран от лицето. Посочването на обществено положение „лицата извършили ремонт на общинска собственост“ не позволява достатъчно персонална конкретизация и яснота относно обществен статут на ищеца.

Ищецът не излага конкретни твърдения за индивидуална личностно присъща особеност на лицето по заявения признак „лично положение“, във връзка с която е упражнен тормоз, доколкото признакът следва да бъде обвързан конкретна личностна особеност или качество на лицето, но не може да бъде обвързан с поведението на лицето /с активна гражданска позиция/. Ищецът не конкретизира по дата и начин на извършване на административните действия/бездействия, които сочи като деяния на ответника, довели до накърняване на достойнството на лицето или създаване на среда по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр.

Допустимостта на производството по редовната искова молба се обуславя от надлежни твърдения, които да обосноват възникването на признато от закона право.

Надлежни твърдения, обуславящи допустимостта на производството в конкретния случай, са такива за осъществено спрямо ищеца дискриминационно поведение, което причинява нарушаване на правото на равно третиране на основата на признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. В конкретния случай, в исковата молба, вкл. и след нейното уточняване, липсват конкретно наведени твърдения за накърняване на конкретно право на ищеца чрез форма на дискриминация – тормоз.

Изложеното от ищеца по делото като проявено спрямо него от ответника дискриминационно поведение, изразяващо се отказ на ответника да бъдат изплатени дължимите суми във връзка с осъществен ремонт и създаване на допълнителни административни тежести, не съдържа признаците, които да се подвеждат под хипотезата на тормоз. Изложените съображения от ищеца по съществото си представляват квалификации, които не могат да заместят конкретни обстоятелства и да обосноват твърдяното право или 2 правоотношение, обект на защита. Действително, правен спор може да възникне за всяко право или правоотношение, за което с предявяването на установителен иск ищецът да установи със сила на пресъдено нещо неговото съществуване или не, с оглед на което ответникът да се съобразява и да не накърнява неоснователно правната сфера на ищеца. По дефиниция правоотношението, предмет на установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, чиято разновидност е иска по чл. 71, ал.1, т. 1 ЗДискр, трябва да се твърди или отрича като едно определено и вече възникнало между страните правоотношение или абстрактно възможни правоотношения не могат да бъдат предмет на защита. Ищецът излага твърдения, представляващи субективна оценка, в качеството на едно трето лице за работата, респ. поведението на ответника, и липсват доводи за накърняване на конкретно право на ищеца чрез форма на дискриминация –тормоз. Систематическото тълкуване на пар. 1, т. 1 ДР ЗЗДискр. налага извод за необходимостта от кумулативно наличие на нежелано поведение, което има за цел или резултат накърняване на достойнството на конкретно лице и създаване за него на враждебна, обидна или застрашителна среда. Наличието на всичките, кумулативно изискуеми, предпоставки за определяне на едно отнасяне към конкретна личност, като тормоз, следва да се извежда от твърденията в исковата молба. Следва да се отчете, че създаването на враждебна, обидна или застрашителна среда се отнася до създаването на атмосфера, наситена с враждебност на конкретно място – работно място, учебно заведение, държавно учреждение, търговски обект и пр., за които релевантни обстоятелства не се излагат твърдения. Соченото от ищеца по делото като проявено спрямо него от ответника дискриминационно поведение, изразяващо се отказ на ответника да изплати дължимата суми за извършени ремонтни дейности, не съдържа признаците, които да се подвеждат под хипотезата на тормоз. Твърденията в искова молба, касаещи неправилно според ищеца упражняване от страна на ответника на правомощията си по закон, не обосновава легитимен интерес за ищеца от предявяване на иск за установяване на тормоз, предвид че извън правораздавателната власт на съда по исков ред да се намесва в работата на органите за местната власт, както и да преразглежда преценката им относно движението на административното производство в хипотеза на осъществяване на правомощия с условията на оперативна самостоятелност, какъвто е настоящият случай. Субективната оценка на ищеца за това дали административната дейност, осъществявана от ответника, е извършена в съответствие с нормативните изисквания, както и с личните критерии на ищеца за срочност и пълнота, не може да обуслови наличие на признаците на неравно третиране.

От тук съдът приема, че за ищеца липсва правен интерес от иск за установяване на нарушение, когато самите факти, от които се извежда претенцията, не са годни да обосноват твърдяното право, обект на защита (така в Определение № 442 от 13.11.2020 г. по ч. гр. д. № 3427/2020 г. на ВКС, III г. о. и Определение № 396 от 9.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2958/2020 г. на ВКС, III г. о.).

Така мотивиран, на основание чл. 130 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА подадената искова молба с вх. № 25105/24.01.2025 г. от Т. Д. П., ЕГН:

**********, с адрес: гр. София, ж. к. ****, срещу М. И. Ч., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „****, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 4303/2025 г. по описа на СРС, I ГО, 36-ти състав, като недопустимо.

Определението може да бъде обжалвано от страните с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3